№ 77
гр. Дупница, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И. Б. Д.
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от И. Б. Д. Гражданско дело № 20231510100919
по описа за 2023 година
Община Кочериново, ЕИК *********, с адрес: град Кочериново, пл. „Трети Март” №
1, e предявила срещу С. Б. Г., ЕГН **********, и К. П. Г., ЕГН **********, двамата с адрес:
гр. ***, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК. Искането е за:
признаване за установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищеца
върху 264 кв.м. от ПИ с планоснимачен номер 188 в кв. 30, с площ на имота от 506 кв.м. по
застроителен и регулационен план на село ***, община Кочериново, област Кюстендил,
одобрен със Заповед № 41/28.02.1934 г. за утвърждаване на уличната регулация и Заповед №
1057/21.03.1934 г. за утвърждаване на дворищна регулация, с неприложена регулация на
място, при граници и съседи на имота по скица № 28/13.04.2016г. на община Кочериново,
последно презаверена на 17.05.2018 г.: път, имот с планоснимачен номер 179 и имот с
планоснимачен номер 178, които 264 кв.м. са разположени в северозападната част на имота,
откъм УПИ III-178, и попадат в улица с осеви точки 93А-91А, улица с осеви точки 91А-29,
улица с осеви точки 93А-30, улица с осеви точки 93А-75, улица с осеви точки 91А – без
посочен номер на осева точка на север; на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен
нотариален акт № 108, том I, peг. №1755, дело №98/2018 г. на нотариус Е.К.. Претендират се
и направените разноски.
Ищецът твърди, че на основание чл.3, ал.2, т.3 от ЗОбС е собственик на частта,
попадаща в улици, от описания поземлен имот. Регулационният план на с. *** е влязъл в
сила през 1934 г., поради което е приложим действалият от 1905 г. до 1941 г. Закон за
благоустройство на населени места в Княжество България и правото на собственост върху
имот, предвиден за обществено мероприятие, се счита изгубено от момента на влизане в
сила на плана. Предвидената по плана улица на място съществува като „черен път“. С
нотариален акт № 108, том I, peг. №1755, дело №98/2018 г. на нотариус Е.К. С. Б. Г. е
признат за собственик на ПИ с планоснимачен номер 188 в кв. 30 на основание наследство и
давностно владение и по този начин оспорва правото на собственост на ищеца върху
процесния имот.
1
В постъпилите отговори се твърди нередовност на исковата молба, оспорва се
допустимостта и основателността на иска, като се сочи, че ответниците са съпрузи, но К. П.
Г. не е посочена в нотариалния акт, съставен по заявление на С. Б. Г. и няма право на
собственост. С. Б. Г. е собственик на имота на основание наследство и давностно владение:
Т.З. е придобил имота по давност в периода 1934 г. – 1987 г., когато го е продал на Б. Г.,
чийто наследник е С. Г.; от 1987 г. до настоящия момент имотът се владее от Б. Г. и
впоследствие от С. Г..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че регулационният план на с. *** е одобрен през 1934 г. Не са открити данни за
проведена отчуждителна процедура и обезщетяване на собственика на ПИ с планоснимачен
номер 188 в кв. 30. За процесния имот регулационният план не е приложен по документи, не
е приложен и на място. Според вещото лице не е налице улица – няма изградена трайна
настилка, а на място достъпът до съседните имоти се осъществява по черен /почвен/ път. ПИ
с планоснимачен номер 188 е отразен в плана от 1934 г. и няма данни за промяна на
неговите граници до настоящия момент. Съгласно данните от разписната книга към
регулационния план процесният имот първоначално е записан на Т.Н.З., а впоследствие на
С. Б. Г..
Видно от заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебно-
техническа експертиза, частта от ПИ 188, кв. 30, попадаща в уличната мрежа съгласно
регулационния план, е в размер на 550, 58 кв. м.
От показанията на свидетеля К.М. – служител в отдел „Общинска собственост“ на
община Кочериново, се установява, че през процесния имот е прокаран черен път,
съществуващ от повече от 10 години; по този път се осигурява достъпа до съседните имоти,
в които има изградени жилищни сгради. Само част от главната улица в с. *** е асфалтирана;
в селото има изграден водопровод, но няма канализация. Тези обстоятелства се установяват
и от показанията на свидетеля С.С. /служител в отдел „Кадастър и регулация“ на община
Кочериново/, чиито възприятия за съществуването на описания черен път са от около 13
години.
От показанията на свидетеля А.З. се установява, че процесният имот и съседният са
били собственост на неговите наследодатели и бил продаден от тях на семейството на С. Г..
Улицата била прокарана от собственика на един от съседните имоти преди около 12-13
години. Според свидетеля Д.З. съществуващият понастоящем черен път е прокаран през
процесното дворно място през 2005 г.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени
доказателства, които не следва да бъдат обсъждани.
С оглед изложеното, съдът намира следното от правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК - положителен
установителен иск за собственост и ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно
основание, а в тежест на ответниците е да наведат и установят правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца. Ответниците са съпрузи и
при липсата на посочени конкретни обстоятелства относно упражняваната фактическа власт
върху процесния имот искът е допустим и спрямо К. П. Г..
Според Закона за благоустройството на населените места в Княжество България от
1905 г. /чл. 17 и чл. 35/, а по-късно и според чл. 47 от Закона за благоустройството на
населените места от 1941 г. регулацията има отчуждително действие по отношение на
недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационния план за мероприятия на
2
общината, държавата и обществените учреждения. Тези имоти се считат отчуждени по
силата на самия регулационен план, без да е необходимо заплащането на обезщетение на
собственика. Същото е действието на отреждането за мероприятия на улично-
регулационните планове и по чл.39 от Закона за плановото изграждане на населените места
/ЗПИНМ/, действал от 1949 г. до изменението през 1956 г.
След изменението на чл.39 от ЗПИНМ, обн. в ДВ, бр.54 от 1956 г., отчуждаването на
недвижими имоти на частни лица и обществени организации за мероприятия по улично-
регулационния план се счита извършено от деня на обезщетяването. Създадената със
същото изменение разпоредба на чл.74а ЗПИНМ предвижда, че уредбата в чл.39, ал.1 от
закона се прилага и по отношение на досегашни улични регулации, освен ако до влизане в
сила на това изменение - 9.07.1956 г., имотът е зает по законния ред или дължимото за него
обезщетение е изплатено. Следователно, ако преди изменението отчуждените имоти вече са
били заети, т.е. мероприятието е реализирано, те са станали собственост на общината с
утвърждаване на улично-регулационния план, независимо от обезщетяването. В конкретния
случай не е спорно, че не е изплатено обезщетение за процесния имот.
В случаите, в които недвижимите имоти не са били заети за съответните
мероприятия, с чл.74а ЗПИНМ законодателят заличава с обратна сила непосредствения
отчуждителен ефект на улично-регулационния план и постановява, че този ефект ще
настъпи при новите условия по чл.39, ал.1 от ЗПИНМ (отм.), т.е. след обезщетяване на
собственика /Решение № 300 от 28.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3248/2008 г., IV г. о., ГК/.
От събраните по делото доказателства се установи, че предвидените по плана на с.
*** от 1934 г. улици, преминаващи през процесния ПИ пл. № 188 в кв. 30 не са изградени, а
достъпът до съседните имоти се осъществява по черен път, който отчасти съвпада по
местоположение с предвидените по плана улици, видно от Приложение № 1 към
заключението на вещото лице по основната съдебно-техническата експертиза.
Ищецът не установи, че описаният черен път е прокаран до влизане в сила на
посоченото изменение в ЗПИНМ /отм./ - до 9.07.1956 г. От събраните свидетелски
показания се установи единствено, че черният път съществува през последните години /в
периода след 2005 г./, което не позволява обосноваване на извод, че до 9.07.1956 г.
процесният недвижим имот е бил зает за изграждане на предвидените по плана улици.
Следователно по делото не се установи придобИ.ето от общината на правото на
собственост върху частта от процесния имот, попадаща в уличната мрежа съгласно
регулационния план на с. *** от 1934 г. Поради това предявените искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК подлежат на отхвърляне, като неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените
разноски по делото /за адвокатско възнаграждение - общо 2000 лв., и за възнаграждение на
вещо лице – 400 лв./ в размер общо на 2400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на община Кочериново, ЕИК *********, предявен срещу С. Б. Г.,
ЕГН **********, и К. П. Г., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на
ответниците правото на собственост на ищеца върху 264 кв.м. от ПИ с планоснимачен
номер 188 в кв. 30, с площ на имота от 506 кв.м. по застроителен и регулационен план на
село ***, община Кочериново, област Кюстендил, одобрен със Заповед № 41/28.02.1934 г. за
утвърждаване на уличната регулация и Заповед № 1057/21.03.1934 г. за утвърждаване на
3
дворищна регулация, с неприложена регулация на място, при граници и съседи на имота по
скица № 28/13.04.2016г. на община Кочериново, последно презаверена на 17.05.2018 г.: път,
имот с планоснимачен номер 179 и имот с планоснимачен номер 178, които 264 кв.м. са
разположени в северозападната част на имота, откъм УПИ III-178, и попадат в улица с осеви
точки 93А-91А, улица с осеви точки 91А-29, улица с осеви точки 93А-30, улица с осеви
точки 93А-75, улица с осеви точки 91А – без посочен номер на осева точка на север;
ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт № 108, том
I, peг. №1755, дело № 98/2018 г. на нотариус Е.К..
ОСЪЖДА Община Кочериново, ЕИК *********, да заплати на С. Б. Г., ЕГН
**********, и К. П. Г., ЕГН ********** направените разноски по делото в размер общо на
2400 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4