П
Р И С Ъ
Д А №
Гр.Сливен, 23.11.2012
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, пред две хиляди и
дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
ЧЛЕН:
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: А.К.
Н.К.
П.К.
при участието на секретаря Р.Г. и в
присъствието на Зам.-окръжен прокурор ДИАНА СТОЕВА, като разгледа докладваното
от Председателя НОХД № 305 по описа на съда за
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия К.С.И.,
роден на *** ***, с постоянен известен адрес ***-*-*, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан – реабилитиран по право,
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това,
че на 06.09.1997 г. в гр. Сливен, направил опит умишлено
да умъртви повече от едно лице – Р.И.Д., ЕГН ********** и Х.С.Х., ЕГН **********,
в резултат на което настъпила смъртта на Х.С.Х., а по отношение на Р.И.Д.
деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини, поради
което и на основание чл. 116, ал.1, т.4,
предл.3, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 вр. с чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 61, т.2, вр. с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС,
ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ” РЕЖИМ за изтърпяване на наложеното
наказание в размер на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи в затворническо
общежитие от ЗАКРИТ ТИП.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като погасени по давност предявените
от гражданския ищец М.Д. ***, против подсъдимия К.С.И. ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ за
заплащане на обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди
в размер на 200000 лв. и имуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането.
ОСЪЖДА
подсъдимия К.С.И. с установена по
делото самоличност да заплати на частния обвинител и граждански ищец М.Д.Д., ЕГН **********,***, направените по делото разноски за
адвокатска защита в размер на сумата 600.00 лв.
ОСЪЖДА
подсъдимия К.С.И. с установена по делото самоличност да заплати в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт ВСС на Република България направените
по делото разноски в размер на 414.00 лв.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА, представляващи - 1 бр. прозрачен полиетиленов плик, съдържащ
хартиен плик със запечатани в него: 8 бр. гилзи; 5 бр. проектили;
1 бр. тампон с кръв; 1 бр. вещество,
подобно на смола, прикрепени към корицата на делото, ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност след влизане на присъдата в
сила.
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана пред
Апелативен Съд – гр. Бургас, в 15-дневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
3.
М О Т
И В И
Към присъда № 49/23.11.2012г по НОХД № 305/2012г на СлОС
Съдебното производство е образувано по повод
внесения от ОП –Сливен обвинителен акт п.д. № 49/2012г против К.С.И. за престъпление по чл. 116 ал.1 т.4 предл.3 вр.
чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 НК.
Поради наличие на предпоставките по чл. 269 ал.3 т.2 и т.4а от НПК, съдът е разгледал делото при
условията на задочно производство .
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура –Сливен поддържа обвинението против подсъдимия така,
както е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че същото е
доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и моли
подсъдимия да бъде признат за виновен по него и осъден. Счита, че фактическата
обстановка по делото е напълно изяснена и се подкрепя от събраните писмени и
гласни доказателства. Изяснен бил мотива за извършеното престъпление, както и
авторството. Безспорно било установено по делото, че на инкриминирата
дата и място, подс.И. е извършил престъплението,в
което е обвинен, с оръжие, годно да причини смърт, от близко разстояние, като е
стрелял и по двамата пострадали. По
делото били изготвени две съдебно-медицински експертизи, които давали категоричен
отговор на причината за настъпилата смърт. Твърди, че липсва противоречие между
изготвената съдебно-балистична и съдебно-медицинска експертиза. В с.з. вещото
лице Д-р Ч. изяснил, че според в.л.Д. пробойните са
три, но той дава заключение само въз основа на огледа на дрехата, която е била
сгъната на това място. Счита, че правната квалификация на деянието е правилна,
тъй като съдебната практика в тази насока е категорична. Твърди, че между постр.Р.Д. и
подсъдимия имало конфликт, а последния е
действал с пряк умисъл, тъй като е целял
неговата смърт. По отношение на другия пострадал- Х., е действал е евентуален
умисъл, доколкото е съзнавал, че боравейки с оръжие, годно да причини смърт,
възпроизвеждайки изстрели от недалечно разстояние, насочени към постр.Д., е допускал, че ще причини смъртта и на Х., още
повече, че е стоял по-близо до Х., отколкото до Д.. Твърди се , че подс.И. е действал с изключителна дързост и хладнокръвно и
тези обстоятелства били отегчаващи отговорността му. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за
срок от 20 години, което да изтърпи при
първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип. Така в пълна
степен щели да се постигнат целите на наказанието и най-вече целите на
генералната превенция. Моли гражданския
иск да бъде уважен в размер, определен
по справедливост. Уточнява, че е допусната техническа грешка на стр.2 от обвинителния акт и се касае за дата 05.09.1997г., а не за 06.09.1997г.
В с.з. съдът конституира като граждански ищец и частен обвинител в наказателното производство майката на постр.Х. Х.- М.Д.Д.. Същата лично и с
повереник поддържа обвинението и настоява подс.И.
да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Предявява
граждански иск срещу подсъдимия за заплащане на претърпените от престъплението
неимуществени вреди в размер на 200 000лв и на имуществени в размер
на2000лв,представляващи разходи за християнско погребение, ведно със законната
лихва от датата на увреждането.
В с.з. подсъдимият не се явява, а се представлява се от назначения му служебен защитник, който
оспорва обвинението и пледира за оправдателна присъда. След подробен анализ на събраните по делото
доказателства, приема, че не е доказано
по несъмнен и безспорен начин авторството на престъплението. Твърди, че
никой от св. С., св. С. и св. П.
не е видял стрелеца. Счита,
че показанията на единствения очевидец и
пострадал Р.Д. са пристрастни, а освен това противоречат на показанията на
останалите свидетел досежно броя на изстрелите,
осветеността на паркинга, облеклото на жертвите, поради което не може да им се даде вяра.
Неговите показания били недостоверни и в частта, в която твърди, че след като
почувствал опарване от куршум, се обърнал инстинктивно на ляво, с лице към
стрелеца и в този момент го видял. Инстинктът за самосъхранение водел до друга
реакция, а именно да се обърне с гръб към стрелеца, поради което и в тази част
счита показанията му за недостоверни. Недостоверни били те и досежно
възпроизведеното от него разстояние, от което е видял стрелбата, а именно около
половин метър от отворения прозорец на дясната предна врата, което означавало
стрелба от упор. Тези негови показания се опровергавали от заключението на балистическата експертиза, според което изстрелите били възпроизведени от разстояние по-голямо от
От анализа на събраните и проверени в хода
на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени
средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Сливенски окръжен съд
прие за установено от фактическа страна
, следното :
Подсъдимият К.С.И.,
по прякор”Швепса” е роден на ***г***, с последен известен адрес ***-*-*, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан /реабилитиран по право/ и
от 15 години в неизвестност.
Същият се познавал добре със св.Р.Д., като и двамата
били криминално проявени. Средата на деветдесетте години заедно пребивали в
Република Чехия, където се
занимавали с проституция. Организирали
проституирането на млади момичета , които предварително набирали от гр.Сливен,
по повод на което между тях
възникнал конфликт. Дори се сбили в една
дискотека в Република Чехия.
През месец септември 1997г и
двамата се намирали в гр.Сливен.
На 05.09.1997г, около 17 часа, подс.И. ***, където заедно с приятели от гр.Русе се черпели с алкохол. Там бил и св.М.М.. След като
изпратил гостите, подс.И. продължил да се черпи на
барче пред блока. Вечерта заедно със св.М.
отишли на заведението”Дебоя” в центъра на
гр.Сливен, където продължил да употребява алкохол. Няколко пъти подс.И. напускал заведението и пред св.М. заявил, че
видял ”Мерцедеса” на св.Р.Д. на
паркинга пред театъра и ще отиде да се разправя с него. Не само се заканил със саморазправа, но
и тръгнал да се разправя със св.Р.Д., но
бил спрян от св.М., който забелязал, че подс.И. е въоръжен с пистолет ”Макаров”.
След кратко спречкване, с
помощта на друго момче от компанията, на име М. /неустановено по
делото/, успял да му вземе оръжието. Извикал такси, в което се качили двамата с подс.И. и
тръгнали в посока към вкъщи - кв.”Даме Груев”. Първи слязъл от таксито подсъдимия, като си
поискал пистолета. Св.М. извадил всички патрони от пълнителя и след като се
убедил, че няма други патрони, върнал на подс.И.
пистолета, а патроните изхвърлил пред блока. Подс.И.
обаче не се прибрал у дома си, а заредил отново оръжието и се запътил в посока
на хотел „Сливен”, където на паркинга видял „Мерцедеса” на Р.Д.. Изчаквал
подходящия момент да се срещне със св.Р.
Д., който в този момент бил в дискотеката на театъра- ”Найт клуб”, в компанията на св.П.Ш., св.П.П. и постр.Х. Х..
На 06.09.1997г,, около
0.30часа., св.Р.Д. и постр.Хр.Х. решили за излязат
пред дискотеката на чист въздух и да послушат музика. Влезли в лекия автомобил
на св.Р.Д. –марка ”Мерцедес”, с рег. № СНЕ 7191, , който бил паркиран на
осветено място пред входа на заведението. Св.Р.Д. седнал на шофьорското място,
а постр.Хр.Х. на предната дясна седалка . Вратите на
автомобила били отворени, а стъклата на
предните две врати свалени.
Изведнъж , откъм паркинга, съвсем
ненадейно, от дясната страна на автомобила се приближил подс.И..
Той застанал на разстояние около половин метър от дясна предна врата на
автомобила , откъм страната на постр. Х. и държейки
в ръцете си пистолет ”Макаров”, започнал да стреля безразборно срещу двамата. Пострадалите Хр.Х. и Р.Д.
били изненадани от внезапните изстрели и инстинктивно се опитали да се
защитят. Св.Р.Д. се дръпнал назад, плътно към седалката за да се предпази.
Същото направил и Хр.Х., но без резултат. Първият куршум улучил Р.Д.
и той почувствал опарване. След това
бил улучен с още пет куршума. Постр.Х. бил ранен с два куршума. Подс.И.
продължил да стреля докато изпразни целия пълнител, след което побягнал през
градинката до „Дебоя” в посока Трета поликлиника.
Въпреки че бил последван от полиция, успял да избяга от местопрестъплението и
да напусне страната. До настоящия момент
е в неизвестност и се укрива от правосъдието. С телеграма № 8445/18.09.1997г
е обявен за общодържавно издирване, е с
телеграма № 3143/14.11.1997г- за М.ародно издирване.
Обявен е и за М.ародно издирване в ШИС, с шенгенски идентификационен № W000000148244800001, но до момента на приключване на
делото не се постъпили данни за местонахождението му.
След като били произведени
множеството изстрели, от дискотеката наизлезли хора, между които и св. В.С. и
св. Р.С., но те не успели да видят стрелеца. Била извикана полиция и линейка .
По време на стрелбата Хр.Х. бил улучен
с два куршума и починал на място.
Другия пострадал- Р.Д. бил прострелян с 6 куршума, въпреки което успял да слезе от колата, направил 3-4
крачки, видял че кърви, след което му прилошало и паднал на земята. На 06.09.1997г, около 01.00 ч.,
бил приет в МБАЛ ”Д-р И. ***, в отделението за реанимация и интензивно
лечение, където му била оказана спешна медицинска помощ. В болницата научил за
смъртта на Хр.Х..
На 11.09.1997г, постр.Д.
бил изписан от болницата по собствено желание, тъй като се чувствал в добро
общо състояние.
В нощта на инцидента бил извършен оглед на местопроизшествието,
при който разследващите органи открили и иззели 8 бр. гилзи от боеприпаси за
пистолет ”Макаров”, калибър
В огледния
протокол на местопроизшествието били фиксирани и кървави следи, оставени от
св.Р.Д. на разстояние
От заключението на извършената в досъдебното производство комплексна балистическа и
химическа експертиза се установява, че по ризата на постр.Х.
не са открити барутни частици. Установено е,
че изстрелът срещу постр.Х. е произведен от
разстояние по-голямо от 50см., както и че разкъсванията /пробойните
по тялото / му са 3 на брой и са
разположени успоредно на гърдите , през средно
В хода на досъдебното производство
за извършени две съдебно –медицински
експертизи. От заключението на първата експертиза се установява, че постр.Х.С.Х. е на 27г и е получил две огнестрелни
наранявания, като е починал на място. При огледа аутопсията е установено
наличие на входна огнестрелна рана в областта на дясната половина на гръдния
кош, с овална форма, с размери 1-0,8см. В областта на лявата подмишнична ямка, почти на нивото
на входната огнестрелна рана, при опипване са ръка било установено наличието на
плътна формация, непосредствено под кожата и при срязване с нож се установило,
че това е проектил от патрон за огнестрелно оръжие с
калибър
В лявата седалищна област на постр.Х., непосредствено в областта на седалищния мускул,
на около 95см от петата, било установено наличието на входна огнестрелна рана с
диаметър около
Причината за настъпването на
смъртта на Х., според Д-р Ч. са огнестрелните наранявания на гръдния кош и
левия долен крайник, като непосредствената причина за смъртта е изпадането в
остро шоково състояние поради огнестрелното нараняване на сърцето, с
преминаване на проектила през двете камери на
сърцето. Това е довело до изпълване с кръв на лявата гръдна кухина, като там е
било установено наличието на близо 2литра кръв и изпълване с кръв на околосърцевата торбичка. Смъртта е настъпила бързо – за
около 2-3 минути, но не мигновено. В
такива случаи, пострадалия изпадал в хеморагичен шок,
а поради мозъчната хипоксия и в кома, като сърдечната дейност се забавяла и
накрая спирала.
След инцидента, постр.Х. бил
намерен на предната дясна седалка на
л.а.”Мерцедес”, като тялото му било силно опънато назад към задната седалка, а
краката били опрени на таблото. Тези данни, както и данните от аутопсията и
свидетелските показания на другия пострадал, сочели на в.л.Д- р Ч., че
първо е причинено огнестрелното
нараняване на гръдния кош, което е било осезаемо и е било възприето от пострадалия. Според Д-р Ч. вероятно постр. Хр.Х.
инстинктивно се е обърнал наляво,
с гръб към възпроизвеждащия изстрелите и тогава е получил нараняването на левия
долен крайник, с входна рана в седалищната област и изходна рана по предната
повърхност на лявото бедро.Вещото лице приема, че няколко минути след настъпването на смъртта, вследствие на хипотонията/отпускането/ на напречно-набраздената
мускулатура и тежестта на тялото, то е заело първоначалното си положение преди
стрелбата, като тялото е било с гръб към облегалката, със силно изпънато тяло
назад и опънати крака напред. Д-р Ч. счита, че двата изстрела, с които е бил
улучен, е напълно възможно да са възпроизведени от една и съща позиция на
стрелящия, като първия изстрел е бил насочен към дясната половина на гръдния
кош, а втория- надолу към лявата седалищна област.
В с.з. вещото лице Д-р Ч.
пояснява, че под изстрел от близко разстояние приема от 30см до 50см. Според
него, разстоянието, от което са били произведени изстрелите, което съобщава
св.Р.Д. – около половин метър от отворения прозорец, отговаряло и било
напълно възможно от това
разстояние да се получат описаните огнестрелни наранявания.
Що се отнася до разминаването в
броя на входните наранявания /пробойни/, което се
констатира след сравнение между заключенията на съдебно-балистическата
и съдебно-медицинската експертизи, съдът изцяло приема даденото в с.з.
обяснение на Д-р Ч., според което в.л.-Д. е направило оглед и изследвания
само на дрехата на простреляния Хр.Х..
Счита, че вероятно дрехата е била прегъната и затова в.л.Д. е видял три пробойни, наредени едно до друго. Д-р Ч. е категоричен, че постр.Х. е получил две, а не три входни огнестрелни
рани.
Според него, инстинктът за
самосъхранение при всеки човек е различен и е възможно при обръщане на тялото на ляво, да бъдат
засегнат от куршум както задните части на десния долен крайник, така и на левия
долен крайник. В случая бил засегнат десния долен крайник на постр.Х.. При обръщане на
тялото наляво, се получавало
завъртане около левия крак, който е към водача.Левият долен крайник се завъртал около собствената си ос. При това положение в
зависимост от мястото, било възможно да
се улучи с куршум областта както на горния край на дясното бедро, така и на
долния край или някаква област на
левия долен крайник. По никакъв друг
начин пострадалият не можел да получи входна огнестрелна рана по задната
повърхност на горния край на дясното бедро, освен по описания.
Втората съдебно-медицинска
експертиза е извършена от същото вещо лице и
касае получените огнестрелни наранявания по тялото на другия пострадал –
Р.Д.. В нощта на инцидента той получил
входна и изходна рана в областта на лявата половина на гръдния кош, като
входната е била над гръдното зърно, а
изходната –надолу и надясно, на
разстояние около
В областта на горната половина на корема било установено
наличието на входна и изходна рана от огнестрелно нараняване, като двете рани
са били разположени една до друга, на разстояние
В областта на дясната странична
повърхност на корема било установено наличието на входна рана от огнестрелно
оръжие, а изходната рана била в областта на кръста, около
В областта на кръста било
установено наличието на входна рана от огнестрелно оръжие, като в дъното на раневия канал, при проследяване на същия ,било установено
наличието на проектил, който бил изваден.
Установени била и входна и изходна
рана в областта на долния край на лявата предмишница,
непосредствено в областта на китката, като входната рана била в областта на
предната повърхност на китката, а изходната – в областта на гръбната.
При тази рана също не били установени увреждания на костите на китката,
магистрални съдове, нервни стволове или сухожилия.
В областта на дясното бедро имало
също огнестрелно нараняване, без засягане на костни структури, големи мускулни
групи и техни сухожилия, нервни стволове или големи магистрални съдове.
Постр.Р.Д.
получил общо шест огнестрелни наранявания – в областта на гърдите, корема,
кръста, лявата предмишница и дясното бедро, като
огнестрелното нараняване в областта на кръста е завършило сляпо и в дъното на раневия канал е било установено наличието на проектил за огнестрелно оръжие. В засегнатите области от
тялото на постр.Д. се намирали жизненоважни органи и
анатомични структури, които само по случайност
не са били засегнати. Описаните по-горе наранявания са причинили на постр.Д. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 128 от НК. Подобни увреждания, при благоприятен
изход на оздравителните процеси, заздравяват за около 3-4 седмици.
Според съдебният лекар, описаните
наранявания са получени от огнестрелно оръжие, което видно от издавените проектили,
размерите на входните и изходните рани и данните от показанията на разпитаните
свидетели, добре отговоря да е с калибър
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена по безспорен и категоричен начин в резултат на извършения
подробен анализ на всички събрани и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства, ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, а именно: свидетелски
показания/една част от тях прочетени/, две
съдебно-медицински експертизи, комплексна
балистическа и химическа експертиза, както и писмените доказателствени
материали.
Съдът обсъди, прецени и анализира
показанията на разпитаните по делото свидетели, които са последователни, като
цяло непротиворечии и допринасят, макар и в различна
степен за изясняване на определени факти и обстоятелства, включени в предмета
на доказване.
Св. Р.Д. е единственият очевидец на
случилото се. Неговите показания в голяма степен допринасят за изясняване
на включените в предмета на доказване
факти. Показанията му са логични, последователни и не противоречат
на показанията на останалите свидетели, нито на заключенията на
съдебно-медицинските експертизи. Вярно е , че е имал личен конфликт с подс.И., като последния е имал и мотив да му отмъсти. В
качеството си на пострадал няма как да не е заинтересован от изхода на делото,
но това не означава, че неговите показания следва да се игнорират. Напротив,
след като са в унисон с цялата доказателствена съвкупност,
включително с показанията на всички разпитани по делото свидетели, въпреки
възможната пристрастност, съдът ги кредитира напълно. Това е свидетелят, който
е възприел лично извършителя на деянието, разпознал го е и описва механизма на деянието- безразборна
стрелба с огнестрелно оръжие, насочена към двамата пострадали. Неговите показания се допълват от показанията
на св.М.М., който е бил заедно с подс.И.
вечерта преди инцидента. Съдът изцяло дава вяра на показанията и на този
свидетел, т.к. допринасят за
изясняването на правно релевантните факти. Освен това са безпристрастни, непротиворечиви и логични. Той е лицето, което е отнело
принудително пистолета от подсъдимия и
го е прибрало с такси до неговия дом,
като преди това е изпразнил всички патрони от пълнителя. Пред него подс.И. се е заканил със саморазправа спрямо постр.Р.Д., след като е разпознал на паркинга пред
дискотеката неговия л.а. „Мерцедес”. От неговите показания се установява както
мотива за извършеното престъпление, така и факта, че подсъдимия е разполагал с
огнестрелно оръжие.
По делото е разпитан като свидетел работещия като охрана на
дискотеката през фаталната нощ св.Р.С.. Неговите показания съдът кредитира като безпротиворечиви
и безпристратни,
но и твърде оскъдни и недопринасящи съществено за изясняване на
фактическата обстановка по делото. Тъй като са в унисон с останалия доказателствен материал, съдът им дава вяра. Свидетелят
твърди, че е бил на работа в нощта на 05 срещу 06. септември 1997г, чул
изстрелите от дискотеката, но не видял
стрелеца. След стрелбата видял простреляното момче, което дошло пред
дискотеката- ранено и цялото в кръв. После дошла линейка и полиция, както и
следователи. Друго от фаталната нощ той не е възприел.
Св. П.П.
е бил вечерта на инцидента в дискотека „Найт Клуб” заедно с двамата пострадали.
Тъй като те излезли сами навън, а той останал в дискотеката, не е станал
очевидец на инцидента. Излязъл от там 5
минути по-късно и видял, че Р.Д. е прострелян и лежи на земята, а Х. Х. - опрян
на шофьорската седалка. Той не е възприел лично самите изстрели, нито е видял
кой е извършителя. Съдът дава вяра на неговите показания, тъй като са в унисон
с показанията на другите свидетели.
Съдът кредитира показанията на св. В.С.,
които установяват значими за делото
факти и напълно се подкрепят от
показанията на св. Р.Д. и св. Кр.Байракаров.
Св.Василев е закарал постр. Р.Д. в болница в
нощта на инцидента. Освен това, е чул
изстрелите и е видял силуета на извършителя, който стоял от дясната страна на
л.а. „Мерцедес”, в дясната си ръка държал
пистолет, а после се отдалечил в
посока на заведението”Дебоя”.
Показанията на св.М.Д. съдът цени като твърде оскъдни и недопринасящи
съществено за изясняване на фактическата обстановка по делото. Св. Д. е
майката на убития Х., която е узнала за
неговата смъртта на другия ден и няма преки възприятия за инцидента.
Съдът дава вяра и на показанията на
св.Кр.Б., разпитан по искане на защитата, тъй като са
логични, последователни и се подкрепят от показанията на останалите
свидетели. Св. Б. е видял
извършителя как бяга от
местопроизшествието, макар да не го е разпознал, което напълно се подкрепя от
показанията на св. Р.Д. и св. В.С.. Показанията на св.Б. противоречат на
показанията на св. М. единствено в
частта досежно името на таксиметровия шофьор, прибрал до домовете им св. М. и подсъдимия
във фаталната нощ. Според св.Б. много пъти е возил двамата със своето такси,
но не си спомня дали въпросната нощ именно той
ги е откарал до домовете им в
кв.”Даме Груев”. Св.М. пък твърди, че този
таксиметров шофьор е именно св. Б.. Последният не отрича той да е бил таксиметровия шофьор, а твърди, че не се спомня, тъй като са минали
15 години от инцидента. Съдът счита, че
не следва да се акцентира върху това разминаване, което не е съществено,
тъй като по делото е без значение кой
точно е откарал подс.И. и спътника му до техните
домове вечерта преди трагичния инцидент.
Съдът кредитира изцяло показанията
на св. С.Д., св.П.Ш., св.П.С./
прочетени/, тъй като допринасят макар и
в различна степен за изясняването на фактическата обстановка по делото и
се допълват се от показанията на останалите свидетели.
Св. С.Д. е майка на постр.Р.Д. и е научила за инцидента от сина си, но не са й
известни никакви подробности.
Св. П. Ш. е приятелката на убития Х.. Тя е била в
дискотеката „Найт клуб” във фаталната
нощта заедно с пострадалите Х. и Д., но след като двамата излезли навън,
тя останала в дискотеката и последна научила за стрелбата. Нейните
показания се подкрепят от показанията на
св. Р.Д. и макар да са оскъдни, съдът ги кредитира напълно.
Св.П.С. е бивша приятелка на подс.И.,
с който е живяла на семейни начала. Тя пресъздава факти и обстоятелства от
преди инцидента, които се потвърждават от показанията на св. М., поради което
съдът им дава вяра.
Съдът кредитира напълно
заключенията на вещото лице Д-р Ч., изготвило съдебно-медицинската, включително
с направените в с.з. пояснения, тъй като подробни, обосновани и не пораждат
никакво съмнение относно тяхната правилност. Не са оспорени от страните и в голяма степен допринасят за
изясняването на съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване като
механизма на причинените телесни увреждания и причината за смъртта. Заключенията са изготвени от компетентно в.л,в
чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява.
Заключението на комплексната балистическа и химическа експертиза съдът цени като компетентно и добросъвестно, с
изключение на частта, в която се
твърди, че пробойните са 3 на брой, тъй като този извод противоречи на
обоснования извод на Д-р Ч.. Според дадените от съдебния лекар в с.з. обяснения, в.л. Д. е изготвило своето
заключение на база оглед само на дрехата на постр.Х.,
която вероятно е била прегъната и затова
в.л. е видяло три пробойни, наредени едно до друго,
но той не е видял трупа. Съдът дава вяра на извода на съдебно-медицинския
експерт, защото той е изготвил своето заключение на база аутопсия на трупа и
е меродавно колко са пробойните по тялото на
пострадалия, а не по дрехата
Що се отнася до констатираното от защитата противоречие в заключенията на двамата
експерти досежно разстоянието, от което е стреляло по
двамата пострадали, съдът счита, че такова липсва. В.л.Д. твърди, че изстрелите са възпроизведени от разстояние
по-голямо от 50см. Д-р Ч. е категоричен,
че се касае за изстрел от неблизко разстояние, изключващо възможността за
изстрел от упор. Приема, че изстрел от близко разстояние е от 30см до 50см.. От
медицинско гледище разстоянието, от което са били възпроизведени изстрелите
отговаряло и било напълно възможно да се получат от това разстояние
нараняванията, за които съобщава в
показанията си св.Р.Д., а именно
около половин метър. След дадените от
Д-р Ч. в с.з. пояснения, се налага
извода, че огнестрелните
наранявания са причинени от изстрели с пистолет и е
напълно възможно да се получат от разстояние около
Според защитата има противоречие
между показанията на св. Р.Д. и изводите на в.л.Ч., касаещо
положението на тялото на постр.Д. по време на
стрелбата, а именно дали се е обърнал наляво- с лице към стрелеца, както твърди
самия той или надясно- с гръб към него. Защитата приема, че инстинктът за
самосъхранение ще доведе до друга реакция на постр.Д.,
а именно обръщане надясно, с гръб към извършителя, което означавало, че не го е
видял. В.л. Д-р Ч. изясни в с.з. и този момент, като поясни, че
инстинктът за самосъхранение на всеки човек е различен и е възможно в подобен
критичен момент, пострадалия да се обърне както с лице, така и с гръб към
извършителя. Подробно е обяснен и механизма на завъртане на тялото и е направен
категоричен извод, че по описания от постр. Д. начин
е напълно възможно да получат описаните по-горе
увреждания.
Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени чрез
прочитането им по реда на чл. 283 НПК, тъй като са изготвени съгласно
изисквания на НПК и са годни доказателствени
средства, неоспорени от страните.
От така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подс.И.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 116 ал.1 т.4 предл.3
вр. чл. 115 вр. чл. 18
ал.1 НК., тъй като на инкриминираната
дата и място направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице- Р.И.Д. и Х.С.Х.,
в резултат на което настъпила смъртта на Х., а по отношение на Д. деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини.
Константна е съдебната практика,
че деянието се квалифицира като опит за убийство на повече от едно лице, като е
настъпила смъртта на едното от тях, а по отношение на второто- не е настъпила
случайно и по независещи от дееца причини. Касае се за типично престъпление на
еднородна идеална съвкупност. Тази съвкупност е въздигната като квалифициращ
признак на цялостното престъпление, като
единното престъпление се квалифицира по по-тежката правна
квалификация, а възможните по-леки квалификации
се отчитат при индивидуализацията на отговорността на дееца. Налице са особености на обективната страна на
това престъпление, които се отразяват и в съзнанието на дееца. Особеността се
състои в това да се установи както точно е било психическото отношение на дееца
към настъпилия резултат. За умисъла при убийството често е характерна една
неопределеност, алтернативност на представите на
дееца. Той предвижда най-общо обществената опасност на един или повече възможни
резултата и иска или допуска настъпването на който и да е от тях, т.е. възможен
е както пряк, така и евентуален умисъл.
Когато деецът е действал с евентуален неопределен умисъл, той ще
отговаря за реално настъпилия , а не за
по-тежкия резултат, който е предвиждала, тъй като е невъзможен опит при
евентуален умисъл. Но когато деецът е действал с пряк неопределен, алтернативен
умисъл и поради независещи от него фактори, причинява по-лекия от резултатите,
отговаря за опит към по-тежкия престъпен
резултат, защото те се намират в съотношение на поглъщане, а правилната
квалификация на изпълнителното деяние е опит към по-тежкото престъпление, при
алтернативен пряк умисъл.
В настоящия казус е установено,
че деецът е възпроизвел множество
изстрели с огнестрелно оръжие, насочено към двамата пострадали, докато се
изпразни целия пълнител на оръжието, като е стреляно от близко разстояние-
около
По делото се събраха доказателства и
за мотива на дееца за извърши
престъпление срещу единия от пострадалите- Р.Д., а именно лично отмъщение,
което автоматично изключва квалификацията на деянието като извършено по
хулигански подбуди, както приема защита.
Фактът, че подс. И. е стрелял по жертвите от
близко разстояние- около половин метър, с огнестрелно оръжие, с което е
възпроизвел множество последователни изстрели, докато изпразни целия пълнител,
насочвайки оръжието към двете жертви и то към техните жизнено важни органи -
/гърди, корем, кръст др./ доказва, че е
имал умисъл за извърши убийство. Касае се за усложнена престъпна дейност, тъй
като с едно деяние са извършени две престъпления, едно от
които остава в стадия на опита, а другото
– довършено.
Умисълът за двете престъпление е
различен. По отношение на постр.Р. Д. несъмнено деецът е действал с пряк умисъл, тъй като е искал и
целял неговото умъртвяване. Имал е и мотив за това.
По отношение на постр. Х.. подс.И. е действал с
евентуален умисъл. Нямал е мотив да го лиши от живот, нито двамата
някога са имали конфликти,
което дава основание на няколко свидетели да предполагат, че
вероятно Х. е застрелян по грешка. Дори да е било така, това не променя правната квалификация на деянието, нито
отговорността на дееца, защото грешката относно личността на пострадалия е
неизвинителна и в случай на грешка, е налице опит за убийство или убийство. Съдът приема, че няма грешка в личността на постр. Х. и същия не
е прострелян по грешка. Фактът, че изстрелите са били насочени към купето на
спрения автомобил, в който са стояли и двамата пострадали, че изстрелите
са били множество и непрекъснати, че е стреляно безразборно с огнестрелно
оръжие, годно да причини смърт и най-вече, че изстрелите са били възпроизведени
от към страната на постр.Х., говори за наличие на
евентуален умисъл. Деецът е стрелял от
съвсем близко разстояние, насочвайки оръжие към двамата и
възпроизвеждайки без прекъсване 8 изстрела, така че няма как да не е допускал,
че е възможно да причини смърт и на другия
пострадал.
От изложено следва извода, че от
обективна страна, подс.И. е извършил опит за убийство
на Р.Д. и убийство на Хр.Х., като само
благодарение на шанса и случайността, не е настъпила смъртта на Р.Д..
Голословно и
ненамиращо опора в доказателствената
съвкупност е твърдението на защитата, че по делото не е доказано по несъмнен
начин авторството не деянието, тъй като има само един очевидец на инцидента и
той е заинтересован от изхода на делото.
Вярно е , че само св.Р.Д. е видял и разпознал, че автора на престъплението е подс.И., но по
делото са събрани и други доказателства, установяващи макар и косвено авторът на престъплението. На първо място, подс.И. е имал личен мотив за отмъщение, тъй като с постр. Р.Д. са имали
стара вражда още от времето, когато са пребивавали в Чехия. Не само, че
е искал да му отмъсти, но има очевидец, който е възприел намерението му за
саморазправа и то същата вечер, в която е извършено престъплението. Според
показанията на св.М.М., дадени на досъдебното
производство/л.36/ и прочетени по реда на чл. 281 ал.4 вр.
с ал.1 т.2 от НПК, щом подсъдимия видял „Мерцедеса” на Р.Д., веднага тръгнал да
се разправя с него, като е носил в себе си оръжие и след неговата намеса,
за момента не е успял да постигне целта си. Обстоятелството, че бяга от
местопрестъплението и се укрива от правосъдието вече 15 години само подкрепя
извода, че той е автора на престъплението.
Налице е и причинна връзка между
изпълнителното деяние и причинения
престъпен резултат –смърт на едно лице и
телесни увреждания на друго.
Причинната връзка, механизма на
получените наранявания и причината за настъпилата смърт на постр.Х., се установяват от цялата доказателствена
съвкупност и в частност от извършените
по делото две съдебно-медицински
експертизи.
По делото е безспорно
установено, че описаните подробно
по-горе наранявания по телата на пострадалите Р.Д. и Хр.Х., са
получени от огнестрелно оръжие”Макаров”. Видно от извадените проектили,
размерите на входните и изходните рани и
данните от показанията на разпитаните свидетели, добре отговоря да е с
пистолет- калибър
Съдът счита за отегчаващо
отговорността обстоятелство, че подс.И. е действал изключително хладнокръвно и дръзко, че е извършил деянието в пияно състояние,
както и лошите му характеристични данни. Отегчаващо отговорността обстоятелство
е също, че е избягал от местопрестъплението и се е укривал от правосъдието 15
години. Съгласно трайната практика на ВКС, продължителността на процеса, когато
е надхвърлила изискването за приключването му в „разумен срок” по смисъла на
чл.6 от ЕКПЧ, представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,
но тази практика е неприложима в настоящия случай, тъй како подсъдимият се е укривал дълги години от
правосъдието и по негова вина съдебното преследване се е проточило във времето.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема чисто съдебно минало, тъй като подсъдимия макар и осъждан, е реабилитаран
по право.
Извършеното от подс. И. престъпно
деяние е в най-висока степен обществено опасно и морално укоримо, тъй като е направил опит да отнеме живота на двама млади мъже,
проявявайки изключително хладнокръвие, дързост и отмъстителност, като само благодарение на
шанса и случайността едната от жертвите
е оживяла.
Изходжайки
от принципите на целесъобразност,
справедливост и хуманност, които стоят в основата на наказанието и
преследваните от него цели, съдът прие, че е нужно да бъде упражнена по-тежка
държавна принуда спрямо подсъдимия, като наред с поправянето му, ефективно да
въздейства и възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
Като прецени отегчаващите,
смекчаващите вината обстоятелства, целта на наказанието с оглед индивидуалната
и генералната превенции, тежестта на престъплението, обществената опасност на
деянието и дееца, съдът определи справедливо и адекватно на извършеното
наказание, в размер на 20 години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно ефективно
На основание чл. 60 ал.1 вр. с чл. 61 т.2 от ЗИНЗС,
определеното от съда наказание „лишаване от свобода” за срок от 20
години, следва да се търпи ефективно, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от
закрит тип.
В
настоящото производство майката на постр. Х.- М.Д.
бе конституирана като частен обвинител и граждански ищец, а съдът прие за съвместно
разглеждане в процеса предявения от нея против подс.И.
граждански искове за заплащане на обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, оценени на
200 000лв и имуществени вреди в
размер на 2000лв. изразяващи се в разходи за погребение по християнски обичай,
ведно със законната лихва от датата на
увреждането.
Гражданския иск за присъждане на
обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди, е
с правна квалификация чл.45 ЗЗД и е процесуално допустим. Разгледан по същество е
частично основателен -до размер, определен по справедливост съгласно правилото
на чл.52 ЗЗД, но тъй като е погасен по давност, съдът го отхвърли изцяло.
Несъмнено, майката на починалия Хр.Х. е от кръга на законните
наследници, които имат право да претендират
неимуществени вреди от
престъплението. Тя е единствения му
законен наследник. В преценката си доколко този иск е основателен и доказан,
съдът изследва какви душевни болки и
страдания е търпяла и продължава да търпи, след което определя справедлив
паричен еквивалент на тези страдания.
В с.з. служебният защитникът на
подсъдимия заяви, че иска е недоказан, а алтернативно - и погасен по давност.
Съгласно чл. 120 от ЗЗД, давността
не се прилага служебно, а само по направено възражение, поради което въпросът
за давността следва да се коментира от съда.
В настоящия казус, предвидената в
чл. 110 от ЗЗД обща 5-годишна погасителна давност за претенцията на гражданския
ищец е изтекла преди предявяване на гражданските искове.
Съгласно чл. 114
ал.3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане, давността започва да
тече от деня на откриване на дееца. От този момент вземането става изискуемо, а
длъжникът изпада в забава. В повечето
случаи, както и в този, деецът е
известен, поради което давността тече от момента на извършване на деликта.
В
конкретния случай, деецът е известен още при извършване на престъплението, т.е. той е бил известен на близките на пострадалия и в
частност на неговата майка , макар и
укриващ се от правосъдието 15 години. По
смисъла на закона, ”открит” е дееца от момента, в който е станал известен на
пострадалия, респ. на неговите близки, а
не откриването и задържането му от
органите на съдебната власт.
Когато става въпрос за
престъпление, давността тече от момента на извършване на деянието, а не от
влизане в сила на присъдата. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за
обезщетение от престъпление, трябва да се предяви в рамките на 5-годишния давностен срок, считано от момента на извършване на
престъплението- 06.09.1997г
Безспорно, с предявяване на
гражданския иск, давността се прекъсва на основание чл. 116 б.”Б” от ЗЗД. С предявяването на иска
обаче, може да бъде прекъснат срокът на
погасителната давност, само доколкото този срок тече, но не и след като е вече
изтекъл. Предявяването на иска
след изтичане
срока на погасителната давност, не може да
заличи последиците на давността, след като възражението за изтекла погасителна
давност е направено, защото това правоизключващо
възражение се зачита към момента, в който е настъпило - в разглеждания
случай на 06.09.2002г, т.е. преди
заявяването на вземането пред съда.
Вторият предявен граждански иск е за заплащане на обезщетение
за претърпените имуществени вреди от престъплението, изразяващи се в обичайните
разходи за християнско погребение, в размер на сумата от 2000лв.Защитата счита
иска за неоснователен, алтернативно – за погасен по давност и моли да бъде
отхвърлен изцяло.
След преценка на събраните в тази
насока гласни доказателства, съдът счита, че иска е изцяло неоснователен и
недоказан, а алтернативно и погасен по давност, поради което го отхвърли
изцяло. Съдът кредитира безпристрастните свидетелски показания на св. С.Й.,
според която лично нейните родители са заплатили всички разходи по погребението
на Х. Х., както и последвалите помени. Нейните показания не бяха опровергани от
показанията на св. П. К., който е брат на гражданския ищец и даде твърде общи
отговори на поставените му въпроси. След като претендираните
разходи за християнско погребение не са били платени от майката, нейния иск е
изцяло неоснователен. Алтернативно, е погасен по давност по същите съображения,
изложени по-горе.
С присъдата съдът постанови
веществените доказателства да бъдат унищожени като вещи без стойност, след
влизане в сила на присъдата.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка
на СлОС сумата 414лв - разноски по делото , както и сумата 600лв,
представляваща направени по делото разноски от частния обвинител и граждански
ищец.
Ръководен от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: