№ 900
гр. Стара Загора, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20215530105238 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Г. Г. И. твърди в исковата си молба, че дядо му и негов наследодател - И.Г.
И., починал на 29.11.2015 г. В наследство оставил имот в с...., ..., представляващ дворно
място от 1325 кв.м., с построените в него жилищна сграда от 78 кв.м., второстепенна сграда
от 48 кв.м. и второстепенна сграда от 17 кв.м., съставляващ УПИ VIII - 95, кв.16 по плана на
селото. Ищецът потърсил документ за собствеността, за да декларира имота, и се оказало, че
такъв няма. В скицата, която била издадена от Община Стара Загора под №455 от 26.02.2016
год., за собственик бил записан И.К.И., напълно непознато лице за Г. Г. И.. Същата скица
била презаверена от 15.07.2021 г., за да послужи като доказателство по настоящото дело. В
удостоверение с изх.№19-32-58/10.03.2016 год., издадено от Община Стара Загора, за
търпимост на сградите по ЗУТ отново фигурирал като собственик И.К.И.. Между
документите на наследодателя ищецът открил: договор от 23.12.1968 год. между И.К.С. /И./
и И.Г. И. за покупка на имот в с.... за сумата от 2500 лв. с последно плащане на 20.09.1969 г.;
протокол от 19.04.1969 год. за междинно плащане на 1000 лв.; заявление от И.К.С. от с....,
със заверка от 23.07.1973 г. на народен съвет с...., с което дава съгласие И.Г. И. да построи
жилищна сграда в имота и декларация от 29.09.1973 год. подписана от И.К.И.. От тези
документи ставало ясно само, че И.Г. И. заплатил уговореното по договора, но до този
момент нямало съставен нотариален акт, т.е. нямало документ за собственост. Фактически
наследодателят И.Г. И. владеел имота от 1968 г. до смъртта си, и то със съзнанието, че е
собственик. Обстоятелството, че той на свое име плащал данъка, а след като починал, този
данък се плащал пропорционално от всички наследници, преди трима от тях да направят
1
отказ от наследство, говорело, че наследодателят още през 1973 г. е декларирал имота на
свое име. Било направено проучване къде е в момента И.К.С.. Оказало се, че същият
починал на 21.05.2007 г. в с.... и живял на .... От това проучване се установило, че той имал
само един наследник - ответницата Д. М. К.. Моли съда да постанови решение, с което: да се
приеме за установено, че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ УПИ VШ-95 кв.16 по плана на
с. ..., утвърден със Заповед №615/01.10.1965 г., намиращ се на ..., представляващ дворно
място от 1325 кв.м., с построена в него жилищна сграда от 78 кв.м. второстепенна сграда от
48 кв.м. и втора второстепенна сграда от 17 кв. м. В хода на производството като от ветници
по така предявения иск са конституирани като ответници по делото лицата Г. И. И. и С. И.
К..
Ответницата Д. М. К., чрез назначения особен представител – адв. К. К., изразява
стаовище че искът е допустим. По основателността на иска се излагат съображения, че от
изложеното в исковата молба и от представените с нея писмени доказателства не можело да
се даде категоричен отговор на въпроса за основателността на иска, защото не можело да се
направи обоснован извод дали ответницата Д. М. К. е надлежен ответник по материалното
правоотношение. Твърдението, че тя е наследник на И.К.С. /И./, към момента на подаване на
отговора не се подкрепяло от никакви доказателства, а липсата на подобно качество за
ответницата правела иска вероятно неоснователен. Ответникът счита, че ако в хода на
производството се докаже, че Д. М. К. е наследник на И.К.С. /И./, както и бъдат доказани
другите законови предпоставки, свързани с придобИ.ето по давност на процесния имот в
село ..., то искът би бил вероятно основателен. В устните състезания изразява становище за
вероятна основателност на иска.
Ответницата Г. И. И., чрез назначения особен представител – адв. С. А., взема
становище, че предявените искове се явяват допустими, но неоснователни. Невярно било, че
дядото и наследодател на ищеца - И.Г. И., починал на 29.11.2015 год., оставил в наследство
следния имот в с. ..., ..., представляващ дворно място от 1325 кв.м., с построените в него
жилищна сграда от 78 кв.м., второстепенна сграда от 48 кв.м. и втора второстепенна сграда
от 17 кв.м., съставляващ УПИ VIII -95, кв. 16 по плана на селото. Явно и безспорно било, че
ищецът нямал документ за собствеността на имота, но това било така, защото не бил
собственик на същия. Твърденията на ищеца, че потърсил документ за собствеността да
декларира имота и се оказало, че такъв нямало, както и че тогава започвало ходене по
мъките, сочели неговата недобросъвестност. Разбираемо било, че в скицата, която била
издадена от Община Стара Загора под №455 от 26.02.2016 год., за собственик бил записан
И.К.И., /напълно непознато лице за Г. Г. И./, след като именно И.К.И. бил собственик на
процесния имот. Доколко обаче собственикът И.К.И. бил наследодател на ответниците, било
неустановено по делото обстоятелство. В този смисъл в Удостоверение изх. № 19-32-
58/10.03.2016 год. на Община Стара Загора за търпимост на сградите по ЗУТ отново
фигурирал като собственик И.К.И., след като именно той бил собственик на същите.
Невярно било, че между документите на наследодателя ищецът открил нещо като договор от
23.12.1968 год. между И.К.С./И./ и И.Г. И. за покупка на имот в с. ... за сумата от 2500 лв. с
2
последно плащане на 20.09.1969 год., протокол от 19.04.1969 год. за междинно плащане на
1000 лв., заявление от И.К.С. от с. ..., със заверка от 23.07.1973 год. на народен съвет с. ..., с
което дава съгласие И.Г. И. да построи жилищна сграда в имота, и декларация от 29.09.1973
год., подписана от И.К.И.. Невярно било, че И.К.С. и И.К.И. били едно и също лице.
Необосновано било, че тези документи ставало ясно само, че И.Г. И. заплатил уговореното
по договора. Безспорен факт било, че до този момент нямало съставен нотариален акт, т.е.
нямало документ за собственост, който да сочи на вещни права, придобити от наследодателя
на ищеца. Невярно било, че наследодателят И.Г. И. владеел имота от 1968 год. до смъртта
си със съзнанието, че бил собственик. Твърденията, че „Обстоятелството, че той на свое име
плащал данъка, а след като починал дози данък се плаща пропорционално от всички
наследници, преди трима от тях да направят отказ от наследство, говори че, наследодателят
още през 1973 год. е декларирал имота на свое име.“, също сочели на неговата
недобросъвестност. Ответницата моли съда да постанови решение, с което да бъде
отхвърлен предявения установителен иск за собственост. В устните състезание поддържа
становище за неоснователност на иска.
Ответницата С. И. К. не взема становище по предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, съдът намери за установено следното:
Ищецът е предявил положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1
ГПК, с който иска да бъде установено по отношение на ответниците, че е собственик на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ УПИ VIII-95 кв.16 по плана на с. ..., утвърден със заповед №
615/01.10.1965 г., намиращ се на ..., представляващ дворно място от 1325 кв.м., с построена в
него жилищна сграда от 78 кв.м., второстепенна сграда от 48 кв.м. и второстепенна сграда от
17 кв м.
Правния си интерес от установяването ищецът обосновава с обстоятелството, че
според скица № 455/26.02.2016 г., презаверена от 15.07.2021 г., на Община Стара Загора, и
удостоверение с изх. №19-32-58/10.03.2016 год. на Община Стара Загора за търпимост на
сградите по ЗУТ като собственик на процесния недвижим имот е записано лицето И.К.И..
Това обстоятелство обективно поставя ищеца и наследниците на посоченото лице в
състояние на правен спор относно собствеността върху имота, който следва да бъде
разрешен с положителния установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 77/12.10.2021 г.
на Кметство - ..., ищецът е наследник по закон на И.Г. И., б.ж. на с...., починал на
29.11.2015 г. Представени са и удостоверения от 19.10.2021 г. на РС - Стара Загора, от които
се установява, че останалите наследници са направили отказ от наследството на И.Г. И..
Според удостоверение за наследници № 17/14.03.2022 г. на Кметство с.... ответниците
са наследници по закон на И.К.С., б.ж. на с...., починал на 21.05.2007 г. Данните в
посоченото удостоверение относно съпругата и децата на това лице съвпадат с отразените в
справка на Община Стара Загора № 10-11-9227/01.08.2022 г.
3
Правното твърдение на ищеца е за оригинерно придобИ.е на спорния имот - по
силата на придобивна давност. По своето естество придобивната давност представлява
способ за придобИ.е право на собственост или друго вещно право върху чужда вещ чрез
фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Следователно фактическият състав на придобИ.ето по давност включва два елемента:
фактическо упражняване на съдържанието на вещно право, което се иска да бъде
придобито, и изтичане на определен период от време, през който се упражнява
фактическото съдържание на вещното право.
Видно от удостоверение за промени на постоянен адрес № 223/08.09.2022 г. на
Община Стара Загора, наследодателят на ищеца - И.Г. И. - има регистриран постоянен адрес
в с.... от 1998 г., а от 2001 г. е регистриран на адрес: с...., ....
Разпитаната по делото свидетелка Цанка М. П. сочи, че живее в село ... живея от 39
години. Познава ищеца, който живее в същото село на .... Преди това на този адрес живеел
дядо му И.Г. И.. От 39 години, откакто познава И.Г., той през цялото време живеел на
същия адрес. Не е имало лица, които да предявяват някакви претенции към този имот и И.Г.
И. се чувствал негов собственик. От свекъра си свидетелката знаела, че всички сгради в
имота, са строени от И.. Няма период от време, в който И. и Г. да не са живели в този имот.
Свидетелката уточнява, че е съседка съм на имота и има непосредствени впечатления, че И.
и семейството стопанисват имота. Свекърът й продал устно имот на лице на име И., който
след това го продал на И.. Това бил същият имот, в който живеел И., а сега - Г..
Свидетелката М. С. П. твърди, че живее в село ... от дете. Познава ищеца като съсед - той
живее на .... Преди това на този имот живеел баща му, майка му, баба му, дядо му. Преди
това дядо му И.Г. бил собственик на имота. Свидетелката К. Г. П. сочи, че живее в село ... от
62 години. С бащата на ищеца - Ганчо - били съученици. Г. живее на .... Преди него там
живеели бабата и дядото, баща му, майка му на Г.. Никога не е живял някой друг в този
имот. Свидетелката допълва, че е била кмет на селото от 1999г. до 2003г. От свекъра си
знае, че дядото на ищеца е строил къщата, после и други допълнителни постройки - кухня,
навеси. Дядото на ищеца смятал имота за свой. Твърди, че е съседка, живее съвсем наблизо
до тях и има непосредствени впечатления за имота.
От анализа на свидетелските показания по делото се установява, че наследодателят
на ищеца И.Г. И., б.ж. на с...., починал на 29.11.2015 г., е владял необезпокоявано и явно
процесния недвижим имот в продължение на повече от 10 години. Следователно същият е
упражнявала фактическата власт върху спорния недвижим имот, като намерението му за
своене не е оборено по делото. Владението на наследодателя на ищеца е било постоянно и
непрекъснато, тъй като по делото няма данни имотът да е била владян от други лица в
рамките на давностния срок.
Наследодателят на ищеца е имал правното положение на недобросъвестен владелец,
тъй като по делото няма данни да е владеел вещта на правно основание, годно да го направи
собственик. Следователно по отношение на владението на владелеца се прилага
десетгодишната давност по чл.79, ал.1 ЗС, която е изтекла преди предявяване на настоящия
4
иск.
Изложеното обуславя извода, че спрямо ищеца са налице законоустановените
предпоставки за придобИ.е на процесния недвижим имот по давност. Ето защо предявеният
положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ УПИ VIII-95
кв.16 по плана на с. ..., утвърден със заповед № 615/01.10.1965 г., намиращ се на ...,
представляващ дворно място от 1325 кв.м., с построена в него жилищна сграда от 78 кв.м.,
второстепенна сграда от 48 кв.м. и второстепенна сграда от 17 кв м., се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. М. К. от гр...., ..., Г. И. И. от
гр.Стара Загора, ... и С. И. К. от гр.Стара Загора, ..., че Г. Г. И. от с...., ... е собственик на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ УПИ VIII-95 кв.16 по плана на с. ..., утвърден със заповед №
615/01.10.1965 г., намиращ се на ..., представляващ дворно място от 1325 кв.м., с построена в
него жилищна сграда от 78 кв.м., второстепенна сграда от 48 кв.м. и второстепенна сграда от
17 кв м.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5