Решение по дело №3/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на С. Д. Д. с постоянен адрес [населено място], [улица], [област], чрез адв. Г. Д. от АК-[област], със съдебен адрес за връчване на книжа и документи [населено място], [улица], офис №2 против Заповед за прилагане на принудителна админстративна мярка (ЗППАМ) № 23-0287-000112/01.12,2023 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на ВПД Началник на РУ към ОДМВР-Сливен, РУ Котел, с която на С. Д. Д. е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“, а именно 6 месеца и са отнети 2 бр. рег.табели [рег. номер].

В жалбата се твърди, че заповед е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, т.к. на жалбоподателя не е съставен АУАН, административният орган не е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а" от ЗДвП и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца на собственик и не става ясно за какво точно нарушение е издаден оспорения акт, поради което се претендира да бъде отменен изцяло.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.Д., която подържа жалбата и направените в нея искания, като претендира да се присъдят направените по делото разноски.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание, като с писмено становище изготвено от гл.юрисконсулт Борнавска оспорва жалбата поради нейната неоснователна с искане за потвърждаването й, ведно с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 01.12.2023 г. около 19.10 ч. в [населено място] на [улица]към [населено място] служители при ОД на МВР-Сливен, с-р „Пътна полиция“ са извършили проверка и справка с ОДЧ и са установи, че водача С. И. Д., живуща в [област], [община], [населено място] управлява МПС лек автомобил БМВ peг. номер [рег. номер] собственост на С. Д. Д., след като е лишена по административен ред от 24.06.2023 г., за което е съставен АУАН Серия GA, № 11168002/01.12.2023 г., в който водача се е подписал при отразено „нямам възражения“. С акта са иззети два броя регистрационни табели с № У8415.

Видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач и Проверка на регистрация се установява, че СУМПС на С. И. Д. е отнето на 24.06.2023 г., а въпросния автомобил е регистриран като собствен на С. Д. Д..

Със Заповед за прилагане на принудителна админстративна мярка (ЗППАМ) № 23-0287-000112/01.12,2023 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на ВПД Началник на РУ към ОДМВР-Сливен, РУ Котел на С. Д. Д. е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“, а именно 6 месеца и са отнети 2 бр. рег.табели [рег. номер].

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна админстративна мярка (ЗППАМ) № 23-0287-000112/01.12,2023 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на ВПД Началник на РУ към ОДМВР-Сливен, РУ Котел, с която на С. Д. Д. е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“, а именно 6 месеца и са отнети 2 бр. рег.табели [рег. номер]..

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от Началник на РУ към ОДМВР-Сливен, РУ Котел в рамките на неговата компетентност, съгласно Заповед №343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОДМВР-Сливен, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона.

Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона, както следва:

Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач, за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.

Следва да се посочи, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.

Поради това между административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото закононарушение.

Ето защо както наказателното постановление не е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.

Съгласно чл. 171, ал.1 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тях според т.2а, б.“а“ е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

За да е приложима цитираната норма е необходимо и достатъчно да са осъществени в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно субекта по отношение на което се налага ПАМ да е собственик на автомобила, който да се управлява от лице, за което е налице някое от посочените по-горе обстоятества.

В случая не се спори и от приложените писмени доказателства се установява, че лицето по отношение на което е постановена ПАМ е собственик на автомобила и че водача управлявал автомобила е лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, с което са осъществени визираните в закона материално-правни предпоставки.

Собствеността на МПС и управлението му от лице, на което временно е отнето свидетелството за управление на МПС са релевантните факти, безспорно установен пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка и да прекрати регистрацията на пътното превозно средство.

В настоящият случай съдът не споделя доводите на оспорващия, че липсата на съставен АУАН по отношение на лицето, спрямо което се налага ПАМ, е съществено процесуално нарушение, т.к. акта не е елемент от процедурата по издаване на запоповедта.

В случая е достатъчно, че в надлежно съставения акт са отразени правнозначимите факти, даващи основание за налагане на мярката, слад като съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а такова обратно доказване не беше проведено в настоящия процес.

Без значение за случая е и Мотивирана резолюция № 23-0287-М000035/01.12.2023 г. на ВПД Началник на РУ към ОДМВР-Сливен, РУ Котел, с която се прератява административнонаказателното производство по Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1168002 от 01.12.2023 г. против С. И. Д., т.к. от една страна е поради образувано БП №352/01.12.2023 г. по чл.343в, ал.3 от НК, а от друга не заличава материалната доказателствена сила на АУАН.

Предвид посоченото атакуаната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото следва да се отхвърли искането на оспорващия за присъждане на разноски, като такива не се дължат и на ответната страна поради липса на направено в тази насока искане.

Водим от горното, Я А С, четвърти административен състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на С. Д. Д. с постоянен адрес [населено място], [улица], [област], чрез адв. Г. Д. от АК-[област], със съдебен адрес за връчване на книжа и документи [населено място], [улица], офис №2 против Заповед за прилагане на принудителна админстративна мярка (ЗППАМ) № 23-0287-000112/01.12,2023 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на ВПД Началник на РУ към ОДМВР-Сливен, РУ Котел, с която на С. Д. Д. е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“, а именно 6 месеца и са отнети 2 бр. рег.табели [рег. номер].

ОТХВЪРЛЯ искането на С. Д. Д. с постоянен адрес [населено място], [улица], [област], чрез адв. Г. Д. от АК-[област], със съдебен адрес за връчване на книжа и документи [населено място], [улица], офис №2 за присъждане на направените по делото разноски.

Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.