Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 28.01.2021 г. град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
10.ноември
2020
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар:
Диана Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик БОНЧЕВА
търговско
дело №365 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази
следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 КЗ и чл.86 ЗЗД и цена на
исковете в размер общо на 37 123.86 лева.
Ищецът А.Т.А. твърди, че на 17.08.2016г. около 16.00 часа в
село Д., общ.С.З. на ул.*** пред дом *** е настъпило ПТП със следните участници
и при следната фактическа обстановка:
-
Участник 1: МПС - лек автомобил с рег.№ СА 0404 АТ, марка „Мерцедес“, модел
Ц200, управлявано от Ж.Г.Ж., ЕГН ********** ***
-
Участник 2: пешеходец - М.А.А., ЕГН **********.
-
Участник 3: пешеходец - А.Т.А., ЕГН **********,***.
Изложено
е, че на 17.08.2016г. Ж.Г.Ж. била на работа в магазин за хранителни стоки на
фирма „А.“ ЕООД, находящ се в село Д., община С.З., ул. „***“ ***. Магазинът
работел от 06,00 часа до 20,00 часа, с почивка от 14,00 часа до 16,00 часа, но
поради наличието на много клиенти, работното време не било спазвано. По време
на обедната почивка на същата дата Ж.Ж. консумирала бира и изпила около един
литър от тази напитка.
Пред
магазина имало скамейка и маса със столове. Било обичайна практика там да се
събират клиенти, които консумирали спиртни напитки, бира и кафе, които
закупували от магазина. В следобедните часове на 17.08.2016г. пострадалият А.Т.А.
бил в компанията на пострадалия М.А.А.и свидетелите С.Д., Д.Д. и А.А.. Същите
си закупили от въпросния магазин алкохолни напитки и били седнали на масата
пред магазина. Обстановката била нормална, нямало проблеми и дори в свободното
си време Ж. правела компания на групата, като пускала музика от музикалната
уредба на използвания от нея автомобил марка „Мерцедес Ц 200“ с peг. № СА0404АТ
(собственост на Б.А.Б.), който бил паркиран в близост до магазина.
Около
16,00 часа на 17.08.2016г. Ж. излязла от помещението на магазина и поискала от
посетителите да освободят масата, но същите отказали. След отказа им последната
минала покрай масата, на която били пострадалите, и минавайки покрай тях, им
казала “Сега ще видите какво ще стане и ще видите коя съм аз“. Ж. се качила на
ползвания от нея автомобил марка „Мерцедес Ц 200“ с peг. № СА0404АТ и спряла
музиката. След това привела в движение автомобила, като първоначално включила
на задна скорост, а след това превключила от задна на предна скорост и
потеглила внезапно в посока север - към постройката на ул. „***“ ***, в посока
към сградата на магазина със скорост около 20,86 км/ч, достигната в момента на
удара с пострадалите хора. Пред търговския обект - магазин за хранителни стоки
и жилищна сграда, находяща се на ул. „***“ *** в село Д., община С.З., Ж., като
водачка на процесното МПС, под влияние на употребения от нея алкохол 1,59
промила не успяла да установи контрол над управляваното от нея МПС и блъснала М.А.А.и
А.Т.А.. След удара Ж., като водачка на процесното МПС, завила леко на дясно,
като автомобилът слязъл от бордюра с левите си колела и спрял в положение, в
което бил фиксиран в протокола за оглед на местопроизшествието.
В
резултат на произшествието М.А.А.получил травми, несъвместими с живота. Същият
след удара бил повлечен под автомобила, при което получил тежки и множество травматични
увреждания, усложнени с мастна емболия в белите дробове и с травматичен шок, вследствие
на които починал.
Травматични
увреди получил и А.Т.А., а именно - в лявата тилна област на главата
разкъсно-контузна рана с неравни и кръвонаседнали ръбовен размер 1,5 х 1 см;
лявата ушна мида - охлузване; в дясната поясна област - охлузване с размер
12x10 см; по гръбните повърхности на двете длани - множество охлузвания с
неправилна форма; счупване на лява ключица и имобилизация на левия горен крайник;
предна повърхност на ляво коляно - охлузване с размер на 3x2 см;
разкъсно-контузна рана на дясното коляно отзад с размери 10x5 см и гипсова
лонгета.
След
настъпването на ПТП, близките на пострадалите потърсили спешна медицинска помощ
и пострадалите били откарани с линейка до ЦСМП гр.С.З., където били прегледани,
като пострадалият Андонов, бил настанен в НХО с опасност за живота и
впоследствие починал, а пострадалият А.Т.А., бил прегледан и обработен от
медицинския екип и след това освободен за домашно лечение. Оказана му била
медицинска помощ в СТК на У. АД С.З..
На
24.08.2016г. било изготвено Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №
283/2016г от д-р Е.Б. - специалист съдебен лекар, който установил, че ищецът е
получил следните травматични увреждания - в лявата тилна област на главата - разкъсно-контузна
рана с неравни и кръвонаседнали ръбове и размер 1,5 х 1 см; лявата ушна мида -
охлузване; в дясната поясна област - охлузване с размер 12x10 см; по гръбните
повърхности на двете длани - множество охлузвания с неправилна форма; счупване
на лява ключица и имобилизация на левия горен крайник; предна повърхност на
ляво коляно - охлузване с размер на 3x2 см; разкъсно-контузна рана на дясното
коляно отзад с размери 10x5 см и гипсова лонгета.
Ищецът
твърди, че във връзка с описания случай било образувано ДП № 293/2016г по описа
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр.С.З. и съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, а впоследствие и НОХД № 420 по описа за
2018г на Окръжен съд - гр.С.З..
Сочи
се, че горната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен
начин от направеното от подсъдимата Ж. самопризнание, подкрепено от събраните
по предвидения процесуален ред доказателства в хода на досъдебното
производство; показанията на разпитаните по делото свидетели очевидци и
пострадалия А., както и от заключенията, на назначените и изготвени експертизи
от различен характер. Твърди, че съгласно находките от процесното ПТП, отразени
в протокола за оглед на местопроизшествието, мястото на ПТП се намира на ул. „***“
***, село Д., община С.З. непосредствено до магазина за хранителни стоки, южно
от стълбището на входа му и непосредствено до него. Самото място на удара между
МПС и пострадалите пешеходци било на около 8,0 метра южно и от 0,30 метра
западно до 1,30 метра източно от ориентира 01. В предвид на това, че няма данни
да е била употребена спирачната система на автомобила, преди и към момента на
удара, то следвало, че скоростта непосредствено преди и към момента на удара
била една и съща, тъй като автомобилът бил тръгнал от място и до мястото на
удара изминал около 12 метра. Опасната зона на спиране на автомобила, в
конкретните пътни условия, при условие, че в кръвта на подсъдимата е имало
алкохол 1,59%о, била 5,36 метра. За движението на автомобила преди ПТП имало
данни, че същият бил придвижен назад и след това потеглил напред, като няма
данни за промяна посоката на движение по време на целия процес на възникване и
протичане на ПТП - отнася се за завиване на ляво и на дясно. След удара Ж.,
като водачка на автомобила, завила волана леко надясно, като автомобилът
слезнал от тротоара и спрял след настъпването на ПТП на мястото, в което е
фиксиран в огледния протокол. Констатирано било, че няма технически причини за
настъпване на процесното ПТП. Причините били от субективен характер, както
следват: употреба на алкохол от Ж., като водачка на автомобила -1,59 %о.,
несъобразяване от Ж., като водачка на автомобила с наличие на препятствие в
коридора на движение на автомобила - маса с насядали около нея хора пред
автомобила, неконтролиране на автомобила от Ж., като водачка на автомобила, по
време на движението му, тръгването му в посока север (към масата с насядали
около нея хора, с оглед заобикалянето на същите, липса на зрителни прегради по
линията на пряката видимост между Ж., като водачка на автомобила, и
пострадалите. Ищецът твърди, че Ж., като водачка на автомобила, е имала
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като при тръгването
си в посока север (към пострадалите, които седели на маса до магазина) завърти
волана надясно и ги заобиколи. Също е имала техническа възможност да спре преди
мястото на удара, ако задейства спирачната система на автомобила, аварийно, и
когато се е намирала до около 5,50 м преди мястото на удара, при наличие на
алкохол в кръвта си.
По
отношение на водачката на процесното МПС, в случая Ж., се установило, че същата
технически неправилно е тръгнала в права посока (на север), като по този начин
блъснала насядалите около масата пострадали, вместо да ги заобиколи, завъртайки
волана надясно. Същата не преценила габарита и транспортния коридор, необходим
за движение на автомобила и не се
съобразила, че в него има препятствие (насядалите около масата пострадали).
Ищецът
твърди, че Ж., като водачка на автомобила, шофирала автомобила си след употреба
на алкохол в кръвта 1,59 %о. (л.141-л.150, том.1 от ДП).
Посочено
е, че вследствие на удара от процесното МПС, пострадалият А. е получил счупване
на лявата ключица, като му е било причинено трайно затрудняване на движението
на лявата ръка за повече от 30дни и възстановяването продължило около 2-3
месеца.
Според
ищеца, вредоносният резултат е в пряка причинно - следствена връзка с
допуснатите от Ж. нарушения на правилата за движение по пътищата. Деецът
признавал вината си, дал обяснения по случая и изказвал съжаление относно
извършеното.
На
11.12.2018г. е постановена Присъда № 50 по НОХД № 420 по описа за 2018г на
Окръжен съд - гр.С.З., с която Ж.Ж. е призната за виновна за това, че на
17.08.2016 г., около 16:00 ч. в село Д., община С.З., на ул.„***" ***, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил - марка „Мерцедес Ц200и
с peг. номер СА0404АТ, нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за
движение по пътищата, а именно:
Чл.
5, ал.З, т.1 предл. „първо" от Закона за движение по пътищата - „На водача
на пътно превозно средство е забранено „да управлява пътно превозно средство
под въздействието на алкохол ..." - като управлява лек автомобил марка
„Мерцедес Ц200" с per. номер СА0404АТ с концентрация на алкохол в кръвта
на водача над 0,5 на хиляда, а именно 1,59 на хиляда;
Чл.
20, ал.1 от Закона за движение по пътищата „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", като загубила
контрол над управлението на лекия автомобил марка „Мерцедес Ц200" с peг.
номер СА0404АТ;
във
вр. с чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението." / при управлението на лекия автомобил марка „Мерцедес
Ц200" с peг. номер СА0404АТ /
и
по непредпазливост е причинила смъртта на М.А.А.и средна телесна повреда на А.Т.А.,
като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта
на водача над 0,5 на хиляда, а именно 1,59 на хиляда, установено по надлежния
ред с протокол за химическа експертиза № 539 от 19.08.2016г. по описа БНТЛ при
ОД на МВР - С.З. и от него е настъпила смърт на едно лице и средна телесна
повреда на друго лице - престъпление по чл.343, ал.З, предл. „първо" и
предл. „трето", буква „а“ предл. „второ" и буква „б" предл.
„първо" във вр. с ал.4 предл. „първо-алт.1" и предл.
„второ-алт.I" във вр. с ал.1 във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Посочено
е, че съдебното производство се е провело по реда на Глава Двадесет и седма НПК
при условията на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимата Ж. признала изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти и дала съгласие съдът да не събира
доказателства за тях. На основание чл.373, ал.4 НПК съдът обявил, че ще ползва
направеното от подсъдимата самопризнание, без да събира доказателства за
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти.
Постановената
от Окръжен съд - гр.С.З. присъда е обжалвана от Ж. пред Апелативен съд - гр.П.,
който с Решение ***6 от 22.04.2019г., постановено по в.наказателно общ характер
дело №66/2019г изменил присъда №50/11.12.2018г., постановена по НОХД
№420/2018г., по описа на Окръжен съд -гр. С.З., като оправдал подс.Ж.Г.Ж. за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 предл. първо от ЗДвП и на чл.20 ал.2 изр.второ от ЗДвП и потвърждил присъдата в останалата й част.
Срещу
Решение ***6 от 22.04.2019г, постановено по наказателно дело №66/2019г по описа
на Апелативен съд - гр.П. е подадена касационна жалба от страна на Ж. и
частните обвинители, във връзка с която е образувано наказателно дело № 615 по
описа за 2019г на ВКС - гр.С.. Постановено е решение № 153 от 25.09.2019г, с
което ВКС на РБ оставя в сила въззивно решение ***6 от 22.04.2019 г. по
в.н.о.х.д. № 66/ 2019 г., по описа на П.ския апелативен съд. Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Ищецът
посочва, че след поставянето на ортопедична гипсова лонгетна имобилизация върху
десния долен крайник и имобилизацията на левия горен крайник му е било
назначено да се движи с помощни средства.
В
резултат на този инцидент и получените от него множество травматични увреждания
и в частност - счупване на лява ключица, ищецът твърди, че претърпял и
продължава да търпи болки и страдания. След напускането му на болницата на
17.08.2016г. ищецът се възстановявал при домашни условия в собствения си дом, в
продължение на около 25-30 дни в много тежко състояние - бил е абсолютно
неподвижен, изпитвал силни болки, не можел, а и не му било позволено от
лекуващите лекари да стъпва, респ. да си служи с травмираните крайници и е бил
на легло през цялото време. Твърди, че е бил зависим от помощта на близките си
и за най - елементарни битови и санитарни нужди. Нуждата от чужда помощ му е
била необходима в продължение на повече от 30 дни.
Налагало
му се в продължение на около 30 дни всекидневно да приема обезболяващи
медикаменти. В нередки случаи и към настоящия момент продължавал да приема в
определени моменти по лекарско предписание болкоуспокояващи медикаменти, тъй
като болката била нетърпима в определени дни.
Ищецът
сочи, че от момента на имобилизация на двата крайника в продължение на повече
от месец е трудно подвижен, не може да спи нощем от силната болка в областта на
левия горен крайник и десния долен (най-вече в областта на коляното) и все още
не може да легне на лявата част на тялото си.
След
като почти месец бил на легло, по препоръка на лекарите, близките му започнали
да го раздвижват. Всяко минимално движение било свързано, както с остра болка в
областта на травмираните места, така и с болки по цялото тяло. По лекарско
предписание му било позволено да направи опит да си служи с травмирания
крайник, но у него се е появил панически страх, че трябва да ползва крайника си
и че няма да успее. Преодоляването на този страх ставало постепенно.
Непосредствено след инцидента, а и в процеса на възстановяване (повече от месец
и половина), ищецът се предвижвал единствено и само с помощта на близките си и
не можел да се движи самостоятелно. Ищецът твърди, че към настоящия момент, се
движи самостоятелно, но продължава да усеща болки в областта на нараняванията.
Ищецът
твърди, че всички тези понесени болки от физическо естество представляват
неимуществени вреди. Наред с тях А. претърпял и болки от морално естество -
преживените притеснения, стрес при възникване на травмата и изживяната
интервенция, ограниченията в битовото му ежедневие. Невъзможността да разчита
на себе си по време на необходимото раздвижване и излизане от дома за разходка
и изпитваното чувство за непълноценност и зависимост от грижите на близките му
хора също го притеснявали. Посочва, че за продължителен период от време е
нарушен обичайният му и установен начин на живот в битово и трудово отношение и
това става причина за постоянен душевен дискомфорт.
Към
настоящия момент А. все още не се е възстановил напълно - продължава да изпитва
постоянна болка в областта на горния ляв крайник. Движенията му са силно
болезнени при извършване на елементарни дейности. От момента на злополуката
почти всяка нощ се събужда през нощта със силни болки в травмираното място.
В
следствие на настъпилата злополука А. претърпява и имуществени вреди,
изразяващи се в разходваните от него средства, както следва:
-
за закупуването на ортопедичен комплект в общ размер на 35.00 лв. (тридесет и
пет лева) с вкл. ДДС, съгласно фактура № 4865/24.08.2016г. издадена от „М.“
ЕООД гр.С.З., и вносна бележка от същата дата;
-
за заплащането на медицински такси към „С.“ ЕООД - гр.С.З. по фактура №
343/24.08.2016г на стойност 105,00 лева /сто и пет лева/ и фискален бон;
-
за заплащане на контролен преглед към У. - С.З. с дата 24.08.2016г. и издадена
фактура №********** на стойност 40.00 лв. (четиридесет лева) с вкл. ДДС и
фискален бон.
Така
общо претърпените от А. имуществени вреди, следствие от претърпяното ПТП и
изразяващи се в разходваните от него средства са в общ размер на 180.00 лева.
Ищецът
твърди, че към датата на ПТП управляваният от Ж.Г.Ж. ЕГН ********** лек
автомобил с рег. № СА 0404 АТ, марка Мерцедес, модел 11200 е имал сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ответника
със застрахователна полица №BG/05/116000360287, сключена на 19.01.2016г. с
покритие /20.01.2016г. до 19.01.2017г/.
Твърди,
че съгласно чл. 380 от КС, отправил до ответника писмена застрахователна
претенция на 20.05.2019г. за заплащане на застрахователно обезщетение, като е
образувана щета №16410230018/21.05.2019г. във връзка с депозираната
застрахователна претенция.
С
уведомление изх. № 17530419/28.05.2019г., получено от ищеца на 31.05.2019г.,
ответникът уведомил, че щетата била разгледана и компетентната комисия се
произнесла, че претенцията на ищеца била основателна до размера от 10 000
/десет хиляди/ лева за претърпените от него неимуществени вреди и 140 лева –
имуществени и е изплатена сума в размер на 16 835,00 лева на 27.06.2019г.
Ищецът
заявява, че не е съгласен с определения и изплатен от ответника размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от претърпяно на
17.08.2016г. ПТП, като счита същият за крайно занижен.
Изложени са аргументи по чл. 52 от ЗЗД.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника „З.” АД - гр.С., ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: област С., общ. *** да заплати на А.Т.А.,
ЕГН **********,***, следните обезщетения:
-
33 165 лева /тридесет и три хиляди
сто шестдесет и пет/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от А.Т.А.,
ЕГН ********** неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически
болки, страдания и неудобства, подробно описани в исковата молба, които са в
резултат на ПТП настъпило на 17.08.2016г. в с.Д., ведно със законната лихва
върху сумата от 33 165 лева, считано от 29.08.2016г. - датата, на която
ответното дружество е уведомено за настъпилия пътен инцидент с пострадали лица
и му е предоставен препис от Констативен протокол с пострадали лица от
17.08.2016г. по описа на ОД на МВР - С.З. от страна на наследниците на другия
пострадал в инцидента - М.А.А., посредством Претенция на осн. чл.380 от КЗ с
вх.№ 15639/29.08.2016г до окончателното й изплащане;
-
законна лихва върху сумата от 16 835 лева от 29.08.2016г. до 27.06.2019г. (дата
на изплащане на определеното от ответното дружество обезщетение) в общ размер
на 4 830,73 лева;
-
сума от 180 лева /сто и осемдесет
лева/, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди
следствие от ПТП във връзка със заплатени суми по фактура № 4865/24.08.2016г.
издадена от „М.“ ЕООД гр.С.З., и вносна бележка от същата дата на стойност
35,00 лева; фактура № 343/24.08.2016г на стойност 105,00 лева /сто и пет лева/
и фискален бон и фактура №********** на стойност 40.00 лв. (четиридесет лева) с
вкл. ДДС и фискален бон, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на заплащането им /24.08.2016г./, до окончателното им изплащане.
Претендират
се разноските по делото.
В
законния срок е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът заявява, че оспорва предявения иск, като недоказан по основание и размер.
Не оспорва наличието на валидно към датата на
процесното ПТП застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" по полица №BG/05/116000360287
от 19.01.2016 г. по отношение на лек автомобил с рег. № СА 0404 АТ,
марка Мерцедес, модел 11200.
С оглед всички изложени по делото факти и
обстоятелства, както и приложената медицинска документация, намира предявената
претенция за завишена по размер. Посочва, че на 21.05.2019 г. при ЗК „У."
АД е предявена доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
в размер на 50180,00 лв., от които 50 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди и 180,00 лв. - за имуществени вреди, дължими на пострадалия
А.Т.А.. След разглеждане на всички документи по ликвидационната преписка и след
проведено заседание на Застрахователно-медицинска комисия при застрахователното
дружество е определено обезщетение в размер на 16 835,00 лв., от които: 16
695,00 лв. за неимуществени вреди (13 000,00 лв. главница ведно с 3694,15 лв.,
начислена законна лихва за периода 17.08.2016 г. - датата на настъпване на ПТП
до 05.06.2019 г.) и за претърпените имуществени вреди в размер на 140,00 лв.
Отбелязва, че към момента на предявяване на
исковата молба не е представена медицинска документация, различна от
разгледаната такава по доброволната претенция. Твърди, че липсват медицински
документи от проведено лечение и последващи контролни прегледи. Липсват и данни
за увреждания на структурите на лява коленна става, както и за нарушаване на
движения в същата. Смята, че с изплатеното застрахователно обезщетение,
застрахователят е репарирал претърпените от А.А. вреди, като не би могла да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя за горницата над изплатената
сума.
При формиране на преценката относно
действителния размер на претърпяната имуществена вреда, респ. действителния
размер на обезщетението, което би репарирало неимуществената вреда, съдът
следвало да основе становището си на установените факти по делото, релевантни
за тази преценка и да изложи мотиви, съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК. Изложени са
аргументи по чл.52 от ЗЗД.
Оспорва претенциите за заплащане на лихва на
основание чл. 378, ал.8 от КЗ, а именно „вземанията за лихви върху
застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна погасителна
давност", което е и потвърждение на общия принцип, посочен в чл.111 б,
„в" от ЗЗД. С оглед посочените разпоредби, лихви върху присъденото
обезщетение се дължат за три години назад, считано от датата на подаване на
исковата молба.
Моли съда да отхвърли иска срещу ответното
дружество, като завишен по размер, като претендира за направените разноски и
юрисконсултско възнаграждение, а при частично уважена претенция -
юрисконсултско възнаграждение по компенсация, съобразно отхвърлената част от
иска.
Ищецът е депозирал допълнителна
искова молба, с която оспорва изцяло
отговора на ответника.
Твърди, че са безспорни следните факти: наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, както и наличието на
заведена претенция от името на ищеца пред ответното дружество за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и образуваната щета №
16410230018/21.05.2019г. Счита, че е изпълнил изискванията на чл. 380 от КЗ,
което се явява процесуална предпоставка за допустимост на иска.
Оспорва възражението на ответника, че ищецът не е
претърпял неимуществени вреди в твърдения обем. По отношение на твърдението на
ответника, че не са представени медицински документи за проведено лечение и
последващи контролни прегледи, сочи, че с молбата - претенция от 20.05.2019г.
ответникът е уведомен за настъпилото ПТП и съгласно чл.107 от КЗ, ако за
разглеждането на претенцията са му необходими други документи, които се намират
у трети лица и институции, има право да получи необходимата информация,
съхранявана от личния лекар, лечебните и здравните заведения и от лицата, които
имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелства, както и заверени
преписи от документи. Ищецът заявява, че с молба - претенция е представил
всички документи, с които разполага и които са необходими на ответника за
разглеждане на претенцията.
По отношение на твърдението, изложено в отговора на
исковата молба, че по делото липсвали данни за увреждания на структурите на
лява коленна става, както и за нарушаване на движенията в същата, ищецът
посочва, че никога не е твърдял, че са налице подобни увреди. Сочи, че видно,
както от данните по ДП, представените по делото множество медицинска
документация, в т.ч. 5 броя рентгенови снимки и Съдебномедицинско удостоверение
на живо лице №283/2016г от д-р Е.Б. - специалист съдебен лекар, установените
травматични увреди на ищеца са в областта на десния долен крайник -
„разкъсно-контузна рана на дясното коляно отзад с размери 10x5 см и гипсова
лонгета.“ След поставянето на ортопедична гипсова лонгетна имобилизация върху
десния долен крайник и имобилизацията на левия горен крайник, на ищеца му е
било назначено да се движи с помощни средства.
Оспорва възражението за прекомерност на претендираното
обезщетение. Намира, че същото е съобразено със съдебната практика по сходни
случаи за близък период от време. Неоснователни са твърденията в отговора на
исковата молба, относно размера на исковата претенция, за който ответната
страна сочи, че не кореспондира с принципа на справедливостта и че същия бил в
завишен размер. Посочва, че няма паричен еквивалент, който може да компенсира
болките и страданията, търпени от ищеца в резултат на причинените му следствие
на процесното ПТП увреди.
Поддържа всички наведени твърдения в исковата молба
относно механизма на ПТП, вината на водача на лек автомобил с рег.№ СА 0404 АТ,
марка Мерцедес, модел Ц200 и причинно-следствената връзка между произшествието
и настъпилите вреди за ищеца.
По отношение на размера на предявените
искове, взема следното становище:
До момента на получаване на писмения отговор на
ответника, за ищеца не било изяснено, какво представлява (на какво основание)
заплатената от ответното дружество на 27.06.2019г сума в размер на 16835,00
лева - дали представлява главница и/или дължи лихва за забава. В тази връзка, и
с оглед пояснението на ответника, че става въпрос за заплатена сума от 13 000
лева главница - за неимуществени вреди, заедно с 3 694,15 лева начислена
законна лихва за периода 17.08.2016г /датата на настъпване на ПТП/ до
05.06.2019г и за претърпени имуществени вреди в размер на 140 лева, то на
основание чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 214, ал. 1 от ГПК, заявява, че прави
изменение на исковите претенции относно техния размер, като моли същите да се
считат заведени със следния петитум, както следва:
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника «З.” АД - гр.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: РБ.,
област С., общ. *** да заплати на А.Т.А., ЕГН **********,*** следните
обезщетения:
- 37 000,00 лева /тридесет и седем хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени от А.Т.А., ЕГН **********
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания
и неудобства, подробно описани в настоящата искова молба, които са в резултат
на ПТП настъпило на 17.08.2016г в с.Д., ведно със законната лихва върху сумата
от 37 000,00 лева, считано от 29.08.2016г. - датата, на която ответното
дружество е уведомено за настъпилия пътен инцидент с пострадали лица и му е
предоставен препис от Констативен протокол с пострадали лица от 17.08.2016г по
описа на ОД на МВР - С.З. от страна на наследниците на другия пострадал в
инцидента - М.А.А., посредством Претенция на осн. чл.380 от КЗ с
вх.№15639/29.08.2016г до окончателното й изплащане
- законна лихва върху сумата от 13 000,00 лева от
05.06.2019г до 27.06.2019г, (дата на изплащане на определеното от ответното
дружество обезщетение) в общ размер на 83,06 лева;
- сума от 40.00 /четиридесет лева/ лева,
представляваща остатък от обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
следствие от ПТП във връзка със заплатени суми по фактура № 4865/24.08.2016г,
издадена от „М.“ ЕООД гр. С.З., и вносна бележка от същата дата на стойност
35,00 лева; фактура № 343/24.08.2016г на стойност 105,00 лева /сто и пет лева/и
фискален бон и фактура №********** на стойност 40.00 лв. (четиридесет лева) с
вкл. ДДС и фискален бон, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на заплащането им /24.08.2016г/, до окончателното им изплащане.
Допълнителен отговор по делото не е
постъпил.
По
делото е конституирана в качеството на трето лице-помагач на страната на
ответника извършителката на ПТП Ж.Г.Ж..
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Видно
от данните по делото- представената като доказателство по делото присъда
№50/11.12.2018г., постановена по НОХД №420/18г. по описа на Старозагорския ОС,
както и приложеното НОХД №420/18г. по описа на Старозагорския ОС, с Присъда №50
по посоченото НОХД подсъдимата Ж.Г. Ж. е призната за виновна за това, че на
17.08.2016 г., около 16:00 ч. в село Д., община С.З., на ул.„***" ***, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил - марка „Мерцедес Ц200и
с peг. номер СА0404АТ, нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за
движение по пътищата, а именно:
Чл.
5, ал.З, т.1 предл. „първо" от Закона за движение по пътищата - „На водача
на пътно превозно средство е забранено „да управлява пътно превозно средство
под въздействието на алкохол ..." - като управлява лек автомобил марка
„Мерцедес Ц200" с per. номер СА0404АТ с концентрация на алкохол в кръвта
на водача над 0,5 на хиляда, а именно 1,59 на хиляда;
Чл.
20, ал.1 от Закона за движение по пътищата „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", като загубила
контрол над управлението на лекия автомобил марка „Мерцедес Ц200" с peг.
номер СА0404АТ;
във
вр. с чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението." / при управлението на лекия автомобил марка „Мерцедес
Ц200" с peг. номер СА0404АТ / и по непредпазливост е причинила смъртта на М.А.А.и
средна телесна повреда на А.Т.А., като деянието е извършено в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0,5 на хиляда, а именно 1,59 на
хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 539 от
19.08.2016г. по описа БНТЛ при ОД на МВР - С.З. и от него е настъпила смърт на
едно лице и средна телесна повреда на друго лице - престъпление по чл.343,
ал.З, предл. „първо" и предл. „трето", буква „а“ предл. „второ"
и буква „б" предл. „първо" във вр. с ал.4 предл. „първо-алт.1" и
предл. „второ-алт.I" във вр. с ал.1 във вр. с чл. 342, ал.1 от НК и
чл.58а, ал.1 НК.
Постановената
от Окръжен съд - гр.С.З. присъда е била обжалвана от подсъдимата Ж. и от
частните обвинители З.Д.А., И.М.А., М.Д.А. пред Апелативен съд - гр.П., който с
Решение ***6 от 22.04.2019г., постановено по в.наказателно общ характер дело
№66/2019г изменил присъда №50/11.12.2018г., постановена по НОХД №420/2018г., по
описа на Окръжен съд -гр. С.З., като оправдал подс.Ж.Г.Ж. за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 предл. първо от ЗДвП и на чл.20, ал.2 изр.второ от ЗДвП и потвърдил
присъдата в останалата й част.
Срещу
горепосоченото Решение на Апелативен съд - гр.П. е била подадена касационна
жалба от страна на Ж. и частните обвинители, във връзка с което е образувано
наказателно дело № 615 по описа за 2019г на ВКС - гр.С.. Постановено е решение
№ 153 от 25.09.2019г, с което ВКС на РБ оставя в сила въззивно решение ***6 от
22.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 66/ 2019 г., по описа на П.ския апелативен съд.
Решението на ВКС е окончателно.
Съдът приема
за безспорно установени обстоятелствата, че с действията си при управление на
лек автомобил с рег. № СА 0404 АТ, марка Мерцедес, модел 11200, третото лице
помагач на страната на ответника – осъденото лице Ж.Г. Ж.
е причинило средна телесна повреда на ищеца.
Безспорно установено по делото е, че към датата на ПТП за процесното МПС-
лек автомобил с рег. № СА 0404 АТ, марка Мерцедес, модел 1120, управлявано от
виновния водач Ж.Г. Ж., е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З. АД по
застрахователна полица №BG/05/116000360287 от 19.01.2016 г. с покритие от
20.01.2016г. до 19.01.2017г.
Не се оспорва също така, че ищецът е отправил
до ответното дружество претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди от 20.05.2019г.
за заплащане на застрахователно обезщетение, като във връзка с депозираната
застрахователна претенция е образувана щета №16410230018/21.05.2019г., по която
в полза на ищеца е изплатено обезщетение от ответното застрахователно дружество
в размер на 16 835 лв., от които 16 695 лв. за неимуществени вреди и 140 лв. за
имуществени вреди.
Тези обстоятелства съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в доклада си по чл.146 ГПК.
С отговора си на исковата молба ответникът е
уточнил размера на заплатеното от него към ищеца застрахователно обезщетение в
общ размер 16 835,00 лв., от които: 16
695,00 лв. за неимуществени вреди (13000,00 лв. главница, ведно с 3694,15 лв.,
начислена законна лихва за периода 17.08.2016 г. - датата на настъпване на ПТП
до 05.06.2019 г.) и за претърпените имуществени вреди в размер на 140,00 лв.
С оглед на това пояснение, ищецът, на основание чл.
373, ал. 2 във връзка с чл. 214, ал. 1 от ГПК е направил изменение на исковите
си претенции относно техния размер, както следва: 37 000,00 лева, представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.08.2016г. - датата, на която ответното дружество е
уведомено за настъпилия пътен инцидент с пострадали лица и му е предоставен
препис от Констативен протокол с пострадали лица от 17.08.2016г по описа на ОД
на МВР - С.З. от страна на наследниците на другия пострадал в инцидента - М.А.А.,
посредством Претенция на осн. чл.380 от КЗ с вх.№15639/29.08.2016г до
окончателното й изплащане, законна лихва върху сумата от 13 000,00 лева от
05.06.2019г до 27.06.2019г, (дата на изплащане на определеното от ответното
дружество обезщетение) в общ размер на 83,06 лева, както и сумата от 40.00 лв.,
представляваща остатък от обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
следствие от ПТП във връзка със заплатени суми по фактура № 4865/24.08.2016г,
издадена от „М.“ ЕООД гр. С.З., и вносна бележка от същата дата на стойност
35,00 лева; фактура № 343/24.08.2016г на стойност 105,00 лева /сто и пет лева/и
фискален бон и фактура №********** на стойност 40.00 лв. (четиридесет лева) с
вкл. ДДС и фискален бон, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на заплащането им /24.08.2016г/, до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
установяване на фактическите обстоятелства по делото е назначена и приета
комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза. От заключението й се
установява, че при настъпило ПТП на 17.08.2016 г. ищецът е получил следните увреждания: Счупване на
лявата ключица. Разкъсно-контузна рана на дясното коляно. Контузия на дясно
коляно. Разкъсно-контузна рана на главата. Охлузване по лявата ушна мида.
Масивно охлузване по дясна поясна област на тялото. Охлузвания по двете длани.
Охлузване по лявото коляно. Според експертизата, счупването на лявата ключица е
причинило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно
възстановяване на движенията е бил необходим период от около 2-3 месеца.
Видно
от заключението, останалите травматични увреждания, както в съвкупност, така и
всяко едно поотделно са причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота и са от медико-биологинчния характеризиращ признак разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Оздравителният период при
тях е бил в рамките на 14-21 дни.
Според
експертите, към момента на изготвяне на експертизата, по пострадалия ищец е налице белег от получената по време на ПТП
травма на задната повърхност на дясна подбедрицата към колянната ямка. Експертите
са отбелязали, че ищецът при прегледа посочва и частично счупване на първи
горен ляв зъб, който, обаче, липсва като описание в медицинска документация,
издадена след инцидента.
Видно
от заключението, установените и описани в медицинската документация травматични
увреждания са от удари с или върху твърди тъпи предмети и напълно отговарят да
са получени при настъпило ПТП от удари от движещ се лек автомобил и последващо
падане върху терен. Експертите заключават, че тези травматични увреждания са в
пряка причинна връзка с настъпилото на 17.08.2016 г. пътно-транспротно произшествие.
По
отношение на психичното състояние на ищеца, експертите посочват, че са налице достатъчно клинични данни, които
позволяват да се приеме, че след процесното ПТП при ищеца е настъпила Остра стресова реакция. Същата
се характеризира с изразени емоционални, когнитивни и поведенчески промени -
повишена емоционална лабилност с персистиращи интензивни емоции от негативния
регистър, епизоди на натрапващо се припомняне и преживяване на психотравмата,
затруднения при концентриране върху обичайни дейност, емоционална притъпеност,
избягване на места и ситуации, които се свързват с психотравмата, изразени
вегетативни нарушения и свръхвъзбуда, настъпили непосредствено след
психотравмата - оживление, безпокойство, емоционална лабилност, чувство на
несигурност, страхови изживявания. Според експертите, същите са били по-силно
изразени първите две - три денонощия след инцидента.
Болестната
симптоматика е била най-силно изразена през първите няколко денонощия след
17.08.2016 г., като впоследствие е настъпил емоционален дискомфорт, свързан с
ограниченото социално функциониране за периода на възстановяване от настъпилите
травматични увреждания.
Видно от заключението, към настоящия
момент описаната по-горе симптоматика е претърпяла обратно развитие и не
нарушава способността на освидетелствания да се справя с базисните социални
роли.
Съдът възприема заключението на
експертизата, същата не е оспорена от страните по делото, изготвена е
мотивирано и задълбочено въз основа на представената медицинска документация,
както и извършен личен преглед на ищеца от страна на експертите.
Във
връзка с установяване механизма на получените травми, съдът счита, че
съдържащите се в комплексната съдебномедицинска и психиатрична експертиза
данни, данните, установени в настоящото производство, както и съдържащите се в
приложеното НОХД
№420/2018г. по описа на Окръжен съд -гр. С.З. установяват по безспорен начин,
че получените травматични увреждания от ищеца са резултат от удари с или върху
твърди тъпи предмети и напълно отговарят да са получени при настъпилото ПТП от
ударите от движещ се лек автомобил и последващо падане върху терен. Тези
обстоятелства не се оспорват от ответника по делото.
С оглед изложените съображения, Съдът
приема за установено, че травматичните увреждания на ищеца са в пряка причинна
връзка с настъпилото на 17.08.2016г.
ПТП.
За
изясняване на обстоятелства по делото, свързани с претърпените от ищеца болки и
страдания, породени от получените вследствие на процесното ПТП травми, беше разпитан свидетелят Т.А.А. –баща на
ищеца. В показанията си същият е посочил, че в деня на произшествието получил
обаждане от с.Д., веднага да тръгва, защото синът му е убит. Отишъл си веднага
в Д., 100 човека били събрани там, синът му лежал долу на земята в безсъзнание.
Целият бил мокър, защото приятелите му го плискали с вода, за да се свести. Дошла
линейката, качили ищеца в нея. Извършителката, която ги ударила, била в същата
линейка, но на количка. Свидетелят карал след линейката, отишъл в Бърза помощ,
след около час синът му дошъл в съзнание и започнали да му указват съдействие.
През това време лекарката казала на свидетеля да закупи колан за ключицата и той закупил
колан. След 3 часа извикали частна линейка и си го прибрали в къщи за домашно
лечение. След като дошъл на себе си, бил неадекватен. Постоянно плачел. Оплаквал
се от болки по цялото тяло, биели му инжекции. Според свидетеля, положението на
ищеца било много лошо, постоянно изнервен и неадекватен. Около 2 месеца бил на
домашно лечение на легло. Като дошла журналистката от „БиТиВи“, той не можел
нищо да каже, само казвал, че е невинен. Казвал: „Оцелях по някаква случайност“,
защото при самия удар извършителката два пъти минала през тях, Ищецът бил
дръпнат от приятеля си и затова оцелял. Два месеца бил обгрижван от жена си и
майка си. Изцяло бил на легло, не можел сам да се обслужва. Това продължило два
месеца и половина. След това започнал леко раздвижване в стаята - напред, назад, на легло. Не можел да ходи на
работа. Два пъти през това време жена му го напущала, тъй като бил нетърпим.
Казвали му да спре да връща станалото, да продължи живота си, че не може да си
изкарва яда на съпругата си. След като го оставела жена му, свидетелят ходел да
я моли да се върне. Според свидетеля, ищецът на моменти просто бил „нетърпим“.
При произшествието пострадала ключицата на ищеца, десния му крак, зъбите и
главата. Десният му крак бил наранен, също така главата и зъбите, устните му,
целият бил натъртен.
Съдът
кредитира свидетелските показания, тъй като са непротиворечиви досежно сочените
обстоятелства, свидетелят е очевидец на
обстоятелствата, за които свидетелства, а и показанията му се подкрепят от
останалите писмени доказателства и заключението на комплексната съдебномедицинската
и съдебнопсихиатрична експертиза.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено същото, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид горното, по категоричен и безспорен начин се установи, че процесното
ПТП е причинено виновно от водача на застрахования при ответника лек автомобил.
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В
случая между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът по
делото е поел задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования автомобил трети лица.
При така приетата фактическа
обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното
дружество по предявените срещу него искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му
се обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество
писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, което е получено от ответника, като същият е заплатил обезщетение, каквото е преценил за справедливо,
с оглед представените пред него документи.
От данните по делото и влязлата в сила
присъда на наказателния съд, настоящият състав на ОС приема за безспорно, че вследствие
на описаното по-горе произшествие ищецът е получил множество травми - Счупване
на лявата ключица. Разкъсно-контузна рана на дясното коляно. Контузия на дясно
коляно. Разкъсно-контузна рана на главата. Охлузване по лявата ушна мида.
Масивно охлузване по дясна поясна област на тялото. Охлузвания по двете длани.
Охлузване по лявото коляно. Според експертизата, счупването на лявата ключица е
причинило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно
възстановяване на движенията е бил необходим период от около 2-3 месеца. Според
показанията на свидетеля, този период е бил по-дълъг.
Според експертите, оздравителният период
при останалите травматични увреждания, както в съвкупност, така и всяко едно
поотделно е бил в рамките на 14-21 дни.
Безспорно в случая е налице
и последният признак за уважаване на предявените искове– причинно- следствена
връзка между процесното ПТП и получените от ищеца вреди. Видно от данните по
делото, механизмът на получените травматични увреждания от ищеца са резултат от
удари с или върху твърди тъпи предмети и напълно отговарят да са получени при
настъпилото ПТП от ударите от движещ се лек автомобил и последващо падане върху
терен. Тези обстоятелства са безспорно установени по делото.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното: Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
При
определяне размера на дължимото в случая обезщетение за причинени неимуществени
вреди, съдът взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността
на търпените от ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: Счупване
на лявата ключица. Разкъсно-контузна рана на дясното коляно. Контузия на дясно
коляно. Разкъсно-контузна рана на главата. Охлузване по лявата ушна мида.
Масивно охлузване по дясна поясна област на тялото. Охлузвания по двете длани.
Охлузване по лявото коляно. Възстановителният
процес е достигнал до два месеца.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от
ищеца остра стресова реакция. Последната
е довела до емоционални, когнитивни и поведенчески промени - повишена
емоционална лабилност с персистиращи интензивни емоции от негативния регистър,
епизоди на натрапващо се припомняне и преживяване на психотравмата, затруднения
при концентриране върху обичайни дейност, емоционална притъпеност, избягване на
места и ситуации, които се свързват с психотравмата, изразени вегетативни
нарушения и свръхвъзбуда, настъпили непосредствено след психотравмата -
оживление, безпокойство, емоционална лабилност, чувство на несигурност, страхови
изживявания. Според експертите, същите са били по-силно изразени първите две -
три денонощия след инцидента.
Тези
обстоятелства, свързани с преживения стрес, психическа несигурност, както и с
преживените физически и психически страдания се потвърждават от разпитания по делото
свидетел. Последният безспорно установява, че
процесното ПТП се е отразило негативно върху психичното състояние на ищеца
– станал е „нетърпим“, по думите на баща му, непрекъснато съпреживявал
изживените негативни емоции, свързани с процесното ПТП. Тази промяна в
поведението му се е отразила и на семейния му живот – съпругата му
неколкократно го е напускала, тъй като не можела да понесе промяната в
характера на ищеца.
Съдът
взема предвид освен интензитета на преживените болки и страдания, също и
тежестта на причинените увреждания, продължителността на търпените болки и
страдания и продължителността на възстановителния процес.
В случая следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че към настоящия момент описаната в съдебномедицинската
и психиатрична експертиза симптоматика е претърпяла обратно развитие и не
нарушава способността на ищеца да се справя с базисните социални роли.
Видно от констатациите на
експертите в с.з. на 10.11.2020г., няма медицинска документация, която да сочи
за усложнение в здравословното състояние на ищеца.
Въпреки
горепосоченото, съдът приема, че претърпяно ПТП, както и уврежданията, които е
получил, са променили в негативна насока живота на ищеца.
С оглед на изложените съображения, съдът
намира, че предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, е
основателен и доказан за сумата 22 000 лв., от която ответникът доброволно
е заплатил 13 000лв. Настоящият състав на съда следва да присъди
допълнително 9000лв., т.е. разликата от платената доброволно сума от 13 000 лв.
до 22 000лв., в който размер съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди е справедливо с оглед
данните по делото.
В останалия претендиран размер до 37 000
лв. съдът намира иска за неоснователен и недоказан, поради което следва да го
отхвърли.
Относно
размера на иска за имуществени вреди, съдът намира следното: Видно
от платежно нареждане от 27. 06.2019г.
/л.90 от делото/, ответникът е заплатил на ищеца, чрез адвоката му, сумата
16 835.00лв. В отговора на исковата молба е пояснил, че тя включва:
16 695,00 лв. за неимуществени вреди,
от които 13 000,00 лв. главница, ведно с 3 694,15 лв., начислена законна лихва
за периода 17.08.2016 г. - датата на настъпване на ПТП до 05.06.2019 г. и 140,00 лв. за претърпените имуществени
вреди.
Претенцията за имуществени вреди на ищеца
първоначално е била за 180лв. След направеното уточнение от ответника, ищецът е
изменил размера на иска си за имуществени вреди на 40лв.
Видно от доказателствата, представени от
ищеца - фактура №4865/24.08.2016г. издадена от „М.“ ЕООД гр.С.З. и вносна
бележка от същата дата за закупуването на ортопедичен комплект в общ размер на
35.00 лв., фактура № 343/24.08.2016г на стойност 105,00 лева и фискален бон за
същата сума за заплащането на
медицински такси към „С.“ ЕООД - гр.С.З., както и фактура №********** на
стойност 40.00 лв. , с вкл. ДДС и фискален бон, направените от ищеца разноски
във връзка с лечението и оказаната му медицинска помощ е в размер на 180лв. Тъй
като ответникът му е заплатил 140 лв., то остава да му дължи разликата до
пълния размер от 180лв., т.е. сумата 40лв. С оглед на изложеното, съдът счита,
че искът за имуществени вреди е основателен и доказан в предявения размер от
40лв. и в този размер следва да бъде уважен.
Относно претенциите за лихви, съдът приема следното:
Съдът счита, че следва да присъди
законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 29.08.2016г.,
съобразно предявените претенции пред ОС. Относно датата, от която се дължи законна
лихва върху присъдените обезщетения, ответникът не е възразил, още повече, че е
присъдил законна лихва върху главницата от 13 000,00 лв. за периода 17.08.2016
г. - датата на настъпване на ПТП до 05.06.2019 г.
По отношение на претенцията за сумата 83.06лв.,
представляваща законна лихва върху сумата 13 000лв., считано от
05.06.2019г. до 27.06.2019г., когато е направен преводът от ответника на
главницата от 13 000лв. към адвоката на ищеца, съдът намира искът за
основателен и доказан в предявения размер. Съдът служебно изчисли размера на
претендираната лихва и намери, че е в предявения от ищеца размер. С оглед на
това, съдът счита, че следва да уважи изцяло тази претенция на ищеца.
По разноските съдът приема
следното: Ищецът е
освободен от заплащане на държавни такси и разноски, като с исковата молба е
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата. Съдът счита, че съобразно уважената част на
предявените искове, на ищеца се дължи възнаграждение в размер на 786.15лв. ,
изчислено на осн.чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва
да се осъди ответника да заплати в полза на държавата, чрез ОС С.З. държавна
такса върху уважената част от исковете в размер на 364.92лв.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.” АД - гр.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: РБ., област С., общ. *** да заплати на А.Т.А., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, офис5, адв.З.П.К. следните суми:
-
сумата 9 000лв./девет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от А.Т.А.,
ЕГН ********** неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически
болки, страдания и неудобства, получени
в резултат на ПТП, настъпило на 17.08.2016г в с.Д., ведно със законната лихва
върху сумата от 9 000,00 лева, считано от 29.08.2016г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над
сумата 9 000лв. до предявения размер от 37 000лв. като неоснователен
и недоказан;
-
сумата 83,06 лева/ осемдесет и три лв. и шест ст., представляваща законна лихва върху сумата от 13
000,00 лв. за периода от 05.06.2019г до
27.06.2019г. ;
-
сумата 40.00 /четиридесет лева/ лева, представляваща остатък от обезщетение за претърпени от
А.Т.А. имуществени вреди, следствие от ПТП, настъпило на 17.08.2016г. в с.Д.
във връзка със заплатени суми по фактура №4865/24.08.2016г, издадена от „М.“
ЕООД гр. С.З. и вносна бележка от същата дата на стойност 35,00 лева; фактура №
343/24.08.2016г на стойност 105,00 лева /сто и пет лева/и фискален бон и
фактура №********** на стойност 40.00 лв. (четиридесет лева) с вкл. ДДС и
фискален бон, ведно със законната лихва върху сумата от 40лв., считано от
датата на заплащането им -24.08.2016г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „З.” АД - гр.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: РБ., област С., общ. *** да заплати на адв.З.П.К. от АК-Ст.Загора и адрес на упражняване на
дейността: гр.С.З., ул.“***, сумата 786.15лв. /седемстотин осемдесет и шест лв. и
15ст./, представляваща адвокатско възнаграждение.
Сумите следва да се заплатят на служебна банкова
сметка ***.39 от Закона за адвокатурата в „У.“АД, клон С.З. с IBAN:***: ***
с
титуляр адв.З.П.К..
ОСЪЖДА „З.” АД - гр.С., ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: РБ., област С., общ. *** да заплати по сметка на Окръжен съд - С.З. сумата от на 364.92лв. /триста шестдесет и
четири лв. и 92ст., представляваща
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П.ския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: