Р Е Ш Е Н И Е
№ …….……./……………..2022 г.***
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I-6ТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и юни, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА СВ. ХРИСТОВА
при участието на секретар Снежина
Апостолова
като разгледа докладваното от съдия
Даниела Христова
гражданско дело № 3804 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от К.Т.Р.
срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./ във вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата
молба ищцата твърди, че като пътник на предна дясна седалка до водача
на л.а. марка „БМВ 323“ с ДКН СА ****СК,
управляван от неизвестен водач пострадала от ПТП на 23.11.2015 г. около полунощ, в гр.
Нови Искър на ул. „Вечерница“ в района на № 27.Излага, че водачът се е движил в
посока към ул. „Божур“,когато напуска пътното платно в ляво, самокатастрофира в бетонен стълб и ограда. Излага, следствие
на ПТП ищцата получила следните телесни
увреждания: счупване на външен кондил и открито
счупване на дясна подбедрица. Поддържа се, че е
настанена в болница за лечение, където претърпява голям обем сложни оперативни
процедури на таза и долния крайник, а четири дни по-късно, на 27.11.2015 г.
било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибиа и фибула с поставяне
на винтове. За операцията платила 1 272 лв. с ДДС. Твърди се, че лечението
е продължило в домашни условия, като първоначално ищцата е била обездвижена и
на леглови режим, изпитвала болки и страдания с висок интензитет, не е
могла да се грижи нито за себе си, нито за двете си деца. Поддържа се, че към
момента на настъпване на произшествието, увреждащото МПС притежава полица по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество №
02115002417046 валидна от 26.09.2015 г. до 25.09.2016 г.
Моли съда да
постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 90 000
лв., която сума претендира като обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 23.11.2015 г.*** в района
на № 27, виновно причинено от неизвестен водач на л.а.м.
„БМВ 323“ с рег. № СА ****СК, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с № 02115002417046 валидна от 26.09.2015 г. до 25.09.2016 г.,
сумата от 1 272 лв. с включено ДДС,
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата от 90 000 лв., считано от датата на
деликта-23.11.2015 г. до окончателното издължаване, а върху главницата от 1272
лв. от деня на плащането на тази сума 27.11.2015 г. до окончателното изплащане.
В срока по
чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника
чрез процесуалния му представител адвокат И., в който отговор исковете са
изцяло оспорени като неоснователни.
Оспорва водача на автомобила да е извършил деликт,
чиято отговорност да се покрива от дружеството. Оспорва обстоятелствата
изложени в исковата молба относно механизма на настъпване на ПТП и причините за
него. Оспорва иска по размер като
завишен. Оспорва изцяло представената медицинска документация с твърдението, че
в същата липсват данни за наличие на травма на тазови кости. Обоснова възражение за съпричиняване
към вредоносния резултат от ищцата, с твърдението, че същата е пътувала в
автомобила без поставен предпазен колан, в автомобил управляван от неизвестен
за нея водач, който е бил неправоспособен и е употребил алкохол. Твърди се, че
ищцата сама се е поставила в превишен риск, като се качва в автомобил
управляван от водач, за който не се е поинтересувала, не е проявила елементарна
грижа в какво състояние се намира и способен ли е да управлява. Оспорва
твърденията, че ищцата е била пътник и че водачът е неизвестен.
Третото лице помагач К.И.К. оспорва, че е
бил водач на самокатастрофиралия автомобил. Твърди,
че няма качеството на обвиняем по вече
образуваното НОХД № 11964/2017 г. по опис на СРС НО – 97 –ми състав. Излага, че не е собственик на самокатстрофиралия автомобил и посочва, че негов собственик
е Р.И.Н.. Обосновал е искания за събиране на доказателства и искане за спиране
на делото.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК ищцата не е депозирала допълнителна искова молба.
Съдът след като се запозна със
становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в съвкупност, спрямо материално правните норми
регламентиращи процесните отношения, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от
влязла в законна сила на 22.02.2021 г.
присъда по НОХД № 11964 от 22.04.2019 г.
К.И.К. е признат за винвен в това, че на
23.11.2015 г. около 00.10 часа в гр.Нови Искър при управление на МПС нарушил
правилата за движение по пътищат и по непредпазливост причинил на К.Т.Р. следна
телесна повреда, като деянието било извършено в пияно състояние и без необходимата правоспособност – престъпление
по чл. 343, ал.3, пр. 1 и пр. 4, б. 4а4, пр. 2, вр.
ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НПК. Видно от заключението на приетата като
доказателство СМЕ, дадено след личен преглед на ищцата, извършен 24.03.2017 г.
и възоснова на
медицинска документация, ищцата е получила следните травматични увреждания: ОТКРИТО
СЧУПВАНЕ НА МАЛЕОЛА НА ДЯСНАТА МАЛКОПИЩЯЛНА КОСТ, РАЗКЪСНО КОНТУЗНА РАНА НА
ДЯСНАТА ПОДБЕДРИЦА С РАЗМЕР 17.5 СМ., СЧУПВАНЕ НА ДОЛНИТЕ РАМЕНА НА ДВЕТЕ
СРАМНИ КОСТИ.
Вещото лице по
приетата и неоспорена от страните СМЕ заключава, че при открити счупвания
последиците са по тежки и са свързани с по-труден възстановителен процес.
Ищцата е останала в болнично заведение
от 23.11.2015 г. до 30.11.2015 – общо 7 дни, а в последствие от 01.12.2015
г. до 04.12.2015 г. още 3 дни. Лечението в домашни условия е продължило около 5
месеца с начален момент 04.11.2015 г. По
време на болничното лечение е оперирана
два пъти – наместване и заковаване на десния външен малеол
с метална пластина и винтове и изваждане
на метални импланти. Според вещото лице ищцата е
претърпяла болки и страдания с голям интензитет към момента на получаване на
травмите и в период от 7-8 дни, а в последствие е започнала да ходи за период от 13-14 дни.
Понастоящем изпитва болки с непериодичен характер, обикновено когато стои
права и продължително върви. Според
вещото лице болките няма да отминат в период от около 3 години, а белезите от
външните рани макар и да избледнеят няма да бъдат напълно обезличени. Според вещото лице получените травматични
увреждания, могат да бъдат получени по начина описан в исковата молба, ако
части от автомобила навлязат към предната седалка на същия в следствие на
удара.
От събраните
по делото гласни доказателства се установява, че нейният син е намерил майка си в противошокова зала на Болница „Пирогов“. След неопределен период
от време св. К. бил допуснат да я види ,
но тя не била в състояние да говори.
Свидетелят е възприел отворена рана на крака. Докато е била в болницата не е
могла да става от леглото. След изписване от болницата е започнала да пие
болкоуспокояващи и приспивателни.
Придвижвала се е с патерици около два месеца. В началото не е можела да
се храни самостоятелно. Избягвала е
храненето, поради проблеми с отделителната система. Чувствала се унижена.
Предпочитала е да не я виждат в това състояние. Нейното по-малко дете , към
този момент на около 2 години /акт за раждане – л. 34 от делото/ е било
изолирано, защото поради малката си възраст е можело да и нанесе допълнителни
травми. Ищцата е изпитвала страдание, че не може да се грижи за малкото си
дете. След катастрофата е напуснала
работа, защото не е могла да работи.
От
заключението на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че автомобилът е бил цялостно деформиран, след като се е
блъснал в железобетонен стълб и го е
счупил, включително и две метални пана от ограда. Възоснова на
представените констативен акт и оглед на местопроизшествие, вещото лице приема, че най-вероятен механизъм на
произшествието е следния: Водачът на лекия автомобил е се е движил със скорост
от около 80 км.ч. При достигане на № 27
от ул. „Вчерница“ посока ул. „Божур“,
автомобилът се е отклонил в посока на ляво, пресякъл е лявото платно и
се е блъснал челно в метален стълб. Следва завъртане на автомобила и втори удар
в метални оградни пана. Скоростта на движение е
надвишавала разрешена и е нарушена маркировката на двупосочен път, на който
навлизането в насрещното платно не е разрешено. Повторно заключение на същото
вещо лице е и идентично съдържание, но към него е представена и скица на
механизма на удара, като и посоките на движение.
При тази
фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:
Наличието на
влязла в законна сила обвързва гражданския съд да приеме за установено, че
деянието е извършено, че същото е противоправно и че
негов автор е лицето,което съда е конституирал като трето лице помагач на
ответника. Нанесени са телесни повреди на ищцата, което са квалифицирани като
средни, което са довери до постъпване в болница в шоково състояние, болничен
престой, медицински манипулации и операция, продължителен период на
неподвижност, трудно зарастващи рани и непълно възстановяване независимо от
преминалия вече тригодишен прогнозируем период за
пълно възстановяване. Пострадалата е майка на две деца, по-голямото от които е
полагало грижи за нея, когато е била в безпомощно състояние – трудно подвижна в
невъзможност да се храни и обслужва сама. Ищцата има и второ дете, в малка
възраст, което е било принудително изолирано и същевременно лишено от майчини
грижи. Ищцата е била принудена да се
лиши от доходи, които е имала от труд,
полаган по граждански договор и така е останала без доходи. Същата е претърпяла освен физически болки и
страдания, и психически такива, които са
се отразили на нейните близки. ОТ
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема, че тя
пълно и главно е доказала съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя,
настъпването на застрахователното събитие, механизмът на ПТП, както и
наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, а именно: противоправно деяние,
изразяващо се в управление на пътно
превозно средство, в нарушение на правилата
за движение по пътищата, като
вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД), несъмнена причинна връзка между това
противоправно и виновно поведение и понесения от пострадалото лице неблагоприятен резултат, вида на вредите и тяхната стойност, че сумата от 1272 лв. е заплатена от
ищцата именно за лечение на травмите, получени от процесното
ПТП, като и механизма на процесното ПТП.
Ответникът не доказва пълно и главно
възражението си за съпричиняване от страна на
пострадалата, нито твърдението, че тя е била водач на лекия автомобил при
настъпване на ПТП или знанието, че е водача е неправоспособен или употребил
алкохол.
Относно размера на претенцията: В задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени
по реда на чл. 290 ГПК е прието,
че понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като
се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. При определяне
размера на дължимото обезщетение
за причинени неимуществени
вреди в конкретния случай, съдът
съобразява характерът на уврежданията, последиците
от всяко от тях поотделно
и като цяло, продължителността на възстановителния
процес и обстоятелството,
че е настъпило пълно възстановяване. В случая травматичните
увреждания и свързаните с тях психични последици,
ще имат пряко
отражение върху здравето на
ищцата, която е имала нормален активен социален статус, без установени вредни навици, които да са влияели върху
здравословното и естетическото
състояние преди удара.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди
е в размер на 50 000 лева. Според настоящия съд, този размер адекватно обезщетява всички негативни изживявания /минали, сегашни и бъдещи/ от първоначално интензивните болки и от трудностите при възстановяването.
По разноските: Страните не са претендирали
разноски и не са представили доказателства
за извършени такива. Ищцата е овободена от задължение за заплащане на такси
и разноски, пради което направените от съда и дължимите държавни такси следва да се присъдят в тежест на ответника, съразмерно уважената част от иска. Дължимата
държавна такса пред първата
инстанция е в размер на 2000 лева, а платените от
бюджета на съда разноски за възнаграждения
на вещи лица са в общ размер от 400 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД“ Б.И.“ АД с ЕИК ****от гр.София, бул.
„****ДА ЗАПЛАТИ на
К.Т.Р. с ЕГН **********,***
сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение
за нанесени неимуществени вреди болки и страдания в следствие е на ПТП осъществено от К.И.К. с
ЕГН **********, признат за виновен в това, че
на 23.11.2015 г. около 00:15 часа в гр. Нови Искър, при управление на
МПС, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на
ищцата следна телесна повреда, като деянието е извършено в пияно състояние и е управлявал автомобила без да има необходимата правоспособност – престъпление
по чл. 343, ал. 3 пр. 1 и пр 4, б. „а“ пр. 2, вр. ал.1, б. „б“, пр. 2, вр.
чл. 343, ал.1 пр. 3 от НК, на основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във вр. с §22 от ПЗР
на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.във връзка с чл.45 от ЗЗД и ОТХВЪРЛЯ иска по размер за
разликата над присъдената сума от 50 000 до претендираната
сума от 90 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД“ Б.И.“ АД с ЕИК ****от гр.София, бул.
„****ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/
лева, представляващи разноски, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението е постановено при участието на К.И.К. с ЕГН **********, в качеството
на трето лице помагач на ответника ЗАД“ Б.И.“ АД с ЕИК ****от гр.София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 78.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия
в СГС: