РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Пловдив, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора А. Атанасов
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600484 по описа за 2023 година
Производство е по реда на чл. 34, ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 1, 2 и 3 от
ЗПИИРКОРНФС.
С решение № 159 от 16.10.2023 г. по ЧНД № 913/2023 г. на Окръжен
съд – Пловдив е било признато решение на несъдебен орган на Република
Австрия, влязло в законна сила на 09.06.2023 г., с което на Н. Р. Б. е била
наложена финансова санкция в размер на 150 евро, както и 5 евро
предназначена за обществен фонд или организация за подпомагане на жертви
(с равностойност от 303,15 лева), за административно нарушение, свързано с
движението по пътищата.
Съдът е постановил изпълнение на решението. Разпоредил е препис от
същото да се изпрати за изпълнение на ТП на НАП – Пловдив, офис
Пазарджик по реда на ЗНАП и ДОПК. Копие от решението е било изпратено
и на компетентния орган на издаващата държава, както и на Министерството
на правосъдието на РБ.
1
Недоволен от решението е останал служебният защитник на засегнатото
лице адв. Р. З. от ПАК, който релевира оплаквания за липса на основания за
признаване на решението на административно-наказващия орган на чуждата
държава. Основният довод, който застъпва защитата е, че не са били събрани
доказателства за обичайното местопребиваване и местоживеене на лицето. От
въззивния съд се иска да отмени решението на ОС – Пазарджик и вместо това
да отхвърли искането за признаване на решението на органа на чуждата
държава.
За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП – Пазарджик,
като не е постъпило становище.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът намира
жалбата за неоснователна и предлага да се потвърди решението за признаване
на изпълнението на съдебния акт на чуждата юрисдикция.
След като се запозна със становищата на страните и материалите по
делото, настоящият съд счете жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството е било образувано пред Окръжен съд – Пазарджик по
реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС по повод постъпило
решение на съдебна юрисдикция на Република Австрия. С посочения съдебен
акт на засегнатия е била наложена финансова санкция в размер на 150 евро за
нарушение, свързано с правилата за движение по пътищата. Искането е било
придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета на Европа относно прилагането на принципа на взаимно признаване
на финансови санкции, преведено на български език.
Правилно и законосъобразно първият съд е отбелязал, че посоченият
документ за признаването на решението на чуждата административна
юрисдикция, съдържат всички изискуеми реквизити на Приложение № 2 към
чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на
финансови санкции.
Оплакванията в жалбата на служебния защитник на заинтересованото
лице за наличието на данни на чужд език не могат да бъдат споделени, тъй
като попълнените в документа секции на латиница касаят административни и
електронни адреси в изплащащата държава, т. е. информация, която да бъде
2
ползвана по линия на международното сътрудничество. Действително в някои
свои секции представеният документ е двуезичен, но от това не може да се
наложи извод, че липсват задължителните реквизити на български език.
Изпълнено е и условието на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй
като е налице влязъл в законна сила акт на юрисдикция на държава-членка на
ЕС. По силата на последния на засегнатото лице е било вменено задължение
за заплащане на финансова санкция за извършено административно
нарушение по приключило производство. Заинтересованият е бил
санкциониран за посоченото по-горе нарушение по транспорта, което е
извършил като водач на МПС. Удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС
и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции е било
изготвено по надлежния образец с превод на български език, като е било
издадено от компетентен орган на издаващата държава. Удостоверението
съдържа всички необходими реквизити. Посочен е бил и субектът на
административното нарушение, на който е наложена административната
финансова санкция. Подробно са залегнали и фактическите основания на
извършеното от засегнатото лице административно нарушение, като това
нарушение е било индивидуализирано по време и място. Посочена е била и
неговата правна квалификация съобразно приложимото законодателство в
секторното законодателство на издаващата държава. Законосъобразно е било
преценено, че се касае за хипотезата на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй
като е било представено решение за налагане на парична глоба в
административно-наказателно производство на държава-член на Европейския
съюз, което представлява административно нарушение и по българското
законодателство. В този смисъл безспорно са налице условията за признаване
и изпълнение на това решение на чуждата административна юрисдикция.
Изпълнено е било и изискването на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като
засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България.
Възражението на защитата, че това не било така предвид задочния характер
на производството по ЗПИИРКОРНФС пред първия съд и информацията от
близките на лицето, заварени на адреса, не може да бъде споделено, тъй като
не намира опора в събраните по делото материали и в частност приложената
пред първия съд справка от база–данни „Население“.
3
Изводите за постоянен и настоящ адрес на засегнатия на територията на
страната ни не се опровергават и от приложената пред въззивния съд
актуализирана справка от база-данни „Население“ и справка за задграничните
му пътувания, в която фигурират многократни пресичания на държавната
граница и най-актуално напускане на пределите на страната ни на 09.11.2023
г., след което няма регистрирано завръщане обратно до датата на издаване на
справката на 17.11.2023 г. Не са налице и основанията за отказ за признаване
на решението на чуждата юрисдикция за налагане на финансова санкция,
визирани в разпоредбата на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, както правилно е
посочил първият съд.
Изпълнени са и изискванията на разпоредбата на чл. 35, т. 9 от
ЗПИИРКОРНФС. Видно от представеното пред първия съд удостоверение
засегнатото лице е било уведомено съобразно законодателството на
решаващата държава за правото си да обжалва решението и сроковете, в
които може да го упражни. В удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС
издаващата държава е отбелязала, че засегнатото лице е уведомено за правата
си в развилата се по нейното законодателство процедура. Същевременно
действа принципът на взаимно доверие между компетентните органи на
издаващата и приемащата държава. Отразено е също, че производството е
било писмено (т. е. закрито, административно), при което не се очаква лично
явяване на лицето в съдебен процес. Не са налице данни за нарушено право на
защита в процедурата пред чуждата юрисдикция и решението й по същество.
Настоящата процедура има отношение само към условията за признаване и
изпълнение на чуждото решение без в нея да може да се подложи на преценка
неговото същество от гледна точка на правилност, обоснованост и
законосъобразност. Не може да се направи и анализ и сравнение между
производството в чуждата и изпълняващата държава и оттам да се черпят
аргументи срещу него. Актът на съда в настоящото производство няма за цел
да ревизира и замества волята на органа на издаващата държава, нито съдът
има правомощие да дерогира чуждото решение, защото преценя само налице
ли са материално-правните и процесуалните предпоставки за признаването
му. Още повече, че нарушението е извършено на територията на издаващата
държава и българските съдилища нямат юрисдикция за него. В този смисъл
съществото на така консумираното от жалбоподателя административно
нарушение, не подлежи на контрол от страна на българския съд.
4
В случая, видно от приложената по делото справка – извлечение от
регистъра на Националната база данни, засегнатото лице отговаря на
алтернативно изброените условия, а именно – постоянно местожителство на
територията на Република България. Данните за последната актуална за
засегнато лице адресна регистрация (постоянен и настоящ адрес) са
идентични с отразените в удостоверението на чуждестранния несъдебен орган
данни за последен известен адрес на лицето, поради което аргументите на
защитата, че нямал връзка с територията на страната ни, при положение, че не
се е регистрирал в Република Австрия, не могат да бъдат споделени. Тъй като
са налице всички законови предпоставки за това, правилен се явява изводът
на ОС – Пазарджик, че решението за налагане на финансова санкция следва
да бъде признато.
В съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС е
била определена и равностойността на дължимата сума в български левове по
фиксинга на БНБ към момента на постановяване на решението, чието
признаване се иска. Правилно и законосъобразно първият съд е постановил,
че решението на холандската административна юрисдикция да се изпрати на
ТП – НАП – Пловдив, офис Пазарджик за изпълнение по реда на ЗНАП и
ДОПК. Това съответства на разпоредбите на чл. 36 във вр. с чл. 22 от
ЗПИИРКОРНФС.
Поради изложеното, със съдебния си акт, първият съд е достигнал до
обосновани изводи, че са налице всички законоустановени предпоставки за
изпълнение на горепосоченото решение на чуждата юрисдикция, по силата на
което на засегнатото лице е била наложена финансова санкция. Правилно е
било прието също така, че процесуалните формалности по признаване на
решението са били изпълнени в съответствие с разпоредбите на
ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г.
относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че
атакуваното решение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено, поради което и
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 159 от 16.10.2023 г. по ЧНД № 913/2023 г.
на Пазарджишкия окръжен съд
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6