Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                    30.07. 2020 г.                     гр. Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                       гражданско отделение

На двадесет и втори юли                                    2020 година

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Анатолия Атанасова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

т.дело № 37,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът Д. И. ***, действащ чрез процесуалния си представител и пълномощник адв. Д.П., от адв. дружество “П. ***, предявява иск против ЗАД “ОЗК-Застраховане” АД – гр. София, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за неимуществени вреди, с цена на иска 30 000 лв. В исковата молба се твърди, че ищцата е пострадала на 25.09. 2019 г., при ПТП, в гр. Търговище, на пешеходна пътека, в близост до „МБАЛ-Търговище“ АД. Вследствие на това  е била счупена дясната й ръка, извършено е открито наместване, поставен е гипс, имало е охлузвания, синини както по ръцете, така и по тялото. Образувано е ДП по случая, като е установено кой е водачът и това, че той е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите при ответника. Делото е завършило със споразумение по НОХД № 1059/ 2019 г. на РС – Търговище, като на извършителя  Н.Х.Н. е наложено наказание по НК, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“а“, във вр. с ал. 1, б.“б“, вр. с чл.342, ал. 1 от НК, 129, ал. 1 от НК и 119, ал. 1 от ЗДП. Веднага след произшествието ищцата е била настанена в болница, като е направено открито наместване на счупването на ръката. Изписана е на следващия ден и е направена препоръка за щадящ режим на крайника. През периода след това ищцата е изпитвала силни болки, не е можела да се обслужва сама, едва след месец започва придвижване с проходилка, изпада в депресия, заради невъзможността да води нормален живот. Налице са страх и силно безпокойство.

До ответника е подадено заявление за изплащане на обезщетение, получено на 20.11. 2019 г. На 24.02. 2020 г. е направен окончателен отказ от изплащане. Затова се иска съдът да присъди на ищцата обезщетение за неимуществени вреди за претърпените и описани болки и страдания от произшествието, ведно със законната лихва, считано от 20.02. 2020 г./моментът на изтичане на срока за произнасяне на ответника/, до окончателното изплащане, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В съд.зас. поддържа иска, но по отношение на лихвата иска тя да бъде присъдена от 20.11. 2019 г. – датата на уведомяване на ответника за произшествието.

В законния срок от две седмици, ответникът подаде отговор. В него се оспорват абсолютно всички твърдения на ищцата – противоправното поведение на водача, настъпилите увреждания, претърпените болки и страдания, изпадането в депресия. Голяма част от оплакванията са вследствие на съществуващи и преди произшествието заболявания. Самата ищцата също е имала противоправно поведение, защото се е придвижвала на пешеходната пътека безпричинно бавно. Оспорва се иска по размер, както и искът за присъждане на лихва. Иска се претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна. Да се присъдят направените по делото разноски и ю.к. възнаграждение. В съд.зас. не се яви представител. В писмена молба ю.к. Х. моли, съдът да постанови присъждане на обезщетение след преценка на всички обстоятелства, имащи значение за справедливия размер на обезвредата и само за уврежданията, които са в резултат на съответното ПТП. Да се присъдят разноски и ю.к. възнаграждение, при пълно или частично отхвърляне на иска.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: ищцата Д.И. е пострадала на 25.09. 2019 г., при ПТП, в гр. Търговище, на пешеходна пътека, в близост до „МБАЛ-Търговище“ АД. Вследствие на това  е била счупена дясната й ръка, извършено е открито наместване, поставен е гипс, имало е охлузвания, синини както по ръцете, така и по тялото. Образувано е ДП по случая, като е установено, че  водачът Н.Х.Н. е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите при ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“. Делото е завършило със споразумение по НОХД № 1059/ 2019 г. на РС – Търговище, като на извършителя  Н.Х.Н. е наложено наказание по НК, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“а“, във вр. с ал. 1, б.“б“, вр. с чл.342, ал. 1 от НК, 129, ал. 1 от НК и 119, ал. 1 от ЗДП. Веднага след произшествието ищцата е била настанена в болница, като е направено открито наместване на счупването на ръката. Изписана е на следващия ден и е направена препоръка за щадящ режим на крайника.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че счупването е на втората метакарпална кост на дясната длан. Налице са охлузвания и кръвонасядания по лявата скула, отоци и кръвонасядания по клепачите на двете очи, отоци и кръвонасядания на гръбната повърхност, на пръстите на дясната ръка и дясната длан. Също така е имало отоци и кръвонасядания по предната повърхност на коленете, на ходилата и глезенните стави. Движението и на двата долни крайника е било силно затруднено, като се е ползвала проходилка.

Счупването на пръста на ръката е причинило трайно затрудняване на движението–хватателната функция на дясната ръка, със среден срок за възстановяване около месец и половина-два. След оздравителния период дълго време има болки в областта на счупванията, при студено и влажно време и при физически труд. Лечението се е изразявало в закрито наместване на костта, с гипсово обездвижване за 30 дни. Следвало е да се спазва щадящ режим на този крайник.

Ищцата има и съпътстващи заболявания. Това е артроза на двете коленни стави, като вследствие на произшествието състоянието се е утежнило. Поради тези заболявания и възстановителният процес се е удължил. Това се дължи и на възрастта на пострадалата, която е на 75 години. Към момента щадящият режим на долните крайници следва да се спазва. По принцип за счупването, което е имала пострадалата, не се изисква някаква особена рехабилитация. По отношение на астмата не се знае дали тя се дължи на сърдечни проблеми или е същинска астма. Това, че не е правена рехабилитация не е удължило периода на възстановяване.

От показанията на свидетелите се установи, че веднага след инцидента, ищцата е била приета в болницата, направено е наместване на счупената кост с оперативна интервенция и на следващия ден е изписана от отделението по ортопедия. Грижите по възстановяването са били поети от дъщерята, свид. Славова, която приема майка си в своя дом. Полага съответните грижи за нея, защото освен това е и медицинска сестра. Ищцата била доста стресирана след произшествието, като около месец след  това била на легло. Не можела да става и да ходи, имала нужда от грижи и подкрепа за всичко. След това е започнала да се движи с проходилка. Преди това е ползвала бастун, защото е имала артритно заболяване на ставите, ходела е бавно, но винаги много внимавала. В момента счупването е възстановено. След инцидента е имало проблеми със съня на ищцата, била неспокойна. Избивало я на рев някъде около месец. В момента придвижването й е по-бавно от това, което е било преди произшествието.

Самото произшествие е станало на пешеходна пътека, като водачът на автомобила, е видял ищцата в последния момент. Движил се е с много бавна скорост, не плътно в дясната лента, а леко вляво. Веднага е спрял като е усетил удара.

Ищцата е предявила претенции към застрахователя на водача, причинил произшествието, като на 20.11. 2019 г. е получена поканата в писмен вид. Ответникът е изискал допълнителни доказателства от адв. П., който е бил упълномощен още на този етап от производството. Тези доказателства са изпратени. На 21.02. 2020 г. е последвал отказ от ответника да заплати обезщетението.

Страните не оспорват наличието на застрахователен договор между причинителя на произшествието и ответника, по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Съдът приема тези факти за установени на основание представените писмени доказателства, съдебно-медицинската експертиза, показанията на свидетелите, на които дава вяра изцяло и изявленията на страните, за неизгодни за тях обстоятелства.

При така установените факти, съдът прави следните изводи: искът е установен в своето основание. Ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като при него е бил застрахован за посочения риск автомобилът, който е управлявал свид. Н. Н., който е виновен за самото произшествие. Вината му е установена с влязла в сила присъда /споразумение/. Налице са неимуществени вреди за ищцата, в причинна връзка с деянието на застрахования водач. Предявеният пряк иск по чл. 432 от КЗ следва да се уважи.

По отношение на размера. Тук съдът следва да отчете тежестта на получените увреждания, как те се отразяват на живота и здравето на пострадалия, какви са били претърпените болки и страдания.

На първо място е налице счупване на крайник /втори пръст на дясната ръка/, но това счупване е с такъв характер, че не е причинило някакви големи затруднения в придвижването, а възстановяването е било в рамките на 2 месеца. Имало е силни болки в началото, като са третирани с медикаменти.

Останалите увреждания са били в областта на долните крайници и тялото, както макар и леки телесни повреди, те са причинили не по-малко страдания на ищцата. Поради наличието и на артрозни процеси в ставите, тя се е придвижвала трудно и преди инцидента, но  ударът допълнително е усложнил състоянието й, като е увеличил болките. Затруднено е било обслужването за биологичните нужди, създадени са неудобства от битов характер. Имало е разстройство и в емоционалното състояние, нарушаване на съня. Самият възстановителен процес се удължава и от възрастта на ищцата, и от съществуващите преди това заболявания.

В практиката на съда, тези увреждания са като цяло едни от най-леките, които е срещал, при произнасяне по подобни претенции, при пътни произшествия. Критерият за справедливост изисква освен точната преценка за претърпените болки и страдания за конкретния случай, съдът да съобрази, както конкретните икономически условия в страната, така и собствената си практика, като това са решенията по гр.д. № 150/ 2019 г. и т.д. № 94/ 2019 г. на ОС–Търговище.

Предвид на това, съдът намира, че исканият размер на обезщетение е много завишен. Справедливият размер за съда в този случай възлиза на сумата 10 000 лв., особено сравнен със състоянието на ищците по посочените две дела. Да, вярно е, че ищцата е имала болки и се придвижва трудно, но такова е било състоянието й и преди произшествието. Не е налице някаква коренна промяна в начина на живот, който е бил заседнал. Емоционалното състояние се е подобрило след около месец и това също не дава основание за присъждане на по-голям размер на обезщетението. Т.е. промените в здравословното състояние се преценяват и от гледна точка на предишното и от периода, през който тези последствия ще продължат, с оглед възрастта, от гледна точка на това дали има цялостна промяна в начина на живот.

 Затова искът следва да се уважи за сумата от 10 000 лв. В останалата част, до пълния размер от 30 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на присъждане на лихвата и от кой момент следва да стане това. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и 3 от КЗ: (2) В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и:

1. пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане;

2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.

(3) Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Предвид на това съдът намира, че е основателно искането законната лихва да се присъди от датата, на която пострадалата е отправила претенцията си към застрахователя – 20.11. 2019 г.

По разноските. На адвокат П. следва да се присъди хонорар при условията на чл. 38 от ЗА. Като се отчете сложността на делото и проведеният брой заседания, съдът намира, че съобразно уважения размер на иска минималното възнаграждение е в размер на 650 лв. Съдът определя такова за защитата в размер на 1000 лв., което включва и ДДС.

Разноските на другата страна са в размер на 200 лв. за вещо лице. За ю.к. възнаграждение съдът определя сумата от 100 лв. или общо 300 лв. Според отхвърления размер на иска се полагат разноски от 200 лв. По компенсация ответникът следва да заплати на адвокатското дружество сумата от 800 лв.

В полза на съда да се присъди сумата от 200 лв. за експертизата и сумата от 400 лв. държавна такса върху уважения размер на иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

По изложените съображения, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК–Застраховане“ ЕАД гр. София, община Столична, район „Възраждане“, ул.“Света София“ № 7, ет. 5 ЕИК 121265177, да заплати на Д.Г.И. ***, ЕГН **********, представлявана от адвокат Д.П. от адвокатско дружество „П. ***, офис 3, ЕИК *********, сумата от 10 000 лв./десет хиляди лева/, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, причинено от Н. Х. Н. ***, на 25.09. 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 20.11. 2019 г., до окончателното изплащане.

В останалата част, до пълния размер на иска от 30 000 лв., отхвърля същия като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК–Застраховане“ ЕАД гр. София, община Столична, район „Възраждане“, ул.“Света София“ № 7, ет. 5 ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокатско дружество “П. ***, офис 3, Булстат *********, представлявано от адвокат Д.П., за осъщественото от него процесуално представителство на ищеца, при условията на чл. 38 от ЗА, сумата от 800 лв., включваща и ДДС, като сумата се присъжда след компенсация с разноските на ответника.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК–Застраховане“ ЕАД гр. София, община Столична, район „Възраждане“, ул.“Света София“ № 7, ет. 5 ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Търговище следните суми: 200 лв. разноски за експертизата и 400 лв. разноски за държавна такса/ общо 600 лв./, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд гр. Варна.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: