Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, …………….
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Наказателно отделение,
III
въззивен състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИСТИНКА К.
мл.
с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
участието на секретар Радка Георгиева
разгледа
докладваното от младши съдия Тачева в.н.ч.д. № 1703 по описа на съда за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
С определение от 18.01.2021 г. по НЧХД
№ 5161/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16-ти състав,
частният тъжител М.М. е осъден да заплати в полза на подсъдимия Ч.Р. сумата от
2599 лв., представляваща разноски в наказателното производство.
В частната жалба на адв. Н.А.,
повереник на частния тъжител, са наведени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение. В подкрепа на това се твърди,
че по делото липсва банков документ, който да установи, че възнаграждението за
процесуално представителство в размер на 1100 лв., платено по банков път, е
действително направено. На следващо
място са изложени съображения, че сумата от 1499 лв., представляваща стойността
на закупените билети за пътуване на подсъдимия Р. не следва да се присъждат на
последния, тъй като участието му в наказателното производство не е било
задължително. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното
определение.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на
делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица. За
изясняване на въпросът по делото, с който СГС е сезиран, съдът е определил
частната жалба да се разгледа в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, с оглед събиране на писмени доказателства относно това дали плащането
за адвокатски хонорар е действително направено.
В открито съдебно заседание частният
тъжител М.М., редовно призован, не се явява.
Не се явява и повереникът му адв. Н.А.,
нередовно призована.
Подсъдимият Ч.П.Р., редовно призован, не
се явява.
Представлява се от защитник – адв. П.А..
В хода на съдебното производство през
въззивната инстанция по същество защитникът намира, че жалбата на адв. Н.А. е неоснователна. Посочва, че от събраните пред
въззивния съд писмени доказателства следва, че договореното адвокатско
възнаграждение е преведено по банков път и на основание договор за правна
защита и съдействие пред СРС, поради което правилно първостепенният съд го е
присъдил с определението си по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, III-ти
въззивен състав, като прецени изложените в жалбата твърдения, след като обсъди
доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционното определение, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От материалите по делото се установява,
че НЧХД 5161/2018г. по описа на СРС е образувано по тъжба от М.М. срещу Ч.Р. за
извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. Производството по делото е
приключило с присъда от 16.11.2018 г. по НЧХД № 5161/2018г. по описа на СРС, с
която подсъдимият Р. е признат за невиновен. Присъдата е влязла в сила
31.11.2018г.
С молба с вх. №
1089336/20.12.2018г. по описа на СРС е
депозирано искане от адв. П.А. (упълномощен защитник на подсъдимия) за
присъждане в цялост на направените по делото разноски, включващи адвокатско
възнаграждение и разходи по закупени самолетни билети от подсъдимия Р. за
присъствие в съдебни заседания на 14.06.2018г., 14.09.2018г. и 16.11.2018г.
С отделна молба с вх. № *********/31.12.2020г.
по описа на СРС е депозирано идентично искане лично от подсъдимия Ч.Р..
Софийски районен съд се е произнесъл по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК с определение от 18.01.2021 г. по НЧХД №
5161/2018 г., с което са уважени изцяло исканията и на основание чл. 190 ал. 1
от НПК е осъдил М.М. да заплати на Ч.Р. общо сумата от 2599,00 лева,
представляваща направени във връзка с производството пред СРС разноски за
адвокатско възнаграждение и пътни разноски за явяване в съдебно заседание.
За да постанови атакувания понастоящем
съдебен акт, районният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за
уважаване на подадената молба. Обосновал е извода си с наличието на
предпоставките по чл. 190, ал. 1 от НПК. На първо място е счел, че пред СРС са
направени разноски за адвокатска защита в размер 1100 лв., изводимо от
приложения по делото договор за правна помощ. На второ място е приел, че във
връзка с явяването си пред съда подсъдимият Р. ***, за което е направил пътни
разноски в общ размер от 1499 лв., видно от представените удостоверение и
електронни билети.
Настоящият състав на СГС, след проведено
въззивно съдебно следствие споделя този извод на съдията – докладчик от първата
инстанция.
Възлагането на разноските при
постановяване на оправдателна присъда е предвидено в чл. 190, ал. 1 от НПК. При
решаване на въпроса на кого да се възложат разноските единственото изискване е
по делото да са налични доказателства за размера на разноските и за това, че те
действително са заплатени. В настоящия случай, както правилно е приел
първоинстанционният съд, в материалите по н.ч.х.д. № 5161/2018г. по описа на
СРС, на л. 89 – л. 104, е приложена разходна документация – квитанции и
електронни билети (в превод и в оригинал) за закупени самолетни билети от
подсъдимия за присъствие на заседанията на 14.06.2018г., 14.09.2018г. и
16.11.2018г. , възлизащи на обща стойност 1499 лв., изчислени по курса на БНБ
към 14.12.2018г. Видно от протоколите на съдебните заседания на посочените дати
подсъдимият е участвал лично. Без правно значение е доводът на настоящия
жалбоподател, че такива не се дължат предвид на това, че присъствието на
подсъдимия по дела от частен характер не е задължително. За присъждане на тези
разноските НПК не предвижда задължително участие на подсъдимия. Релевантно е
единствено обстоятелството те действително да са направени.
Видно от приложения на л. 23 от
материалите по делото договор за правна защита и съдействие договореното
възнаграждение от 1100 лв. е изплатено по банков път. Пред въззивния съд се
представиха и приеха копия от отчет по банкова сметка ***а сумата от 1000 лв. и
отчет на Общинска банка с основанието описано в нея – номера на договора за правна
защита и съдействие от 05.06.2018г. Ето защо и тези разноски са действително
направени и правилно са възложени на частния тъжител М.М..
Следва
да се уважи и искането на адв. А. за присъждане в тежест на частния тъжител на
разноските, направени от Ч.Р. в размер на 350 лв., представляващи сума за
адвокатско възнаграждение пред СГС. По делото са представени пълномощно от
21.05.2021г. и преводно нареждане от
01.07.2021г., с посочено основание за плащане – адвокатски хонорар, дело пред
СГС. Независимо, че не е налице договор за защита и правно съдействие, който е
форма за доказване, че между страните по това дело разноските са договорени, от
служебна справка в деловодната система се установява, че Ч.Р. няма други висящи
производство пред СГС. Поради това настоящият съд намира, че претендираните
разноски са доказани по основание и размер и действително са направени по
настоящето дело, поради което следва да се възложат в тежест на М.С.М..
По тези съображения и на основание чл. 345,
ал. 1 вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Софийски
градски съд, III
въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.01.2021
г., постановена по НЧХД № 5161/2018 г. по описа на СРС, НО, 16- ти състав.
ОСЪЖДА М.С.М. да заплати в полза на Ч.П.Р.
сумата от 350,00 лв., представляваща направени разноски за процесуално
представителство пред СГС.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.