Решение по дело №948/2018 на Районен съд - Враца

^{Р Е Ш Е Н И Е}

 

^{гр. Враца, 09.11.2018 г.}

 

^{В ИМЕТО НА НАРОДА}

 

^{ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:}

 

 

                                               ^{РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА}

 

 

^{при участието на секретаря Р. Маркова}

^{като разгледа докладваното от съдията}

^{н.а.х.д.№948/2018 г. по описа на ВрРС}

^{за да се произнесе взе предвид следното:}

 

^{Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.}                                                  

^{Образувано е по жалба на Д.О. ***, срещу Наказателно постановление (НП) №68/08.05.2018 г., издадено от началник група ООР при РУ Враца към ОДМВР Враца, с което на основание чл.264, ал.1 ЗМВР, за нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500,00 лв.}

^{В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при нарушаване на процесуалните правила и при неправилно възприета фактическа обстановка. При това се прави искане за неговата отмяна.}

^{В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Гергана Петрова – ВрАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на санкционното постановление.}

^{Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В писмото, с което е изпратена окомплектованата административно-наказателна преписка, се прави искане за потвърждаване на НП.}

 

^{Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. А. К..}

^{Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:}

^{На 29.04.2018 г., около 19:05 часа, в гр. Враца, на ул. Мито Бояджиев №3, св. А. К. ***, бил изпратен на сигнал, където установил, че жалбоподателя и други лица се карали и дърпали. Св. А. К. разпоредил на лицата да преустановят скандала, но жалбоподателят продължил да се кара с останалите лица. С оглед на това св. А. К. съставил на жалбоподателя АУАН №68/29.04.2018 г., в който отразил, че като жалбоподателят „противозаконно пречи на полицейски орган да изпълнява функциите си по ООР, изразяващо се в отказ да преустанови нарушаването на обществения ред /да спре да предизвиква скандал на другите лица/“, той нарушава чл.264, ал.1 ЗМвР. АУАН бил връчен на жалбоподателя и същият не е вписал възражения.}

^{Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние, на 08.05.2018 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, в което е посочено, че е нарушена нормата на чл.264, ал.1 ЗМвР и на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500,00 лв.}

 

^{Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по делото свидетел А. К., както и от приложените по делото писмени материали. От разказаното от свидетелят А. К. се установява, че на процесната дата, жалбоподателят е бил в скандални отношения с други лица и въпреки посещаването на мястото от полицейски екип, скандалът не е преустановен веднага. Установява се и това кога и къде и за какво е съставен АУАН. Съдът кредитира показанията на св. А. К.. Кредитира и събрани по делото писмени доказателства, като счита, че същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти. Доколкото обаче не са налице съществени противоречия в кредитираната доказателствена маса, съдът намира по-подробното й съвкупно и поотделно обсъждане за ненужно.}

 

^{При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:}

^{Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.}

^{Разглеждайки я по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, от компетентни орган и е налице редовна процедура по връчването им на жалбоподателя. Изведеното в НП фактическо обвинение е идентично на възприетото такова в АУАН. Съдът обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, а именно:}

^{Видно е, че в наказателно постановление правната квалификация на нарушението е по чл.264, ал.1 ЗМВР, с която разпоредбата се създава задължение за гражданите да не пречат на орган на МВР да изпълнява функциите си. В АУАН и в НП обаче не се съдържа каквото и да е описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено. Използваното и в двата акта /АУАН и НП/ описание “противозаконно пречи на полицейски орган да изпълнява функциите си по ООР, изразяващо се в отказ да преустанови нарушаването на обществения ред /да спре да предизвиква скандал на другите лица/” е всъщност една комплексна формулировка на използваната в чл.264, ал.1 и чл.64, ал.4, вр. ал.1 ЗМвР нормотворческа терминология. Доколкото изпълнителното деяние на нарушението по чл.264, ал.1 ЗМвР се изразява в противозаконно пречене на полицейски орган да изпълнява функциите, наказващият орган е следвало да изложи описание както на това с какви действия жалбоподателят е пречел на полицейските органи да изпълнят функциите си, така и описание кои функции на полицейските органи са били възпрепятствани от поведението на жалбоподателя. В процесния случай това не е сторено, при което съдът е лишен от възможността да прецени чрез какви действия извършено посоченото в НП нарушение, както и да прецени дали тези действия действително са пречели на полицейския орган да изпълни задълженията си. Отделно от това, описаното в АУАН и НП не се установява дори в хода на съдебното производство, тъй като св. А. К. твърди, че не са установили кой е предизвикал скандала /макар това да е вменено на жалбоподателя/, както и заявява, че жалбоподателят не е пречел на полицейските органи, а е отказал да изпълни дадено му разпореждане /макар в АУАН и НП да му е вменено нарушение за пречене на полицейските органи./ Това, заедно с липсата на описанието в АУАН и в НП, представляваща липса на предвидените в чл.42, т.4 ЗАНН и съответно в чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН реквизити, която липса без съмнение има за последица сериозно нарушаване на правото на защита на нарушителя, съдът приема, че е основание за отмяна на атакуваното НП.}

 

^{Предвид констатираните по-горе нарушения, атакуваното НП следва да се отмени изцяло. В крайна сметка издаването на НП не е самоцел и за да предизвика целените с издаването му правни последици, и АУАН и НП следва да съдържат определения в закона минимален обем информация – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Този обем от информация съставлява мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административно-наказващия орган резултат, поради което липсата на обема /каквато липса е налице в разглеждания случай/ винаги нарушава правото на защита на нарушителя и възпрепятства съда да проведе ефективен съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното постановление. Това е така, тъй като с излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, по които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание и лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана се подпомага в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта и допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Ето защо значението на изискването за мотиви в административно-наказателното производство е такова, че тяхното неизлагане в НП съставлява съществено нарушение на закона, невъзможно е да бъде санирано в хода на въззивната проверка и винаги е основание за отмяна на акта.}

 

^{Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът}

 

 

^{Р  Е  Ш  И:}

 

^{ОТМЕНЯ Наказателно постановление №68/08.05.2018 г., издадено от началник група ООР при РУ Враца към ОДМВР Враца, с което на основание чл.264, ал.1 ЗМВР, за нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР, на Д.О. ***, е наложена глоба в размер на 500,00 лв.}

^{РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.}

                                                      

 

^{РАЙОНЕН СЪДИЯ:}