№ 288
гр. Благоевград, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200500293 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 3039/07.02.2024г. от Л. Х. М., чрез
пълномощник адв.М. Г. срещу Решение № 905/20.12.2023г., постановено по
гр.д.№ 1598/2023г. по описа на РС Благоевград.
С въззивната жалба решението се оспорва изцяло като неправилно,
необосновано и постановено при нарушаване на процесуалния и материален
закон.
Твърди се неправилно възприемане на фактическа обстановка при
неправилно интерпретиране на събраните доказателства без да е посочено в
мотивите въз основа на кое доказателство е направен извод за осъществяване
на определени факти, посочени във въззивната жалба. Оспорва се приемането
като доказателство на видеозапис, преди да е извършена експертиза. Оспорва
се наличието на елементите на деликтния състав, както и наличието на
осъществено от въззивника противоправно поведение спрямо въззиваемата
страна. Във въззивната жалба подробно се излагат доводи в насока, че дори
1
въззивникът да е употребил определени изрази то същите не представляват
обида, а мнения и оценки, затова не подлежат на проверка.
Изтъква се, че проекто – доклад на съда не е бил връчен надлежно на
въззивника, както и че необосновано първоинстанционният съд е отхвърлил
искането на тази страна за събиране на гласни доказателства при довеждане
на двама свидетели, както и за приобщаване на флаш –памет, представена с
писмения отговор.
При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
Правят се доказателствени искания – за допускане до разпит на двама
свидетели като оцевидци при довеждане за установяване на факти и
обстоятелства,касаещи спора, за издаване на съдебно удостоверение, с което
да се снабди с друго такова от ОД „П.Г.“ ЕООД с посоченото във въззивната
жалба съдържание, както и за приемане на 1 бр. USВ флаш-памет „ *.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на жалбата от
въззиваемата страна.
Оплакванията във възивната жалба се определят като неоснователни.
Твърди се, че никъде в отговора на исковата молба не се съдържа оспорване
на видоезаписа относно неговата автентичност, съдържание, участващи лица,
истинност и др., а единственото оспорване се състои в твърдение, че
видеозаписа е недопустимо и неотносимо доказателство.
Оспорва се оплакването във въззивната жалба, че въззивникът не е
запознат с проекта на доклад и при липса на конкретни оспорвания се сочи, че
съдът правилно не е разпределил доказателствената тежест и на това
основание от страната не са поискани доказателства, включително и
експертизи. В отговора подробно се изтъкват аргументи в насока
несъстоятелност на тезата на въззивника, че казаното от него спрямо
въззиваемата страна представлява мнения и оценъчни съждения. При
оспорване на доводите във въззивната жалба обжалваното решение се
определя като правилно и законосъобразно и се иска потвърждаването му.
Претендират се разноски. Не се правят искания за събиране и проверка на
нови доказателства.
Искането на въззивната страна за допускане събиране на доказателства е
2
оставено без уважение, с аргумент, че не е налице нито една от хипотезите на
чл. 266, ал.2 и ал.3 ГПК и правилно на тази страна от първоинстанционният
съд е отказано събиране на допълнителни доказателства, поради настъпила
преклузия.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по искова молба от А. С. Т. против Л. Х. М..
Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
1800,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените болка, страдание, унижение и стрес, в резултат
на нанесената на 16.06.2023 г. обида, ведно със законната лихва от подаването
на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и претендира
сторените по делото разноски.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло като основателен, като в
полза на ищеца е присъдена изцяло претендираната сума и на заявеното
основание, както и разноските по делото от 700 лв. за адвокатско
възнаграждение.
От анализа на събраните пред първата инстанция доказателства гласни
доказателства се установява следното:
Св.Владислав Х. описва ситуация, случила се през месец юни 2023г. Сочи,
че лично не е бил свидетел на събитието, но е гледал видео, на което твърди,
че се виждат господа от „П.Г.“ да обиждат грубо Сашо /ищеца/. Свидетелят
уточнява, че от видеото, което е гледал, не познава лично служителя, който
отправя обидни думи към ищеца, но го описва като висок, към 1,90 м, с
прошарена коса, слаб. Изрази като „ти смърдиш“, „пор“, „махай се“,
„боклук“, са ползвани при ситуацията и това афектирало негативно върху
състоянието на господин Т.. Свидетелят твърди, че ищецът вече не е същият,
бил депресиран след ситуацията и отношението на господата към него е
много грубо и неправилно. Тази случка се отразила на А. Т. в обществото и в
приятелския му кръг, защото той имал постоянно контакт, живеел в района.
Според свидетелят дори и съседите имали отношение към проблема, знаели,
че по този начин са се отнесли с него и Сашо вече не бил същият, така че това
3
повлияло негативно на състоянието му и на неговото отношение. В повечето
случай той се затворил, имал дори и малка депресия. В много отношения
господата от „П.Г.“ правили и ръчни показания за рязане на гърло, за което
свидетелят подчертава, че бил очевидец, така че тази случка повлияла
негативно на състоянието на ищеца и на приятелствата му, като състоянието
му, което описал, нещата си продължавали и до деня на разпита. Историята
му е дълга, така че тези проблеми си текат и до момента. А. среща господата
от „П.Г.“ по улицата, те са постоянно в движение и се засичат, като среща с
тях му се отразява - опитва се да ги избягва, да няма контакт с тях, което
негативно му се отразявало.
В показанията си свидетелят В.П. уточнява, че знае за какво се води делото –
за нанесена обида на неговия приятел /ищеца/ през лятото, месец юни 2023г.
от служител на „П.Г.“, който служител свидетелят сочи, че познава на малко
име - Л.. Сочи се, че за обидата знае, както от ищеца А., така и от видеото,
което той му изпратил да гледа. Сочи свидетеля, че А. е заснел видео как
служители на „П.Г.“ изпълняват своята дейност и във видеото Л. нарича А. с
обидни епитети – „*“ и т.н. Според свидетеля няма човек, на който това да му
се отрази добре, ако го наричат така. Посочва, че след като се чули с А., той
бил много разстроен от цялата ситуация. Категорично имало промяна в
поведението му, защото А. е изключително социално ориентирана личност,
обичал да комуникира с приятели, с хора. След ситуацията имало рязка
промяна в поведението му, така че определено му се било отразила и то
негативно. Промяната била отрицателна, не искал да се вижда с никой, бил
притеснен от епитетите. Бил притеснен, че ако се вижда с приятели и с хора,
те ще останат със същото впечатление, определено неприятна ситуация. Вече
взело да избледнява, защото се стараят приятелите му да му дават кураж, но
определено продължава. Това се отразило и на семейството му, баща му е на
възраст човек, не му било приятно да разбере. Това се случвало пред тяхното
жилището, всички съседи също са научили за това нещо. Сочи свидетеля, че
работата на А. е свързана със срещи с хора, така че изразява предположение,
че по някакъв начин случката му се е отразила. А. помага в дейността на баща
му. Налагало му се да ходи в определени институции, да вади документи.
Съдът кредитира показанията на разпитаните пред първата инстанция
свидетели. Няма данни за тяхната заинтересованост или недостоверност на
изнесените от тях факти и обстоятелства, съгласно чл.172 ГПК. Показанията
4
на свидетелите са взаимно допълващи се и непротиворечиви. Отделно от
това, същите пресъздават възприятия от гледането на видеоклип /видео и
звукозаснемане/ на конкретната конфликтна ситуация и я описват по
идентичен начин. Няма пречка чрез косвени доказателства, а не чрез
свидетели преки очевидци да се установи факт от обективната
действителност. Още повече, че в случая от ответната страна не е оспорен
твърденият от ищеца факт, че процесната конфликтна ситуация е било
видеозаснета и качена в социални мрежи. Също така не е оспорено и
съдържанието на заснето. За ответната страна е настъпила преклузия за
оспорване на тези обстоятелства и за сочене на доказателства за провеждане
на насрещно доказване.
Ето защо, свидетелките показания, събрани от първоинстанционният съд,
следва да се кредитират изцяло като достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени
доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба относно
правилността му в оспорваната част на поддържаните в жалбата основания.
По същество на оспорванията:
Съдът дава правната квалификация на иска, като взема предвид твърдените
от ищеца факти и обстоятелства, въз основа на които поддържа искането си за
защита /петитума/.
5
В случая с оглед на твърдените факти и искането за защита на ищеца съдът
е дал вярната правна квалификация на спорното право по основания деликтен
състав на непозволеното увреждане – пр.основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
Основателността на иска по основния деликтен състав включва кумулативно
следните елементи: деяние в една от двете форми – действие или бездействие,
деянието следва да е противоправно, т.е. да нарушава конкретна забрана или
да противоречи на общия принцип да не се вреди другиму, от деянието да са
причинени вреди в причинно-следствена връзка с противоправното деяние,
което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира /оборимата
презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД /. Вредоносният резултат може да бъде,
както от имуществено, така и от неимуществено естество.
Изрично в исковата молба ищецът е поддържал, че претендира вреди на
основание поведение на ответника, изразяващо се в отправяне към него на
обидни думи и изрази, като „пор“, „смръдльо“, „миришеш“, „Трепери ти
устичката, коте!“,„Казах ти, че миришеш, бе. Пор. Бегай на някъде,
смръдльо“ и др. подобни.
Правилно и в съответствие с установената фактическа обстановка е прието,
че в случая са налице в кумулативност всички елементи на фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи обективните елементи от фактическия
състав на чл.45, ал.1 ЗЗД, а на ответника – да проведе оборване на
законоустановената презумпция за наличието на субективния елемент – вина
– арг. чл.45, ал.2 ЗЗД.
Един факт се счита за установен, когато е доказан пълно. Доказването е
пълно когато се цели създаването на сигурно убеждение у съда за
истинността или неистинността на съответно фактическо твърдение, да се
създаде абсолютна достоверност за дадения факт. Доказването може да става,
както с преки, така и с косвени доказателства. Преки са тези, които пряко
установяват сочения факт, а косвено е тогава, когато се създава индиция, че
твърдения факт се е осъществил.
Неоснователно е оспорването от въззивника, че от страна на
първоинстанционния съд е допуснато процесуално нарушение при събиране
на доказателствата и по –специално в постановяване на противоречиви и
неясни мотиви, които не съответстват на събраните доказателства и на
6
постановения диспозитив.
В гражданския процес порочните съдебни решения могат да бъдат
нищожни, недопустими или неправилни. Дейността на съда по оценка на
събраните доказателства, начините и способите, по който са събрани, както и
извеждане на фактите по делото, като установени от определен вид
доказателство, подлежат на самостоятелна и отделна преценка от въззивния
съд при обосновано оплакване в тази насока. Ако въззивният съд установи
неправилно интерпретиране на част от събраните доказателства и/или
доказателствени средства дължи самостоятелни фактически изводи и ако въз
основа на тях установи нещо различно, това е въпрос по съществото на спора,
т.е. касае правилността на съдебния акт, но не и неговата валидност или
нищожност. Неправилната оценка на доказателствата не прави решението
нищожно или недопустимо и не е основание за връщането му за ново
разглеждане от друг състав, а възззивният съд следва да направи собствена
оценка на събраните доказателства и на процесуалния ред, по който са
събрани. В тази връзка, ако в мотивите на съдебния акт има неясноти и/или
противоречия това е въпрос на преценка, относима към извода за правилност
на съдебното решение.
Във въззивната жалба се съдържа оплаквания и за неправилен анализ на
събраните доказателства и тяхната оценка, както и за неправилно изведена от
събраните доказателства фактическа обстановка. При това оплакване
въззивнитя съд дължи отделна и независимо от пъровинстанционният съд
оценка на фактите по делото въз основа на събраните доказателства.
В случая въззиваемата страна, при условията на пълно доказване чрез
косвени доказателства – показанията на св. Владислав Х. и В.П. установи
наличието на всички обективни елементи от основния деликтен състав. И
двамата свидетели са категорични, че са гледали видоеклип, качен в
социалните мрежи, на който идентифицират въззивника, който при и по
повод изпълнение на служебни задължения е бил заснет от въззиваемия да
отправя към него думи като пор, смръдльо и др. такива.
Показанията на тези свидетели са взаимно допълващи се, последователни и
непротиворечиви. Свидетелските показания не са оспорени от насрещната
страна в преклузивните за това срокове. От възприятия на свидетелите се
установява, че по посочения в исковата молба начин от въззивника спрямо
7
въззваемата страна са отправени посочените по-горе думи и изрази. Касае се
до осъществено деяние под формата на активно действие, с която спрямо
въззиваемия са отправени думи. Обстоятелствата при и по повод на които
тези думи са били отправени , както и за предходни отношения между
страните, са без значение за състава на заявения деликтен състав. По своето
значение отправените думи от въззивника спрямо въззиваемия , възприети от
свидетелите като пор, миришеш, смръдльо, по своето значение представляват
обиди.
Оспорва се възможността съда да направи фактически изводи от събрано
като доказателство запис на диск и извеждане на фактите и обстоятелствата,
които се установяват от него. Използването на звукозаписи и видеозаписи
като доказателствени средства в гражданския процес е допустимо.
Специфичният способ за възприемането му като доказателство по ГПК е
извършване на оглед, който е регламентиран в чл. 204 от ГПК. Огледът се
осъществява с участието на страните. Установените при огледа факти следва
да се разгледат от съда заедно с останалите обстоятелства по спора.
Видеозаписът, подлежи на непосредствено възприемане от съда след
приемането на носителя (диск, касета и др.) по делото като веществено
доказателство. Физическото възпроизвеждане на доказателствени факти,
каквито са по естеството си звукозаписите и видеозаписите, следва да
отговарят на общото изискване за достоверност.
Не винаги обаче е необходимо извършването на експертиза, за да бъдат
приети като доказателства звукозаписи и видеозаписи. Такава е хипотезата,
при която при представяне на такива доказателства насрещната страна не ги
оспори. Тогава съдът може да приеме доказателствата и да ги приобщи към
делото без изготвянето на експертиза от вещо лице.
В случая по делото първоинстанционният съд е приел направо
представения с исковата молба диск, без да извърши неговият оглед, съгласно
изискванията на чл.204 ГПК в присъствие на страните, като това на практика
става с проверка на записа в открито съдебно заседание и отразяване на това в
съдебния протокол. Дискът е приет като веществено доказателство в
нарушение на чл.204 ГПК. От друга страна обаче, не е било налице основание
от първоинстанционният съд да назначава проверка на верността му чрез
назначаване на експертиза, тъй като това доказателство не е било оспорено от
8
ответната страна, нито с отговора по иска в срока по чл.131 ГПК, нито в
съдебното заседание на 11.12.2023г., в което проекта за доклад е обявен за
окончателен.
В тази връзка за ответната страна е настъпила преклузия за оспорване на
представени още с исковата молба доказателства, както и да прави искания за
проверка на тяхната истинност и/или достоверност.
Искането за такава експертиза се прави от въззивника едва във виззивната
жалба, което искане е оставено без уважение. Не е налице допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, като не е назначил
техническа експертиза за проверка на съдържанието на записа на диска, тъй
като последният не е оспорен като доказателство в преклузивните за това
срокове, поради което на още по-голямо основание за въззивния съд не
възниква основание за допускане на такава експертиза служебно. Въззивният
съд служебно следва да допусне експертиза само в случаите, когато такава е
необходима за установяване на релевантен по делото факт и ако от страната е
обосновано, че за установяването на факта първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение като не е указал необходимостта от
установяването му и само ако доказателственото искане е било направено в
преклузивните за това срокове. Извън преклузивните срокове, при
обосноваване на процесуално нарушение, въззивният съд служебно допуска
експертизи само в случаите, когато следи за спазване на императивна
материално норма или за защита на страни, за които следва да следи
служебно, какъвто не е настоящия случай.
С оглед на изложеното дискът със запис е приобщен като доказателство
при нарушение на чл.204 ГПК и на това основание не би могъл да послужи
като годно доказателство по делото. Независимо от това обаче, въз основа
само на събраните гласни доказателства следва да се счете, че ищецът е
установил всички обективни елементи от фактическия състава на чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, авторство и противоправност на деянието, доколкото
свидетелите са категорични, че са изгледали в социалните медии видоеклип,
в който са идентифицирали именно възизивника като техен автор. В
преклузивните за това срокове този видеоклип не е оспорен от ответната
страна, поради което фактът на извършеното активно действие – деяние от
въззивника, чрез изричане на думите „* и др. по адрес на възззиваемата
9
страна, следва да се счете за установен.
Неоснователно е оспорването от въззивника, че изреченото не
представлява обида, а оценъчно съждение. От тълковния речник думата
„пор“ означава дребен хищник с неприятна миризма, а преносно означава
нечистоплътен човек. Думата „смръдльо“ има произход от глагола смърдя и
означава издаване на неприятна миризма, смрад.
При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на
пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които
по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата
информация и се обективират с такава цел, за разлика от оценъчното
съждение, в което по същество се дава оценка, интерпретация на определен
факт и/или обстоятелство от гледна точка на преживяваванията и
разбиранията на субекта, правещ тази оценка.
Ето защо при преценка основателността на предявения иск, касаещ
твърдения за нанесена обида, на проверка за истинност подлежат
фактическите твърдения. В случай че същите са неверни и позорят адресата,
това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на
ответника. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за
вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната
действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца,
само ако представляват обида. В този смисъл е и споделяната от настоящия
състав практика на ВКС (напр. решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. №
1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр. д. №
92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г.,
ГК, ІV ГО на ВКС и др.).
Дори оценките и мненията обаче, следва да са изградени върху някаква
подкрепяща ги достатъчна фактическа база. Липсата на достатъчно
фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава
злоупотреба със свободата на слово, което също е виновно и противоправно
поведение (Pedersen and Baadsgaard v. Denmark [GC], no. 49017/99, § 76,
ECHR 2004 XI; Jerusalem v. Austria, no. 26958/95, § 43, ECHR 2001-II и
Решение № 369/2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г. IV Г. О. на ВКС). Съдът е
длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка
дали конкретно изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание,
10
освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за
конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е
невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и
виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените
нормативно установени предели.
В допълнение на това, с оглед на конкретния факти по делото, следва да
бъде посочено, че съществува непротиворечива и многобройна съдебна
практика във връзка със съотношението между доброто име на личността, по
отношение на което в разпоредбата на чл. 32, изр. 2 Конституцията на
Република България изрично е предвидено субективното право на защитата и
свободното изразяване, което също е правно благо, което само по себе си е
предмет на конституционна (чл. 39, ал. 1 КРБ) и международноправна защита
(чл. 10, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи). Във всички случаи изводът на съда дали е налице противоправно
поведение при употреба или разпространение на слово (текст) следва да се
основава на преценка за баланса между посочените по-горе две основни права
(на защита на доброто име и на свободното изразяване на мнение). В този
смисъл се е произнесъл и Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в
константната си практика, обобщена в §§ 83 – 89 от решението си по делото
Couderc et Hachette Filipacchi Associйs с/у Франция (жалба 40454/07).
В тази връзка, на първо място следва да се изясни обхватът на правото на
свободно изразяване по въпроса какви изявления и относно какви
обстоятелства въобще подлежат на защита като "изразено мнение". Съгласно
практиката на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) изразяването на
мнение винаги се състои от две части – излагане на твърдения за факти и
оценъчно съждение, основано на тези факти (вж. § 46 от решението по дело
Lingens с/у Австрия, жалба № 9815/82; § 63 от решението по дело Oberschlick
с/у Австрия, жалба № 11662/85, и § 76 от решението по дело Pedersen &
Baadsgaard с/у Дания, жалба № 49017/99). В това отношение е прието, че
оценъчните съждения сами по себе си не подлежат на проверка за вярност,
тъй като такава не може да бъде проведена спрямо тях (вж. § 46 от решението
по дело Lingens с/у Австрия, жалба № 9815/82, и § 41 от решението по дело
Petrina с/у Румъния, жалба № 78060/01). Въпреки това тези съждения, които
претендират, че представляват логично заключение, изградено върху
определени факти, подлежат на проверка на основание на това дали фактите,
11
върху които се основава изразеното ценностно съждение са установени или
не, тъй като ако такава проверка не се направи ще се позволи да се правят
прекомерно засягащи твърдения (така § 76 от решението по дело Pedersen &
Baadsgaard с/у Дания, жалба № 49017/99, и § 43 от решението по дело
Jerusalem с/у Австрия, жалба № 26958/95).
В контекста на изложеното следва да се приеме, че установените от
свидетелските показания използвани от въззивника спрямо въззиваемия
изрази като „пор“, „смръдльо“ представляват обида, а не оценъчно съждение,
т.е. оценка на определен вид обстоятелства. С оглед изложената съдебна
практика когато и самото оценъчно съждение се установи, че е невярно и
същото е отправено с цел накърняване на личната чест и достойнство на едно
също представлява нарушение на общото правило да не се вреди на другиго и
по същество също представлява противоправно деяние. Използването на
изрази, с които на едно лице се приписват негативни и/или качества свързани
с неприятни асоциации като излъчване на неприятна миризма и др. по
същество представлява отправяне на обида. Касае се до отправяне на
квалификации от въззивника, които са пряко насочени към унизяване честта
и достойнството на въззиваемия чрез приписването му на качества, които се
асоциират с неприятни и негативни преживявания и със сравняването на
въззиваемия с животно, издаващо неприятна миризма. Изречените от
въззивника думи като „пор“, „смръдльо“ и др. не представляват оценка на
вече възприети от него обективни факти и обстоятелства, а сами по себе си
представляват приписване на въззивемия на неприятни и унизяващи за честта
и достойнството му качества, което именно им придава характер на обида, а
не на оценъчно съждение.
От свидетелските показания следва да се счете за установена и причинната
връзка на претърпените от въззиваемата страна неимуществени вреди в
резултат на отправените към него думи с обиден характер. В показанията на
св.Х. и Парапанов сочат, че казаното се е отразило негативно на въззиваемата
страна, последният се е почувствал обиден,унизен, настъпила е рязка промяна
в поведението му, затворил се е, бил притеснен. Подобни изживявания са
типични като резултат от соченото по вид противоправно деяние.
В хода на процеса не бе проведено обратно доказване от въззивника за
оборване на законоустановената презумпцията за наличие на субективния
12
елемент – вина, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
Неоснователно е оспорването от въззивника и на присъдения размер
обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл.52 ЗЗД дължимият размер
обезщетение следва да бъде справедлив. Според съдебната практика критерии
за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди са редица
обективни факти и обстоятелства, които имат отношение към определяне на
конкретния размер. Обикновено това са вида, размера и естеството на
претъпените вреди, тяхната продължителност, интензитет, начин и
обстоятелствата на причиняването им, начина, по който са се отрази на
лицето, данните за прогнозното им развитие и др.такива. В случа при
отправяне на обиди адресата им несъмнено е претърпял вреди, изразяващи се
в установените от свидетелите негативни преживявания. Претендираният и
присъден размер в случая следва да се счете за символичен и съответен на
действително претърпените неприятни усещания, поради което
първоинстанционният съд е приложил правилно разпоредбата на чл.52 ЗЗД
при определяне размера на претедираното обезщетение.
По изложеното, жалбата е неоснователна, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода от обжалването на въззиваемата страна се дължат разноски.
Тази страна е поискала такива и доказала за направени по размер и основание
от 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
и защита пред въззивната инстанция. Както във въззивната жалба, така и в
изложението си в хода на устните състезания, а и в писмената защита, от
въззивната страна не е направено и обосновано възражение за прекомерност
на разноските за адвокатско възнаграждение, поради което поисканите
такива, като доказани по основание и размер, следва да се присъдят изцяло.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 905/20.12.2023г., постановено по гр.д.№
1598/2023г. по описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА Л. Х. М., ЕГН **********, да заплати на А. С. Т., ЕГН
13
**********, сумата от 500 /петстотин/ лева, разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14