Р А
З П О
Р Е Ж Д
А Н Е
Гр. Кюстендил 27.04.2015 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в разпоредително
заседание на двадесет и седми април две
хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА , като разгледа докладваното от съдия
Цекова НОХД № 134 по описа за 2015 год. и, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по внесен от КОП
обвинителен акт за престъпление по чл. 253 ал.5във вр.
с ал.3 т.2 във вр. с ал.2 пр.ІІ и ІV във вр. с ал.1 пр.І и ІІ и във вр. с
чл.26 ал.1 НК против И.Т.И.,*** с
формулировка на диспозитива на ОА така: за това, че
през периода 6.08.2008 г. до 9.10.2009 г. в гр. Кюстендил и гр.София, при
условията на продължавано престъпление, като клиент на”ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
България” АД финансов център Кюстендил, повече от 2 пъти извършил финансови
операции и сделки с имущество и получил и използвал имущество парични средства в размер на ** *** ** лв., за което към момента на получаването му е знаел,
че е придобито чрез три престъпления по чл.217 ал.4 във вр.
с ал.2 НК, извършени от П.Т.Т., Т.Л.Хр. и И.Р.Ш./като пълномощници
съзнателно са действали против законните интереси на представляваните от тях
физически лица, собственици на имоти по сключени договори за учредяване право
на прокарване трасето на обект”Преносен газопровод високо налягане
АГРС”Силистра”и прилежащ сервитут по см.на чл.193 ЗУТ
с”Булгартрансгаз” ЕАД – гр.София , със задължение да
преведат паричните суми като обезщетение на собствениците на имоти, преведени в посочената банка в гр.кюстендил по разплащателни сметки с посочени номера на
името на всеки един от тримата, с наличност: на името на Т. – 1809 589,14 лв.;
на името на Х. – с наличност 469 222,68 лв. и на името на Ш. – ** *** ** лв., като са упълномощили подсъдимия И.Т.И. да се
разпорежда с паричните средства и от деянията са последвали значителни щети/ и
по-нататък са посочени всички описани и в обстоятелствената част на ОА
финансови операции, извършени от И.И..
При изпълнение на задълженията си по
чл.248 ал.2 НПК съдът констатира, че
внесеният ОА
не отговаря на изискванията на чл.246
ал.2 НПК и съображенията за това са следните:
При описание обстоятелствата на
престъплението по чл.253 НК по неговия основен състав, регламентиран от разп. на чл.253 ал.1 НК, алтернативно са посочени няколко
различни хипотези, една от които е „финансови
операции”, друга – „сделки с
имущество” и т.н. Според формулировката на законодателя тези хипотези са
различни и парите като движими вещи могат да бъдат обект на финансови операции,
но не и на сделки с имущество. Последното се отнася, видно и от наличната
съдебна практика, до сделки с недвижимо имущество, каквото паричните средства
не представляват.В процесния ОА прокурорът е поставил
знак на равенство между тях, което поради смесване на два различни института
обуславя неяснота на обвинението с формулировката”получил и използвал имущество - парични средства в размер на *** *** ** лв. А в обстоятелствената част е изброил изчерпателно
всички извършени финансови операции и само една сделка от подсъдимия-закупуване
на валута. Затова възниква въпросът: парични средства или имущество/и какво/ е
получил подсъдимия?
На второ място, в обстоятелствената част
на ОА липсва ясна формулировка на обективната и субективна страна на предикатното престъпление,
квалифицирано от прокурора по чл.217 ал.4 във вр. с
ал.2 НК. Първо, не е посочено кога, от
кого и по отношение на кого
е извършено то. Споменато е само, че Т.,Хр.и Ш са действали съзнателно против
законните интереси на представляваните от тях физически лица, собственици на
имоти със задължение да им преведат паричните суми като обезщетение за имотите
им, върху които подземно ще преминава трасето на газопреносната
тръба. Това фактическо описание на предшестващото/предикатното/ престъпление,
съществуващо и в обстоятелствената част на ОА освен че изобщо не е
конкретизирано, излиза и извън формулировката на престъплението по чл.217 НК и
напълно се разминава с нея. Съгласно цитираната норма изпълнителното деяние на
престъплението е”който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го
управлява и пази”. И поради това, доколкото и престъплението е по чл.253 НК е
резултатно, то не става ясно тази щета на кого е причинена от посочените трима
извършители на предикатното престъпление. Кой в крайна сметка е ощетеното лице
– било то физическо или юридическо, или и двете, тъй като в досъдебното и
съдебно производства следва да се охраняват процесуалните права на пострадалите
при резултатните престъпления/като напр.предявяване на разследването, ако желае
това/. В списъка към ОА липсва посочване на пострадали.
И в крайна сметка кои са тези физически
лица, на които е следвало да се изплати обезщетение, в какъв размер е следвало
да бъде то, изобщо ли не им е било изплатено никакво обезщетение или частично и
ако е частично - каква е тази изплатена част? На тези въпроси следва да се
отговори ясно в обстоятелствената част на ОА. Защото на стр. 5, абзац 3 от
обстоятелствената част на ОА е записано:” В периода от 30.03.2009 г. до
14.09.2009 г. св. Ж. и Т., представяйки се за пълномощници
на „Булгартрансгаз”ЕАД, се срещат със собствениците
на земите, въвеждайки ги в заблуждение за
размера на изплащаното им обезщетение за сервитутното
право, изплащат им по 20-30 лв. на декар….”. Това фактическо описание навежда
за престъпление с правна квалификация, първо недописано докрай/ не е ясно кои
лица са въведени в заблуждение/, и второ – съвсем различно от такова по чл.217
ал.4 във вр. с ал.2 НК, което внася противоречие и
неяснота за предикатното престъпление.
Прокурорът преценява каква да бъде квалификацията на описаните в ОА деяния, но
без съмнение не трябва да има противоречие между фактическото описание и
правната му квалификация - за настоящото
дело и по отношение на основното, и по отношение на предикатното престъпление.
Като обобщение, в правомощията на прокурора
е да посочи в ОА какво е предикатното престъпление, но то следва да бъде
подробно описано откъм време, място и
начин на извършване, субект, обект,
обективна и субективна страна и да бъде посочена адекватната на
фактическото му описание правна квалификация. Защото неяснотата във
формулировката на предикатното престъпление обуславя неяснота и на „изпирането”
на придобитите чрез него средства.
На
трето място, в обстоятелствената част на ОА не е написан нито ред за
субективната страна на престъплението по
чл.253 НК – при каква форма на вината е извършено то и какви са основанията
на прокурора за това. Не е посочено и въз основа на какво и липсва обосновка защо прокурорът е приел,
че подсъдимият е знаел, че тези 745 970,96 лв. са придобити чрез три
престъпления, след като сумата е била
преведени по сметките на Х., Т. и Ш. от „Булгартрансгаз”ЕАД.
Констатираните пороци на ОА обуславят
съществени процесуални нарушения, пречещи на подсъдимия да разбере в
извършването на какво точно престъпление е обвинен и как да организира защитата
си какот по правото, така и по фактите, както и са
пречка за очертаване предмета на доказване в съдебното производство.
същевременно допуснатите нарушения са отстраними,
поради което съдебното производство ще се прекрати и делото ще се върне на
прокурора за отстраняването им..
Водим от изложеното и на основание чл.249
ал.1 във вр. с чл.248 ал.2 т.3 НПК, съдията-докладчик
Р
А З П
О Р Е
Д И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 134/2015 год. по описа на Кюстендилския окръжен съд.
ВРЪЩА
делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения.
Разпореждането може да се обжалва и
протестира пред САС в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: