МОТИВИ
по НОХД № 122/2016 год. на Районен съд - Силистра
Районна прокуратура - Силистра е
внесла обвинителен акт срещу Т.Я.А., роден на *** ***, …, освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК и с ЕГН-**********, по
обвинение за това, че на 12.01.2016 г. в землището на с. З., общ. К., обл. С.,
отдел 375, подотдел “е1” от общински горски фонд на Община К., без редовно
писмено позволително (позволително за сеч) е отсякъл с моторен трион и извозил
от горския фонд с каруца и конски впряг от мястото на сечта до път между с. З.,
общ. К. и с. Д., общ. К., дървета – 2,4 пространствени кубични метра,
немаркирани дърва от дървесен вид “акация”, собственост на Община Кайнарджа,
представлява от кмета на общината на стойност 180,00 (сто и осемдесет) лева - престъпление
по чл. 235, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Прокурорът поддържа обвинението. Счита,
че събраните доказателства сочат, че подсъдимия е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, доколкото е извършил конкретни действия, с
които е осъществил изпълнителното деяние на престъплението в съответните форми
– сеч и извозване без редовно писмено позволително. Посочва, че по делото е
установен собственика на съответната горска територия – Община С., както и
съществуващите договорни отношения с търговско дружество. Изтъква като
установен и начина на извършване на деянието. Използван бил моторен трион като
техническо средство за отсичане, който не е собственост на подсъдимия, а
извозът бил извършен с каруца и конски впряг от горския фонд - от мястото на
сечта до пътя, където е установен подсъдимия. Посочва, че в хода на съдебното
следствие е установено, че каруцата е собственост на свид. Д. А.. Счита за
осъществени всички признаци от обективна и субективна страна на престъплението,
за което е повдигнато обвинение. Становището на държавния обвинител е, че посоченото
представлява престъпление по чл. 235,
ал. 1 от НК, тъй като не представлява маловажен случай. Аргументира становището
си с количеството и стойността на дървесината и предходни наказания по ЗГ за
идентични деяния. Моли съдът да признае подсъдимия за виновен. Преценява като
смекчаващо отговорността обстоятелството, че подсъдимия е съдействал при
осъществената му проверка и направеното самопризнание. Моли съда да наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и да отложи изпълнението
му на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Предлага на
подсъдимия да бъде наложено и наказание глоба в минимален размер, тъй като
следва да бъде съобразен факта, че той няма постоянни източници на доход и е
безработен. Ако съдът прецени, че случая е маловажен, счита че са налице
основанията на чл. 78а от НК. Моли съдът да се разпореди и с веществените
доказателства, като върне вещите на техните собственици.
Защитникът изтъква, че е не е
налице престъпление, тъй като деянието, макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е малозначителна. Алтернативно твърди, че е налице
маловажност на случая и в този смисъл престъпление по чл. 235, ал. 6 от НК. Изтъква
обстоятелството, че деянието е извършено през януари – един от най-студените
месеци от зимния период, а подсъдимият се грижи за три деца. Посочва, че
подсъдимият е тръгнал за дърва без сечиво, т.е. имал е намерение да събира сухи
клони. Случайно събитие – среща с лица, извършващи поголовна сеч, променили
намеренията му. Те не го спрели, нито го предупредили. Защитникът му счита, че заверените
обстоятелства са създали невярната представа у подзащитния му, че може да сече
и извозва дървета. Посочва, че стойността на предмета е под минималната РЗ и
липсват вреди, тъй като дърветата са възстановени – така или иначе те щели да
бъдат отсечени. Излага аргументи и във връзка със социалното положение на
подсъдимия. В тази връзка твърди, че не е налице престъпно деяние или същото
следва да бъде квалифицирано като маловажно. Счита изложеното по отношение на
административните наказания за неотносимо. Моли на подзащитния му да бъде
наложено наказание глоба от 100 до 300 лева. Изразява мнение, че наказанието
пробация се явява по-тежко и от една условна присъда, предвид намеренията на
подзащитния му да търси работа извън РБ.
Държавният обвинител в дадено
право на реплика посочва, че
системата за социално
подпомагане обхваща лицата, попадащи в обхвата на социалната защита,
включително и с подпомагане за отопление. Не се съгласява с налагане на
наказание по вид глоба, акцентирайки че подсъдимият не е заплатил глобата по
чл. 78а от НК. Счита, че това наказание е неизпълнимо. Счита възражението за
случайно деяние за неоснователно, доколкото подсъдимият е пълнолетен,
дееспособен и вече санкциониран по административен ред. Изтъква, че незнанието
на закона не го оправдава, както и нуждата да ползва дърва.
Защитникът в дадено право на
дуплика навежда доводи за недостатъчност на социалните помощи за отопление.
В даденото му право на последна
дума подсъдимият Т.А. изразява съжаление за извършеното от него – рязането на
дърва. Посочва, че не е знаел, че ще стане така и моли за минимално наказание.
Съдът, като взе под внимание
събраните и приобщени по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.Я.А. с ЕГН-**********
е роден на *** ***. Той е … А. не е осъждан. С Решение № 71 от 25.01.2012 г. по
АНД № 1202/2011 г. на Районен съд – Силистра той е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и на основание чл. 78а от НК е
освободен от наказателна отговорност като му било наложено административно
наказание – глоба в размер на 1 000 лева.
На 28.09.2015 г. между Община С. и
“К.” ЕООД с ЕИК … бил сключен Договор за право на ползване на маркирана
дървесина на корен от общински горски фонд № 197. Предмет на договора бил
прехвърляне от купувача собствеността върху маркираната дървесина, включително
тази в обект № 4 - № 040001 – отдел 375 “е1” с площ 24 дка в землището на с. З.
– акация. С
договора Община К. се задължавали да прехвърлят на горепосоченото търговско
дружество собствеността върху маркирана дървесина на корен от различни дървесни
видове, асортимент и количества в общински гори в землищата на селата С., К., З.,
К., а дружеството се задължавало да добие и извози дървесината и да я заплати. В съответствие с договора и издадено
позволително за сеч през м. януари 2016 г. “К.” ЕООД започнали извършването на
гола сеч на
дървесина в землището на с. З., общ. К., обл. С., отдел 375,
подотдел “е1” от общински горски фонд на Община К.. В договора било предвидено,
че обектите за ползване се предават на дружеството с издаването на
позволителното за сеч. От деня на получаване на позволителното за сеч,
определеното сечище се считало за предадено и се намирало под охраната на “К.”
ЕООД.
Видно от приложената по делото
справка, издадена от директор на ТП “Държавно горско стопанство С.” към ДП “Северноцентрално
държавно предприятие” при Министерството на земеделието и храните с изх.
№24/14.01.2016 г., на подсъдимия Т.Я.А. не са издавани разрешителни документи
относно добив, сеч, събиране и извозването на дървесина от държавните горски територии.
Срещу А. имало съставени два АУАН през 2011 г. за установени нарушения по Закона за
горите с предмет на деянието 0,5 пр. м. куб. дърва за огрев от дървесен вид
“акация”.
На 12.01.2016 г. подсъдимият
поискал от свид. Д. А. каруцата му. Имал
кон, който му дал неговия братовчед. Подсъдимият казал на свидетеля, че отива в
К., но тръгнал към гората, находяща се в землището на с. З. да сухи дърва. По
същото време в подотдел “е1” на отдел 375 от общински горски фонд на Община К.
в землището на с. З. бил и свид. К.О., който извършвал услуги за “К.” ЕООД –
сеч на дърветата с други лица, чиято самоличност не е установена в хода на
наказателното производство. Свид. О. седнал да изпуши цигара, когато към тях се
приближил подсъдимия. Последният казал на друг от работещите със собствено име
“И.”, че ще си реже дърва. След това попитал свид. О. дали може да вземе
неговия моторен трион. Свид. О. не му отговорил. Тогава подсъдимият без да
получи разрешение от свид. О. взел моторния му трион и започнал да реже дървета. Никой от присъстващите не казал нищо на
подсъдимия, но той знаел, че не е позволено да се режат дървета. Въпреки
липсата на писмено позволително и позволение от собственика, подсъдимият
отрязал около два кубика и половина дърва, колкото успял да побере в
предоставената му от свид. А. каруца. Оставил моторния трион на собственика му.
После подсъдимият напуснал сечището, излизайки от гората, като конят му теглил
натоварената от него каруца с дърва. Между селата З. и Д. той бил забелязан от
свидетелите М. и К., и двамата полицейски служители при РУ на МВР – Силистра. Те
попитали подсъдимия откъде са дървата и той им признал, че са от сечище, а
по-късно им показал местонахождението на сечището. Подсъдимият не представил
никакви документи, съответно по дървата не се виждала поставена контролна
горска марка. Полицейските служители наредили на подсъдимия да закара каруцата
в двора на ПУ К., където пристигнал и уведомения от тях за случая - свид. С.О.,
който отговарял за охраната на общинското имущество. Той също се уверил, че
дървата нямали марка, а повече от тях били дълги около три метра. Свид. О.
измерил кубатурата. После уведомил управителя на “К.” ЕООД, който му казал, че
няма нужда да дава мнение, тъй като полицаите ще решат какво да предприемат. Имало
и друга каруца и друг извършител на същото деяние, срещу който също било
образувано наказателно производство. Подсъдимият показал на свидетелите откъде
е отразял дървата. На същото място бил открит и свид. К.О., който признал, че
подсъдимия е използвал неговия моторен трион при отрязването на дърветата.
На същата дата бил извършен оглед.
Видно от протокола, разследващият иззел като веществени доказателства каруца с
2,4 пространствени куб. м. дърва от дървесен вид “акация”. Те били предадени за
отговорно пазене с протокол от 12.01.2016 г. на свид. С.О. със задължение да ги
пази и съхранява.
Видно от приетото заключение по
назначената съдебно-оценителна експертиза, стойността на 2,4 пространствени куб.
метра дърва от дървесен вид „акация“ за огрев към дата 12.01.2016 г. е 180,00
(сто и осемдесет) лева. Минималната РЗ към същия период е 380,00 лева.
По делото е разпитан и свид. Г. Т.,
който потвърждава, че е изработил каруца за свид. А..
Подсъдимият посочва, че не е
плащал глобите, които са му налагани като наказания за извършените от него
нарушения и престъпление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на
подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели, заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза и приложените
писмени доказателства.
Съдът
дава вяра на показанията на разпитаните свидетели като обективни, логични,
последователни и
дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и
съответстващи на представените по делото писмени доказателства. Съдът дава вяра
и на обясненията на подсъдимия за извършеното от него деяние. Те съответстват
на останалите доказателства по делото.
По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК.
- Налице ли е деяние, извършено ли
е то от подсъдимия и каква е правната му квалификация:
Предмет на посегателство по чл.
235 от НК е горския фонд. Такова понятие не съществува в настоящия ЗГ, но
съществуваше в отменения ЗГ, а именно “всяка територия извън строителните
граници на населените места, предназначена основно за гори и обхваща гори,
храсти, земи за залесяване, недървопроизводителни земи, посочени в единния
кадастър”. Незаконното добиване на дървесна маса е регламентирано в чл. 235,
ал. 1 НК. Субект може да е всяко наказателно отговорно лице, формата на вина -
пряк умисъл, а предметът е специален - единствено дървета и части от тях от горския
фонд. Изпълнителното деяние може да се осъществи при някоя от следните форми:
сечене (отделяне на дърво или част от него с помощта на техническо средство),
събиране (предварително отделена дървесна маса се обособява на едно място чрез
нейното събирането), добиване (всяко друго отделяне на дърво или част от него,
извън сеченето, без да е необходимо да се използва техническо средство -
например счупване, изскубване), вземане (вдигане на дървесната маса и
упражняване на владение върху нея) и извозване (изнасяне на дървесната маса
извън границите на горския обект чрез използване на транспорт). За да е налице
обективна съставомерност на деянието несъмнено следва да се установи, че деецът
или изобщо не е имал разрешение за извършваната дейност или е излязъл извън
рамките, обхвата и обема на вече дадено му разрешение. След измененията на
нормата със ЗИДНК ДВ, бр. 75/2006 г. отпадна изискването за причиняването на “немаловажни
вреди”, поради което с оглед действащата понастоящем редакция, следва да се
приеме, че престъплението е на просто извършване. То е довършено с
осъществяване действията на дееца.
Събраните доказателства безспорно
сочат, че на 12.01.2016 г. в землището на с. З., общ. К., обл. С., отдел 375,
подотдел “е1” от общински горски фонд на Община К., подсъдимият без редовно
писмено позволително (позволително за сеч) отсякъл с моторен трион 2,4 пространствени
кубични метра немаркирани дърва от дървесен вид “акация” от горския фонд, след
което извозил дърветата, изнасяйки ги от гората, използвайки каруца и конски
впряг от мястото на сечта до път между с. З., общ. К. и с. Д., общ. К..
По делото е установено, че
предмета на престъплението е собственост на Община К.. Следва да се има
предвид, че в съответствие с чл. 108 от ЗГ, сечите се провеждат въз основа на
писмено позволително по образец. Съгласно чл. 52, ал. 5 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите, позволително се издава поотделно за всяко
насаждение или за имот и насаждение и в него се определят сроковете за сеч и
извоз.
Подсъдимият е наказателно
отговорно лице.
От субективна страна
подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните
последици – съзнавал е, че няма издадено писмено позволително и въпреки това
отсякъл, а после извозил дървета от горския фонд.
- Има
ли основания за приложение на чл. 9, ал.
2 от НК:
Според чл. 9, ал. 2 от НК, не е
престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Приложението
на чл. 9, ал. 2 изисква преценка дали деянието е толкова малозначително, че не
е общественоопасно или пък обществената му опасност е явно незначителна. Съдебният
състав прецени, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Съдът прецени, че
обществените отношения, които са обект на защита с престъплението по чл. 235 НК
са особено значими и действията, с които те се накърняват, обосновават една по-висока
степен на обществена опасност на деянието, което пък изключва възможността от
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.
- Съставлява ли деянието
престъпление и правната му квалификация:
При така приетата за установеното
от фактическа и горните разсъждения, съдът прие, че подсъдимия Т.Я.А., роден на *** ***, … и с
ЕГН-********** е извършил престъпление по чл. 235, ал. 1 от
Наказателния кодекс, тъй като на 12.01.2016
г. в землището на с. З., общ. К., обл. С., отдел 375, подотдел “е1” от общински
горски фонд на Община К., без редовно писмено позволително (позволително за
сеч) е отсякъл с моторен трион и извозил от горския фонд с каруца и конски
впряг от мястото на сечта до път между с. З., общ. К. и с. Д., общ. К., дървета
– 2,4 пространствени кубични метра, немаркирани дърва от дървесен вид “акация”,
собственост на Община К., представлява от кмета на общината и на стойност
180,00 (сто и осемдесет) лева.
- По отношение на преценката дали е налице
маловажност на случая:
Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Стойността
на предмета на посегателство не е единственото обстоятелство, което има
значение при решаването на въпроса дали е налице маловажен случай. Заявените
други обстоятелства от защитникът не се отнасят за деянието, а за дееца, т.е.
те не могат да имат значение при преценката дали случая е маловажен. Деянието не представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
- Подлежи ли подсъдимия на наказание, както и вида
и размера му:
За извършеното от подсъдимия
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до шест години
и глоба от 1 000 до 20 000 лева. Подсъдимият не е осъждан, но е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на Раздел IV от Глава осма на Общата част на
Наказателния кодекс.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието,
съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Налице
са смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият не е осъждан. Той се
признава за виновен и дава подробни обяснения по делото, съдействайки при
установяване фактите. Следва да се съобрази и социалния статус на подсъдимия.
Той е безработен и членовете на семейството му разчитат изцяло на социалните
помощи и помощи за отглеждане на деца, давани от държавата. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът прецени наложените
до момента административни наказания на
подсъдимия. При
тези обстоятелства съдебният състав прецени, че следва да приложи чл. 55, ал.
1, т. 2, б. “б” от Наказателния кодекс при определяне на наказанието, доколкото
са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и
най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Като
взе предвид подбудите на подсъдимия за
извършване на деянието, установените смекчаващи вината обстоятелства, съдебният
състав определи на подсъдимия на основание чл. 235, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от
Наказателния кодекс наказание пробация,
включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от
Наказателния кодекс с периодичност на явяване и подписване три пъти седмично
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице съгласно чл.
42б, ал. 1 от Наказателния кодекс и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2
от Наказателния кодекс и безвъзмезден труд в полза на обществото с
продължителност от 240 часа за срок от ЕДНА ГОДИНА на основание чл. 42а, ал. 2,
т. 6 от Наказателния кодекс. Освен задължителните пробационни мерки, съдът
определи мярка и по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК. Съдебният прецени, че в случая
е подходяща, тъй като нейното изпълнение ще създаде трудови
навици на подсъдимия с цел социалната му интеграция в обществото. Съдът
намира, че така определеното наказание по вид и размер е справедливо и ще изпълни
целите на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия, да му окаже
необходимото сплашващо въздействие и да се въздейства предупредително и върху
останалите членове на обществото.
Преценявайки социалния статус на подсъдимия и липсата на доходи, съдът не
наложи на основание чл. 55,
ал. 3 от Наказателния кодекс на подсъдимия предвиденото
кумулативно по-леко наказание по вид глоба.
- На кого са възложени разноските по делото:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на републиканския бюджет
сумата от 86,94 лв. (осемдесет и шест лева и 94 стотинки), представляваща
направени в хода на досъдебното производство разноски във връзка с назначени
експертизи. Пак с оглед факта, че съдът призна подсъдимия за виновен го осъди
на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Силистра сумата
от 15,00 (петнадесет) лева, представляваща направени в хода на съдебното
производство разноски.
- По въпроса за веществените
доказателства:
Като взе предвид фактите по
делото, съдът прецени, че следва върне следните веществени доказателства - 2,4
пространствени кубични метра, немаркирани дърва от дървесен вид “акация”,
оставени на отговорно пазене на С.Й.О. *** на техния собственик - Община К.,
представлявана от кмета Л. С..
Като взе предвид факта, че по
делото са събрани доказателства, че иззетата каруца не е собственост на
подсъдимия, а на свид. А., съдът прецени, че следва да върне следното
веществено доказателство: каруца с гумени колела, оставена на отговорно пазене
на С.Й.О. ***, на нейния собственик - Д.
Ю. А. с ЕГН-********** ***.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: