Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18. 11. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в
открито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Дончева гр. д.
№ 388 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Б.С.С.
срещу решение № 20/17.01.2019 г., постановено по гр.д. № 3/2018 г. на РС-
Костинброд, с което се признава за установено, че Б.С.С.
*** дължи на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 5 176, 95 лв. главница, 2070,25 лв.
договорна лихва, 122, 97 лв. санкц. лихва,
наказателна лихва 10, 07 лв. и заемни такси 120 лева. С постановеното решение
Б.С.С. е осъдена да заплати на „Б.Д.“ ЕАД разноски в
размер на 838,00 лв.
Решението
се обжалва с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Въззивникът счита, че ищецът не посочил падежа на вземанията, а в
представения погасителния план имало вноски, чиито падеж не е настъпил. Излага
съображения, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Не били
представени първоначалния договор за кредит, нито договор, касаещ
подновяване на банковата карта, от които ищецът претендира правата си. Не били
обсъдени и възраженията за нищожност на определени клаузи от договора.
Неправилно била присъдена и лихва за периода, тъй като е погасена по давност.
Обжалва и присъдените в полза на ищеца разноски, тъй като такива не са претендирани, респ. не са доказани. Искането е за отмяна на
решението и за отхвърляне на исковите претенции, както и за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна не е
депозирала отговор на въззивната жалба.
Съдът след преценка на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено следното.
От
ч.гр.д. № 580/2017 г. по описа на РС- Костинброд се установява, че по искане на
ищеца е издадена Заповед № 520 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ от 18.07.2017 г. за сумата главница от 5 176,95
лева, представляваща парично вземане по споразумение за обединяване на кредити
от 30.01.2013 г., както и за сумата от 3 275, 65 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 13.07.2014 г. до 13.07.2017 г.,
наказателна лихва – 273, 00 лева от 03.01.2017 г. до 13.07.2017 г. и законна
лихва, считано от 14.07.2017 г. до окончателното изплащане и 178, 12 лева
разноски.
Ищецът
твърди, че с ответника Б.С.С. сключил споразумение за
обединяване на кредити от 30.01.2013 г. за сума по кредита – 5 938,58
лв., срок на кредита 72 месеца, падежна дата на месечните вноски е 18-то число
на месеца.
Ответницата
преустановила погасяването на кредита от октомври 2013 г. и към 14.07.2017 г.
непогасените месечни вноски станали 40 на брой. На 10.05.2017 г. „Б.Д.“ ЕАД е
изпратила до длъжника нотариална покана, с която го уведомява, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, връчена на 16.05.2017 г. На
14.07.2017 г. ищецът депозирал в РС-Костинброд заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя за претендираните
суми.
Ответницата
е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковата молба. Твърди, че не е
получавала от ищеца финансови услуги. Навежда твърдения, че договорът е
нищожен, като противоречащ на закона, добрите нрави, както и поради факта, че
крайната сума надвишава реално предоставената. Позовава се на неравноправни
клаузи.
Установяват
се следните факти от значение за спора:
Представено
от ищеца е споразумение за обединяване на кредити от 30.01.2013 г., от което се
установява, че страните „Б.Д.“ ЕАД и Б.С.С. се
съгласяват дължимите остатъци по сключен договор за кредит за текущо
потребление от 29.07.2008 г. за сума от 6500 лева и договор за кредитна карта
от 25.09.2009 г. за сума от 1000 лева да бъдат обединени в едно общо задължение
в размер на 5 938, 59 лева. В т. 2, 4 и 5 от споразумението е предвидено, че
срокът за издължаване на преструктурирания кредит е 72 месеца, считано от
датата на подписване на споразумението, падежната дата 18-то число, лихвата е
14,95 %. В т. 3 е уговорено, че кредитът ще се погасява с месечни вноски,
съгласно погасителен план, който обаче не е приложен към споразумението.
Представени
са и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление /версия от
20.08.2012 г./, с положен подпис на всяка страница от ответницата.
Приета
по делото е нотариална покана до Б.С.С., с която
"Б.Д." ЕАД я уведомява, че поради забава в погасяване на задълженията
й по договор за банков кредит от 31.01.2013 г., банката обявява кредита за
предсрочно изискуем. Нотариалната покана е връчена на ответницата на 16.05.2017
г., удостоверено от Марин Цветков, нотариус в район РС-Костинброд, рег. № 626
на НК.
Приета
по делото е съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че при
направена проверка за движението на паричните средства е видно, че в периода от
31.01.2013 г. до 18.07.2013 г. ответникът Б.С. редовно е погасявала дължимите
договорни лихви и главници на 18-то число на месеца. След 18.10.2013 г.
кредитът не е погасяван своевременно от нея и в периода от 18.10.2013 г. до
14.07.2017 г. са просрочени на договорената дата /18-то число на месеца/ 40
броя погасителни вноски на обща стойност 5016,40 лева. От договорената сума по
кредита в размер на 5 938, 59 лв. е платена от ответника главница 761,64
лв. – остават за доплащане 5 176, 95 лева. В периода от 14.11.2013 г. до
14.07.2017 г. са направени от ответника 9 бр. вноски на обща стойност 1 227, 26
лева. Дадено е заключение, че договорната лихва в периода от 18.02.2013 г. до
14.07.2017 г. е 2575, 03 лева, а санкциониращата лихва за периода 15.03.2013 г.
до 14.07.2017 г. е 197, 01 лева. Върху просрочената главница 2 188, 60
лева е начислена наказателна лихва за 7 дни при лихвен процент 24, 95% в размер
на 10, 07 лева.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
При изпълнение на
задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства
на заявената за разглеждане претенция, поради което решението е валидно и
допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт съдът намира
следното.
За да бъде признато за установено по отношение на ответника Б.С.С., че дължи на ищеца претендираните
с исковата молба суми, следва да бъде установено по безспорен и несъмнен начин,
че това задължение произтича от облигационно правоотношение, което обвързва
страните към датата на предявяване на исковете. Банката основава претенцията си
на споразумение за обединяване на кредити от 30.01.2013 г., за което твърди, че по своята правна същност не е нито
договор за заем, нито договор за кредит. Същото представлява договор, който се
доближава най-близо до договор за новация и до
договор за спогодба, с който страните са се споразумяли
две стари задължения да се погасят и на тяхно място да възникне ново общо
задължение.
Правната регламентация на новацията е
регламентирана в чл. 107 от ЗЗД и е вид договор,
по силата на който се погасява едно задължение, като се поема ново на негово
място, като целта на новацията е погасяване на едно
правоотношение чрез създаване на едно ново правоотношение. Правната доктрина и
съдебната практика приемат съществуване на два вида новация
- обективна, регламентирана в чл. 107 от ЗЗД, при която длъжникът
поема при договор с кредитора нов дълг с нов предмет или на ново основание в
замяна на стария дълг, и субективна, при която кредиторът или длъжникът по
старото правоотношение е престанал да бъде такъв в новото правоотношение.
Въззивният съд счита, че
представеното споразумение от 30.01.2013 год. няма характер на договор за
обективна новация.
Съдебната практика е непротиворечива, че за да се осъществи новация трябва да съществува едно задължение, да се породи
друго ново задължение и страните да изразят воля за подновяване, с която новото
задължение ще замени старото.
В Решение
№ 138 от 22.08.2013г. на ВКС, постановено по т.д.№
27/2012 г. на Второ т.о. на ТК, са посочени следните предпоставки, за да е
налице обективна новация:
1-во- съществуване на валидно възникнало задължение, което се
погасява; 2- ро валидно възникване
на нов дълг, на мястото на стария; 3-то разлика
между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете
задължения трябва да имат различен предмет; 4-то намерение
за новиране; 5-то страните трябва да
са способни да новират.
В конкретният
случай в процесното споразумение за обединяване на
кредити от 30.01.2013 г. страните са посочили "по силата на сключен
договор за кредит за текущо потребление от 29.07.2008 г., кредиторът е отпуснал
на кредитополучателя кредит в размер на 6500 лева, по силата на договор за
кредитна карта от 25.09.2009 г. кредиторът е отпуснал кредит 1000 лева и на
основание Решение ………/………. от ……….. г. на Кредитния комитет на
"Б.Д." ЕАД, страните се съгласяват дължимите остатъци по отпуснатите
кредити да бъдат обединени в едно общо задължение в размер на 5838,59
лева"..."срокът на издължаване на преструктурирания кредит е 72
месеца, считано от датата на подписване на споразумението". Към делото не са ангажирани доказателства от
"Б.Д." ЕАД за старите задължения по договора за кредит за текущо
потребление от 29.07.2008 г. и договор за кредитна карта от 25.09.2009 г. В
допълнителното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице също посочва, че при извършената проверка
"Б.Д." ЕАД не му е предоставила договора за кредит за текущо
потребление от 29.07.2008 г. и договора за кредитна карта от 25.09.2009 г., тъй
като кредитните сметки на консолидираните кредити са закрити през месец 02.2013
г. Ето защо не може да се установи по безспорен начин какво е било
"подновяваното" задължение. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 138/22.08.13 г. по т.д.
№ 27/12 г. на ІІ т.о.; решение № 210/22.12.14 г. по т.д. № 4090/13 г. на I
т.о.; решение № 110/17.07.15 г. по т.д. № 1568/14 г. на І т.о.; решение №
136/06.11.15 г. по т.д. № 2483/14 г. на II т.о.; решение № 175/25.02.16 г. по
т.д. № 2602/14 г. на II т.о.; решение № 225/03.08.16 г. по т.д. № 3696/14 г. на
I т.о.; решение № 118/08.06.16 г. по т.д. № 729/15 г. на I т.о., в които е
прието, че: „Отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на
задължение по договор за банков кредит в рамките на общия размер на дълга,
което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на
породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение,
различно по основание или предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД.“.
Спогодбата
пък е двустранен договор, с който по дефиниция на чл. 365, ал. 1 ЗЗД страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор. Целта е да
се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. За да се
постигне тази цел, спорещите жертват действителното правно положение, като се
съгласят да считат помежду си, че то е било и е такова, каквото го
прогласява спогодбата. За това тя включва в себе си воля за частичен отказ от
съществуващо право, евентуално за частично поемане на несъществуващо
задължение-чл.365 ал.2 ЗЗД. Спогодбата цели да изключи възможността да се
оспорва предхождащото я правно положение-Решение по гр.д. № 2480/94год. на
ВКС-5 гр.о.
Съдът счита, че по
делото е доказано наличието на валидна облигационна връзка между страните -
споразумение от 30.01.2013 г., с който страните са уредили отношенията си във
връзка с други два договора за кредит, като са определили сумата, която Б.С.
дължи на "Б.Д." ЕАД, както и срока за погасяването на това
задължение. Както е прието в практиката на ВКС (напр. Решение № 985 от
27.12.2004 г. на ВКС по т. д. № 97/2004 г., ТК, II о. и Определение
№ 756 от 3.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 192/2010 г., II т. о., ТК) договорът за
спогодба има силата на закон между страните, като действието на договора за
спогодба е установително, но и
преобразуващо по отношение на съществуващите до
подписването ѝ правоотношения между страните. Налага се извод,
че със сключения договор отношенията между страните са преобразувани и от
момента на сключването му това е бил договорът, който е имал задължителна сила
между тях.
Въззивника въвежда възражения за недействителност
на договора поради противоречие със ЗПК, нищожност на отделни негови клаузи
поради противоречие с добрите нрави и други, но и възражение за оспорване
възникването на заемното правоотношение и реалното предаване на главницата по
договора.
Остатъците на главниците по
двата кредита от 29.07.2008 г. и 25.09.2009 г. в размер на 5 938, 59 лв. са
усвоени в деня на подписване на Споразумението от 30.01.2013 г. Това
потвърждава вещото лице П. Н. П. по приетата по делото счетоводна
експертиза - основно и допълнително заключение. Ето защо съдът приема, че
сумата 5 938, 59 лв. е реално предадена, макар и това да е станало по-рано от
подписване на споразумението.
Изхождайки от предмета на
договора – предоставяне на кредит под формата на заем, както и страните по него
– юридическо лице банкова институция и ответникът – физическо лице, изводът,
който се налага е, че договорът има характеристиките и на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което и при
решаване на настоящия спор приложение следва да намерят правилата на действащия
ЗПК.
Съдът намира, че
представеният Договор за обединяване на кредити от 30.01.2013 г., не отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, тъй като към него липсва
изобщо /изготвен или представен по делото/ погасителен план.
Съгласно императивните
изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат
да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
От съдържанието на процесния
договор за обединяване на кредити е видно, че в същия фигурира само
следната информация: за главницата /в
размер на 5838,59 лв./, лихвата по кредита е 14, 95 %, срок на издължаване 72
месеца, месечни мноски, съгласно погасителен план
/Приложение № 1/, което липсва.
В настоящия случай липсва посочване по отделно на
задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то
представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва
информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за
главница, лихви и допълнителни разходи се погасява.
Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
На това основание съдът намира, че искът се явява
основателен само за главницата, но не и за претендираните
лихви и разноски. Следователно по процесния
договор ответницата дължи единствено главницата /5938, 59 лв./, след приспадане
на сумата 1227,26 лв., тъй като от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че тя е извършила плащания по кредита в размер на
1227,26 лв., при което дължимата от нея сума е 4711,33 лв. /5938, 59
лв. - 1227,26 лв. = 4711,33 лв./, тоест ответницата дължи връщане само на
чистата стойност по кредита - главницата след приспадане на извършените от нея
плащания.
При несъвпадение изводите на
първостепенния съд с тези на настоящата инстанция, в обжалваната част решението
на районен съд гр. Костинброд следва да бъде отменено в частта, с която искът
за главницата е уважен за сумата над 4711,33 лв. до сумата 5176,95 лв. и
в тази част исковата претенция следва да се отхвърли. Частта от решението, с
която са уважени обективно съединените искове за заплащане на договорна лихва в
размер на 2 070, 25 лв., 122, 97 лв.
санкционна лихва, наказателна лихва в размер от 10, 07 лв. и заемни такси от
120, 00 лева следва да отмени, като тази претенция бъде отхвърлена изцяло. В
останалата част, решението на районен съд следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските
окръжен съд намира следното:
В първоинстанционното
производство на ищеца "Б.Д." ЕАД ще се следват разноски само в размер
на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение /списък с разноски не е
представен/, а на ответницата Б.С. разноски в размер на 337, 55 лева, съобразно
отвърлените искове.
За въззивното
производство въззиваемата страна "Б.Д." ЕАД
ще дължи на въззивника разноски в размер на 621,57
лева. За настоящата инстанция, на осн чл. 78, ал. 3 и
във вр. с ал. 8 от ГПК, на въззиваемата
страна, представлявана от юрисконсулт, по съразмерност следва да се присъдят
съдебни разноски в размер на 100,00 лв.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 20
от 17.01.2019 год. по гр. дело № 3/2018 год. по описа на РС- Костинброд, в ЧАСТТА, с която съдът е признал на осн.
чл. 422 от ГПК за установено, че ответницата Б.С.С. с
ЕГН: ********** *** дължи на "Б.Д." ЕАД, ЕИК: ………, главница по споразумение за обединяване на
кредити/30.01.13 г. за сумата над 4 711,33 лв. /четири хиляди седемстотин и
единадесет лева и тридесет и три стотинки/ до сумата 5 176,95 лв. /пет хиляди
сто седемдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/, както и в ЧАСТТА, с
която районен съд е признал за установено, че длъжникът Б.С.С.
с ЕГН: ********** дължи на ищеца
"Б.Д." ЕАД сумата договорна лихва в размер на 2070,25 лв., 122, 97
лв. санкционна лихва, наказателна лихва в размер на 10, 07 лв. и заемни такси
120, 00 лева и вместо това П О С Т
А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ищеца "Б.Д." ЕАД, ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н. срещу ответника Б.С.С.
с ЕГН: ********** ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване на
установено, че Б.С.С. с ЕГН: ********** дължи на
"Б.Д." ЕАД, ЕИК: ………,
сумата над 4 711,33 лв. /четири хиляди
седемстотин и единадесет лева и тридесет и три стотинки/ до сумата 5176,95 лв.
/пет хиляди сто седемдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща главница дължима по споразумение за обединяване на
кредити/30.01.13 г., сумата договорна лихва в размер на 2 070, 25 лв., 122, 97
лв. санкционна лихва, наказателна лихва 10, 07 лв. и заемни такси 120, 00
лева, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
20 от 17.01.2019 год. по гр. дело № 3/2018 год. по описа на РС- Костинброд в останалата част, с която искът с правно основание чл. 422
от ГПК е уважен за главницата по споразумение за обединяване на
кредити/30.01.13 г. за сумата от 4 711,33 лв. /четири хиляди седемстотин и
единадесет лева и тридесет и три стотинки/.
ОТМЕНЯ
решение №
20 от 17.01.2019 год. по гр. дело № 3/2018 год. по описа на РС- Костинброд в ЧАСТТА, с която на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК Б.С.С. с ЕГН: ********** *** е
осъдена да заплати на "Б.Д." ЕАД, ЕИК: ………, разноски за сумата над
100,00 лв. /сто/ лева до сумата 838,00 лв. /осемстотин тридесет и осем/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
20 от 17.01.2019 год. по гр. дело № 3/2018 год. по описа на РС- Костинброд в частта, с която районен съд е осъдил ответницата Б.С.С. с ЕГН: ********** *** да заплати на ищеца
"Б.Д." ЕАД, ЕИК: ……… съдебни разноски за сумата 100,00 лв. /сто/ лева.
ОСЪЖДА
"Б.Д." ЕАД, ЕИК: ………,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. М. С. и Д.Н. Н. да заплати на Б.С.С.
с ЕГН: ********** *** разноски за първоинстанционното
производство в размер на 337, 55 лв. /триста тридесет и седем лева и петдесет и
пет стотинки/ лева, съобразно отхвърлените искове.
ОСЪЖДА
"Б.Д." ЕАД, ЕИК: ……..,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н. да заплати на Б.С.С.
с ЕГН: ********** *** разноски за въззивното
производство в размер на 621,57 лв. /шестстотин двадесет и един лева и петдесет
и седем ст./ лева, съобразно уважената част.
ОСЪЖДА Б.С.С. с ЕГН: ********** *** да заплати на "Б.Д."
ЕАД, ЕИК: ………, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 100 лв. /сто/ лева, представляваща разноски по
съразмерност, направени във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.