Решение по дело №94/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, чрез процесуален представител – ст.ю.к.К.Л.-А., против Решение № 1402/27.11.2024г. по АНД № 3004/2024г. по описа на РС-Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-0819-001751/11.07.2024г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“, с което на Г. Т. Н., [ЕГН], от гр.В.: 1.за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на осн. чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП; и 2. за нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на осн. чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания почл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства и е извел извод за несъставомерност и на двете повдигнати обвинения. Твърди се, че от една страна съдът изобщо не е изложил мотиви защо кредитира резултатът от Протокол за техническа експертиза от 06.08.2024г., а не другите две проби, извършени по съответния ред и установяващи употреба на алкохол. А друга - този резултат изобщо не е следвало да се възприема, предвид продължителния период от вземане на пробата. По отношение нарушението по чл.150а от ЗДвП се сочи, че преценката на въззивния съд за допуснато от административнонаказващия орган /АНО/ процесуално нарушение е неправилна, тъй като в НП изрично е посочено, че СУМПС е отнето със съставяне на АУАН № 1310658/13.06.2024г. На изложените основания се моли отмяна на Решение № 1402/27.11.2024г. по АНД № 3004/2024г. и потвърждаване на НП № 24-0819-001751/11.07.2024г. като правилно и законосъобразно. В условията на евентуалност се иска отмяна на решението и връщане на делото на друг състав за ново разглеждане в частта на повдигнатото с НП обвинение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, а в останалата част последното да се потвърди.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, в които жалбата се поддържа на сочените в нея основания. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на уговореното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява. Депозирани са отговор и писмени бележки от страна на процесуален представител - адв. А.Д., със становище за неоснователност на жалбата. Твърди се законосъобразност и обоснованост на мотивите на въззивния съд, поради което се отправя искане за оставянето му в сила.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Счита, че решението е постановено при спазване на процесуалните правила и закона и моли същото да се потвърди.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна, поради следното:

Производството пред ВРС е образувано по редовна жалба на Г. Т. Н., срещу гореописаното НП. За да се произнесе ВРС е установил от фактическа страна, че на 13.06.2024 г., около 01. 58 часа в гр.Варна по ул.“Парижка комуна“ до № 30 посока ул.“Кракра“ Н. е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес А 200“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Алианц лизинг България“ ЕАД клон Варна, с концентрация на алкохол в количество 0,52 промила в кръвта, установено с представена от водача кръвна проба и извършена химическа експертиза за наличие на алкохол в кръвта, отразена в протокол за ХЕ № 600 от 13.06.2024г., издаден от ОСМ при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД. При същата проверка, след извършена справка в АИС „АНД“ и „БДС“ МВР било установено и че Н. управлява без СУМПС, като издаденото му такова с № ********* е било отнето със съставяне на АУАН Серия GA, № 1310658 от 13.06.2024г. /00.25 часа/ по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП по описа на Сектор „Пътна полиция“-Варна. За установеното контролните органи съставили на място АУАН, редовно предявен и връчен на водача, който го подписал без възражения.

Съдът е посочил, че жалбоподателят е оспорил показанията на химическата експертиза и като се възползва от правото си по чл. 27 ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., е поискал повторно извършване на химически анализ чрез органа на производството. В хода на съдебното производство е представен Протокол № 857 от 06.08.2024г. за повторно извършена химическа експертиза, при която е установено, че в кръвната проба иззета от жалбоподателя Г. Н. е установена концентрация на алкохол 0,48 промила.

При решаване на преписката и издаване на НП, АНО приел, че жалбоподателят е управлявал с концентрация на алкохол в количество 0,52 промила в кръвта, установено с представена от водача кръвна проба и извършена химическа експертиза за наличие на алкохол в кръвта, отразена в протокол за ХЕ № 600 от 13.06.2024г., издаден от ОСМ при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, поради което и с НП наложил административно наказание на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

За да отмени НП, въззивният съд е приел, че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.

По отношение нарушението по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП е изложил мотиви, че не са приложени прецизно специалните правила, по които протича процедурата по установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС, подробни разписани в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/. Процедурата е строго формална и нарушаването й компрометира валидността на установяването. В случая въззивникът се е възползвало от алтернативно предвидения в чл.3а от Наредбата способа за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта, като е избрал да бъде изследван чрез медицинско и химическо изследване. В този случай от контролния орган му е бил определен съгласно чл. 6, ал. 6 от Наредбата срок от 45 минути за явяване в медицинско заведение, което е било в същото населено място. Съдът е подчертал, че правната природа на този срок е такава, че след като веднъж е определен от контролния орган, той изцяло обслужва правото на нарушителя на допълнителна проверка по избрания от него алтернативен метод за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и която напълно игнорира предварителния резултат, установен с техническото средство. В конкретния случай обаче, в АУАН нарушението е било текстово описано позовавайки се на резултат от техническо средство за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта и като резултат е било записано в размер на 0,62 промила. Докато в НП е отразен резултат 0,52 въз основа на протокол от химическа експертиза.

На следващо място, съдът е акцентирал, че посочената като нарушена норма на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП въвежда забрана за водача да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а от заключението на повторната химическата експертиза се установява, че в изследвана кръвна проба от лицето Г. Н. е имало концентрация на алкохол 0,48 промила, т.е. под съставомерната граница за горното административно нарушение, поради което и ВРС е счел деянието за несъставомерно.

По отношение вмененото нарушение по чл.150а от ЗДвП, съдът приел, че е налице процесуално нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в НП от фактическа страна е посочено единствено, че СУМПС е било отнето на 13.06.2024г., но не е посочено с какъв акт и на кое основание е станало това, като и в преписката не е приложен такъв акт.

Настоящата касационна инстанция намира въззивното решение за неправилно, като постановено при неизяснена фактическа обстановка, липса на мотиви относно релевантни за спора факти и изложени такива са в противоречие със събраните по делото доказателства.

1.Неправилно съдът е приел, че АНО не е спазил нормативно предписания ред в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. и в частност разпоредбата на чл.3а т.2 от същата. Събраният доказателствен материал безспорно сочи, че при първоначалната проверка, установеното на място с техническо средство Дрегер количество на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0.62 промила. Именно това е отразено и в съставения на место АУАН, както и в Протокол за медицинско изследване и вземане на проби. Доколкото обаче Н. е оспорил този резултат, при спазване на цитираната разпоредба на същия е издаден талон за медицинско изследване, резултатът от който – 0.52 промила, правилно е съобразен от АНО и е вписан като релевантен такъв, в изпълнение изискванията и задълженията му по чл.52 ал.4 и чл.53 ал.1 от ЗАНН.

2.Представеният едва в съдебно заседание Протокол № 2795/25.09.2024г. е за извършена месец след издаване на НП повторна ХЕ, като липсват каквито и да са мотиви на въззивния съд защо кредитира същата, а не предходния резултат, даден също в резултат на ХЕ, но към датата на установяване на нарушението. Липсват мотиви дали е спазен срока по чл.27 ал.3 от Наредба № 1/2017г. А ако е в указания срок, съдът не е изследвал въпроса /включително и чрез експертно становище/ дали този период от вземането на пробата за първоначално изследване до контролното такова, не е дал отражение върху качеството на същата, респ. на резултата от нея.

3.Небосновано съдът приема /и то в противоречие с описаната в решението, приета за установена фактическа обстановка/, че НП е издадено в нарушение на чл. 57 ал.1 т.4 от ЗАНН, тъй като липсва описание релевантни за вмененото нарушение по чл.150а от ЗДвП факти. Изрично в обстоятелствената част на НП е посочено, че издаденото на жалбоподателя СУМПС № ********* е отнето със съставяне на АУАН № 1310658/13.06.2024г., като и че това е станало в 0.25 часа и в последствие за това нарушение е издадена и ПАМ.

Отделен е въпросът, че ВРС, който е инстанция по същество е следвало да изиска горецитираният АУАН, с който е станало изземването на СУМПС, тъй като следи служебно за процесуалната законосъобразност на оспорения акт.

4.Липсват каквито и да са мотиви за съставомерността на нарушението по чл.150а от ЗДвП.

Като не е събрал посочените доказателства и не е изложил мотиви по релевантните факти, съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на въззивното решение. Последното налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от ВРС. При повторното разглеждане съдът следва да приобщи АУАН № 1310658/13.06.2024г., евентуално и други необходими за изясняване на спора доказателства и да даде отговор на релевантните за спора факти, при съобразяване с дадените по-горе указания.

При новото произнасяне въззивния съд следва да се произнесе и за разноските пред настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1402/27.11.2024г. постановено по АНД № 3004 по описа на РС-Варна за 2024 г.; и

 

ВРЪЩА делото на РС Варна, за ново разглеждане от друг състав, при спазване на дадените указания.

 

Решението е окончателно.