Р Е Ш Е Н И Е
гр. Враца, 09.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на девети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. Маркова
като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.№948/2018 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Д.О. ***, срещу Наказателно постановление (НП) №68/08.05.2018 г.,
издадено от началник група ООР при РУ Враца към ОДМВР Враца, с което на
основание чл.264, ал.1 ЗМВР, за нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500,00 лв.
В жалбата
се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при
нарушаване на процесуалните правила и при неправилно възприета фактическа
обстановка. При това се прави искане за неговата отмяна.
В с.з.
жалбоподателят се представлява от адв. Гергана Петрова – ВрАК, която поддържа
жалбата и моли за отмяна на санкционното постановление.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата. В писмото, с което е изпратена окомплектованата
административно-наказателна преписка, се прави искане за потвърждаване на НП.
Пред
първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. А.
К..
Врачански
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 29.04.2018
г., около 19:05 часа, в гр. Враца, на ул. Мито Бояджиев №3, св. А. К. ***, бил
изпратен на сигнал, където установил, че жалбоподателя и други лица се карали и
дърпали. Св. А. К. разпоредил на лицата да преустановят скандала, но
жалбоподателят продължил да се кара с останалите лица. С оглед на това св. А. К.
съставил на жалбоподателя АУАН №68/29.04.2018 г., в който отразил, че като
жалбоподателят „противозаконно пречи на
полицейски орган да изпълнява функциите си по ООР, изразяващо се в отказ да
преустанови нарушаването на обществения ред /да спре да предизвиква скандал на
другите лица/“, той нарушава чл.264, ал.1 ЗМвР. АУАН бил връчен на
жалбоподателя и същият не е вписал възражения.
Въз основа
на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние,
на 08.05.2018 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, в което е
посочено, че е нарушена нормата на чл.264, ал.1 ЗМвР и на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 500,00 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от разпитания по делото свидетел А. К., както
и от приложените по делото писмени материали. От разказаното от свидетелят А. К.
се установява, че на процесната дата, жалбоподателят е бил в скандални
отношения с други лица и въпреки посещаването на мястото от полицейски екип,
скандалът не е преустановен веднага. Установява се и това кога и къде и за
какво е съставен АУАН. Съдът кредитира показанията на св. А. К.. Кредитира и събрани
по делото писмени доказателства, като счита, че същите са непротиворечиви по
отношение на релевантните за доказване факти. Доколкото обаче не са налице
съществени противоречия в кредитираната доказателствена маса, съдът намира по-подробното
й съвкупно и поотделно обсъждане за ненужно.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е
депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок
и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което
се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки
я по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от
посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на
материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция
констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, от
компетентни орган и е налице редовна процедура по връчването им на
жалбоподателя. Изведеното в НП фактическо обвинение е идентично на възприетото
такова в АУАН. Съдът обаче установи, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване правото на защита на нарушителя, а именно:
Видно е,
че в наказателно постановление правната квалификация на нарушението е по чл.264,
ал.1 ЗМВР, с която разпоредбата се създава задължение за
гражданите да не пречат на орган на МВР да изпълнява
функциите си. В АУАН и в НП обаче не се съдържа каквото и да е описание
на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено.
Използваното и в двата акта /АУАН и НП/ описание “противозаконно пречи на полицейски орган да изпълнява функциите си по
ООР, изразяващо се в отказ да преустанови нарушаването на обществения ред /да
спре да предизвиква скандал на другите лица/” е всъщност една комплексна
формулировка на използваната в чл.264, ал.1 и чл.64, ал.4, вр. ал.1 ЗМвР
нормотворческа терминология. Доколкото изпълнителното деяние на нарушението по
чл.264, ал.1 ЗМвР се изразява в противозаконно пречене на полицейски орган да
изпълнява функциите, наказващият орган е следвало да изложи описание както на
това с какви действия жалбоподателят е пречел на полицейските органи да
изпълнят функциите си, така и описание кои функции на полицейските органи са
били възпрепятствани от поведението на жалбоподателя. В процесния случай това
не е сторено, при което съдът е лишен от възможността да прецени чрез какви
действия извършено посоченото в НП нарушение, както и да прецени дали тези
действия действително са пречели на полицейския орган да изпълни задълженията
си. Отделно от това, описаното в АУАН и НП не се установява дори в хода на
съдебното производство, тъй като св. А. К. твърди, че не са установили кой е
предизвикал скандала /макар това да е вменено на жалбоподателя/, както и
заявява, че жалбоподателят не е пречел на полицейските органи, а е отказал да
изпълни дадено му разпореждане /макар в АУАН и НП да му е вменено нарушение за
пречене на полицейските органи./ Това, заедно с липсата на описанието в АУАН и
в НП, представляваща липса на предвидените в чл.42, т.4 ЗАНН и съответно в
чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН реквизити, която липса без съмнение има за последица
сериозно нарушаване на правото на защита на нарушителя, съдът приема, че е
основание за отмяна на атакуваното НП.
Предвид
констатираните по-горе нарушения, атакуваното НП следва да се отмени изцяло. В
крайна сметка издаването на НП не е самоцел и за да предизвика целените с
издаването му правни последици, и АУАН и НП следва да съдържат определения в
закона минимален обем информация – описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно. Този обем от информация съставлява мотивите - фактическите и правни
основания, от които следва постановеният от административно-наказващия орган
резултат, поради което липсата на обема /каквато липса е налице в разглеждания
случай/ винаги нарушава правото на защита на нарушителя и възпрепятства съда да
проведе ефективен съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното
постановление. Това е така, тъй като с излагането на мотивите се довежда до
знанието на адресата съображенията, по които административно-наказващият орган
е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание и лицето, чиято
юридическа отговорност е ангажирана се подпомага в избора на защитните средства
и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък,
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта и допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения. Ето защо значението на изискването за
мотиви в административно-наказателното производство е такова, че тяхното
неизлагане в НП съставлява съществено нарушение на закона, невъзможно е да бъде
санирано в хода на въззивната проверка и винаги е основание за отмяна на акта.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №68/08.05.2018 г.,
издадено от началник група ООР при РУ Враца към ОДМВР Враца, с което на
основание чл.264, ал.1 ЗМВР, за нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР, на Д.О. ***, е
наложена глоба в размер на 500,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: