Р
Е Ш Е
Н И Е №
311
19.07.2021г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд
Стара Загора, седми състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и
първи юли през две хиляди и
двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №296 по описа на съда за 2021г.
Производството е по реда на чл.65, ал.4 от ЗОбС.
Образувано е по жалба на „СВЕЖЕСТ“ ЕООД, ЕИК **********, седалище град Стара Загора, представлявано от Управителите Е. И.ов П. и Е. Е.ов П. против Заповед № 10-00-848/23.04.2021г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на осн. чл.65, ал.1 от ЗОбС.
Жалбоподателят сочи, че административният орган мотивирал, че върху ПИ с идентификатор 68850.506.8715 по КККР на град Стара Загора, с площ от 7380 кв.м., собствен на Община Стара Загора бил поставен павилион с идентификатор 68850.506.8715.2 по КККР на града, съгласно приложение № 2 към договор от 07.03.1997г. между него и Община Стара Загора, от което било видно, че било предоставено безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години, който срок на ползване бил изтекъл на 07.03.2007г. и въз основа на това бил направен извод, че били налице предпоставките на чл.65, ал.1 от ЗОбС за изземване на частта от общинския ПИ, върху която бил поставен павилионът.
Според оспорващия оспорената заповед била с вътрешно противоречиви и неясни мотиви, тъй като визирали като самостоятелен обект терен – част от общински ПИ с идентификатор 68850.506.8715 по КК на града, така и едновременно павилион с идентификатор 68850.506.8715.2. Органът не сочел какви действия /на владеене или на държане/ конкретни се извършвали и от кого, не сочел и чия била собствеността на поставения в частта о общинския имот павилион. В заповедта липсвало и посочване на обособен недвижими имот, който да подлежал на изземване, липсвало посочване на ползван без основание и респ. подлежаща на изземване площ, което водело до незаконосъобразност и създавало предпоставка да се предполагало, че се изземвал и терена, и павилиона.
Заповедта противоречала и на материалния закон. Липсата на основание по чл.65, ал.1 от ЗОбС означавало да не било налице създадена по силата на закона или по волята на страните правна връзка. „Свежест“ ЕООД бил собственик на обект по см. на §5, т.39 от ДР на ЗУТ, който бил отразен в КККР на града с идентификатор 68850.506.8715.2 и за него било налице законово основание за ползва общинския имот по силата на ограничено вещно право, като собственик на построената върху него постройка. Собствеността била придобита на основание Договор за продажба на „Свежест“ ЕООД от 1999г. по реда на чл.35, ал.1 от ЗППДОбП /отм./ между Община Стара Загора и „Свежест 96“ООД, едноличен собственик на капитала на „Свежест“ЕООД, заедно с всички активи и пасиви по заключителния баланс на дружеството към датата на продажбата. Като ДМА в капитала на оспорващия били включени и заведени в актива на баланса към датата на договора приемателни пунктове- павилиони, находящи се върху общинска земя, по отношение на които Община Стара Загора учредила безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години, сред които попадал и процесния павилион.
В заключение жалбоподателят сочи, че процесната заповед със съдържанието, което имала не можело да отговори на целта, която законът преследвал, създавайки нормата на чл.65, ал.1 от ЗОбС – да създава бърз и лесен способ за изземване на общински имоти от лицата, които ги ползват без основание или не по предназначение. Тази процедурата следвало да се прилага само при наличие на установените предпоставки, а данните сочели на наличие на спор за собственост върху павилиона, поставен върху частта от недвижимия имот частна общинска собственост. По тези съображения се иска отмяна на жалената заповед.
Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от адв. Ю.Й., която поддържа жалбата на доверителя си. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от ст. юрк. Ж., която претендира постановяване на решение, с което да се потвърди жалената заповед. Претендира юрисконсултско възнараждение.
Съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното :
На 07.03.1997г. между Община Стара Загора, като продавач и „Свежест - 96“ ООД, като купувач, бил сключен договор за продажба на „Свежест“ ЕООД по реда на чл.35, т.1 от ЗППДОбП, съгласно който договор продавачът продавал на Купувача общинска фирма Свежест ЕООД, заедно с всички активи и пасиви по заключителния баланс на търговеца към датата на договора, съгласно Приложение №1 /л. 8-9, л.13-14/. Съгласно Приложение №2 /л.16, гръб/ бил съставен Списък на павилиони- приемателни пунктове с право на безвъзмездно ползване за срок от години, в който под № 5 попада и павилион-приемателен пункт в кв. „Казански“, ул. „Московска олимпиада“ – северно от пазара град Стара Загора.
На 09.04.2021г. от служители на Община Стара Загора от отдел „Контрол по строителството“ била извършена проверка на място и по документи в ПИ с единт. 68850.506.8715 по КККР на града, УПИ III-8710, кв. 4515 във връзка с образувано производство по чл.65, ал.1 от ЗОбС относно поставен павилион представляващ сграда с идент. 68850.506.8715.2. Актът бил връчен на Е. П. на 12.04.2021г. на 19.04.2021г. от „Свежест“ ЕООД до Община Стара Загора било подадено възражение рег. № 10-04-161 /л.40/. Със Заповед № 10-00-848/23.04.2021г. Кметът на Община Стара Загора наредил изземване на част от недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ ПИ идент. 68850.506.8715 по КККР на град Стара Загора, върху която бил поставен павилион с местонахождение в северната част на УПИ, ул. Капитан Петко войвода, бивша ел. „Московска олимпиада“ – северно от пазара. Заповедта била получена от Е. П. на 28.04.2021г., а жалбата против нея била подадена директно в съда на 11.05.2021г.
По делото се представят още: удостоверение №418/02.06.1999г. /л.21/; приемателно-предавателен протокол от 20.03.1997г. /л.23/; АЧОС № 18375 от 25.03.2019г.; счетоводен баланс; отчет за приходите и разходите към 07.03.1997г.; справка за сметка 201 и см. 203-земя и сгради; схема на плащанията; решения на ОС – Стара Загора и ВАС;
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното :
По валидността на акта - процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган /арг. на чл.65, ал.1 от ЗОбС/, кметът на съотв. Община. Ето защо не е налице основание за обявяването й за невалиден административен акт.
Същата се обективира в писмена форма, съдържа конкретни фактически основания, на които се дава и съотв. правна обосновка, сочи и своя адресат. Т.е. формално Съдът намира за спазени изискванията за форма и съдържание на индивидуалния административен акт /чл.59 от АПК/ и не е налице основание за обявяването й за незаконосъобразно поради наличие на основание по чл.146, т.2 от АПК. Не се установява да има допуснато съществено процесуално нарушение, което да засяга правото на защита на жалбоподателя. За извършената проверка относно установяване на релевантни за спора обстоятелства е съставен КА, какъвто материалният закон принципно не установява да се издава, но с него се инициира и особеното административно производство, като с него е запознат настоящият оспорващ, на който е дадена възможност на възражения, каквито има подадени, като процесната заповед е издадена след тяхното подаване.
Ето защо, не се установява и основание за незаконосъобразност по см. на чл.146, т.3 от АПК.
Относно материалната законосъобразност на жалената заповед се следват следните доводи:
Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че няма яснота относно това какво се разпорежда да се изземва. Формално предметът на заповедта е: „частта от ПИ с идент. 68850.506.8715 по КККР на град Стара Загора, върху която е поставен павилион с местонахождение в северната част на УПИ, ул. Капитан Петков войвода“ /бивша ул. Московска олимпиада/. По делото няма спор /видно от не оспореното писменото доказателство АЧОС/, че ПИ с посочения идентификатор, целия от 7380кв.м. съставлява имот частна общинска собственост. Също не се спори, че към датата на процесната заповед, в него се намира обект павилион, който обект има статут на сграда /видно от приложеното писмено доказателство на л. 16 - л.18 и л.49/, за който се представят писмени данни /неоспорени от ответника/, че е собствен на оспорващото дружество. Също не се оспорва фактът, че процесният павилион е придобит от жалбоподателя в собственост въз основа на сключен по реда на чл. 35, ал.1 от отм. ЗППДОбП договор.
В процесната заповед се мотивира, че Павилионът е поставен в ПИ, съгласно Приложение №2 към Договора от 07.03.1997г., от които било видно, че за същия имало предоставено безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години, който срок бил изтекъл на 07.03.2007г. Тези фактически мотиви обаче не съответстват на данните, удостоверени чрез събрания доказателствен материал по делото.
На първо място и съгласно редакцията на чл.39, ал.1 от ЗОбС, в сила към датата на сключване на договора по чл.35, ал.1 от отм. ЗППДОбП /от ДВ бр. 44/1996г./ правото на ползване на частен общински имот се учредява въз основа на заповед на кмета на общината за срок не по-дълъг от 10 години. По делото не се доказва към датата на приватизационния договор да е издаван такъв акт, с който в полза на купувача „Свежест -96“ ООД, да се учредява през 1997г. безвъзмездно право на ползване относно обект павилион, ситуиран на посоченото в процесната заповед място в ПИ общинска собственост. Нещо повече, няма абсолютно никакви данни, че към 1997г. ПИ, където се ситуира павилионът да е бил със статут на частна общинска собственост. Такъв се доказва едва въз основа на АЧОС на л.41, но който е издаден едва през 2019г. Видно дори и от приложеното Решение №6228, постановено по а. д. № 1628/2001г. на ВАС, решението за одобряване на продажбата, което през 1997 г. взема ОбС Стара Загора, няма белезите на административен акт.
По делото липсват каквито и да е други доказателства, че след 1997г. е издаван акт на Кмета на общината, съотв. решение на ОбС, с което в полза на жалбоподателя да е учредявано безвъзмездно право на ползване за срок от десет години за процесния обект - частта от ПИ, частна общинска собственост, която се намира разположена под павилиона и срокът на това право към датата на заповедта да е изтекъл. Съдът приема обаче, воден от данните по делото /вж. решението на ВАС и данните от СГКК/, че частта от ПИ с идент. 68850.506.8715, непосредствено разположена под сградата „павилион“ се ползва от жалбоподателя на основание придобитото от него право на собственост върху сграда „павилион“, което той придобива по силата на договора за приватизация, сключен по реда на отм. ЗППДОбП през 1997г. При това положение визираното фактическо основание в процесната заповед, а именно изтекъл срок на предоставено безвъзмездно право на ползване към март 2007г. не се доказва, а от там остава не доказано и релевантното обстоятелство, че частта, върху която е ситуиран собствения на дружеството павилион /със статут на сграда по см. на ЗУТ/ се ползва без правно основание.
Ето защо Съдът намира, че процесната заповед се явява и материално незаконосъобразна, защото не се установява да е налице претендираната от ответника материално-правна предпоставка за нейното издаване, а напротив доказва се, че частта от ПИ, чието изземване се разпорежда с жаления акт, се ползва на валидно правно основание.
Жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като се постанови отмяна на Заповед № 10-00-848/23.04.2021г. на Кмета на Община Стара Загора. Искането за разноски е своевременно заявено и е основателно. Съдът го намира за доказано до размера от 50 лв., заплатената ДТ, но не и за размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от 300 лв. Съгласно наличния договор на л. 68 от делото страните по него визират, че договореното възнаграждение е заплатено в брой, но предвид това, че платецът е търговско дружество, то от страна на същото следва да се удостовери чрез съотв. издаден счетоводен документ /РКО или др./, че в действително от него е заплатена в брой въпросната сума от 300 лева, като Съдът не кредитира изцяло приложения документ за заплащане в брой на тази сума. Ето защо искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно единствено за сумата от 50 лева.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ по жалба на „СВЕЖЕСТ“ ЕООД, ЕИК **********, седалище град Стара Загора, Заповед № 10-00-848/23.04.2021г., издадена от Кмета на Община Стара Загора.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на „СВЕЖЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********** разноски по делото в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :