Определение по дело №563/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 385
Дата: 4 януари 2022 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Пенка Томова Петрова
Дело: 20211400500563
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 385
гр. Враца, 29.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова

Ана Б. Ангелова-Методиева
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211400500563 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.435 ал.2 от ГПК.
Адв.К.К. от АК Враца, като особен представител на длъжника И. П. М. от гр.Бяла
Слатина по ИД№1174/2020 г. по описа на ЧСИ И. Ц. с рег№***, е обжалвал разпореждане
№35584/19.10.2021 г., с което адв.К. е освободен от участие в изпълнителното производство
като особен представител на длъжника поради отпадане на основанията за назначаването
му.Поддържа се в жалбата, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно.Иска се неговата отмяна.
Излага се,че депозирането на молба от длъжника, с която желае да бъде уведомяван
лично за движението на изпълнителното производство по посочен от него начин не било
достатъчно основание за прекратяване пълномощията на адв.К. като особен представител.
Поддържа се,че не му бил връчен препис от молбата на длъжника, което било съществено
процесуално нарушение, което накърнява принципа за равнопоставеност на страните в
процеса. Поддържа също,че до настоящия момент длъжникът И.М. не се бил свързал с него
като особен представител, за да го уведоми за волеизявленията си, и като се има предвид
факта,че първоначално длъжникът не бил открит на адреса му, както и факта,че изявлението
на длъжника не е обективирано лично пред ЧСИ, то не било безспорно дали волята на М. е
била именно твърдяната от ЧСИ съгласно цитираната молба. Освен това според
жалбоподателя твърденият от ЧСИ начин на връчване не кореспондирал със съответните
процесуално норми. Не било посочено и конкретно коя от трите възможни хипотези на
чл.38 ал.2 и ал.3 от ГПК следва да намери приложение в конкретния случай. Не било ясно и
по какъв начин ще бъде удостоверено връчването на книжа на длъжника по електронен път.
Взискателят по ИД „АСВ”ЕАД гр.София оспорва жалбата. Прави възражение за нейната
1
недопустимост. Излага,че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно,тъй
като са отпаднали основанията за назначаване на особен представител на длъжника, който е
осъществил контакт с ЧСИ , заявил е по какъв начин желае да бъде уведомяван за
движението на ИД и междувременно е отпочнал и извършва доброволни плащания за
погасяване на дълга. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като процесуално
недопустима, а в условията на евентуалност-при условие,че съдът я приеме за допустима- да
я остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски.
С жалбата и отговора не са сочени нови доказателства.
На основание чл.436 ал.3 от ГПК, ЧСИ И. Ц. е изложила мотиви, с които смята жалбата
за процесуално недопустима.Сочи,че в текста на чл.435 ал.2 от ГПК изчерпателно са
посочени действията на СИ, които подлежат на обжалване,между които не попада
конкретното.
ВОС, като взе предвид изложените в жалбата доводи и съображения, становището на
взискателя и мотивите на ЧСИ, приема за установено следното:
ИД№1174/2020 г. по описа на ЧСИ И. Ц. е образувано по молба на „АСВ”ЕАД
гр.София против И. П. М. от гр.Бяла Слатина въз основа на изп.лист , издаден по ч.гр.д.
№917/013 г. по описа на РС гр.Бяла Слатина, въз основа на издадена заповед за изпълнение
от 04.10.2013 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора 23 424,29 лв. –
главница по договор за банков кредит от 24.03.2008 г., 923,09 лв.-редовна лихва, 2160,80 лв.-
наказателна лихва, 56,50 лв.-комисионна за управление, както и разноски в размер на 531,29
лв.-внесена д.такса и 858,78 лв.-адв.възнаграждение. При връчване съобщения на длъжника
по делото било установено, че същият не обитава адреса от около пет години. Не е открит
нито по постоянен, нито по настоящ адрес. Било установено,че същият не работи и по
трудово правоотношение, поради което с разпореждане от 27.05.2021 г. по искане на
взискателя ЧСИ е назначил особен представител на длъжника на основание чл.430 от ГПК и
е отправил искане до АК Враца за определяне на адвокат. АК Враца е посочила като такъв
адв.К.К., който с разпореждане от 07.06.21 г. на ЧСИ е назначен като особен представител.
С молба от 18.10.2021 г./стр.183 от ИД/, длъжникът е заявил,че е уведомен за
движението на ИД, посочил е електронен адрес, на който да му бъдат връчвани книжата по
делото, като е поискал назначения особен представител да бъде освободен поради отпадане
необходимостта от назначаване на такъв. С обжалваното разпореждане от 19.10.2021 г. ЧСИ
освободил адв.К. като особен представител по делото.
При така изяснената фактическа обстановка,настоящият състав намира жалбата за
процесуално недопустима.
Назначаването и освобождаването на особен представител на длъжника съглано
чл.430 от ГПК е от изключителна компетентност на СИ. Той преценява предпоставките
за назначаване, респ. освобождаване на особения представител. Действията на ЧСИ ,
свързани с назначаването и освобождаването на особения представител, обаче не
подлежат на обжалване и съдебен контрол. В чл.435 от ГПК изчерпателно са посочени
2
действията на СИ, които подлежат на обжалване,включително и от трети лица, между
които не фигурира обжалваното изпълнително действие.
Като процесуално недопустима, същата следва да бъде оставане без разглеждане
и производството по делото-прекратено.
Предвид недопустимостта на жалбата, настоящият състав не излага
съображения по същество, но за прецизност намира за необходимо да отбележи,че
същият намира жалбата за неоснователна и по същество.
Водим от горното, ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално недопустима въззивна жалба,
подадена от адв.К.К.,в качеството му на особен представител на длъжника по
ИД№1174/2020 г. по описа на ЧСИ И. Ц. против разпореждане на същия ЧСИ
№35584/19.10.201 г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№563/2021 г.по описа на ОС Враца.
Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от
уведомяване на страните.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3