Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 1214
по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.
Образувано е по жалба, подадена от „С.Б.“
ЕООД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК: ******1,
срещу отказ № 20200615150504/19.06.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията да извърши вписване на обстоятелства, заявени със
Заявление образец Б7 на основание чл. 63 от Закона за мерките срещу изпирането
на пари /ЗМИП/ по партидата на дружеството.
Жалбоподателят счита, че обжалваният
отказ е незаконосъобразен и неправилен, постановен в нарушение на материалния и
процесуалния закон, и като такъв следва да бъде отменен. Твърди, че
длъжностното лице по регистрация прилага неправилно материалния закон – чл. 63,
ал. 4 ЗМИП и чл. 38 ППЗМИП. Посочва, че
в българското право не съществува изрична обща законова разпоредба, която да
забранява подписването на декларации от пълномощник.Твърди, че ЗМИП предоставя
възможност декларацията да бъде дадена както от представител на търговеца по
закон, така и от представител по пълномощие. Счита, че длъжностното лице
неправилно е приело, че не е налице надлежно упълномощаване на пълномощника за
даването на декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Твърди, че мотивите за
постановяване на отказа са противоречиви и взаимно изключващи се, както и че
отказът е постановен при превишаване на пределите на проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Посочва, че отказът е постановен в нарушение на практиката на
търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ и в нарушение на процесуалните правила
по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Предвид изложеното иска да се отмени обжалвания
отказ и да се задължи Агенцията по вписванията да впише заявените обстоятелства.
Алтернативно, ако се приемат мотивите за правилни, да се дадат указания за
представяне на декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП с нотариална заверка на подписа
на управителя Б.Т.по подаденото заявление.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок
срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от
лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ е
изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по
регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка
дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му
със закона, което се установява от представените със заявлението документи, съответно
дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.
В конкретния случай е подадено
заявление Б7 с искане за вписване на обстоятелства относно промени, касаещи
представителите на едно от юридическите лица, упражняващо непряк контрол върху
дружеството „С.Б.“ ЕООД.
В обжалвания отказ длъжностното лице
приема, че към заявлението не е приложена декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП,
подписана от представляващия дружеството по закон.
Видно е, че заявлението е по образец
приложение № Б7 и към него е приложена декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП,
подадена от лице, което не е представляващо дружеството по закон, а
пълномощник.
От една страна, съдът намира, че
нормата на чл. 38 ППЗМИП е ясна и недвусмислено определя кои са лицата,
задължени да представят декларация по Приложение № 3 към ППЗМИП и това са
законните/органните представители на съответното юридическо лице, които
разполагат с правото техните изявления, като физически лица, да бъдат счетени
във външните отношения за волеизявления на юридическото лице. Разпоредбата е императивна, поради което не
може да се тълкува разширително и да се включи и представител на дружеството по
пълномощие. Във всички случаи, при които законът
предвижда задължение за деклариране на факти и обстоятелства, под страх от
наказателна отговорност при невярно деклариране, изискването е за изпълнение на
задължението лично от декларатора, респективно от негов законен представител,
без възможност за делегиране на права. Адвокатът – пълномощник може да е
заявител, но не е носител на правото, респективно задължението за деклариране
на факти и обстоятелства, отнасящи се до лицето, което представлява пред
търговския регистър. В качеството на заявител по чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ
пълномощникът - адвокат е длъжен да осигури надлежно попълнена декларация по
чл. 38 ППЗМИП от носителя на задължението - органният представител на
юридическото лице, която да приложи към заявлението. Предвид изложеното съдът
намира за правилни изводите на длъжностното лице, че изготвената и подадена от
пълномощник декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП не покрива изискването за лично
деклариране на обстоятелствата от законния представител на дружеството.
От друга страна, по
делото се установява, че отказът е постановен, без да са дадени указания до
заявителя. Според чл.
22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението за вписване, заличаване или
обявяване на търговеца не са приложени всички документи, които се изискват по
закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по
регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността.
Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца, не по-късно от
следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. В
разглеждания случай следва да се дадат указания и предвид обстоятелството, че
по предходни заявления образец Б7 на дружеството „С.Б.“ ЕООД, като
първоначалното е от 31.05.2019 г., е налице вписване, въпреки че същите са
подписани чрез П.Д.Д., както процесното. Ето защо отказът следва да бъде
отменен като преписката се върне на Агенцията по вписванията, за да бъдат
дадени на заявителя ясни и конкретни указания да представи изискуемата от
закона декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП със законово определеното съдържание на
последната, включително подпис на законния представител на търговеца.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на „С.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ******1, с адрес: ***, отказ № 20200615150504/19.06.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията да извърши вписване на заявените обстоятелства относно промени по
заявление Б7.
УКАЗВА на Агенция по вписванията, търговски
регистър преди да се произнесе
по Заявление с вх. № 20200626162410 да даде на основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ указания относно представяне на изискуемата от закона
декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП със законово определеното съдържание на
последната, включително подпис на законния представител на търговеца, и определи срок за това.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: