Решение по дело №2303/2018 на Районен съд - Ловеч

                                 

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №

                                            гр. Ловеч, 08.07.2019 г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря.........Петя Маринова................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2303 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

 

                 Иск с правно основание чл. 220 ал. 1 от КТ.

 

                 Подадена е искова молба от „ХЕПИ ДРИНКС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД - гр. *****, чрез пълномощник адв. В.Д., против К.П.К. ***, за заплащане на сумата 1530.00 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, за периода от 02.07.2018 г. до 02.10.2018 г.

Ищецът твърди, че с ответника имали сключен трудов договор №239/30.04.2018г., като в т. 7 от същия договор е уговорено, че предизвестието за прекратяване на трудовия договор ще бъде 3 месеца. Със заповед №166/01.07.2018 г. бил прекратен описания трудов договор на основание чл. 326, ал. 1 от КТ по искане на работника. Същият не отработил уговореното предизвестие. В самата заповед за прекратяване на трудовия договор било описано, че работникът дължи обезщетение съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ, предвид неспазване на предизвестието, в размер на три брутни работни заплати. Работникът следвало да отработи предизвестието в периода от 02.07.2018 г. до 02.10.2018 г.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което бъде осъден ответника да му заплати сумата от 1530 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, съгласно т. 7 от трудов договор № 239/30.04.2018 г., за периода от 02.07.2018 г. до 02.10.2018 г., заедно с дължимата върху тази сума законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник адв. В.К., с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва съществувалото трудово правоотношение между страните по силата на трудов договор № 239/30.04.2018 г. Оспорва останалите твърдения в исковата молба, като заявява, че ответникът не е подавал молба за напускане, а при постъпването му на работа и сключването на трудовия договор му била предоставена бланка с готова молба за напускане. Оспорва датата на приложената по делото молба за напускане, като твърди, че тази дата не е изписана от него, както и твърдението, че той е подал тази молба на посочената дата. Оспорва и датата, изписана като дата на получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че на 22.06.2018 г. е подал молба за ползване на неплатен отпуск, поради поет ангажимент преди сключване на трудовия договор и реализиране на мероприятие с детски лагер от 02.07.2018 г. до 06.07.2018 г., и такъв отпуск му бил разрешен. Твърди също, че на 27.07.2018 г., когато посетил офиса на работодателя си в гр. *****, подписал предоставената му заповед № 166/01.07.2018 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение. 

В съдебно заседание ищецът „ХЕПИ ДРИНКС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД се представлява от адвокат В.Д., която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като им се присъдят и направените разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Направи възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. В представена писмена защита развива съображения, че искът е основателен с оглед събраните доказателства.  

                 Ответникът  К.П.К. се явява лично и с адвокат В.К., която счита, че искът е останал недоказан и неоснователен, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, поради което моли да бъде отхвърлен, като в полза на доверителя й се присъдят направените разноски по делото, съгласно представен списък.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите на страните, чрез процесуалните им представители, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

С доклада по делото е обявен като безспорен факт, че между страните е бил сключен трудов договор № 239/30.04.2018 г., за неопределено време, със срок за изпитване от 6 месеца, по силата на който ответникът е заемал посочената в договора длъжност „мърчандайзер продажби“ при работодателя – ищец, както и че в трудовия договор е уговорен срок на предизвестие от 3 месеца при прекратяването му, еднакъв и за двете страни /видно от т. 7 от приложения трудов договор/.

В т. 4 от трудовия договор е уговорено, че работникът ще получава месечно трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева с периодичност на изплащане до 31-во число на месеца, следващ месеца на отработване.

Видно е от представената молба с дата 29.06.2018 г. с подател К.П.К., че той е заявил пред работодателя, че желае да бъде освободен от работа по лични причини, без да отработва предизвестие.

 Въз основа на тази молба е издадена Заповед № 166/01.07.2018 г. на работодателя, с която на основание чл. 326 ал. 1 от КТ, е прекратил трудовото правоотношение с ответника, поради отправеното предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Като дата на връчване на екземпляр от заповедта на работника е посочена – 02.07.2018 г.

Ответникът е оспорил по реда на чл. 193 от ГПК датата в молбата за напускане и датата на получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което съдът е допуснал съдебно-графологична експертиза, както и разпит на свидетели, посочени и от двете страни.

                 От заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза /графическа и техническа/ се установява, че ръкописно изписаната дата „29.06.“2018 г. върху молбата от К.П.К. за освобождаване от работа не е изписана от него, но подписът в позиция „С уважение“ е положен от него. От заключението се установява също, че ръкописно изписаната дата на връчване „02.07.“2018 г. и ръкописния цифров текст в Заповед № 166/01.07.2018 г. за прекратяване на трудово правоотношение, са изписани от две различни лица, като подписът в позиция „Работник“ и позиция „Получих 1 бр. Заповед за освобождаване“ върху същата заповед, са положени от К.П.К..

                 От показанията на разпитаните свидетели А.Х. и С.М., служители на ищцовото дружество, се установява, че в тяхно присъствие е връчена на ответника заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, като това се случило в началото на м. юли 2018 г. на портала на дружеството – ищец. След този момент ответникът не е ходил повече на работа, а районът му, за който отговарял, бил поет от свидетеля Г.С..

                 Свидетелите Н.Н.и Ц.П.които заедно с ответника участват в танцов състав, заявиха, че на 02.07.2018 г. вечерта трябвало да заминат заедно на турне в Гърция. Същият ден в тяхно присъствие ответникът се обаждал по телефона до работодателя си, за да разбере кога ще получи трудово възнаграждение, тъй като било забавено изплащането му, при което след разговора, К. казал, че ще напусне работа с предизвестие и още същият ден, придружен от св. Н., предал служебния автомобил на колегата си Г.С.. От показанията на последния се установи, че К. му е предал служебния си автомобил и служебната сим-карта за телефон преди да замине за Гърция, а след като се върнал от Гърция, след около 10 дни, му показвал в продължение на два дни обектите, в които е извършвал дейност, което според св. С. е сторил на „добра воля“. 

                 От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установява, че размерът на претендираното обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 от КТ за периода от 02.07.2018 г. до 02.10.2018 г., изчислено в съответствие с чл. 228 от КТ на база полученото от ответника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за него – м. юни 2018 г., е 1530.00 лева.

                 При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 220 ал. 1 от КТ, за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, за периода от 02.07.2018 г. до 02.10.2018 г.

                 Съгласно разпоредбата на чл. 220 ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Според чл. 326 ал. 2 от КТ, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.

                 В случая се установи, че страните са уговорили по-дълъг срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор, който е бил сключен като безсрочен, а именно срок на предизвестието от 3 месеца.

                 От съвкупната преценка на всички събрани доказателства съдът счита, че трудовият договор между страните е бил прекратен едностранно от работника с предизвестие, което следва от съдържанието на представената молба, изходяща от служителя, с която ясно е заявил волята си за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, без да го отработва. От заключението на вещото лице графолог, което съдът възприема като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се установи, че молбата е подписана от подателя й К.П.К.. Макар и от заключението да се установява, че ръкописно изписаната в нея дата не изхожда от ответника, съдът счита, че този факт е без значение в настоящото производство, тъй като с положения подпис ответникът се е съгласил със съдържанието, което подписва. Именно въз основа на тази молба е издадена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, в която работодателят е констатирал обективираното в молбата желание за прекратяване на трудовия договор с предизвестие. Следва да се отбележи, че преценката за законосъобразност на тази заповед, в това число дали е издадена въз основа на молба, подадена на посочената в нея дата – 29.06.2018 г., както и датата на връчване на самата заповед, не следва да са предмет на обсъждане в настоящото производство, а е следвало да се поставят при иск за оспорване законността на уволнението по реда на чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ.

           Безспорно, моментът на прекратяване на трудовия договор между страните е настъпил с получаване от работодателя на писменото изявление на служителя, като издадената заповед обективира констатацията на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и основанието за това, поради което служителят е следвало да я атакува по исков ред, ако я счита за незаконосъобразна. Без значение в настоящото производство е и обстоятелството дали редовно е изплащано на ответника трудовото му възнаграждение, като този въпрос би подлежал на обсъждане единствено при заявена в този смисъл претенция.

Правнорелевантните факти в настоящото производство са дали е прекратено трудовото правоотношение между страните, по чия инициатива и отработено ли е предизвестието.  

По делото се установи, че служителят – ответник се е възползвал от правото си да прекрати трудовия договор едностранно, с писмено предизвестие до работодателя, в което е заявил, че няма да отработи предизвестието. След като е прекратил едностранно трудовото правоотношение с предизвестие, в негова тежест е възникнало задължението да заплати на работодателя си обезщетение за неспазения срок на предизвестие, който в случая е тримесечен. Установи се, че сключеният между страните трудов договор е бил безсрочен, каквато е изрично изразената им воля в т. 2 от същия, а в т. 7 се съдържа и нарочна уговорка за тримесечен срок на предизвестие. От анализа на показанията на всички разпитани свидетели, включително и тези, ангажирани от ответника, следва извода, че считано от 02.07.2018 г. той е престанал фактически да полага труд при работодателя. Именно на тази дата се установи, че е предал служебния си автомобил на колегата си св. Г.С., както и служебната сим-карта на телефона. Обстоятелството, че след известно време същият месец е „предавал района си“ на св. С., показвайки му обектите в района, не може да се счете, че все още е изпълнявал трудова дейност при вече бившия си работодател.

От всичко изложено до тук съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 220 ал. 1 от КТ за присъждане на претендираното обезщетение за неспазения от ответника тримесечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, който срок той не е отработил. Претендираното обезщетение е доказано и по размер със заключението на съдебно-икономическата експертиза, което се кредитира от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните, че размерът на обезщетението за неспазения от ответника тримесечен срок на предизвестие се изчислява на 1530.00 лева, съобразно нормативно установената в чл. 228 от КТ база за изчисляването му.

Предвид горните съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1530.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазения срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, за периода от 02.07.2018 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска /26.09.2018 г./ до окончателното й изплащане.

                 Що се касае до откритото производство по оспорване истинността на молбата на ответника за освобождаване от работа с дата 29.06.2018 г., както и Заповед № 166/01.07.2018 г. на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът приема, че същото не е доказано, тъй като от съвкупната преценка на свидетелските показания и заключението на вещото лице - графолог, се налага извода, че волята на ответника е била да прекрати трудовото си правоотношение без да отработва уговорения срок на предизвестие.

                 Ищецът е заявил присъждане на направените разноски по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Предвид разпоредбата на чл. 359 от КТ, ответникът не дължи заплащане на разноски по производството. Същият обаче не е освободен от заплащането на адвокатско възнаграждение.

Съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие от 03.08.2018 г., ищецът е направил разноски по делото в размер на 338.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Искането на ищеца за присъждане на останалата част от разноските по представения списък, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 61.20 лева и депозит за вещо лице в размер на 140.00 лева, следва да бъде отхвърлено, предвид цитираната по-горе разпоредба на чл. 359 от КТ. 

С оглед изхода на процеса, искането на ответника за присъждане на направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлено.

                 Водим от горното, съдът

 

                                                      Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ХЕПИ ДРИНКС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****представлявано от Д.К.К., сумата 1530.00 лв. /хиляда петстотин и тридесет лева/, представляваща обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, за периода от 02.07.2018 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска /26.09.2018 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата 338.00 лв. /триста тридесет и осем лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „ХЕПИ ДРИНКС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД за присъждане на останалата част от разноските по представения списък, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 61.20 лева и депозит за вещо лице в размер на 140.00 лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на К.П.К. за присъждане на направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

                 Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: