Р Е
Ш Е Н И Е
№196 06.08.2020
г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско
отделение
На тринадесети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в
следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 541
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявените искове от М.Х.Х., с ЕГН: ********** и Н.Х.Х.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, двамата чрез своята ***** и законен
представител: М.Б.Х., с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си: адв. Боян
Борисов Койнов, с адрес на упражняване на дейността: гр.Бургас, ул.”Оборище” №
82, съдебен адрес за връчване на призовки, съобщения и съдебни книжа: гр.
Бургас, ул. ’’Оборище” № 82, ет. 2, тел. 0885/050615 - чрез адв. Боян Борисов
Койнов против „ЗД „БУЛ ИНС”” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, „Джеймс Ваучер” № 87,
с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на всеки от ищците сума
в размер от по 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляващи
застрахователно обезщетение за настъпилите за всеки от тях неимуществени вреди
и трайните последици от тях, вследствие смъртта на починалото им **** Н. Р. А.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на застрахователното
събитие – 14.02.2015г. до окончателното ѝ изплащане.
Исковете са
предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна
и пасивна легитимация за предявяване на настоящите искове.
Последвала
е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на
особеното исково производство по търговски спорове.
До
настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че
са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални
предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим. Ищците са
освободени от внасянето на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал.1
т.4 от ГПК.
Ищците твърдят, че на 14.02.2015г. около 12,30 ч.
на главен път 2-79 от гр.Средец към гр.Бургас, на около 320 м. след ляв завой и на около 160 м.
преди Автоморга гр. Бургас, Б. К. А., при управление на лек автомобил: марка
Мерцедес, модел С 180, с ДК № А 9270 КК, допуска пътнотранспортно произшествие,
поради неспазване на правилата за движение, а именно установените с чл. 16, ал.
1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, при което загубва
контрол над гореописания лек автомобил,
навлиза в лентата за насрещно движение и удря в задната част движещия се
срещу него лек автомобил „Фолксваген Кади“ с ДК № А 7060 МА, след което се
блъска челно с движещия
се срещу него лек автомобил „Ситроен
Немо“ с ДК № 2005 МТ. В резултат на
станалото, ****** на ищците - Н. Р. А., ЕГН: **********, която е пътувала в
управлявания от Б. К. А. автомобил, на предна дясна седалка, получава множество
травматични увреждания, несъвместими с живота, довели до настъпване на нейната
смърт по-късно в деня на произшествието.
Твърди се , че с влязла в
законна сила присъда, постановена по НОХД № 659 по описа за 2017г. на Бургаския
окръжен съд, Б. К. А., с ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че: на
14.02.2015г. около 12:30 часа, при движение по главен път 2-79 по посока от гр.
Средец към гр. Бургас, на около 320 м. след ляв завой и на около 160 м. преди
Автоморга - Бургас при управлението на лек автомобил: марка Мерцедес , модел С 180 , с ДК № А 9270 КК, нарушил правилата
за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Р. А.
Твърди се , че с договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключен във
формата на застрахователна полица № 02114002768364 от 11.11.2014г., към датата
на настъпилото ПТП, делинквентът Б. К. А. е
застрахован в „ЗД „БУЛ ИНС”” АД.
Посочва се, че ищците са
предявили пред ответното дружество застрахователни претенции, по които
застрахователят е образувал щета № ********** - за М.Х.и щета № ********** - за
Н.Х.. Последователно, е писма, с изх. № 7545/25.10.2018г., изх. №
7546/25.10.2018г., ответникът ги е уведомил, че „ЗД „БУЛ ИНС”” АД няма основание да изплати застрахователни
обезщетения, поради което са предявили исковете в настоящото производство.
Представят се доказателства
за наличието на твърдяната родствена връзка между починалата Н. Р. А. и ищците.
Твърди се , че внезапната
смърт на Н. Р. А. е причинила на ищците силни емоционални болки и страдания,
както и че към датата на станалото ПТП, ищците са имали особено силна родова и
емоционална връзка с **** си, която преимуществено е полагала грижи за тях.
След смъртта на Н. Р. А. за ищците се породил огромен психически стрес, мъка и
жал по нелепо отнетата им ****, като интензитета на тези неимуществени вреди не
е намалял и до днес и в резултат на тези негативни емоции, животът им е объркан
в негативна посока. Посочва се , че по отношение на ищците все по-често се
наблюдават негативни емоции, свързани с чувство за заплаха и тревожност, съпроводени
с все по-чести оплаквания от лоши и мъчителни сънища, в резултат от загубата на
**** им.
Излагат се подробно правни доводи по отношение на
допустимостта на молбата и съществуването на правото на ищците да претендират
обезщетение.
Излагат се съображения, че ищците, като ***** на
починалата си ****, влизат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка гражданска отговорност при смърт и са
материално легитимирани да получат такова съгласно ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г.
по тълкувателно дело № 1 по описа за 2016г. на ОСНГТК на ВКС и директивите от
правото на ЕС.
Размерът на исковите претенции е мотивиран с
установената съдебна практика за сходни случаи, като се позовават на Директива
2009/103 / ЕО, както и на Отговора на съда на ЕС на отправено преюдициално
запитване - Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С -227. Считат, че
обезщетението следва да се определи по правилата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като при
отчитане на действителния размер на моралните вреди, съобразен с нивата на
застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния период -
октомври 2014 г., които съгласно § 27 ал. 1, т. 2 от ПЗР на КЗ са: за всяко
събитие при две или повече пострадали лица до 10 000 000 лв., без да се
съобразява предвидения в § 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ максимален размер. Правят
доказателствени искания. Представят доказателства.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответното дружество, с който претенциите за застрахователно
обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от
процесното ПТП се признава частично до размера на сумата от 5 000 (пет хиляди)
лева, като се оспорва размерът на предявените искове над тази сума до
претендирания размер от 30 000 лв. за всеки от тях. В условията на
евентуалност се оспорват като погасени по давност претенциите за законна лихва
считано от датата на ПТП – 14.02.2015 год.
Счита, че ищците попадат в кръга на лицата,
оправомощени да търсят обезщетение, но сочи за приложима разпоредбата § 96. (1)
от КЗ, като дължимото обезщетение за всеки от ищците се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД), но в рамките на лимита от 5 000 лв. Позовава се
на горецитираното тълкувателно решение.
Излага съображения относно неприложимостта на
цитираните с исковата молба Директиви на ЕС и Решение на СЕС, като счита, че
решението касае най-близкия кръг увредени лица, каквото ищците не са. Счита, че
директивите не са пряк източник на правото, а държавите членки разполагат с
дискреция при тяхното транспониране в националното си законодателство. Предвид
горното, дори при наличие на противоречие между вътрешна норма и директива,
приложима би била вътрешната норма.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на
доказателства по делото,с оглед изразените становища и съобразно закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация - чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД
от М.Х.Х.,
с ЕГН: ********** и Н.Х.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, двамата чрез
своята ***** и законен представител: М.Б.Х., с адрес: ***, действаща чрез
пълномощника си: адв. Боян Борисов Койнов, с адрес на упражняване на дейността:
гр.Бургас, ул.”Оборище” № 82, съдебен адрес за връчване на призовки, съобщения
и съдебни книжа: гр. Бургас, ул. ’’Оборище” № 82, ет. 2, тел. 0885/050615 -
чрез адв. Боян Борисов Койнов против „ЗД „БУЛ ИНС”” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, „Джеймс Ваучер” № 87,
с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на всеки от ищците сума
в размер от по 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляващи
застрахователно обезщетение за настъпилите за всеки от тях неимуществени вреди
и трайните последици от тях, вследствие смъртта на починалото им **** Н. Р. А.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на застрахователното
събитие – 14.02.2015г. до окончателното ѝ изплащане.
Твърди
се , че с влязла в законна сила присъда, постановена по НОХД № 659 по описа за
2017 г. на Бургаския окръжен съд, Б. К. А., с ЕГН: ********** е признат за
виновен в това, че: на 14.02.2015 г. около 12:30 часа, при движение по главен
път 2-79 по посока от гр. Средец към гр. Бургас, на около 320 м. след ляв завой
и на около 160 м. преди Автоморга - Бургас при управлението на лек автомобил:
марка Мерцедес , модел С 180 , с ДК № А 9270 КК, нарушил правилата
за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Р. А.
Твърди
се , че с договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", сключен във формата на застрахователна полица №
02114002768364 от 11.11.2014 г., към датата на настъпилото ПТП, делинквентът Б.
К. А. е застрахован в „ЗД „БУЛ ИНС”” АД.
Посочва
се, че ищците са предявили пред ответното дружество застрахователни претенции,
по които застрахователят е образувал щета № ********** - за М.Х.и щета №
********** - за Н.Х. Последователно, е писма, с изх. № 7545/25.10.2018г., изх.
№ 7546/25.10.2018г., ответникът ги е уведомил, че „ЗД „БУЛ ИНС” АД няма основание да изплати застрахователни
обезщетения, поради което са предявили исковете в настоящото производство.
Представят
се доказателства за наличието на твърдяната родствена връзка между починалата Н.
Р. А. и ищците.
Съдът приема наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„с 180“, с д.к. № А 92708 КК, по
силата на застрахователна полица № 02114002768364/11.11.2014 год. към датата на
процесното ПТП за безспорно и ненуждаещо се от доказване, с оглед твърденията
на двете страни в производството в същия смисъл.
На основание чл. 300 от ГПК съдът приема да
установено, че на 14.02.2015 г. около 12:30 часа, при
движение по главен път 2-79 по посока от гр. Средец към гр. Бургас, на около
320 м. след ляв завой и на около 160 м. преди Автоморга - Бургас при
управлението на лек автомобил: марка
Мерцедес , модел С 180 , с ДК № А
9270 КК, Б. К. А. е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил
смъртта на Н. Р. А..
Съдът като съобрази представените от страните
писмени доказателства, приема за установено следното :
Не се спори по наличието на извършеното ПТП,
датата на извършването, извършителя, по механизма на извършеното ПТП и
причините за настъпването му, спори се по
отношение на причинените неимуществени вреди и размера на дължимото
обезщетение. Не се спори, че ищците са двама от осемнадесетте ***** на
починалата и делинквента, както и че същите лица имат пет деца. Не се спори, че
прекият причинител на вредата е съпруг на починалата и дядо на ищците.
Разпитаните двама свидетели – делинквентът и
бащата на ищците, установяват, че ищците и починалата са били близки и са имали
тясна емоционална връзка. Починалата е полагала грижи за всички свои *****,
независимо, че са живеели в отделни домакинства. Тя се е грижела за тях, защото
родителите им са работели, което създало отношения на дълбока привързаност
помежду им. Към датата на произшествието ищцата е била на двадесет години, а
ищецът на осем години, поради което съдът приема, че въпреки събраните гласни
доказателства за ежедневен контакт с починалата им ****, ищците не са живеели
постоянно със същата и не са били преимуществено отглеждане от нея към този
момент, поради което приема , че отношенията им са били обичайните такива между
**** и *****. При преценка на достоверността на събраните гласни доказателства,
съдът отчита и обстоятелството, че двамата свидетели са част от семейството на
ищците, като един от тях е и законен представител на малолетния ищец, а другият
свидетел е виновно е причинил смъртта на пострадалата.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят по наличието на застраховка
гражданска отговорност на автомобила.
Установява се също, че загиналата е **** на ищците,
поради което същите са от кръга на лицата имащи право на обезщетение на
понесените неимуществени вреди от нейната смърт.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г
по тълкувателно дело №1//2016 г. на ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания. В мотивите на тълкувателното
решение е посочено, че най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като
поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага,
че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но и правото на
най-близките да получат обезщетение не е
прогласено за абсолютно и се сочи, че не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Посочва се,
че е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да
могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, само обаче, ако са създали
с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., следва да се допуска като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. В случая, съдът
приема, че е доказано, че създалата се между ищците и сестра им емоционална
връзка е от такъв характер, че да причини болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите
такива за съответната родствена връзка. Това е така, защото се установи,
че починалата е полага грижи за *****те си, в ранната им възраст, така и в
моменти, когато те са имали нужда от такива, независимо от факта, че са били в
различни домакинства. Това обстоятелство води до извода, че в конкретния случай
е налице емоционална връзка, близка привързаност.
С горните аргументи съдът приема, че е справедливо да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. Заключено е, че за получаването
на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния
случая следва да се определи при съблюдаване на следните установени
обстоятелства – ищците не са съжителствали трайно със **** си, която е живеела
в отделно домакинство. Твръденията за влошаване на психическото и физическото им
състояние освен събраните гласни доказателства, не са представени. Съдът
кредитира събраните свидетелските показания, защото ги намира за житейски достоверни, последователни
и логични и приема, че те установяват скръбта на ищците, неблагоприятното и
емоционално състояние и негативния ефект на загубата. За конкретния размер съдът съобрази принципа
на справедливост по чл. 52 ЗЗД, относимата съдебната практика, отчете момента
на настъпване на деликта, икономическите условия и лимитите на застрахователя.
Въз основа на изложените доводи на ищците следва да се присъди като обезщетение
сумата от по 5 000 лв., като за разликата до пълния размер от по 30 000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
Посочените по-горе суми следва да бъдат заплатени
от ответника-застраховател, по изложените по-горе съображения, като по смисъла
на чл. 226 КЗ /отм./ ищците, в качеството им на увредени лица, имат право да
претендират обезщетение за претърпените от тях щети пряко от ответника –
застраховател.
Предвид определения от съда размер на обезщетение
за неимуществени вреди за всеки от ищците, не следва да бъда разглеждано направеното
от ответника възражение, че обезщетението в конкретния случай следва да бъде
определено до размера по § 96, ал. 1 от ПЗРЗИДКЗ, обн. ДВ, бр. 101/2018 г., в
сила от 07.12.2018, във вр. с чл. 493а,
ал. 4 от КЗ, а именно в размер до 5000 лв. Само за пълното следва да се
отбележи, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива
84/5, кодифицирана с Директива 2009/10З/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска
отговорност", чиито чл. 9, ал. 1 предвижда, следните минимални суми: в
случай на телесно увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за
пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в
случай на имуществени вреди - 1 000 000 EUR за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите.
Върху определената стойност от по 5 000 лв. за обезщетение
на нематериални вреди за всеки от ищците, следва да се присъди лихва за забава
от датата на смъртта 14.02.2015год.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно основание
чл. 226 КЗ /отм./, като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя
на извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по
силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищцата и
ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за
действията на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който
отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата
съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от посочената по-горе дата – 14.02.2015 г.
По отношение на тази претенция е направено възражение за изтекла погасителна
давност, което съдът приема за основателно, предвид факта, че искът е предявен
на 13.02.2020 год., поради което лихва за забава следва да бъде присъдена,
считано от 13.02.2017 год. до датата на окончателното изплащане на главницата.
По отношение на разноските:
С оглед частичната основателност на
претенциите, съдът намира, че дължими на страните в настоящото производство са
разноски съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
В настоящия случай на ищците е оказана безплатна
адвокатска помощ на основание сключени договори за правна защита и съдействие,
в които е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 от Закона
за адвокатурата, като в договора е уточнено, че се предоставя на
материално затруднено лице. С оглед на това е налице предвиденото в Закона за
адвокатурата основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд процесуално
представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от Закона
за адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото основание не
се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания
нормативен акт, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати
/в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно
търг. дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 година
на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о. /. Тъй като
адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния
представител на страната, то с настоящият съдебен акт ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адвокат Боян Койнов сумата от 540 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от исковите претенции.
С оглед изхода на делото, направено в тази насока
искане и нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна следва да бъдат
присъдени разноски, съобразно отхвърлената част на иска в размер на 1916,66
лева, представляваща направените от нея съдебно-деловодни разноски, в която се
включват възнаграждението на един адвокат по делото.
Тъй като ищците
са били освободени от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1,
т. 4 от ГПК, дължимата такса върху присъдените суми следва да се възложи върху
ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 400 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС”” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец,
„Джеймс Ваучер” № 87 да заплати на Н. Х. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***
и на М. Х. Х., с ЕГН: ********** , чрез
неговата ***** и законен представител: М. Б. Х., с адрес: гр. ***,
представлявани от пълномощника си: адв. Боян Борисов Койнов, с адрес на
упражняване на дейността: гр.Бургас, ул.”Оборище” № 82, съдебен адрес за
връчване на призовки, съобщения и съдебни книжа: гр. Бургас, ул. ’’Оборище” №
82, ет. 2 , сумата от по 5 000 лева
(пет хиляди лева) за всеки от тях, представляваща
обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от смъртта на баба им Н. Р. А., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 13.02.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите над уважения размер до
претендирания такъв от по 30 000 лева, както и претенцията за лихва от
14.02.2015 год. до 12.02.2017 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС”” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Лозенец, „Джеймс Ваучер” № 87 да заплати
на Н.Х.Х., с ЕГН: **********, с адрес: *** и на М.Х.Х., с ЕГН: **********
, чрез неговата ***** и законен
представител: М.Б.Х., с адрес: ***, представлявани от пълномощника си: адв. Боян
Борисов Койнов, с адрес на упражняване на дейността: гр.Бургас, ул.”Оборище” №
82, съдебен адрес за връчване на призовки, съобщения и съдебни книжа: гр.
Бургас, ул. ’’Оборище” № 82, ет. 2 , сумата 540 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.Х.Х., с ЕГН: **********, с адрес: *** и на М.Х.Х.,
с ЕГН: ********** , чрез неговата *****
и законен представител: М.Б.Х., с адрес: ***, представлявани от пълномощника
си: адв. Боян Борисов Койнов, с адрес на упражняване на дейността: гр.Бургас,
ул.”Оборище” № 82, съдебен адрес за връчване на призовки, съобщения и съдебни книжа:
гр. Бургас, ул. ’’Оборище” № 82, ет. 2 , да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС”” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец,
„Джеймс Ваучер” № 87 разноски по делото
в размер на 1916,66 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ
ИНС”” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, „Джеймс Ваучер” № 87 да заплати на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Бургас държавна такса в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му
пред Апелативен съд Бургас.
СЪДИЯ: