Р Е Ш Е Н И Е
№ 769
27.02.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9 685 по
описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от
Д.П. Д. ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат С.К., против Областна
дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46,
представлявана от директора, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 684
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от него и
незаплатен извънреден труд за периода от 14.11.2016 година до 13.11.2019
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на
разноските, направени по водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът
излага, че през периода от 14.11.2016 година до 13.11.2019 година е полагал
труд при 12 – часови работни смени, по предварителни определен график за всеки
месец като полицай в сектор ПСВВДПДВНМН, което
е на структурно подчинение на ОД на МВР - Бургас. За този период е
положил общо 800 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза
на 914 часа. Излага, че преизчисляването
на нощния труд води до извънреден труд от 122 часа, който следва да бъде
допълнително заплатено от ответника. В исковата молба е изложен довод, че при
преизчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %,
съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран
по 6 лева. Поради това счита, че задължението на материално правно
легитимирания да отговаря по иска ответник ОД на МВР Бургас е в размер на 684 лева.
По
приложението на материалния закон в исковата молба ищецът, чрез процесуалния си
представител, е изложил подробни доводи за приложението на чл.176 от ЗМР, чл.178 от ЗМВР, Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, КТ и ЗДСл. Направил е извод, че следва да
бъде определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на 8 часовия
дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд.
Поради
изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас,
представлявана от директора, чрез юрисконсулт Димчева, е дал писмен отговор на
предявения иск. По отношение на претенциите за главница процесуалният
представител на ответника заявява, че го
оспорва по основание и по размер.
Твърди, че положения извънреден труд е надлежно начислен и отразен в
протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното
време между 22,00 часа и 6,00 часа, времето на разположение и положения труд по
време на официални празници . В писмения отговор процесуалният представител на
ответника посочва, че положения извънреден труд е заплатен своевременно след
неговото отчитане по правилата на действалите към процесния период Наредба №
8121з-592/25.05.2015 година за реда за организация и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 година за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи. По отношение на претенцията за преизчисляване на нощния труд по коефициент
1,143 заявява, че приложение намират разпоредбите на двете посочени по-горе
наредби, които действащи паралелно по време е Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата уреждат по специален за системата на МВР
начин заплащането на нощния труд. Ответникът, чрез представляващ, посочва, че
липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент,
за което счита, че е нормотворческо
решение на Министъра на вътрешните работи, действащо от влизане в сила на
Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г., за разлика от нормотворческото решение на
същия орган, дадено в предходната Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. В чл.З, ал.З
от Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г. и в чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Счита,
че това означава, че съгласно правната норма, действаща в системата на МВР за
целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8
часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не е както по Кодекса на труда
и по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. От името на
ответника е изложено твърдение, че в продължение на това разрешение на
правоотношенията, възникващи във връзка е отчитането и заплащането на нощния
труд са издадените от Министъра заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и
последващата Заповед № 8121з- 1429/23.11.2017г., съгласно които за целия процесен
период за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв. Процесуалният представител на ответника се позовава на
становище по прилагане на правото,
представляващо писмена правна консултация от проф. Васил Мръчков, както и на
съдебна практика.
В писмения отговор ответникът, чрез процесуалния си
представител, прави възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът
е приложил писмени доказателства, поискал е допускане на съдебно – икономическа
експертиза.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Кралева,
поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
подробни доводи за основателността му.
В
съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за
осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез
увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 1 757, 89 лева за 250,54 часа извънреден
труд.
В
съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения
отговор. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни
доводи за неоснователност на предявения иск. Позовава де на съдебна практика.
Предявен иск с правно основание чл. 150
във връзка чл.
262 от КТ във връзка с чл.
187 от МВР.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е
спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ОД МВР – Бургас за периода от 14.11.2016г. до
13.11.2019 г. Не се спори, че е полагал нощен труд. Заемал е посочената в
исковата молба длъжност.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от
страните, се установява, че за периода от 14.11.2016 година до 13.11.2019
година ищецът е положил 1 752 часа нощен
труд. Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният труд е в размер от 2002, 54 часа за
целия период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд
възлиза на 250,54 часа и трудовото възнаграждение е в размер на 1 757, 89 лева.
По
делото не е спорно, че тази сума не е платена.
Страните спорят по
приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона
за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се
полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през
нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. По мнения на настоящия състав приложението на чл.
187, ал.3 от ЗМВР не изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като
двете норми регулират различен период от време, за който дават ограниченията на
броя часове нощен труд, които може да бъдат полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143.
Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., обнародвана
в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015 година е отменена с Решение
№ 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, петчленен състав.
Решението не подлежи на обжалване и е обнародвано.
Третата
наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В
периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони
настоящият състав приема, че не за целия период от 14.11.2016 година до 13.11.2019
година, посочен в исковата молба, е съществувала изрична нормативна
регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с възнаграждение,
определено с посочения коефициент. Не следва да бъде включена в предмета на
спора датата 13.11.2019 година, тъй като съвпада с датата на подаване на
исковата молба.
Въпреки
че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно следва
да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова
празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата,
издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и предвид
цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови
правоотношение, по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а
това противоречи на целта и духа на закона.
При това положение
настоящият състав приема, че предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба на 13.11.2019 година до окончателното й плащане.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото, които са в размер от 420 лева
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с
ДДС.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 70,31 лева за иска за присъждане на главница. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските
за извършване на експертизата, които са
в размер от 190 лева. Общо задължението на посоченото основание е в размер от 260,31 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
– град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на Д.П.
Д. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
1 757, 89 лева /хиляда седемстотин
петдесет и седем лева, осемдесет и девет стотинки/, представляща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 250,54
часа, получени след
преизчисляване с
коефициент 1.143 на положения
от него за периода от 14.11.2016 година
до 12.11.2019 година нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба на 13.11.2019 година до
окончателното й плащане, както и сумата 420 лева /четиристотин и
двадесет лева/, представляваща
разноски, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46,
представлявана от Директора да плати по сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 260,31 лева
/двеста и шестдесет лева, тридесет и
една стотинки/, от която сумата 190 лева /сто и деветдесет лева/,
представляваща възнаграждение за вещо лице и сумата 70, 31 лева /седемдесет лева, тридесет и една
стотинки/, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: