Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 756 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова А.Д.А., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Енерго - Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
сумата от 235.76 лева, представляваща
стойността на начислена електроенергия по фактура № **********/20.12.2018г. за обект, находящ
се в гр. Варна, ул. ****, аб. № ****, кл. № ****.
В исковата молба се излага,
че ищецът е потребител на ел. енергия за
обект, находящ се в гр. Варна, ул. ****, аб. № ****, кл. № ****. Твърди се, че
начислената с фактура №
**********/20.12.2018г. електроенергия на стойност 235,76 лева, е многократно
завишена в сравнение с предходен период за 2017г. Твърди, че имотът се обитава
от дъщерята на ищеца, съпруга й и трите им деца, като през деня всички са на
работа/училище и работи само хладилник. В зимните месеци след 18:00 часа за
отопление се използвали един климатик за всекидневната и един радиатор за
детската стая. Апартаментът бил топъл, с изолация, на последен етаж и се
нагрявал от слънцето. Твърди се, че електроенергия на стойност 235,76 лева за
периода, отразен във фактурата, не е реално потребена. Твърди се, че СТИ не
отговаря на технологичните характеристики и не измерва точно.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в
срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен, за
което излага подробни съображения. Не оспорва обстоятелството, че страните са
обвързани от договор продажба на ел. енергия. Твърди, че процесната сума е стойността на реално потребено количество
електрическа енергия, начислено при редовен отчет за периода от 08.11.2018г. до
07.12.2018г., като фактурата е издадена на основание чл.18а от ОУДПЕЕ. Твърди се, че на 19.01.2018г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са посетили обекта на ищеца, като са демонтирали
стария електромер и са монтирали нов електромер с нулеви начални показатели.
Метрологичната му годност била до 2023г.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ищецът е потребител на
електрическа енергия за процесния имот и период.
Представено от ищеца е извлечение от
фактури и плащания към 10.01.2019г. за кл. № **** с титуляр А.Д.А., видно от
която по фактура № **********/20.12.2018г. на ищеца е начислена сумата от
235.76 лева с падеж на фактурата – 10.01.2019г.
Представена от ответника е фактура №
**********/20.12.2018г., съглкансо която за потребена електрическа енергия в
периода от 08.11.2018г. до 07.12.2018г.
за обект с аб. № ****, кл. № ****, находящ се в гр. Варна, ул. **** е
начислена сумата от 235.76 лева.
Представен
от ответника е констативен протокол № 1301234 от 19.01.2018г., видно от който
служители на „Електроразпределение Север“ са извършили проверка в обект с аб. № ****, кл.
№ ****, находящ се
в гр. Варна, ул. ****, при която е отразено, че е демонтиран електромер с фабр. № 1114021666928757 с посочени в протокола показания и е
подменен с изправно СТИ с фабр. № 1115031700818785.
Видно от констативен протокол № 1105598
от 30.05.2019г. при проверка на процесния обект е
подменен СТИ с фабр. № 1115031700818785,
поради констатирана грешка в измерването от минус 84,34 % и е изпратен за
експертиза в БИМ
Съгласно констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване
№ 1359/04.06.2019г. на ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО – Варна е установена намеса във вътрешността на електромера – разбит
клеморед и добавен мост, чужд за схемата. Вписано е, че електромерът не
съответсва на метрологичните характеристики, не отговаря на изисквания та за
точно измерване и не съответства на техническите характеристика. Констатирана е грешка в измерването
от минус 80,03 %.
Приети по делото са Общите
условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.” АД.
От заключението на
допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че в
процесния период количеството електроенергия в обекта се е отчитало от
монофазен електромер, тип Carat Digitron
M02. Кoличеството
от 805 kWh за дневна тарифа и 409 kWh за нощна тарифа е снето за
30 дни от показанията на същия електроемр и е доставен до процесния обект. При
допустима мощност от 10 kW, потреблението в обекта може да достигне до 5040 kWh за
30 дни. Техническите
параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток
на захранващите проводници показват, че отчетената електроенергия през
процесния период е в рамките на допустимата, т.е. може да бъде доставена и
потребена. В настоящия случай не е извършена коригираща сметка по определена
методика. Отчетеното количество е от редовния месечен отчет. Остойностените
количества в процесната фактура са изчислени правилно и съответстват на
определените от КЕВР цени.
При така установените
фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Абсолютна
процесуална предпоставка за
неговото разглеждане, е наличие на
правен интерес за ищеца за разрешаване, със сила на
пресъдено нещо,
на спора за отричаното от него материално
право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията
между страните,
във връзка с конкретно притезание,
както и за осуетяване на възникването
на нов спор на същото основание. Правният интерес да
се предяви установителен иск следва
да е налице към момента на неговото предявяване до приключване
на устните състезания.
В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно
дължимостта на вземания, произтичащи от договор за продажба
на електрическа енергия, който
застрашава имуществената
сфера на ищеца и с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в обекта, обосновават правния интерес от избраната форма
на защита,
респ. процесуалната допустимост на иска.
Съобразно правилата на
чл.154 от ГПК ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидна облигационна връзка между страните, че
предоставил ел.енергия на адреса в посочените количества за посочения период,
както и размера на дължимите плащания за тях.
Не е спорно между страните,
че ищецът е потребител на електрическа енергия за процесния период, предвид
което е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на отвтеното
дружество.
Съгласно чл.16, ал.1, т.2
от Общите условия, потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начин, определени в
Общите условия. Падежът на процесната фактура е на 10.01.2019г. и е настъпил.
Спорен между страните е
въпросът дали ответникът е предоставил на ищеца процесното количество електроенергия за посочения във
фактурата период.
Безспорно се установи от
представения констативен протокол и от заключението на СТИ, че електромерът, от
който е снето процесното количество електроенергия е монтиран нов в обекта на
ищеца на 19.01.2018г. с нулеви показатели. Действително впоследствие същият е
бил манипулиран, което е установено с констативния протокол за извършена
проверка от 30.05.2019г. и от протокола
от извършената в БИМ експертиза на електромера, като е констатирано, че отчита
с грешка от около „минус“ 80 %, т.е. отчита количество значително по-малко от
действително потребеното. Вещото лице при изслушването си изрично е заявило, че
няма данни за това кога е извършена манипулацията и с оглед всички данни
по делото е приело, че за процесния
период електроемрът е отчитал правилно. Така или иначе след манипулацията
електромерът отчита в полза на потребителя, а не обратното.
Безспорно от СТЕ се установи и че отчетеното
количество електроенергия е напълно доставимо за процесния обект, както и че е остойностено
правилно в издадената фактура.
По гореизложените
съображения съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените в настоящото производство разноски в размер на 200 лева за депозит
за вещо лице и 150 за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от НЗПП.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Е.П.”
АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление *** Тауърс”, кула Г иск за признаване
за установено между страните,
че А.Д.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „Е.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 235.76 лева, представляваща стойността на начислена електроенергия по фактура №
**********/20.12.2018г. за периода от 08.11.2018г. до 07.12.2018г. за обект,
находящ се в гр. Варна, ул. ****, аб. № ****, кл. № ****, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** Тауърс”, кула Г сумата от 350
лева, представляваща направени
в производството съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: