Решение по дело №152/2020 на Апелативен специализиран наказателен съд

 

Р      Е   Ш     Е     Н     И    Е  № 8

 

 

                                                             София,07.05.2020г.

 

 

                                                           В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

 

 

Апелативен Специализиран Наказателен съд ,втори  въззивен състав , в открито   заседание на 24  април   през две хиляди и двадесета   година  в състав :

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА            

                                                ЧЛЕНОВЕ:          ДИМЧО ГЕОРГИЕВ       

                                                                             ДАНИЕЛА РОСЕНОВА    

 

  в присъствието на секретаря Калина Христова  

  и участието на прокурор Коюмджиев        

  като разгледа докладваното от съдия Росенова в.н.ч.д.№ 152/2020 г. по описа за  2020 г.  на АСНС,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.327 и сл.  НПК.

Образувано е по  въззивна жалба на осъденото лице М. Г.А.,чрез служебния му защитник , против определение  на Специализиран Наказателен Съд , 6 състав , по н.ч.д.682/2020 г.от 4.03.2020г. С определението е приведено в изпълнение , на основание чл. 68 ал.1 НК, наложеното наказание  по.о.х.д. 335 /2020 по описа на СГС.,  в размер на една година  „лишаване от свобода“ ,като  изтърпяването  му следва да се осъществи при „ общ“ режим.

    В жалбата се оспорва съдебния акт като необоснован и незаконосъобразен. Основният аргумент срещу определението е , че тъй като лицето е осъдено за  деяние извършено в периода  от месец февруари 2016 г.  до  7.03.2017 г.,по н.о.х.д.335/2020г по описа на СНС , в по – голямата част от  инкриминирания  период е било  не осъждано  и би следвало да се приеме за неправилно да  е  извършено деянието  в изпитателния срок на предходното осъждане. Изразява се  становище,че определения режим на изтърпяване на наказанието по това осъждане е в противоречие с чл. 57 ал.1 т.2 б.„в“ от ЗИНЗС, поради което определението е незаконосъобразно.

 Не се  правят искания за събиране и проверка на  доказателства. 

В съдебно заседание прокурорът намира,че  определението  е правилно и обосновано тъй като са били налице предпоставките на чл. 68 ал.1 НК за привеждане в изпълнение на наказанието.От друга страна обръща внимание, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС и определен  „общ“ режим  на изтърпяване наказанието „лишаване от свобода„ за срок от една година.Жалбата по тези съображения счита  за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Защитата на осъденото лице поддържа жалбата си  и двете алтернативни искания в нея. Посочва ,че в производство пред въззивната инстанция е  разбрала  за определения режим  от решаващия съд тъй като в съдебна зала е било обявено ,че това наказание следва да бъде изтърпяно при „строг“ режим.Пред съда уточнява ,че жалбата е подадена по изрично искане на осъденото лице и моли да бъде уважена.

 

Осъденото лице М.Г.А.  в  право на лична защита посочва ,че иска да  бъде отменено решението на първоинстанционния съд.Изразява не разбиране , защото е образувано това дело тъй като е разбрал от съда и прокурора преди да сключи споразумение по второто дело ,че няма да изтърпява наказанието по предходното осъждане.

Осъденото лице М.Г.А. , в последната си дума, моли да бъде отменено  решението на първоинстанционния съд.     

Съдът като съобрази доводите в жалбата ,становищата на страните и  материалите по делото намери за установено следното :

  Жалбата е неоснователна.

 Предмет на обсъждане в производството по чл. 306 ал.1т. НПК е било дали са налице условията на чл. 68 ал.1 НК за привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от  свобода“ в размер на една година  изтърпяването, на което е било отложено за срок от три години по н.о.х.д. 4881/2015 г . по описа на СГС . Присъдата е влязла в сила на 25.05.2016 г.

С определение по нохд 335/2020 г. на  СНС, , в сила от 3.02.2020 г., е одобрено споразумение, с което осъденото лице М.Г.А.  е признато за виновно по обвинение за престъпление по чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК. Деянието е извършено в периода от февруари 2016 г. до 7.03.2017г. Инкриминираното деяние  по това производство е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане , като престъплението е от общ характер и умишлено.Правилно първостепенният съд е посочил,че крайния момент на извършване на престъпната дейност е тази когато е довършено престъплението. В този смисъл абсолютно неоснователни са аргументите на защитата,че осъденото лице в по – голямата  част от този период е било неосъждано.Не отговаря на съдържанието на определението, което е обявено пред страните, твърдението за незаконосъобразно определяне на режима.В определението е посочено , че това наказание , което е една година „лишаване от свобода“ следва да се изтърпи отделно от наложеното по  н.о.х.д. 335/2020 г. на  СНС,  в сила от 3.02.2020 г, и при първоначален „общ“ режим.

Предвид  изложените  съображения  АСпНС , втори въззивен състав

 

 

                                                           Р      Е   Ш   И :

 

 Потвърждава определението на Специализиран Наказателен Съд , 6 състав , по н.ч.д.682/2020 г. от 4.03.2020г.

 Решението  е окончателно .

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :           

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                           2.