Р Е Ш
Е Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……….2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при
секретаря Добринка Долчинкова като разгледа докладваното от съдия Чолакова
административно дело № 2312 по описа
за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на К.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, против Ревизионен акт /РА/ №
Р-03000321004214-091-001/13.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение № 161/31.08.2022 г., издадено от Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Варна при ЦУ на
НАП, с който в тежест на жалбоподателката са установени допълнителни задължения
за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите
на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период /д.п./ 2017 г. в размер на
1 165,34 лева – главница, и 477,18 лева – лихва, и за д.п. 2020 г. в
размер на 614,75 лева – главница, и 64,55 лева – лихва.
Ревизионният акт се оспорва на основанията по чл. 146, т.
3 и т. 4 от АПК, вр. § 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ДОПК, за
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Навеждат
се доводи за липса на основания за извършване на ревизията по особения ред за
облагане по чл. 122 от ДОПК. Оспорва се определеното от органите по приходите
начално салдо към 01.01.2015 година в размер на 5000 лева, като се твърди, че
към тази дата жалбоподателката е разполагала със сумата от 10000 лева. Счита
се, че неоснователно при изготвяне на паричните потоци не са взети предвид
предоставени парични средства от дъщерята на К.И., за което са представени
съответните документи. Възразява се срещу определения приход от отдаване под
наем на лек автомобил „АУДИ А6“, с рег. № ***, аргументирайки че след закупуването му с договор от
21.02.2017 г. от „Аукшън Експорт Торонто“ същият е продаден на трето лице, но
без сделката да е удостоверена от нотариус. Изразява се несъгласие с
определения от органите по приходите размер на данъчната основа от продажбата
на лек автомобил „МАЗДА 3“ с рег. № *** като се изтъква, че в цената на придобИ.ето му следва да
се включат и разходите за привеждане на закупения тежко катастрофирал автомобил
до първоначалното му състояние с оглед продажбата му на трето лице. Сочи се, че
приетото от данъчните органи, че в цената на придобИ.е на автомобила се
включват единствено заплатената за закупуването му сума и дължимите митнически
такси и транспорт, представлява едностранно и стеснително тълкуване на нормата
на чл. 33, ал. 2 от ЗДДФЛ, неотговарящо на смисъла и духа на закона. Твърди се,
че доколкото ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122
от ДОПК, за определянето на дохода от продажба на превозното средство органите
по приходите е следвало да вземат предвид всички относими обстоятелства,
изброени в ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, което в случая не е сторено. Отправеното
до съда искане е за отмяна на оспорения РА и за присъждане на направените по
делото разноски съгласно представен списък.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло чрез
представител по пълномощие. Обстойни доводи за незаконосъобразност на РА се
излагат в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция ОДОП –
Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваният РА да
бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище, в което се сочат
подробни съображения за законосъобразност на РА.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156
от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен
ред, с оглед на което същата се явява ДОПУСТИМА
за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
По валидността на РА:
Ревизията е възложена със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000321004214-020-001/26.07.2021 г. /л. 3/,
издадена от Н. И. Б., на длъжност началник сектор в ТД
на НАП Варна, в качеството си на заместник на С. С. А., на длъжност началник
сектор в ТД на НАП Варна. Обхватът на ревизията е установяване на задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от
01.01.2015 г. до 31.12.2020 година. Определено е ревизията да се извърши в срок
от три месеца от датата на връчване на ЗВР – 19.08.2021 година /л. 2/. Със
Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000321004214-020-002/18.11.2021 г.
/л. 6/, издадена от Н. И. Б., на длъжност началник сектор в ТД
на НАП Варна, в качеството си на заместник на С. С. А., на длъжност началник
сектор в ТД на НАП Варна, и със ЗИЗВР № Р-03000321004214-020-003/17.12.2021 г.
/л. 9/, издадена от С. С. А., на длъжност началник сектор в ТД на НАП Варна, е
продължен срокът за извършване на ревизията, като същият е определен съответно
до 20.12.2021 г. и до 19.01.2022 година. С Искане за продължаване срока за
извършване на ревизия № Р-03000321004214-Д49-001/21.12.2021 г. /л. 129-131 от
делото/ до Изпълнителния директор на НАП е направено предложение срокът за
завършване на ревизията на К.Г.И. да бъде продължен до 18.03.2022 г. поради
неприключване на всички процесуални действия, необходими за изясняване на
фактическата обстановка и правилното определяне на данъчните задължения на
ревизираното лице. Със Заповед № Р-03000321004214-ЗИД-001/30.12.202 г. /л. 132
от делото/ на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 114, ал. 4 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е продължен до 18.03.2022 година. Въз
основа на посочената заповед от С. С. А., на длъжност началник сектор в ТД на
НАП Варна е издадена ЗИЗВР № Р-03000321004214-020-004/05.01.2022 г. /л. 12/, с
която е определен срок за завършване на ревизията до 18.03.2022 година.
Органите по приходите, издали посочените ЗВР и ЗИЗВР, са надлежно оправомощени
със Заповед № Д-799/10.05.2021 г. /л. 1/, издадена от Директора на ТД на НАП
Варна.
За резултатите от ревизията от
посочения в ЗВР и ЗИЗВР ревизиращ екип е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000321004214-092-001/29.03.2022
година /л. 455-502/. Ревизията е приключила с РА №
Р-03000321004214-091-001/13.05.2022 г. /л. 523-542/, издаден от С. С. А., на
длъжност Началник сектор в ТД на НАП Варна – възложил ревизията, и Р. Д. Ж., на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. РА е оспорен по административен
ред с жалба вх. № 28502/29.06.2022 г. /л. 549-553/ до Директора на Дирекция
ОДОП – Варна при ЦУ на НАП. С Решение №
161/31.08.2022 г. Директорът на Дирекция ОДОП – Варна
при ЦУ на НАП е потвърдил РА.
Представените като административна преписка документи –
ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, са във вид на разпечатки на електронни документи. В хода
на съдебното производство са събрани доказателства, че лицата, издали и
подписали с квалифициран електронен подпис посочените документи, имат валиден
такъв, съобразно разпоредбата на 13, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, придружен с издадено
удостоверение от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги съгласно
изискванията на чл. 25 от ЗЕДЕУУ. Налага се извод, че създадените като
електронни документи РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани с електронен подпис от
лицата, посочени като техни издатели, с квалифициран електронен подпис и в
периода на действие на удостоверението.
При извършване на служебната проверка по чл. 160, ал. 2
от ДОПК съдът констатира, че ревизионното производство е възложено от
компетентен орган и е приключило в определения от него срок. Ревизионният акт е
издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за
който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата от закона писмена форма –
аргумент от чл. 120, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, и има
съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за
постановяването му.
Установените публични задължения са конкретизирани по
основание, по размер, по период и по субект. При извършването на ревизията не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК,
поради което обжалваният РА, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна,
не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и
материалната законосъобразност на РА:
В хода на ревизионното производство са извършени
процесуални действия, които са подробно описани в т. ІІ на констативната част
на ревизионния доклад /РД/ /л.
500-501/, неразделна част от
РА, и не е необходимо да бъдат преповтаряни в настоящото решение.
К.Г.И. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, омъжена с две пълнолетни деца. Същата е едноличен собственик и
представляващ на „Кул Мастер“ ЕООД, регистрирано на 02.10.2018 година.
След анализ на събраните от органите по приходите
доказателства е констатирано наличие на данни за укрити приходи или доходи /чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК/, поради което ревизионното производство е проведено по
особения ред за облагане по чл. 122-124а от ДОПК. С Уведомление №
Р-03000321004214-113-001/06.01.2022 г. /л. 400/ на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК ревизираното лице е уведомено, че данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за
облагане с данък върху доходите за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2020 г. ще
бъде определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК. След уведомяване на лицето е
предоставена възможност в указания срок да представи становище и доказателства,
от което то се е възползвало /л. 391/. Становището е обсъдено в РД. От
ревизираното лице не са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
Връчено е уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК /л. 397-398/.
На основание чл. 122, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ДОПК, въз
основа на извършения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК /стр. 75-82
от РД/, относими към ревизираното лице, органите по приходите са определили по
данъчни периоди съответните данъчни основи за облагане с данъци.
При определяне на годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2015–2020 г. по особения ред за облагане е съобразено, че
задълженото лице е подало годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ
за всяка от ревизираните години, в които са декларирани получени доходи в Приложение
№ 4 „Доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или
имущества“, както и е декларирано в Приложение № 10 „Ползване на данъчни
облекчения“ – данъчно облекчение за намалена работоспособност.
Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства
са установени следните факти и обстоятелства, относими към оспорването:
1.
Относно продажбата на лек автомобил
„МАЗДА 3“.
С договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство от 20.04.2017 г. /л. 224 и л.
360/ К.Г.И. и И. Стоянов И. продават на Община Аврен следното МПС: лек
автомобил „МАЗДА“, модел 3, с рег. № ***, цвят: тъмносин металик, за сумата
от 34 999,00 лева, получена по банковата сметка на К.И. на 21.04.2017
година /л. 69/. Тъй като продажбата е на МПС, което е семейна имуществена
общност /СИО/, органите по приходите са приели, че всеки от съпрузите е получил
доход в размер на 1/2 от продажната цена /34 999,00 лева/, т.е. по 17 499,50
лева.
Установено е, че автомобилът –
предмет на продажба, е закупен от ревизираното лице с договор от 27.09.2016 г. от
„Аукшън Експорт Торонто Он“, Канада /л. 365/, за сумата от 1 075,00 щатски
долара /щ.д./ с левова равностойност в размер на 1 983,13 лева. Съгласно
митническа декларация от 14.12.2016 г. /л. 361/, при вноса на автомобила са
платени мито и ДДС в размер на 970,94 лева. Продавачът „Аукшън Експорт Торонто
Он“ е издал фактура на К.Г.И. за транспортни разходи за лек автомобил „МАЗДА 3“
за сумата от 502,00 щ.д. с левова равностойност в размер на 926,07 лева /л. 364/.
Определена е покупна цена на
автомобила в размер на 3 880,14 лева /1 983,13 лева + 970,94 лева +
926,07 лева/. Автомобилът е закупен в режим на СИО, т.е. по 1/2 от 3 880,14
лева или за всеки от съпрузите И. И. и К.И. по 1 940,07 лева.
Прието е, че доходът от продажбата
на процесното МПС е облагаем, тъй като до датата на продажбата му не е изминала
повече от една година от датата, на която същият е придобит. Счетено е, че
полученият доход не попада в изключението за необлагаем доход по смисъла на чл.
13, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗДДФЛ. Облагаемият доход от продажбата на посоченото
МПС е определен по реда на чл. 33, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ като разлика между
продажната цена и цената на придобИ.е, включваща покупната цена на автомобила и
заплатените митнически такси и транспортни разходи.
Във връзка с продажбата на лек
автомобил „МАЗДА 3“ с рег. № ***е определен облагаем доход за К.Г.И.
в размер на 15 559,43 лева, представляващ разликата между 1/2 от продажната
му цена в размер на 17 499,50 лева и 1/2 от документално доказаната цена
на неговото придобИ.е в размер на 1 940,07 лева. Същият участва при
определяне на общата годишна данъчна основа, подлежаща на облагане с данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
2.
Относно доходи от предоставяне за ползване
на лек автомобил „АУДИ А6“.
В хода на ревизията, въз основа на
приобщени документи от ревизионното производство на съпруга на К.И. – И. С. И., и от ревизионното производство
на нейния син – Д. И. И., е установено, че с договор от 21.02.2017 г. К.И. е придобила от
„Аукшън Експорт Торонто Он“ лек автомобил марка „АУДИ А6“ за сумата от 2 140,00
щ.д. /л. 380/, който съгласно документи от застраховател ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ и „Пътна полиция“ – Варна /л. 227 и л. 228/ е претърпял „тотална
щета“ във връзка с настъпило на 18.10.2020 г. застрахователно събитие,
изплатена на трето лице М.Ч.
От събраните писмени доказателства е
установено, че автомобилът е предоставен на М.Ч. в гр. София от Д.И. – син на ревизираното лице, с
обещание за прехвърляне на собствеността му след изплащане на стойността на
превозното средство, като за времето на ползване на автомобила ползвателят е
изплащал периодично суми по банков път и в брой с намерение да го придобие.
Както синът на И., така и третото лице, потвърждават размера на изплатените
суми по банков път и в брой. Д. И. заявява /л. 403/, че все още не е предал получените суми на майка си. В
писмените си обяснения /л. 404/ М.Р.Ч. заявява, че през месец юли 2018 г. е
закупила лек автомобил „АУДИ А6“, с рег. № *** от К.И., чрез посредничеството на
сина ѝ Д. И., за сумата от 28 000,00
лева. Твърди, че предвид познанството си с Д. И. си имат доверие, поради което са
имали устна уговорка колата да бъде изплатена на части в период от три години,
с оглед на което не е извършено прехвърляне на собствеността върху автомобила
при нотариус. Сочи, че сумата е превеждана на Д.И. на части в брой или по банков път
на различни вноски в произволен интервал от време, както следва: при предаване
на автомобила през месец 07.2018 г. – 10 000,00 лева в брой; по банков път
– общо 9 952,00 лева, от които 8 680,00 лева, преведени през 2019 г.,
и 1 272,00 лева, преведени през 2020 г.; в брой – останалите 8 048,00
лева, през 2020 година. Декларира, че поради нанесени в края на 2020 година
непоправими щети при опит за кражба на автомобила и неговото бракуване, е в
невъзможност да представи документи, удостоверяващи официално покупката и
прехвърлянето му на нейно име. От КАТ потвърждават, че няма регистрирано
прехвърляне на собственост. От посоченото във възражението срещу РД е видно, че
К.И. е била наясно с условията на ползване на автомобила, предоставен на
третото лице от неговия син, заявявайки че преди и по време на настъпването на
застрахователното събитие автомобилът не е бил в нейно или на съпруга ѝ
владение, както и че сумите във връзка със застрахователните щети не са изплащани
на нея, а на ползвателя.
Прието е, че изплатените парични
средства от М. Ч. във връзка с използване на
автомобил „АУДИ А6“, с рег. № ***, собственост на К.И., макар и получени
от нейния син Д. И., са доход на съпрузите И. и К. И.и. Според данъчните органи М.Ч. е ползвала автомобила, предоставен
за определен период от време, без да придобива собствеността върху него, срещу
заплащане на различни вноски, като получател на сумите е синът на ревизираното
лице Д. И..
С оглед горните констатации, на
основание чл. 8, ал. 6, т. 5, чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ, е
прието, че ревизираното лице и неговият съпруг са придобили доходи от
предоставяне на право на ползване на процесния автомобил по години, както
следва: през 2018 г. в размер на 10 000,00 лева, през 2019 г. в размер на
8 680,00 лева и през 2020 г. в размер на 9 320,00 лева. На основание
чл. 31, ал. 1 от ЗДДФЛ посочените суми са намалени с 10 на сто нормативно
признати разходи като е определен облагаем доход от предоставяне за ползване на
процесния автомобил съответно в размер на 9 000,00 лева за 2018 г., в
размер на 7 812,00 лева за 2019 г. и в размер на 8 388,00 лева за
2020 година. Тъй като автомобилът е придобит в режим на СИО, полученият
облагаем доход е разделен по 1/2 част за всеки от съпрузите. Определен е
облагаем доход на К.И. в размер на 4 500,00 лева за 2018 г., в размер на
3 906,00 лева за 2019 г. и в размер на 4 194,00 лева за 2020 година.
Предвид ползваното от лицето данъчно облекчение за намалена работоспособност
данъчно задължение е определено само за 2020 година.
3.
Относно налични парични средства в
началото и в края на всяка отчетна година.
С цел установяване на наличните
парични средства в брой към 01.01. и 31.12. за всяка от ревизираните години
органите по приходите са извършили анализ на всички плащания и постъпления в
брой от К.Г.И..
При определяне на постъпленията в
брой за периода са съобразени декларираните в подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
доходи от наем, изтеглените в брой от банковите сметки суми, получените
средства от продажба на наследствени имоти.
При определяне на плащанията в брой
за периода са взети предвид платените суми за данъци и такси, внесените в брой
по банковите сметки, сумите за покупка на МПС, платени митни сборове, внесен
капитал в „Кул Мастер“ ЕООД.
Установените плащания и постъпления
в брой са описани по периоди в табличен вид на стр. 10-15 в РА /л. 538-гръб –
л. 535/.
От приложените извлечения от
банковите сметки на К.Г.И., предоставени от съответните банкови институции, са
установени наличните парични средства по банковите сметки към началото и в края
на всяка от процесните години.
Относно нарастване на имуществата и
получените доходи /постъпления, приходна част/, органите по приходите са
съобразили получените от К.Г.И. доходи и парични средства от: пенсии, доходи от
наем, получени парични средства по предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 20.09.2017 г. с „Декуманус“ ООД, доходи от продажба на
недвижимо имущество, придобито по наследство, върнат заем от Х. Й., продажба на автомобили, получен
заем от Х. П. В..
Относно намаляване на имуществото и
извършените разходи са установени данни за платени разходи за: внесен капитал и
парични средства в „Кул Мастер“ ЕООД, върнати парични средства по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.09.2017 г. с „Декуманус“
ООД, предоставен заем на Х. Й., платени комунални разходи, платени
данъци и такси, разходи за издръжка и живот, платени нотариални такси, разходи
за покупка на автомобили, разходи за пътувания в чужбина, паричен превод в
полза на „Конструмакс“ ЕООД – плащане за ап. 11, собственост на С. И. /дъщеря/.
В хода на ревизията е извършена
компенсация на излишък на парични средства при единия съпруг с установена липса
на парични средства при другия съпруг /стр. 16 от РА/ като установеното
превишение на разходите над доходите за 2016 г. и 2017 г. за жалбоподателката е
компенсирано с излишък на нейния съпруг.
В резултат на извършената съпоставка
на имущественото състояние, разходите и доходите на К.Г.И. с РА е установено
превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените приходи за 2019
г. в размер на 1 480,05 лева и за 2020 г. в размер 9 333,56 лева.
Посоченото несъответствие от гледна точка на данъчното облагане представлява
изразходвани парични средства с недоказан произход, т.е. недекларирани доходи с
неустановен източник.
4.
Предвид установеното с РА е
определена годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, която включва данъчната
основа на доходи от наем /декларирани и недекларирани/, данъчната основа на
доходи от продажба на „МАЗДА 3“ с рег. № ***и данъчната основа на други доходи,
установена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. От сумата на годишните данъчни
основи по чл. 17 от ЗДДФЛ е приспаднат обшият размер на данъчните облекчения и
е определена обща годишна данъчна основа по години, както следва:
-
за д.п.2017 г. в размер на 11 653,43
лева, включваща данъчна основа на деклариран с ГДД доход от наем в размер на 4 014,00
лева и данъчна основа на доход от продажбата на „МАЗДА 3“, с рег. № *** в размер на 15 559,43 лева,
намалена с декларираните от лицето данъчни облекчения в размер на 7 920,00
лева. Определен е дължим данък върху общата данъчна основа в размер на 1 165,34
лева, внесен данък в размер на 267,30 лева, възстановен данък в размер на
267,30 лева, дължим данък за довнасяне в размер на 1 165,34 лева, върху
която сума, на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, вр. чл. 175, ал. 1 от ДОПК, е
начислена закъснителна лихва в размер на 477,18 лева до датата на издаване на
РА.
-
за 2020 г. в размер на 6 147,56
лева, включваща данъчна основа на деклариран с ГДД доход от наем в размер на 540,00
лева, данъчна основа на недеклариран доход от наем на „АУДИ А6“, с рег. № *** в размер на 4 194,00 лева и други
доходи в размер на 9 333,56 лева, представляващи несъответствие между
получените от лицето доходи и извършените разходи, намалена с декларираните от
лицето данъчни облекчения в размер на 7 920,00 лева. Определен е дължим
данък върху общата данъчна основа в размер на 614,75 лева, внесен данък в
размер на 54,00 лева, възстановен данък в размер на 54,00 лева, дължим данък за
довнасяне в размер на 614,75 лева, върху която сума, на основание чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ, вр. чл. 175, ал. 1 от ДОПК, е начислена закъснителна лихва в размер
на 64,55 лева до датата на издаване на РА.
В хода на проведеното задължително
административно обжалване решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК
/Директорът на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП/ е възприел констатациите на
приходните органи и е потвърдил изцяло оспорения пред него РА. Обсъдил е
възраженията в жалбата срещу РА и представените с нея доказателства като е
изложил мотиви защо не ги приема. Счел е за недоказано твърдението на К.И. за
наличието на по-голямо начално салдо към 01.01.2015 г. от приетото от органите
по приходите в размер на 5000 лева. Като неоснователно е преценено и
възражението относно получени от ревизираната и нейния съпруг парични суми в
брой, предоставени от дъщеря им С. И.И., както следва: за 2017 г. в размер на 4 400,00
лева, за 2018 г. в размер на 5 300,00 лева, за 2019 г. в размер на 48 800,00
лева и за 2020 г. в размер на 6 000,00 лева, като представените 8 /осем/
броя разписки за получени суми в брой /л. 545-549-гръб/ не са кредитирани, тъй
като същите са представени за първи път с подадената жалба срещу РА и не са
представени по време на ревизиите на И. С. И. и С. И.И., поради което е
счетено, че същите са съставени единствено с цел доказване на благоприятни за
лицето факти и обстоятелства в производството. Констатирано е също така, че не
е установено наличието на доходи у С. И.И., за да има възможност да предостави
парични средства на родителите си, нито пък такива суми са взети предвид като
разход за нея в проведеното ѝ ревизионно производство.
В хода на съдебното производство към
доказателствения материал по делото са приобщени представените от жалбоподателката
писмени доказателства: извлечения от банкови сметки на Д.И. – син на жалбоподателката, както
и екранни снимки от интернет сайтове на част от фирмите, от които са закупувани
частите, с които К.И. цели да докаже закупуването на авточасти за автомобил
„МАЗДА 3“ /л. 56-89 от делото/; документ за покупка на злато от 04.03.2012 г.
от съпруга на жалбоподателката /л. 90 от делото/, банков документ – операционна
бележка от 02.07.2020 г. /л. 91 от делото/ за получена от съпруга на
жалбоподателката парична сума в размер на 60 000,00 лева, договори за
покупко-продажба на МПС от 14.08.2012 г. и от 29.09.2010 г. /л. 104-105 от
делото/, справка и договори за депозити на името на К.Г.И. /л. 106-112 от
делото/ и справки за осигурителен стаж и доход при пенсиониране за статуса за
социално осигуряване на К.Г.И. за периода от 1997 г. до 2022 г. /л. 113-128 от
делото/, които според оспорващата имат отношение към формирането на началното
салдо за ревизирания период.
Като доказателства по делото са
приети и приложени справки от КАТ /л. 99 и л. 101 от делото/, съдържащи данни
за притежаваните от Д.И. превозни средства.
По делото са събрани гласни
доказателства. В процесуалното качество на свидетели са разпитани лицата Д. И. И. и С. И.И..
Свидетелят И., който е син на
жалбоподателката, заявява, че закупеният от неговите родители лек автомобил
„МАЗДА 3“ е бил катастрофирал, като през 2016 година същият е ремонтиран с
части, закупени от чужбина от оторизирани дилъри или представители на марката. Посочва, че през този
период той е притежавал автомобил, а родителите му не са закупували други
автомобили, като на останалите, притежавани от тях, автомобили не е извършван
ремонт.
Съгласно показанията на свид. И. –
дъщеря на жалбоподателката, преди около 6-7 години родителите ѝ са
закупили лек автомобил, на който е извършен ремонт, частите за който са закупувани
от брат ѝ Д. чрез поръчка от чужбина, като след
ремонта автомобилът е продаден. Заявява, че е давала парични заеми на майка си,
както и че парите и ценностите на семейството са съхранявани в дома на
родителите ѝ. Твърди, че по-големи по размер суми е заемала на родителите
си през 2019 г., когато е продала свой автомобил, за което имат разписани
документи, които би трябвало да са представени в хода на ревизията на баща
ѝ. Сочи, че предоставените заеми все още не са ѝ върнати като не си
спомня точните суми, които са различни през съответните години.
С оглед
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Не е
спорно по делото, че ревизионното производство е проведено по особения ред на
чл. 122-124а от ДОПК, като основата за облагане с данъци е определена въз
основа на извършен анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на
чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при
извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената
презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената
тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно
обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по
приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени
случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест
на жалбоподателя е да установи при условията на пълно доказване твърдените от
него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в
акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите
констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са
подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за
опровергаването им не може да се възлага на ревизирания данъчен субект.
Основанията
за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от разпоредбата на
чл. 122, ал. 1, т. 1-8 от ДОПК. Правилата за определяне на данъчната основа за
облагане с данъци, както и размерът на последните, са нормативно установени.
Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване
на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК законът дава възможност на
органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на
данъка към определена от тях основа. За целта основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са категорично установени и тежестта за това е на органите по
приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива
на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.
122, ал. 1 от ДОПК.
Като взе
предвид факта, че в конкретния случай основание за преминаване към облагане по
особения ред за ревизираните периоди е превишението на разходите над приходите
на жалбоподателката, както и недекларирани от нея доходи от продажба на
автомобил и от наем на автомобил, съдът намира, че едни и същи факти
обосновават и преминаването към реда по чл. 122-124а от ДОПК, и определянето на
данъчната основа, поради което след извършен анализ на имущественото състояние
и на получените и изразходваните парични средства, следва да се отговори на
въпроса налице ли са обстоятелства за прилагане на особения ред и правилно ли е
определена основата за облагане с данъци.
1.
Относно облагаем
доход от продажба на лек автомобил „МАЗДА 3“ с рег. № ***.
Жалбоподателката
не оспорва, че на 27.09.2016 г. заедно със съпруга си е придобила лек автомобил
„МАЗДА 3“, който е продаден на 20.04.2017 г. за сумата от 34 999,00 лева, нито
че посочената в РА сума от 3 880,14 лева правилно е включена в покупната
цена на автомобила. Спорът в тази част е относно извършените разходи за ремонт на
автомобила с цел привеждането му в движение, които според жалбоподателката
следва да се включат в покупната му цена. Това твърдение не може да бъде
споделено. Документално доказаната цена на придобИ.е на имуществото по смисъла
на чл. 33, ал. 6, т. 1 от ЗДДФЛ включва само документираната с договора за
покупко-продажба цена, която купувачът е заплатил на продавача, и посочените в
митническата декларация митни сборове, в това число и ДДС. Всички останали
разходи, свързани с ремонтиране на автомобила, са извършени след закупуването му,
поради което не са част от цената на неговото придобИ.е. При положение, че
такива разходи са извършени, същите действително увеличават пазарната стойност
на процесния автомобил и допринасят за продаването му на посочената в договора
за покупко-продажба на моторно превозно средство от 20.04.2017 г. между К.Г.И.
и И. С. И. –
продавачи, и Община Аврен – купувач, цена от 34 999,00 лева, но в случая
доколкото ревизираният данъчен субект е физическо лице, липсва нормативно
основание за признаване на тези разходи. Същите, ако са извършени, биха били
признати единствено в хипотезата на облагане на доходи от стопанска дейност
като едноличен търговец по чл. 26 от ЗДДФЛ, какъвто безспорно настоящият случай
не е. К.И. не извършва търговска дейност, при която съгласно счетоводното
законодателство цената на придобИ.ето на активите включва не само покупната
цена, но и всички разходи за въвеждане на актива в употреба. В този смисъл представените
от жалбоподателката доказателства за извършени от нейния син Д.И.
разходи за закупуване на авточасти за ремонт на процесното МПС /извлечения от
банкови сметки и екранни снимки от интернет сайтове/, освен че не установяват
нито извършването на тези разходи /доколкото не могат с категоричност да се
отнесат към процесния автомобил/, нито извършването им от К.И., нямат
касателство към извършеното облагане и не допринасят за изясняване на
релевантните факти от предмета на доказване по настоящото дело. След като извършените
разходи за ремонтиране на лек автомобил „МАЗДА 3“ с рег. № *** са без значение за определяне на данъчната
основа от облагаем доход от продажба на същия, събраните по делото гласни
доказателства не са в състояние да променят нито изводите на приходните органи за наличието на облагаем
доход по чл. 33, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ, нито неговия размер. Освен това
свидетелските показания не установяват извършването на тези разходи от
жалбоподателката, а от нейния син Д. И..
Неоснователно
е възражението в жалбата, че тъй като е закупен катастрофирал и негоден за
експлоатация автомобил, а впоследствие е продаден напълно възстановен и
приведен в движение автомобил, предмет на последваща продажба не е първоначално
придобитото превозно средство. Обстоятелството, че на Община Аврен е продаден
именно закупеният от Канада лек автомобил „МАЗДА 3“ с рег. № ***, не е било спорно в хода на
ревизионното производство, като от гледна точка на данъчното облагане е
ирелевантно състоянието на имуществото /в случая автомобила/ както към датата
на закупуването, така и към датата на продажбата му. Меродавни за извършеното
облагане са единствено безспорните между страните по делото обстоятелства, че
автомобилът е продаден на по-висока цена от тази, на която е закупен, т.е.
налице е доход за лицето /чл. 33, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ/, както и че периодът между датата
на придобИ.ето и датата на продажбата на автомобила е по-малък от една година
/чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ/. Противно на твърдяното в жалбата органите по
приходите са извършили дължимия анализ на относимите към разглеждания случай
обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК – стр. 75-82 от РД /л. 465-462/.
С оглед горното и доколкото
процесното превозно средство представлява СИО, в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби органите по приходите, приемайки наличието на
основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи
или доходи, са определили облагаем доход по особения ред на чл. 122-124а от ДОПК върху данъчна основа, представляваща 1/2 от положителната разлика между
продажната цена и цената на придобИ.е на лека автомобил „МАЗДА 3“ с рег. № ***, в размер 15 559,43 лева,
който е включен в общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, подлежаща
на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Жалбата срещу тази част на РА е
неоснователна.
2.
Относно
облагаем доход от предоставяне за ползване на лек автомобил „АУДИ А6“ с рег. №
В 1975 СА.
Между
страните по делото не се спори, че жалбоподателката и нейният съпруг са получили
парични суми от М. Р. Ч. във
връзка с възникнали между тях правоотношения с предмет лек автомобил „АУДИ А6“ с рег. № ***, както
следва: през 2018 г. в размер на 10 000,00 лева, през 2019 г. в размер на 8
680,00 лева и през 2020 г. в размер на 9 320,00 лева. Спорът в тази част е
относно характера на правоотношенията и на получените парични средства – според
органите по приходите автомобилът е предоставен за ползване и получените уми са
облагаеми доходи по смисъла на чл.
8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ, а жалбоподателката твърди, че след закупуването му с договор от 21.02.2017 г. от „Аукшън Експорт Торонто“
същият е продаден на трето лице, но без сделката да е удостоверена от нотариус,
поради което заплатените суми представляват неговата покупна цена.
Съдът намира за правилни достигнатите от данъчните органи
правни изводи. По делото не са налице доказателства за прехвърляне на
собствеността върху процесния автомобил от жалбоподателката и нейния съпруг на
трето лице и в частност на М. Ч.. По аргумент от чл. 144, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с
писмен договор, като в ал. 2 на чл. 144 от ЗДвП е въведено изискване при
прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, какъвто безспорно е
процесният автомобил „АУДИ А6“ с рег. № ***, подписите
на страните да бъдат нотариално заверени. Регламентираната от законодателя
форма е такава за действителност на разпоредителните сделки с моторни превозни
средства и неспазването ѝ води до нищожност на договора /аргумент от чл.
26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите/. С оглед горното твърдяната в
жалбата устна уговорка за прехвърляне на собствеността върху автомобила, дори да
се приеме, че такава да е налице, е недействителна и не поражда правно
действие, т.е. не притежава присъщия на договора за продажба вещноправен ефект,
включително и спрямо третите лица, каквито несъмнено се явяват органите на
приходната администрация. При това положение правилен се явява изводът на
данъчните органи, че е налице възмездно предоставяне на ползването на автомобила,
а не неговото прехвърляне. Ирелевантно за вида на правоотношението е
обстоятелството, че след погИ.ето на автомобила застрахователното обезщетените
е изплатено на ползвателите, а не на собствениците на превозното средство.
Сключеният договор за застраховка на движимо имущество /автомобил/ е
самостоятелен и различен от облигационните отношения, възникнали между К.И. и М. Ч.. Същият
няма субсидиарен характер спрямо тези взаимоотношения, поради което във връзка
с него са възможни всякакви уговорки между страните, включително определянето
на различно от собственика на автомобила лице, на което да бъде изплатено
обезщетението при настъпване на застрахователното събитие.
Неоснователно
жалбоподателката се позовава на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, според която при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други
и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Нормата
регламентира правила за тълкуване на валидни, но неясни поради някаква причина,
договори, породили своите правни последици, желани от страните по тях, но не може
да санира липсата на формата за действителност, каквато в случая се изисква при
договора за продажба на моторно превозно средство /вж. чл. 144, ал. 2 от ЗДвП/.
Ето защо в случая не може единствено чрез тълкуване волята на страните да се
достигне до извод за наличие на договор за покупко-продажба на „АУДИ А6“ с рег. №
В 1975 СА.
Въпреки
фактическото предаване на автомобила на упълномощеното лице /което не е спорно
по делото/ последното придобива единствено държането върху него, а
действителните собственици остават К.И. и нейният съпруг. Тоест М. Ч. е единствено
ползвател на автомобила като предвид заплатените от нея парични суми през 2018
г. в размер на 10 000,00 лева, през 2019 г. в размер на 8 680,00 лева и през
2020 г. в размер на 9 320,00 лева, ползването е възмездно. Получените от
жалбоподателката и нейния съпруг парични средства във връзка с предоставянето
правото на ползване на лек автомобил „АУДИ А6“ с рег. № *** правилно
са възприети от органите на данъчната администрация като облагаем доход на
основание чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ – доход от предоставяне за ползване на
движимо имущество. По делото не е спорно, че същият не е включен в подадените
от К.И. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., поради което
правилно е счетено, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК –
налице са данни за укрити приходи или доходи, за извършване на ревизията по
особения ред за облагане. Жалбоподателката не оспорва размера и датите на
придобИ.е на дохода, нито съгласието ѝ средствата да бъдат получавани от
нейния син Деян И., което се установява от събраните по делото доказателства,
поради което и предвид нормите на чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ
правилно са определени данъчните периоди на придобИ.е на дохода. Тъй като
автомобилът е придобит в условията на СИО, т.е. предоставеното за ползване
движимо имущество е неделима собственост на двамата съпрузи, правилно, след
приспадане на 10 % нормативно признати разходи /чл. 31, ал. 1 от ЗДДФЛ/, облагаемият
доход на жалбоподателката е определен в размер на 1/2 от общия доход, придобит
от съпрузите. Въпреки наличието на недеклариран от жалбоподателката доход през
посочените три данъчни периода с оглед ползваното от И. данъчно облекчение за
намалена работоспособност данъчно задължение във връзка с придобития и
недеклариран доход от възмездно предоставяне за ползване на движимо имущество е
определено само за 2020 година.
В тази
част РА се явява правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него е
неоснователна.
3.
Относно
определеното начално салдо към 01.01.2015 година.
Видно от
изготвената в табличен вид на стр. 16-26 от РА /л. 535-гръб – л. 530/
съпоставка на имущественото състояние на жалбоподателката за процесните данъчни
периоди органите по приходите са приели, че към 01.01.2015 г. /началото на
ревизирания период/ К.И. е разполагала с налични парични средства в брой в
размер на 5000 лева. В жалбата се твърди, че разполагаемата сума към тази дата
е в размер на 10000 лева. Принципно правилно е становището на жалбоподателката,
че за определяне на началното салдо трябва да бъдат анализирани доходите и
разходите за периодите, предхождащи началото на ревизирания такъв, но също така
следва да се има предвид, че доколкото установяването на по-голямо по размер
начално салдо от приетото от данъчните органи представлява благоприятен за
оспорващата факт, върху нея лежи тежестта за неговото доказване. В случая от К.И.
са ангажирани гласни и писмени доказателства, които обаче не установяват
различно от посоченото в РА начално салдо в размер на 5000 лева. Представеният
в хода на настоящото производство документ за покупка на злато от 04.03.2012 г. от съпруга на
жалбоподателката удостоверява продажбата на злато от И. Стоянов И. на стойност
10 014,45 лева. Няма данни обаче за придобИ.ето на златото, за да се
извърши преценка дали същото е в режим на СИО или е лична собственост на
съпруга на жалбоподателката, доколкото във втория случай покупната цена би била
личен доход на последния. Липсват доказателства и за спестяване на сумата и наличността ѝ към 01.01.2015
г., въпреки че установяването на този факт е в доказателствената тежест на
ревизирания данъчен субект. Представените от К.И. договори за покупко-продажба
на МПС от 14.08.2012 г. и от 29.09.2010 г. установяват продажбата на
автомобили, които са СИО, за посочените в тях суми съответно в размер на 4000
лева и на 300 лева. Тоест 1/2 от посочените суми са доход на К.И.. По делото обаче
няма данни за съхраняването и спестяването на посочените суми от жалбоподателката,
респ. за наличността им в брой към началото на ревизионното производство,
особено като се има предвид времевата отдалеченост между твърдяното придобИ.е
на средствата /периода от 2010 г. до 2012 г./ и началото на ревизирания период
– 01.01.2015 година. С договорите за депозити на името на К.Г.И. се установява
наличието на парични средства в банкови институции, но не и разполагаемост в
брой с тези суми, поради което същите нямат отношение към спорния в случая
въпрос относно формирането на началното салдо на наличните парични средства в
брой към 01.01.2015 година. Освен това част от тях са с дата, следваща началото
на ревизирания период. Предвид посочената в него дата ирелевантен за определяне
на началното салдо е и представеният банков документ – операционна бележка от
02.07.2020 г. за получена от съпруга на жалбоподателката парична сума в размер
на 60 000,00 лева. Неотносими към притежаваните към 01.01.2015 г. парични
средства от К.И. са и справките за осигурителен стаж и доход при пенсиониране
за статуса за социално ѝ осигуряване. По изложените съображения не може да се приеме, че разполагаемите
парични средства на жалбоподателката към 01.01.2015 г. са в твърдения от нея размер
на 10000 лева.
Освен това, дори да бе доказано
по-голямо от приетото от приходните органи начално салдо към 01.01.2015 г.,
същото не би рефлектирало върху установените с РА публични задължения за данък
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ поради следните причини:
Въпреки че времевият обхват на
ревизията е 2015-2020 година установените на жалбоподателката допълнителни
данъчни задължения са единствено за д.п.2017 година и д.п.2020 година, като
облагаем доход от установено превишение на разходите над доходите на К.И. е
определен единствено за 2020 година. Видно от изготвените в РА таблици
използваният от ревизиращите метод на съпоставка на имуществото на
жалбопдателката обхваща както паричните средства в брой, така и тези по
банковите сметки и останалите придобити и отчуждени имущества от лицето, т.е. цялото
имущество на К.И.. При използването на този метод дори да се приеме, че е
налице положително салдо в края на съответния период /ревизираната данъчна
година/, същото не би могло да се прехвърли като налични парични средства в
брой към началото на следващия ревизиран период именно по причина, че същото не
може да се счита за съхранени парични средства в брой, тъй като се изследва не
само касовата наличност /както е при метода на изготвяне на парични потоци на
касата на ревизираното лице/, но и наличните суми по банковите сметки на
жалбоподателката. Следователно, дори да бе доказана, твърдяната от И. по-голяма
наличност на паричните средства в брой към 01.01.2015 г. би рефлектирала
единствено на съпоставката на имуществото на жалбоподателката за 2015 година,
за която ревизирана година обаче не са определени данъчни задължения, но не и
за процесните д.п.2017 година и д.п.2020 година.
4.
Относно
твърденията за предоставени парични средства от С. И. – дъщеря на
жалбоподателката.
В жалбата
се аргументира, че в приходната част на изготвените съпоставки на имущественото
състояние, доходите и разходите на К.И. следва да се включат парични средства,
предоставени от нейната дъщеря С. И. в периода 2017-2020 година. Това твърдение
не е доказано по делото въпреки представените в хода на административното
обжалване 8 /осем/ броя разписки за получени суми в брой. Разписките по своя
характер са частни документи без достоверна дата, съставени между близки родственици,
поради което представляват доказателство с най-ниска степен на убеждаващо
въздействие, като следва да се отчете фактът, че същите не са представени по
време на ревизионното производство, а едва при оспорването на РА по
административен ред. Освен това липсват доказателства, че С. И. е разполагала с
посочените в разписките парични суми, за да може да предостави същите на своите
родители. В свидетелските си показания лицето, за което се твърди, че е
предоставило средствата, заявява, че не си спомня точните суми, нито датите на предоставяне на сумите. Косвени
доказателства в подкрепа на извода за недоказаност на предоставянето на парични
средства от дъщерята на жалбоподателката са и констатираното в хода на
ревизията обстоятелство, че посочените в разписките суми не са взети предвид
като разход за С. И. в проведеното ѝ ревизионно производство, както и
фактът, че подобни доказателства не са представени по време на извършената
ѝ ревизия, нито при тази на И. С. И. /съпруг на жалбоподателката/, независимо от твърденията на свид. И. в
обратен смисъл. Предвид изложеното съдът счита за недоказано предоставянето на
парични средства от С. И. на жалбоподателката, поради което същите правилно не
са взети предвид от данъчните органи при изготвяне на съпоставките на
имущественото състояние на К.И. за периода 2017-2020 година.
5.
С оглед на изложеното дотук и
предвид обстоятелството, че жалбоподателката не навежда конкретни твърдения и
не сочи доказателства относно другите суми, включени като разход, съответно
такива, невключени като доход, както и останалите придобити и отчуждени
имущества, и не оспорва наличностите по банковите сметки, отразени в изготвената
съпоставка на имущественото ѝ състояние за процесните данъчни периоди,
както и след извършена служебна проверка в качеството му на съд по същество
съгласно чл. 160, ал. 1 и 2 от ДОПК, настоящият състав приема, че останалите доходи
и разходи са придобити, съответно извършени, в размерите и на датите, посочени
в РА.
Налага се извод за законосъобразност на установеното към 31.12.2020 година несъответствие
на имущественото състояние на жалбоподателката в размер 9 333,56 лева, представляващо
изразходвани парични средства с недоказан произход, т.е. недеклариран доход с
неустановен източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, формиращ годишна
данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ, и обуславящ наличието на основанието по чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред за
облагане.
6.
В
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е определена обща
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за д.п.2017 година като сбор от
декларирания от жалбоподателката с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ доход и установената
в хода на ревизията данъчна основа по чл. 32 вр. чл. 31, ал. 1 от ЗДДФЛ, и за
д.п.2020 година като сбор от декларирания от жалбоподателката с ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ доход и установените в хода на ревизията данъчни основи по чл. 32 вр.
чл. 31, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 36 вр. чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, върху които на
основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е установен съответно дължим данък върху
доходите за посочените ревизирани години и са начислени закъснителни лихви до
датата на издаване на РА.
В тежест на жалбоподателката е да
оспори установените в хода на ревизията факти, тъй като в случая с оглед
установеното основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, фактическите
констатации в РА се считат за верни до доказване на противното – аргумент от
чл. 124, ал. 2 от ДОПК. С тази доказателствена задача К.И. не се е справила,
поради което съдът счита, че оспореният РА е законосъобразен, фактическите
констатации в него кореспондират със събраните в хода на ревизията
доказателства, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се
отхвърли.
7.
Относно разноските.
При този
изход на правния спор, предвид своевременно направеното искане и осъществената
защита, в полза на ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изречение
второ и трето от ДОПК, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определени съобразно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения върху обжалвания материален интерес /2 321,82 лева/ в размер на 532,18
лева, които жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати.
Така мотивиран и на основание чл.
160, ал. 1, предложение последно от
ДОПК Административен съд – Варна, Втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, против Ревизионен
акт № Р-03000321004214-091-001/13.05.2022 г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 161/31.08.2022 г., издадено от
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при
ЦУ на НАП, с който в тежест на жалбоподателката са установени допълнителни
задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица за данъчен период 2017 година в размер на 1 165,34
лева – главница, и 477,18 лева – лихва, и за данъчен период 2020 година в
размер на 614,75 лева – главница, и 64,55 лева – лихва.
ОСЪЖДА К.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП,
сумата в размер на 532,18
лева /петстотин тридесет и два лева и осемнадесет стотинки/, представлява
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България по реда на АПК в 14-дневен срок от
деня на съобщението, че същото е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: