РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1356
гр. Пловдив, 24 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ
състав, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО
АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и
участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от
съдията Георгиева касационно канд № 1136 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК
във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба от адв. Н.А., като пълномощник
на „Елта груп 2016“ ООД, с
ЕИК *********, представявано от Б.Б.,
със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.“Богдан“ № 7, ет.3, офис 402, против решение
№ 333 от 27.02.2020 по анд № 6941/ 2019 г. на Районен
съд гр. Пловдив, с което е потвърдено НП № №459885-F-478670/27.08.2019 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Контрол“
при ТД на НАП-Пловдив, с което на дружеството жалбоподател са наложени
13 имуществени санкции, както следва : за нарушения по т. I т. 1, т. I. 2, т.
II. 4, т. III 5, т. III. 7, т. III. 9, т. III. 10, т. III. 11, т. III. 13, т.
III. 14, т. III. 15, т. III. 16 и т. III. 17
от обжалваното наказателно постановление на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 и
чл.86 от ЗДДС във връзка с чл.82, ал.1 във вр. чл.25,
ал.1, ал.2 и ал.6, т.1 от ЗДДС на
основание чл. 180а, ал.1 от ЗДДС / за нарушенията по т.I т. 1, т. I. 2,/ и на основание чл.180, ал.3, вр. ал.1 от ЗДДС / за нарушенията по т. III. 4, т. III. 5,
т. III. 7, т. III. 9, т. III. 10, т. III. 11, т. III. 13, т. III. 14, т. III.
15, т. III. 16 и т. III. 17/ и са наложени 13 бр. имуществени санкции в общ
размер от 2916,44 лв.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е
постановен при съществени процесуални нарушения /необсъждане на съществено
важни доказателства по делото/ както и при явно несправедливо наказание –
касационно основание по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК във връзка чл.63 от ЗАНН. Твърди се, че неправилно съдът е приел липсата на допуснати съществени
нарушения при съставяне на АУАН, тъй като не е бил спазен тримесечния срок по
чл.34 ЗАНН за издаване на АУАН от откриване на нарушителя. Счита, че
уведомлението на дружеството, подадено в ТД на НАП – Пловдив на 28 ноември 2018
г., че е допуснало неотразяване на документи в своите отчетни регистри в
месеците септември и октомври на 2018 г. по ЗДДС на практика е откриване на
нарушителя на база на неговото признание. На следващо място се твърди, че
неправилно е ангажирана наказателната отговорност на наказаното лице като се
счита, че не е налице съставомерност на деянията по чл. 180а и на чл.180 от ЗДДС. Относно
нарушенията по т.I от НП смита, че доколкото става въпрос за доставки при
режима на обратното начисляване, при които доставчикът издава фактура с нула
ДДС, а получателят по доставката издава протокол, с който начислява ДДС за тези
доставки, както и доколкото става въпрос за доставки по гл.19а от ЗДДС, то не е
налице нарушение.Констатирано е, че и при двете доставки по т.I от НП има протоколи към фактурите, поради което
дружеството е изпълнило условието на чл.163б от ЗДДС, като е начислило ДДС,
което според нормата става с издаването на протокол, поради което няма и
нарушение. Следвало е законодателят да въведе в допълнение към чл.163б от ЗДДС
изискването, че лицето следва да отрази издадения протокол в СД по ЗДДС, но
този пропуск не дава основание да се санкционира лицето. По отношение на
описанието по т.III от НП се твърди, че
липсва описание на нарушението. Претендира прилагане на чл.28 ЗАНН. Иска отмяна
на постановеното решение, евентуално делото да се върне на друг състав на
районния съд за произнасяне, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП –
Пловдив, црез процесуалния си представител юриск. М., оспорва касационната
жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски в
размер на 120 лв.
Участващият в процеса прокурор – представител на
Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна,
моли съда да я остави без уважение и да потвърди НП.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Обективираната в АУАН и НП и възприета от районния
съд фактическа обстановка не се оспорва, поради което същата не следва да бъде
преповтаряна.
За да потвърди издаденото НП, Районен съд – Пловдив е
приел, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са спазени. Приел е, че нарушенията са
описани по ясен начин, като са посочени всички необходими обстоятелства от
обективната страна – данъчно задълженото лице, данъчния документ, въз основа на
който възниква задължението, кога е настъпило данъчното събитие, кога е бил
периода за подаване на СД, кога реално същата е подадена, в какво се състои
нарушението. Съдът е обсъдил и нормата на чл.28 ЗАНН, като е приел, че по част
от фактурите административнонаказващият орган е
приел, че в случая се касае за маловажен случай предвид размера на ДДС,
който е следвало да се начисли. Съдът е направил съпоставка на
нарушенията, за които са наложени съответните санкции, в които става дума за
неначислено в срок ДДС в размер на 2662,40 лв., 11644,72 лв., 242,80 лв.,
218,00 лв., 242,52 лв., 508,52 лв., 132,00 лв., 482,60лв., 493,06 лв., 241,02
лв., 246,65 лв., 166,31 лв., 530 лв., а случаите, по отношение на които е
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, се отнасят до неначислен в срок ДДС в
размер на 98,01 лв., 60 лв., 13,33 лв., 60,00 лв. , 88,00 лв., 40,00 лв., 55,47
лв., 29,33 лв., 70,40лв., 4,00 лв., 48,00 лв., 73,60 лв. Направил е извод, че
при преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН административнонаказващия
орган се е ръководил главно от размера на неначисления данък, който във втория
случая е бил незначителен.
При
съвкупната преценка на събрания доказателствен материал
по делото, касационният състав намира процесното
решение за валидно, допустимо и правилно.
Описаната в НП и възприета от районния съд фактическа
обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин, както от показанията на
разпитаните свидетели, така и от приложените по делото писмени доказателства,
събрани в хода на развилото се съдебното производство. С оглед на това същата
се възприема изцяло. Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови
писмени доказателства. Първоинстанционният съд
правилно е възприел фактическата обстановка и въз основа на нея е формирал
правилни и обосновани изводи.
По отношение на възраженията за изтекъл тримесечен
срок при съставяне на АУАН, съдът намира същите за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. последно,
пр. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Както неведнъж е
посочвано от настоящия състав, въпросът за откриване на нарушителя се решава за
всеки конкретен казус и зависи от преценката в кой момент контролният орган е
разполагал с достатъчна по обем информация относно извършеното нарушение и
неговия извършител.
Съдът намира, че в случая подаденото от дружеството
уведомление от 27.11.2018г. не е
достатъчно, за да се установят всички елементи от състава на нарушението,
изразяващо се в неначисляване на ДДС по извършените от „Елта
Груп 2016"ООД доставки. Това е така, защото освен обстоятелството, че са налице
невключени документи в отчетните регистри и справката-декларация, следва да
бъде установено по безспорен начин кои точно са тези документи, както и да бъдат
събрани доказателства за конкретните обстоятелства, свързани с начисляването, а
именно: дата на данъчно събитие, евентуално авансово плащане, има ли други
съпровождащи документи доставката. Тези факти са установени от актосъставителя с представянето на исканите документи на
28.12.2018г. по т. I от НП и на 14.01.2019г. по т.III от НП, който срок тече считано от
представянето им с опис на приходната администрация и не е изтекъл към
съставяне на АУАН.
Не се споделят съображенията на касационния
жалбоподател относно по-ранната дата на установяване на задължението по т.I от НП, а
именно към 07.11.2018г., тъй като при проверката на земеделския производител В.Т.,
срокът по чл. 125 ал. 5 от ЗДДС за подаване на справка-декларация и отчетни
регистри за м. 10.2018г. - до 14.11.2018г. все още не е бил изтекъл, а и
проверяващите органи по приходите от ТД
на НАП - Велико Търново не са могли да знаят дали жалбоподателят не се е
възползвал от възможността за издаване на протокол във следващия месец. Проверяващите
не са разполагали с протоколите, съставени от „Елта груп 2016"ООД, поради което не са могли да установят,
че протоколите са били съставени от дружеството още през м. 09.2018г. В този
случай на основание чл. 86 ал. 2 от ЗДДС, ДДС е дължим за данъчния период, през
който е издаден данъчният документ - през м. 09.2018г.
По т. I от НП настоящият състав намира, че санкционираното
дружество е осъществило вмененото му нарушение, за извършването на което
законосъобразно и при спазване на съответната процедура му е наложена
имуществена санкция в размера, предвиден в закона ( чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС) за първо
нарушение. Административнонаказващият орган правилно
е квалифицирал извършеното нарушение, приложил е правилно материалния закон,
като при издаването на наказателното постановление не са допуснати твърдените
в касационната жалба нарушения по
приложението на закона.
В чл. 12,
ал. 1 от ЗДДС се съдържа дефиниция на понятието "облагаема доставка",
според което такава е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и
чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място
на изпълнение на територията на страната.
Дружеството-жалбоподател е данъчно задължено лице по чл. 3 от ЗДДС и на
основание чл. 86, ал. 1 и 2 от с. з. е задължено да начислява съответния ДДС,
когато същият е станал изискуем. Според чл. 2, ал. 1 ЗДДС, с данък върху
добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или
услуга.
По силата
на чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което
не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение
на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по
доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице
по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС.
В случая
са налице кумулативните обстоятелства, посочени в чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС -
налице е облагаема доставка на услуга с местоизпълнение
на територията на страната, извършена от данъчно задължено лице, неустановено
на тази територия, с получател данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС,
при която данъкът за доставката е изискуем от получателя и. Предвид изложеното касаторът е лице - платец на данъка и в тази връзка за
същото е възникнало задължение за начисляването му, чрез издаване на протокол
по чл. 117 от ЗДДС и включването му в отчетните регистри по ЗДДС за данъчния
период, през който е издаден.
Съгласно
чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3
се подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за
който се отнасят. Според чл. 116, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС
(ППЗДДС), регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде
справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона по образец -приложение № 13, като
към справката-декларация се представят и отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 ЗДДС - дневник за покупките и дневник за продажбите.
Протоколът
по чл. 117 от ЗДДС е следвало да бъде издаден не по- късно от 15 дни от датата,
на която данъкът за доставката е станал изискуем. Общото правило на чл. 25, ал.
2 ЗДДС гласи, че данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е
извършена. На датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем
и възниква задължение на задълженото лице да го начисли. По аргумент от нормата
на чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗДДС, начисляването на данъка изисква включването на
размера на данъка при определяне на резултата за съответния период(месец) в
справката-декларация за този данъчен период, предвид което дружеството е следвало
да начисли ДДС, като издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС и да включи начисления
данък в дневника за продажби и СД за ДДС за съответния данъчен период От
събраните доказателства се установява по безсъмнен начин, че това не е
изпълнено.
В
обобщение на изложеното следва да се приеме, че санкционираното дружество е
осъществило вмененото му нарушение, за извършването на което законосъобразно и
при спазване на съответната процедура му е наложена имуществена санкция в
размера, предвиден в закона ( чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС) за първо нарушение.
Според
новелата на чл. 180а ал. 1 ЗДДС, регистрирано лице,
което, като е длъжно не начисли данък в предвидените в този закон срокове
в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за
начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба -
за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления
данък, но не по-малко от 50 лева.
В случая
няма спор, че дружеството е издало за процесните
фактури протоколи
по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, но същите не е са били отразени в
подадените в срока по чл.
25, ал. 5 от ЗДДС дневник за продажбите и справка – декларация за съответния
данъчен период, като следващият се ДДС е бил начислен със закъснение.
По т.III от НП съдът споделя напълно съображенията на районния
съд, като намира, че деянията за нарушение на чл.180, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗДДС са описани по ясен и категоричен начин, посочени са всички обстоятелства
от обективна страна – кое е данъчнозадълженото лице, данъчният документ, кога е
настъпило данъчното събитие, периодът за подаване на дневника за продажбите и
на справката-декларация, с оглед елементите по чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3 от ЗДДС, както и кога в действителност е било извършено начисляването.
Съгласно
чл.180, ал.3 вр.ал.1 от ЗДДС Регистрирано лице,
което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления
данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или
имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от
1000 лв. Съгласно чл.180, ал.3 от ЗДДС
при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в
срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен,
глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не
по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 400 лв.
Не се споделят твърденията за наличие на маловажност.
Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН, за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За
понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93,
т.9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Липсата на вредни последици от деянието, за което е
ангажирана отговорността на дружеството, както и увреждането на фиска, не е съставомерен елемент
от фактическият състав на нарушението. По делото липсват доказателства, че
извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи,
поради което правилно административнонаказващият
орган и съдът не е приложил чл. 28 от ЗАНН.
При така констатираната пълнота на доказателства и при
наличието на правилни и обосновани мотиви по съществото на спора в обжалваното
решение, същото следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна – да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода от делото на ответника по касацията
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.,
вземайки предвид сложността на спора.
Ето защо и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с
чл.63 от ЗАНН, Административен съд Пловдив, ХХІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 333 от 27.02.2020 по анд № 6941/ 2019 г. на Районен съд гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „Елта груп 2016“ ООД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр.
Раковски, ул.“Янко Забунов“ № 14, представявано
от Б.В.Б., да заплати на Национална агенция за приходите, ТД на НАП Пловдив
сумата от 120 /сто и двадесет/ лева възнаграждение за юрисконсултска
защита.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.