МОТИВИ
към присъда № 473/ 31.08.2016 г.
постановена по НОХД № 84/2016 г. по описа на РРС.
Обвинението срещу подсъдимия Р.Б.Р. е за това, че за периода от 26.09.2004
г. до 11.09.2005 г. в гр. Дряново и с. Беловец, действайки в условията на
продължавано престъпление, като длъжностно лице – управител РЗ „Комерсиал“ ООД
гр. София, чрез извозване и продажба е присвоил чужди движими вещи – 1842,236
тона брикети от лигнитни въглища на обща стойност 193 920,16 лева – големи
размери, собственост на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново, връчени в това
му качество да ги пази и управлява – престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. с
чл.201 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
В хода на съдебното призводство
представителят на РРП поддържа така повдигнатото обвинение, сочейки че същото е
доказано по несъмнен начин и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание три
години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на основание
чл.66 от НК за изпитателен срок от пет години и наказание „лишаване от право да
заема „управленска длъжност““ за срок от четири години.
Подсъдимият не се признава
за виновен, но дава обяснения по така повдигнатото му обвинение. Защитата моли
за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението.
Като прецени събраните в хода на съдебното
следствие доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На
21.09.2004 г., между подсъдимият, в качеството му на управител на РЗ
„Комерсиал“ ООД и ТД „ДРВЗ“ гр. Велико
Търново бил сключен договор за съхранение на държавен резерв. Съгласно
посочения договор, на представляваното от подсъдимия дружество, като съхранител
от ДА „ДРВЗ“ били предадени за съхранение и пазене в складова база в с. Дряново
материали/ 3 700,010 тона брикети/ собственост на възложителя. Съгласно
чл. 8 от договора съхранителят имал
задължение да съхранява и пази материалите с грижата на добър търговец, както и
да не се разпорежда с тях, а при липса на материали дължал неустойка в размер
на 10% от стойността на липсващите, както и да възстанови незабавно или в
определен срок материали от същото количество и качество/чл.14 и чл.15/. На
30.03.2005 г. към договорът бил сключен анекс, съгласно който представляваното
от подсъдимия дружество приело за съхранение и материали собственост на
възложителя/по приложение 2/, съхранявани
от „Приваконтакт“ ЕООД в бази в гр. Русе и с. Беловец. Според
представените приемателни актове подписани от подсъдимия, на 27.07.2005 г. „Приваконтакт“
ЕООД предало за съхранение на РЗ „Комерсиал“ ООД в база гр. Русе 264,080 т.
брикети собственост на ДА „ДРВЗ“, а на 27.04.2005 г. предало за съхранение
335,920 т. брикети в база с. Беловец/приемателен акт № 2 от същата дата/ и
1730,03 т. брикети в чували.
На
13.12.2005 г. , св.Г. в качеството му на специалист – инспектор в ДА „ДРВЗ“,
извършил проверка на съхраняваните от дружеството представлявано от подсъдимия
брикети в базата в с. Дряново. Според съставения констативен протокол в
присъствието на подс. Р. към 13.12.2005 г., в тази база брикетите са
съхранявани в три склада, като количеството водещо се по документи е следвало
да бъде 3 440, 010 т., а била установена наличност от 2 590,605 т. В
протокола е отбелязана липса на 849,405 т., като е посочено още че в склад 3 са
развалени четири стифа, които не могат да се преброят с точност и сред тях има
чували с пепелно съдържание, а в склад № 2 и №3 има течове от отводнителни тръби
и три реда стифове са с повишено съдържание на пепел. На 09.12.2005 т. от св.Г.,
в присъствието на свидетелките Ю. и Й., бил изготвен констативен протокол за
наличните количества брикети съхранявани от дружеството представлявано от подсъдимия
в с. Беловец. Според съставения документ, в базата следвало да са налични
2010,950 кг. брикети, а били установени 173,760 т. /в чували по 40 кг./ и
20 000 т. – разпилени по пода и разкъсани „около“ 500 бр. чували по 40
кг., или общо 193,760 т. брикети. Посочена била липса на 1837,190 т. брикети от
лигнитни въглища.
Преди
датите на съставяне на посочените по – горе констативни протоколи, на
27.01.2005 г. на Русенска стокова борса, между представляваното от подсъдимия
дружество и ДА „ДРВЗ“ бил сключен борсов договор № 1024/27.01.2005 г. Съгласно
клаузите на посочения договор и спецификацията към същия /л.309 и 310/, РЗ
„Комерсиал“ ООД купува от ДА „ДРВЗ“ общо 2800 т. брикети от базата в гр.
Дряново на цена 78,18 лв. на тон без ДДС и 500 т. брикети от базата в с.
Беловец, за които е отбелязано, че се съхраняват от „Приваконтакт“ ЕООД, на цена
95,46 лв. на тон без ДДС. Срокът за плащане е договорен до 30 дни от сключване
на договора, и е посочено, че продавача
следва да издаде заповед за деблокиране в 5 дневен срок от плащането. С
последващо споразумение от 22.07.2005 г., срокът за плащане на стоката е
продължен до 30.09.2005 г. Със заповед V-60 -2003/07.02.2005 г. на
Председателя на ДА „ДРВЗ“ от базата в с. Дряново са деблокирани 40 т.
въглища, със заповед V-60 -2003/04.02.2005
г отново от базата в Дряново са деблокирани 120 тона, със заповед V-60
-2003/21.02.2005 г. са деблокирани още 100 тона от същата база. Според
изслушаното и прието в хода на съдебно заседание заключение по назначената в
хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза /л. 484-495/,
заповедите са издавани след съответно извършени по сключения борсов договор от
страна на купувача плащания както следва – на 02.02.2005 г. сума от 3 752,64 лв., представляваща равностойността
на 40 т. въглища с ДДС; на 02.02.2005 г. сума от 11 257,92 лв.,
представляваща стойността на 120 т. брикети с ДДС и на 21.02.2005 г. сума от
9 381,60 лв. представляваща равностойността на 100 тона брикети с ДДС.
Отново според заключението по посочената по – горе счетоводна експертиза,
дружеството представлявано от подсъдимия на 24.02.2005 г. по сключения борсов
договор е заплатило на ДА“ДРВЗ“ сумата 2 291,04 лв. представляваща
равностойността на 20 т. брикети съхранявани в базата в с. Беловец; на
28.04.2005 г. е заплатило сумата 3 436,50 лв. представляваща
равностойността на 30 т. брикети с ДДС, съхранявани в същата база и на
20.07.2005 г. е заплатило още 2 863,80 лв., представляващи равностойността
на 25 т. брикети отново от тази база, с ДДС. За деблокирането на посочените
количества въглища били издадени съответно заповеди № № V-60-2020/24.02.2005
г., 2014/29.04.2005 г. и 4040/29.07.2005 г. на председателя на ДА „ДРВЗ“.
От
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства -експедиционни
бележки и складови разписки, изготвяни от свидетелите П. и Т., се установява че
от базите в гр. Дряново и с. Беловец, е извършвана продажба и извозване на
брикети от лигнитни въглища. Така за периода от 26.09.2004 г. до 18.04.2005 г.
от базата в гр. Дряново били извозени общо
1085,215 тона, а от базата в с. Беловец за периода от 31.07.2005 г. до
11.09.2005 г. били извозени 1092,21 тона брикети. Изхождайки от посочените по –
горе фактически обстоятелства, вещото лице по назначената допълнителна
съдебно-икономическа експертиза/л.563-574 от ДП/, дава заключение, че от приети
за съхранение от представляваното от подсъдимия дружество в базата в гр.
Дряново 3 700,010 т. брикети от подсъдимия са били заплатени и деблокирани
260 т., а фактически извозени са били 1085,215 тона. Разликата от 825,215 т., с
който е налице разпореждане без основание, е на стойност 64 515,31 лв. От базата в
с. Беловец, при приети за съхранение 1730,030 т., деблокирано /закупено от РЗ
„Комерсиал“ ООД/ е било количество от 75 т., а фактически извозени са били
1092,021 т. Разликата от 1017,021 т., с която е налице разпореждане без
основание е на стойност 97 084,82 лв.
От
събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебните следствия
при предходно разглеждане на делото, прочетени и приобщени по предвидения в НПК
ред към доказателствения материал в хода на съдебното следствие се установява,
че и в двете бази – тази находяща се в с. Беловец и тази в гр. Дряново освен
инкриминираните в обвинителния акт, посочени като собственост на ДА „ДРВЗ“
количества брикети, е имало и други налични такива. Така според протокол от
03.06.2005 г. изготвен от св.Г. в присъствието на собственика на складовата
база в с. Беловец /св. Р. К./ към посочената дата е установено наличие на
„заделени“ за държавен резерв 1700030 кг. брикети, като в самия протокол не е отбелязано
да са установени липсващи количества. Това
количество съответства на посоченото в Заповед № V-60-2011 от 27.04.2005 г. на
председателя на ДА „ДРВЗ“ за преместване на въглища от съхранителя
„Приваконтакт“ ЕООД и предаването им на съхранителя „РЗ Комерсиал“ ООД в базата
в с. Беловец. Представените по делото авариен протокол и служебна бележка на
РСПАБ Дряново/л. 425-428 от т.II НОХД № 80/2009 г. на КРС/,
също свидетелстват за наличие на количества въглища над посочените в
обвинителния акт за приети за съхранение от дружеството представлявано от
подсъдимия и собственост на ДА „ДРВЗ“ в базата в гр. Дряново. Тези документи
установяват и обстоятелството, че на 27.06.2003 г. в същата е възникнал пожар,
вследствие на който са били разрушени/разпрашени/ около 600 т. брикети. Представените
от защитата заверени копия от фактури, /находящи се на л. 679 – 698 т.II НОХД №
80/2009 г. на КРС/, установяват че за периода от 30.09.2003 г. до 14.01.2005 г.,
РЗ „Комерсиал“ е закупил, освен придобитите по посочения по – горе борсов
договор от ДА „ДРВЗ“, от различни съконтрагенти общо 2 501,169 тона
брикети.
Свидетелските
показания по делото/св. Р.К./ установяват още, че фактическото предаване на
брикетите от „Приваконтакт“ на „РЗ Комерсиал“ в базата в с. Беловец е било
извършено от този свидетел на представител на последно посоченото дружество/св.
П. Т./, без на него да присъстват подсъдимия или длъжностно лице от ДА „ДРВЗ“.
От показанията на свидетелите П., С. и М. и фактури /на л. 539-542 от ДП/, се
установява още, че същите като представители на „Диана“ ООД са закупили от
представляваното от подсъдимия дружество от базата в гр. Дряново брикети, които
са товарили в собствен транспорт, като плащането им е било извършвано на ръка
на представител на фирмата /на св.П./ и в част от случаите при товаренето е
присъствал и св. Р. К., като представител на продавача. Според показанията на св. П. Т., който
отговарял за базата в с. Беловец, извозването на брикетите от там е ставало по
нареждане на подсъдимия или след указания от лице с име “В.” но след като
свидетелят уведомявал за това Р.. Свидетелят изготвял приетите, като
доказателства по делото складови разписки и експедиционни бележки по свое
усмотрение, като по този начин водел отчетност за количеството брикети, което
напускало базата. За лице с имена “В.Т.” говори и св. В., която в качеството си
на собственик на ЕТ”М.” също закупувала
брикети от базите в с. Беловец и гр. Дряново, стопанисвани от подсъдимия.
Плащането на въглищата, според прочетените по предвидения в чл. 281 от НПК
показания на свидетелката дадени в хода на ДП, било извършвано на ръка в базата в
Дряново, както и на подсъдимия /еднократно/ и чрез превод по негова лична
сметка/отново еднократно/. От показанията на свидетелите Г. и П. дадени в с.з.
на 30.06.2009 г. по НОХД № 80/2009 г. по описа на КРС се установява, че в
базата в с. Дряново, където двамата са работили за дружеството на подсъдимия
през инкриминирания период, извозването на въглищата е ставало по начин
идентичен с този в базата в с. Беловец – след нареждане на Р. по телефона за
количествата, които следва да се товарят. Свидетелят Г. сочи още, че в тази
база е имало налични количества собственост и на представляваното от подсъдимия
дружество.
Подсъдимият
е женен, неосъждан, с висше образование,
работи.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
При преценка съставомерно поведение на субекта
на престъплението по чл.201 от НК е необходимо по безспорен начин да бъде
доказано на първо място наличието на имуществена вреда – наличие на разлика
между стойността на повереното имущество и отчетено от него. Тази разлика би
могла да се дължи, както на неотчитане на получени суми при продажби, така и на
липси на поверени на подсъдимия стоки. По несъмнен и безспорен начин обаче в настоящото
производство наличие на липси в конкретен размер не се установява. Това би
могло да бъде установено единствено при водена отчетност на съответното ЮЛ съобразно
изискванията на закона за счетоводството. Категоричен извод за наличие и размер
на вреда установен не въз основа на изрядно водено счетоводство и при липса на
извършени проверки от страна на възложителя за инкриминирания в обвинението
период, не би могъл да се формира по предвидения в наказателния закон начин. Действително
от съвкупните събрани по делото доказателства може да се заключи, че от двете
бази в с. Беловец и гр. Дряново са били извозени посочените в заключението на
вещото лице количества брикети през инкриминирания период - 1085,215 тона от
базата в Дряново и 1092,21 тона от базата в Беловец. Установен е и размер на
приетите за съхранение от ДА „ДРВЗ“ количества в тях – 3 700, 010 т. в
базата в Дряново и 1730,030 т. в базата в Беловец. Според настоящия съдебен
състав обаче, съвсем не категорично установено се явява констатираното при
проверките от св. Г. „липсващо“ количество брикети. Записванията в констативните
протоколи от 09.12.2005 г. и 13.12.2005 г. поставят под съмнение действителното
налично количество брикети. В двата протокола се сочи за разпилени и разкъсани стифове, за такива с пепелно
съдържание, сочи се невъзможност за преброяване. Съдържанието на двата
документа поставя под съмнение точността на отразените в тях констатации
досежно налично, респективно досежно липсващо количество. При това следва да
бъде отбелязано, че самото наличие на липси все още не е основание за
ангажиране на наказателната отговорност на субекта на престъплеинето. Тяхното
наличие е първата необходима и задължителна предпоставка за изследване на произхода
им. Едва тогава - при доказана реално причинената по основание и размер щета,
следва да се установи че тя е резултат от виновно поведение на подсъдимия, за
да може деянието му да бъде квалифицирано като престъпление. И именно защото
действията по разпореждане със чуждото имущество също са признак от обективна
страна на състава на престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато
настоящото обвинение, то без доказването им съдът не е в състояние да достигне
до извод за наличието на съставомерно поведение. Тоест едва при категоричен
положителен извод, че конкретно количество брикети собственост на ДА „ДРВЗ“ не
е било установено при проверките през м. 12.2005 г. в двата склада и това се
дължи на осъществени от подсъдимия разпоредителни действия именно с тях, като
със свои, би могъл да се формира извод, че той е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението, за което му е
повдигнато настоящото обвинение. Установената от доказателствата по делото
организация на работа в двата склада, свързана с продажбата и транспортиране на
брикетите складирани в тях /тези собственост на РЗ „Комерсиал“ и тези оставени
на съхранение от ДА „ДРВЗ“, сочи освен на липса на счетоводна изрядност на
дейността, но и на липса на осъществяван контрол върху нея, както и на достъп
на различни физически лица до стоките. Конкретни фактически действия на
подсъдимия относими към посочените за присвоени количества въглища, поради
изтеклия значителен период от време към настоящия момент от датата на
довършване на инкриминираното деяние, не могат с категоричност да бъдат установени.
Това формира и извода на настоящия съдебен състав, че освен че не бе установен
по несъмнен и безспорен начин размер на липса, не бе доказана и
съставомерността на разпореждането с предмета на престъпление от страна на
подсъдимия, както от обективна така и от
субективна страна. При положение, че представляваното от Р. дружество е било
собственик на такова количество брикети/ 2 501,169 тона/, надхвърлящо количеството собственост на ДА
„ДРВЗ“, с което според обвинението той се е разпоредил без основание, то липсват
категорични доказателства, че извозените са били именно липсващите и
разпореждането с тях да е осъществено от подсъдимия със съзнанието, че се касае
до продажба на чужди вещи. Още повече, че в случая се касае до родово
определени и заместими вещи, които и собствени на дружеството, представлявано
от Р. и оставени за съхранение, са се помещавали в складови бази ползвани от
подсъдимия. Ето защо и поради категорични доказателства за съставомерност на
деянието и от субективна страна, навеждащи на категоричен извод, че Р. е
разпореждал продажбата на конкретните посочени в обвинението количества и е
разпореждал същите да бъдат тези собственост на ДА „ДРВЗ“, то се налага и извод
за недоказаност на обвинението.
Ето защо подсъдимият следва да бъде признат
за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. с чл.201 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1
от НК и изцяло оправдан.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: