Определение по дело №150/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 93
Дата: 20 юли 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Христина Захариева Марева
Дело: 20212001000150
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 93
гр. Бургас , 19.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
търговско дело № 20212001000150 по описа за 2021 година

Производството е по частна жалба, на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК
във вр. чл. 122 и чл. 625 от ГПК
С определение № 165 от 29.06.2021 г. по ч. т. д. № 276/2021 г. по описа
на Бургаски окръжен съд (БОС) е повдигнат спор за подсъдност на молба,
подадена по реда на чл. 625 и сл. от ГПК във връзка с Регламент (ЕО) №
1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за
създаване на процедура за европейска заповед за плащане.
Производството пред БОС е образувано въз основа на определение №
117 от 03.06.2021 г. по ч.т.д.№ 297/2021г. постановено от Пловдивски
окръжен съд (ПОС), с което този съд е извършил преценка, че делото не му е
подсъдно и местно компетентен да го разгледа е Бургаския окръжен съд. В
мотивите на определението е прието, че молбата за издаване на европейска
заповед за плащане - с вх. № 1402/26.04.2021 г., е подадена от от „П.Р“ ООД
със седалище и адрес на управление в Р.Б, гр. П, против С.“ ООД, със
седалище и адрес на управление в р.С. град Б и е за вземане, произтичащо от
сключен между страните договор, по силата на който молителят предоставил,
а ответника по молбата поел задължение да заплати хотелиерски услуги,
предоставени от молителя в хотел „П.Р“ в град К. през лятото на 2019 г. в
1
полза на словашки туристи, чието настаняване било осигурено от ответното
дружество, осъществяващо туристическа агентска дейност. Молителят
обвързал компетентността на съда с мястото на изпълнение на задължението
по договора, като в раздел 3 от молбата - „Основания за компетентността на
съда“ посочил код 02, обозначаващ именно този признак.
В определението си ПОС е приел, че в процедурата по молба за
издаване на европейска заповед за плащане, предвид едностранния характер
на производството, съдът следи служебно за спазването на родовата и местна
подсъдност. Изложени са съображения, че Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. не
съдържа свои самостоятелни правила относно компетентността, като според
чл. 6 от същия за целите на прилагането му компетентността на сезирания съд
се определя в съответствие с правото на Общността и по-специално от
Регламент (ЕО) № 44/2001 г., отменен с Регламент (ЕС) № 1215/2012 г.,
приложим от 10.01.2015 г. В чл. 7, т. 1 от раздел 2 „Специална
компетентност“ на същия е предвидена възможност по дела, свързани с
договор, искът да бъде предявен в държава членка, различна от
местоживееното на ответника, по мястото на изпълнение на задължението. В
случая молителят конкретизирал избора на подсъдност като мястото в
държавата членка, където съгласно договора услугите са били предоставяни,
в който смисъл е и разпоредбата на чл. 625, ал. 1 от ГПК – посочено е, че
услугите са били предоставяни в хотел „П.Р“ в град Китен, което място
попада в съдебния район на БОС, а не на ПОС.
В определението на БОС, при същите обстоятелства е прието, че в
производството по чл.625 ГПК и следващите, съдът не следи служебно за
местната подсъдност. Изтъкнато е, че макар в чл. 625, ал. 1 ГПК да е
предвидено, че молбата за издаване на европейска заповед за плащане се
подава по постоянен адрес на длъжника, по неговото седалище или по
местоизпълнението. Съгласно правилото на чл. 625, ал. 2 ГПК в случай, че не
е изключена възможността за разглеждане на делото по исков ред, ответникът
можел да направи отвод за местна подсъдност най-късно с възражението и
едва когато бъде уведомен за издадената заповед за плащане. В тази връзка е
изведен довод, че при служебно прилагане на правилата за подсъдност,
длъжникът не би могъл да реализира правото си на отвод за местна
подсъдност, предвидено в чл.625, ал.2 ГПК. Изтъкнато е, че във формуляр А,
2
молителят е посочил като компетентен съд Пловдивски окръжен съд като съд
по място на изпълнение на задължението и не е попълнил Допълнение 2 към
молбата за европейска заповед за плащане, в което е предоставена
възможност на ищеца да избере делото да бъде прекратено, в случай на
подаване на възражение от страна на ответника. Освен това са изложени и
допълнителни съображения, че предвид паричния характер на задължението,
което е носимо, местоизпълнението е в гр. Пловдив, където е седалището на
дружеството – кредитор, подало молбата за издаване на европейска заповед за
плащане.
Бургаски апелативен съд, като се запозна с данните по делото и взе
предвид мотивите в определенията на окръжните съдилища, по спора за
подсъдност приема, че компетентен да разгледа молбата за издаване на
европейска заповед за плащане с вх. № 1402/26.04.2021 г., подадена от „П.Р“
ООД със седалище в Р.Б, гр. П., против С.“ ООД със седалище в р.С. град Б, е
съдът по местоизпълнение на задължението за плащане – Пловдивски
окръжен съд.
Предвид едностранния характер на производството, следва да се
споделят доводите в мотивите на определение № 117 от 03.06.2021 г. по ч.т.д.
№ 297/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд относно наличието на
служебно задължение на съда да следи относно спазването на правилата за
местна подсъдност за разглеждане на подадената чрез формуляр А, съгласно
чл. 7, § 1 на Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за европейска
заповед за плащане. За разлика от заповедното производство по глава
тридесет и седма ГПК, възражението по чл. 625, ал. 2 ГПК срещу издадената
европейска заповед за плащане има перемпторно, а не дилаторно действие,
съгласно правилата на чл. 17 и чл. 18 от Регламент (ЕО) 1896/2006 г., при
което исковото производство не се явява продължение на заповедното
производство.
Съгласно чл. 6 на Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. за целите на прилагане
на същия компетентността се определя съгласно регламент (ЕО) № 44/2001 г.,
(отм. с Регламент (ЕО) 1215/2012 г.). При преценка за наличие на
международна компетентност на българските съдилища в производството по
издаване на европейска заповед за плащане, съдът следи служебно и за
3
спазване както на родовата, така и на местната подсъдност, определяща
местно компетентния окръжен съд да се произнесе по заявлението за издаване
на заповедта, т.е. дали изборът на заявителя съответства на нормата на чл.
625, ал.1 от ГПК. В определение № 117 от 03.06.2021 г. на ПОС при
извършване на преценката за местна подсъдност са съобразявани правилата
за определяне компетентността на българските съдилища съгласно Регламент
(ЕО) № 44/2001 г., отменен с Регламент (ЕО) 1215/2012 г., приложим след
10.01.2015 г. Международна компетентност според същите правила,
съобразно изключението по смисъла на чл. 7, т. 1 от Регламент (ЕО) №
1215/2012 г., е поставена в зависимост от характерната (непаричната)
престация. При наличие на международна компетентност за българските
съдилища според посочените правила, местно компетентният съд се определя
по правилото на чл. 625, ал. 1 ГПК – по постоянния адрес на длъжника, по
неговото седалище или по местоизпълнение. В последния случай, за разлика
от преценката за международна компетентност по правилата на Регламент
(ЕО) 1215/2012 г., приложим след 10.01.2015 г., за които е релевантна
характерната (непарична) престация в хипотезите на б. „б“, когато не се
прилага б. „а“ на чл. 7, т. 1 от същия, разпоредбата на чл. 625, ал. 1 ГПК - при
определяне на местно компетентния съд на територията на Р.Б, има предвид
мястото на изпълнение на задължението – предмет на молбата за издаване на
европейска заповед за плащане.
Предвид изложеното по – горе, както правилно е съобразено и в
определение № 165/29.06.2021 г. на БОС, задължението, за което се иска
издаване на заповед за плащане, е носимо и се определя по седалището на
кредитора, подал молба за издаване на европейска молба за плащане, което в
случая е в гр. Пловдив.
Мотивиран от горното и на основание чл. 122 ГПК, по повдигнатия с
определение № 165 от 29.06.2021 г. по ч. т. д. № 276/2021 г. на БОС спор за
подсъдност Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:


4
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подадената от „П.Р“ ООД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: Р.Б, гр. Пл, ул. „П.“ № 2 А, против
С.“ ООД, с идентификационен код ***, със седалище и адрес на управление:
р.С. гр. Б, ул. „М.“ № 5 молба за издаване на европейска заповед за плащане -
с вх. № 1402/26.04.2021 г. по описа на Пловдивски окръжен съд е
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

Делото да се изпрати на Пловдивски окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия!

Препис от определението да се изпрати за сведение на Бургаски
окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5