Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на шестнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело №
6080 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по
жалба, подадена от длъжника Л.П.Н., действащ като ЕТ „К.-Л.Н.“ по изпълнително
дело № 20208510400630 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу отказ на съдебния
изпълнител, обективиран в разпореждане от 21.05.2020 г., да намали приетите за
събиране разноски в полза на взискателя Г.Х.М.за адвокатско възнаграждение.
В жалбата са
изложени оплаквания, че претендираното адвокатско възнаграждение от 720,00 лв.
е прекомерно с оглед размера на дълга от 1100,00 лв., а заявеният изпълнителен
способ „Запор на банкови сметки“ е достатъчен за удовлетворяването на
взискателя, поради което моли размерът на адвокатското възнаграждение да бъде
намален до минималния му размер, дължим с оглед фактическата и правна сложност
на делото.
Взискателят по
изпълнителното дело Г.Х.М., чрез пълномощника си - адв. Я. Симеонов, излага подробни
съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е изцяло съобразено с НМРАВ и представлява сбор от сумите 240
лв. с ДДС за изготвяне на молба до ЧСИ за образуване не изпълнителното дело;
240 лв. с ДДС за образуването на
изпълнителното дело и 240 лв. с ДДС за процесуално представителство. Сочи, че и
към момента вземането не е удовлетворено.
Частен съдебен
изпълнител М.П. е депозирал мотиви, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата, доколкото размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение е определен съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага, че по делото
са постъпили суми от наложени запори в размер на 545,50 лв., които са
недостатъчни за цялостно погасяване на дълга.
Съдът, след като
обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.
435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
Изпълнително дело
№ 20208510400630 на ЧСИ М.П., рег. №851 на КЧСИ, е образувано по молба от Г.Х.М.,
чрез адв. Я.С., за събиране на вземания от Л.П.Н., действащ като ЕТ „К.-Л.Н.",
обективирани в изпълнителен лист от 13.03.2020 г., в размер на 1100,00 лв.
По изпълнителното
дело е представен Договор за правна защита и съдействие от 05.03.2020 г., с
който взискателят и упълномощеният адвокат са уговорили адвокатско
възнаграждение в общ размер на 720 лева с ДДС, от което 240 лв. с ДДС за
изготвяне на молба до ЧСИ за образуване не изпълнителното дело; 240 лв. с ДДС
за образуването на изпълнителното дело и 240 лв. с ДДС за процесуално
представителство, която сума е удостоверено, че е получена от адвоката.
С разпореждане от 21.05.2020 г. съдебният изпълнител е постановил
отказ да уважи искането на длъжника и да намали приетите в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение, както и определената по т. 26 от ТТРЗЧСИ
такса.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по
отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, дължимите
разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер
по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ), в релевантната редакция от ДВ. бр. 7 от 22.01.2019 г.,
предвид че договорът за правна помощ е сключен на 05.03.2020 г.. Съгласно
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от НМРАВ за образуването на изпълнителното дело
минималното възнаграждение е 200 лв. По аргумент от чл. 426, ал. 1 ГПК, предвиждащ
образуването на изпълнителното дело да започва по молба на взискателя, то и
следва извод, че изготвянето на самата молба е част от действието по образуване
на изпълнителното дело и на адвоката на взискателя се дължи едно общо
възнаграждение от 200 лв., като върху същото следва да се начисли и заплатения
ДДС, т.е. общо 240 лв.
Според настоящия
състав, наред с възнаграждение по чл. 10, т. 1 от НМРАВ, се дължи и
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като
делото липсват данни дългът да е погасен изцяло в срока за доброволно
изпълнение или в резултат на приложените към момента изпълнителни способи.
Отделно от това, видно от молба от 07.04.2020 г. адвокатът на взискателят е
поискал извършването и на допълнителни действия с цел удовлетворяване на
вземането, което е допълнителен аргумент за дължимост на адвокатското
възнаграждение и за водене на изпълнителното дело. Размерът му обаче следва да
бъде определен в минимален размер от 153,50 лв. (184,20 лв. с ДДС) с оглед
разпоредбата на чл. 10., т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМАРВ, при дълг от
1100,00 лв. За разликата над 184,20 лв. с ДДС до претендираните 240 лв. с ДДС
жалбата се явява основателна.
Предвид изложеното,
дължими от длъжника са сторените от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 424,20 лв. с ДДС, от които 240 лв. с ДДС за
образуване на изпълнителното дело и 184,20 лв. с ДДС за неговото водене. За
разликата над 424,20 лв. до приетите за събиране 720 лв. с ДДС жалбата се явява
основателна и отказът на съдебния изпълнител за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение следва да бъде отменен.
Искането на
взискателя за присъждане на сторени в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, доколкото
доказателства за тяхното извършване не са представени.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане
от 21.05.2020 г. по изпълнително дело № 20208510400630 на ЧСИ М.П., рег. № 851
на КЧСИ, в частта, с което е оставено без уважение искането на длъжника Л.П.Н.,
действащ като ЕТ „К.-Л.Н.“, за намаляване на адвокатското възнаграждение на
взискателя Г.Х.М.за разликата над сумата от 424,20 лв. с ДДС до приетата за
събиране сума от 720,00 лв. с ДДС, и вместо това ПОСТНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите за
събиране в полза на взискателя Г.Х.М.разноски за адвокатско възнаграждение по
изп. д. №20208510400630, по описа на ЧСИ М.П., рег. №851 при КЧСИ, от 720 лв. с
ДДС лв. до размера на 424,20 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.