Определение по дело №345/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 493
Дата: 13 август 2024 г. (в сила от 13 август 2024 г.)
Съдия: Магдалена Кръстева Недева
Дело: 20243001000345
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 493
гр. Варна, 13.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20243001000345 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от С. Й. А. срещу решение №
10/12.01.2024г. постановено по гр. д. № 333/2022г., по описа на ОС – Разград в
частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск за осъждането на ответника
„ДЗИ — ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София да й заплати сумата от
250 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди — болки и страдания от смъртта на нейния брат Н.Й.Н.,
починал при ПТП на 08.10.2020 г., причинено от водача на застрахования при
ответника товарен автомобил. Въззивницата намира решението в обжалваната
му част за неправилно и необосновано, постановено при допуснати
нарушения на материалния и процесуален закон. Счита, че по делото са
налице всички предпоставки от фактическия състав на предявения иск по чл.
432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 86 ЗЗД - застрахователно събитие, претърпени
имуществени вреди от ищцата С. А., както и причинно - следствена връзка
между претърпените вреди и загубата на брат й Н.Й.Н.. Навежда оплаквания,
че съдът не е съобразил и отчел, респ. не е изложил мотиви по отношение на
всички релевантни обстоятелства и факти досежно претърпените от нея
неимуществени вреди, които са доказани по делото посредством разпита на
изслушаните по делото свидетели Н. и М.. Излага съображения за доказаност
на дълбоките и непоправими душевни болки и страдания, преживени от нея
вследствие загубата на брат й, на по-силния интензитет на негативните
емоционални, физически и психически преживявания. Твърди неправилно
приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД, при несъобразяване практиката на ВКС
и ВС. Счита за безспорна пряката причинно-следствена връзка между
претърпените от нея неимуществени вреди и загубата на нейния брат, който
факт се подкрепя от заключението по изготвената и приета по делото СПЕ.
Съдът не е изследвал всички релевантни за конкретния случай обстоятелства,
а тези, които е обсъдил, са обсъдени незадълбочено и повърхностно, поради
което в обжалваната част решението е останало необосновано, респ. съдът е
стигнал до незаконосъобразен извод и неправилно е отхвърлил предявения
1
иск. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част като вместо него
постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявената от нея
искова претенция.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната част.
Постъпила е и въззивна жалба от ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД срещу
същото решение, но в частта в която дружеството е осъдено да заплати: 1)
на ищците Н. Н. Й., Н. Н. Й. и М. Н. Й. сумите от по 166 000 лв. на всеки от
тях; 2) на Н. Н. Й. и на М. Н. Й. над 40 000 лв. до присъдените от по 130 000
лв. на всеки от тях и 3) на М. и на Ю. А.и сумите от по 99 000 лв. на всеки от
тях, ведно със законната лихва върху посочените суми, както и в частта за
разноските. Въззивникът намира първоинстанционното решение в
обжалваните му части за неправилно и необосновано като постановено при
допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Присъдените обезщетения намира за
завишени по размер и несъответни на критерия за справедливост по см. на чл.
52 ЗЗД. Излага съображения за това, че съдът е допуснал нарушение на чл. 52
ЗЗД, постановявайки решението си при липса на мотиви относно преценката
на всеки един от релевантните за спора факти, при определянето на
конкретния размер на обезщетение, като не е извършил задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства. Позовава се на съдебната практика
обективирана в решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС,
I ТО, и цитираното в него ППВС № 4/1968г. Навежда доводи и за
несъобразяване с практиката на съдилищата по сходни случаи. Навежда
оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушение на
съдопроизводствените правила при определяне на обема на претърпените
неимуществени вреди, позовавайки се на изначално неправилно допуснати
СПЕ с оглед обстоятелството, че в исковата молба не се съдържат твърдения
за патологични изменения в психиката на ищците, установени с надлежна
медицинска документация. Всички изготвени по делото и оспорени СПЕ
намира за такива с идентично съдържание, без налична медицинска
документация, с изложени общотеоретични постановки, валидни за всички
хора, претъпели и изживели неочаквана загуба на близки хора. Още повече че
и самият експерт заявява, че заключенията са изготвени въз основа на данни
от ищците, без да му е представяна медицинска документация, нито
доказателства за предприемано лечение. Намира за неправилен и извода на
съда за съответност на присъдените обезщетения на икономическите условия
в страната към 2020 г. Навежда оплаквания и по отношение изводите на съда
за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите, както и за нарушение на процесуалния закон при оставянето без
уважение на искането му за назначаване на повторна КСМАТЕ. Моли съда да
отмени обжалваното решение в съответните му части и вместо него да
постанови друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове в
обжалваните части. Претендира присъждане сторените във въззивното
производство разноски. На основание чл. 266, ал. 3 ГПК иска от съда
допускането на повторна КСМАТЕ, която да даде отговори на следната
задача: „Какви биха били уврежданията на пътниците в лекия автомобил в
случай, че водачът Н. Н. беше изпълнил задълженията си съгласно ЗДвП да се
движи с разрешената скорост и при възникване на опасност на пътя да
предприеме аварийно спиране и ПТП беше настъпило по описания в
допълнителната АТЕ и КСМАТЕ начин и биха ли довели те до смъртен
изход?“
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната
2
страна Н. Н. Й., Н. Н. Й., М. Н.а Й., М. Н. А., Ю. А. А. и С. Й. А., чрез
пълномощника им адв. С., с който се изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба с подробно изложени съображения за това. Иска се
жалбата да бъде оставена без уважение. Изразено е и становище за
неоснователност на доказателственото искане, тъй като в.лица са отговорили
на поставения въпрос.
Предмет на настоящото производство е и постъпилата частна жалба с
вх. № 1870/10.04.2024 г. по вх. рег. на РОС, подадена от ДЗИ „Общо
Застраховане“ ЕАД, чрез адв. Д., срещу постановеното по гр.д. № 333/2022 г.,
по описа на РОС определение № 155/21.03.2024 г., с което съдът е оставил без
уважение искането на дружеството за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Частният
жалбоподател счита определението за неправилно и необосновано, като
постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Според него дължимите на
процесуалните представители на страните адвокатските възнаграждения
следва да се определят при съотношение между цената на иска и
уважената/отхвърлената част от него, а не при съобразяване само на
уважената част, като без значение е факта дали оказаната правна помощ е
възмездна или безвъзмездна. Касае се за отношения между адвокат и клиент и
няма основание това да рефлектира по какъвто и да било начин на насрещната
страна в производството. Същевременно отговорността за разноски на
насрещната страна е с едно и също съдържание, независимо дали същата бива
осъдена да заплати разноски за платена или за безплатно оказана адвокатска
защита. Счита, че обжалваното определение е постановено в отклонение на
константната съдебната практика на ВКС, обективирана в определение № 188
от 10.05.2021 г. по ч. т. д. № 2193 / 2020 г. по описа на ВКС, I ТО, определение
№ 492 по ч. гр. д. № 138/2019 г. по описа на ВКС, I ТО, определение № 54 по
ч. гр. д. № 84/2019 г. по описа на № IV ГО, ВКС и др., съгласно която размерът
на дължимото адвокатско възнаграждение при оказана безплатна помощ също
се определя при съотношение между цената на иска и отхвърлената/уважената
част от него. Ето защо, намира, че при частично уважен иск възнаграждението
по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се определи въз основа на цената на предявения
иск по реда на НМРАВ, като така изчисленото минимално възнаграждение се
редуцира съразмерно на уважената (респ. отхвърлената, съобразно
процесуалното качество на представляваната страна) част от иска. С
обжалваното определение първоинстанционният съд е изчислил дължимите
адвокатски възнаграждения единствено при съобразяване на присъдените
суми по всеки иск, без да се държи сметка за отхвърлените части от тях.
Счита, че в настоящия случай общо възнагражденията за оказана безплатна
адвокатска помощ по всичките искове на Н., Н., М., М. и Ю. следва да
възлизат на 55 029,60 лв. Моли съда да отмени обжалваното определение и да
определите адвокатските възнаграждения за оказана безплатна адвокатска
помощ при съобразяване на цените на предявените искове и уважените части
от тях.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Н. Н. Й., Н. Н.
Й., М. Н.а Й., М. Н. А., Ю. А. А. и С. Й. А., чрез пълномощника им адв. С., с
който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Иска се от
съда да остави без уважение частната жалба, респ. обжалваното определение
да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.
След като разгледа книжата по делото и извърши проверка за
редовността на жалбите, съдът установи следното:
3
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. чл. 275, ал. 1
ГПК, като същите са надлежно администрирани. Насочени са срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването и отговарят на законовите изисквания, в т.ч. са внесени
дължимите държавни такси, поради което се преценява от въззивния съд като
процесуално допустими и редовни и следва да се насрочат за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Направеното доказателствено искане за назначаване на повторна
КСМАТЕ съдът преценява като допустимо, но неоснователно доколкото видно
от писменото заключение на експертизата, приета пред първата инстанция,
както и от обясненията на в.лица, дадени в съдебно заседание, отговор на
поставения въпрос вече е даден. При това положение искането се оставя без
уважение.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 268 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на С. Й. А., чрез адв. А.
С., и въззивна жалба на ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД, чрез адв. Д. и адв. Н.,
срещу решение № 10/12.01.2024г. постановено по гр. д. № 333/2022г., по описа
на ОС – Разград, както и частната жалба на ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД,
чрез адв. Д., срещу определение № 155/21.03.2024г. постановено по гр.д. №
333/2022г., по описа на РОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на застрахователното дружество
за назначаване на повторна КСМАТЕ с поставена във въззивната жалба
задача.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
05.11.2024г. от 13,30часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4