Присъда по дело №2634/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 5
Дата: 14 януари 2025 г. (в сила от 30 януари 2025 г.)
Съдия: Екатерина Стефанова Роглекова
Дело: 20235300202634
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Пловдив, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четирИ.десети
януари през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Екатерина Роглекова
СъдебниСевдалина Казанцева

заседатели:Валентина Попова
при участието на секретаря Гергана Спасова
и прокурора Славена Костова
като разгледа докладваното от Екатерина Роглекова Наказателно дело от общ
характер № 20235300202634 по описа за 2023 годИ.
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. В. М. – роден на *** г. в гр. П., живущ в гр.
П., ***, ***,, със средно образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 28.11.2022 г. в гр. П. на ул. „***“ при
управляване на моторно превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер” с регистрационен № *** е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват",
чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре.”; като по непредпазливост е причинил смъртта на
М.Б. Г., ЕГН **********, настъпила на 06.12.2022 г. в гр. П., като деянието е
извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3,
предл. последно б. „б”, предл. първо, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК
вр. чл. 2, ал. 2 от НК вр. чл.54 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия Т. В. М. наказание ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ
1
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА
подсъдимия Т. В. М. от право да управлява моторно превозно средство за срок
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимия Т. В. М. наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което е бил задържан по
реда на ЗМВР на 28.11.2022 г. за срок от 24 часа.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1 бр. компакт диск,
предоставен от РЦ 112- Кърджали, приложен към делото, ДА ОСТАНЕ по
същото, след влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Т. В. М. да
заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 2531,50 (две хиляди
петстотин тридесет и един лева и 50 ст.) лева, представляваща направени
разноски в хода на досъдебното производство, както и на частните обвинители
П. Т. Г., К. П. Г., Б. П. Г. лично и в качеството му на законен представител на
малолетния пострадал Й. Б. Г., сумата от 2300 /две хиляди и триста/ лева
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда по НОХД № 2634/23г. по описа на Пловдивския
окръжен съд
П.ската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение на Т. В. М.
ЕГН: ********** за престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно б.”б”,
предл.първо вр. ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това че:
На 28.11.2022 г. в гр. П. на
ул.”***“ при управляване на моторно превозно средство – товарен автомобил
“Мерцедес Спринтер” с регистрационен № *** е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват", чл.119,
ал.1 от ЗДвП: “При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или премИ.ващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.”; като по непредпазливост е причинил смъртта на М.Б.
Г. ЕГН **********, настъпила на 06.12.2022г. в гр.П., като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Съдебното разглеждане на делото бе проведено при условията на чл.
371, т. 2 от НПК. В хода на допуснато съкратено съдебно следствие
подсъдимият призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК съдът прие, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства и с определение от 16.01.2025 г. обяви, че ще ползва това
самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр. П.
поддържа повдигнатото обвинение. Счита го за доказано от самопризнанието
на подс.М. и от събраните на досъдебното производство доказателства.
Акцентира върху реда, по който се е развило производството, като предлага
при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер около 4 години, чието изтърпяване да
се отложи на основание чл. 66 от НК. Моли се М. да бъде лишен от право да
управлява МПС за период от около 4 години, като взема отношение по
приложените по делото веществени доказателства, както и направените
разноски.
Повереникът на частното обвинение – адв. К. се солидаризира
заявеното от прокурора, като от своя страна подробно анализира установената
фактическа обстановка и пледира за осъждането на подсъдимия.
Частните обвинители П. Г. и Б. Г. - лично и в качеството му на
законен представител на малолетния пострадал Й. Б. Г. - поддържат
изложеното и заявяват, че искат справедливост.
1
Защитата, в лицето на адв. К. акцентира на добрите характеристични
данни на подсъдимия и смекчаващите отговорността обстоятелства, в каквато
насока излага подробни доводи, обръща внимание, че място при определяне
на наказанието трябва да намери приложението на разпоредбата на чл. 2 ал.2
от НК.
Подсъдимият поддържа тезата на адвоката си и изразява искреното си
и дълбоко съжаление за стореното. В последната си дума предоставя на съда
да определи наказанието му.
За да изясни делото от фактическа страна, Пловдивският окръжен съд
съобрази, че при установяване на съставомерните факти в процедурата по чл.
371, т. 2 НПК е ограничен от описанието на процесните събития в
обстоятелствената част на обвинителния акт (чл. 373, ал. 3 НПК) така, както са
били признати от подс. М.. Прокурорът ги е изложил подробно и
последователно и за относими към инкриминираните деяния съдът намери
следните обстоятелства:
Подсъдимият Т. В. М. е роден на *****г. в гр.П., б., ***, ***,
правоспособен водач на моторно превозно средство категория „В“,
неосъждан, с ЕГН **********. Същият притежавал СУМПС № *** със срок
на валидност от 05.05.2011г. до 05.05.2021г. Към инкриминираната дата
подсъдимият работел като шофьор в куриерска компания „Еконт“ и
управлявал товарен автомобил “Мерцедес Спринтер” с регистрационен №
***.
На 28.11.2022г. в гр.П. около 18.00ч. подс. Т. М. управлявал товарен
автомобил “Мерцедес Спринтер” с регистрационен №*** по платното за
движение на ул.„***“, по хоризонтален и равен участък от пътя, в посока от
запад на изток, със скорост около 45 км/ч. В автомобила пътувал единствено
водачът М.. Времето било дъждовно, а пътната настилка била асфалтова и по
това време - мокра. Видимостта била намалена, като движението на
автомобила се осъществявало на изкуствена светлИ. – автомобилни фарове и
включено улично осветление. В същото време пострадалата М.Г. била на
северния /левия/ тротоар на ул.“***“ в гр.П. и решила да пресече пътното
платно на пешеходната пътека-надлежно означена с пътен знак „Д 17-
Пешеходна пътека“ и със специално очертана пътна маркировка тип „зебра“
/изобразена чрез напречна пътна маркировка от вида М 8.1/. Същата била
разположена върху пътното платно на ул.„***“ като широчината на описаната
пешеходна пътека възлизала на 3 м., а дължината била 7,5м. По същото време,
към зоната на пешеходната пътека, с управлявания от него автомобил, при
посока на движение от запад на изток по ул.“***“, се движил подс.М..
Когато управляваният от подс. М. товарен автомобил марка
“Мерцедес Спринтер” с регистрационен № *** се намирал на разстояние от
около 69-70 м. от Г., пешеходката Г., която била извън опасната зона за
спиране на автомобила, предприела пресичане със спокоен ход върху
пешеходната пътека на ул.“***“ в посока от север на юг, от ляво на дясно пред
2
автомобила. Подс. М. имал възможност да възприеме Г., обаче не бил
концентриран върху управлението и съсредоточен върху пътната обстановка,
поради което не забелязал своевременно предприемащия пресичане по
пътното платно пешеходец, с което нарушил нормата на чл.20 ал.1 ЗДвП.
Въпреки че подс. М. приближавал към пешеходна пътека, специално очертана
с маркировка върху пътното платно и сигнализирана с пътен знак „Д 17 -
Пешеходна пътека“, той не пропуснал стъпилата на пешеходната пътека и
премИ.ваща по нея пешеходка М.Г., като не предприел действия по
намаляване скоростта си на движение или спиране на управляваното от него
превозно средство, а с непроменена скорост от около 45 км/ч. продължил да
управлява автомобила си, с което нарушил повелята на чл. 119 ал.1 от ЗДвП.
Подс. М. имал техническа възможност да забележи пешеходката в
момента, в който последната предприела пресичане на платното за движение
по пешеходната пътека, тъй като тя била видима за него, но не реагирал в този
момент, а едва когато бил на около 17-18 м от пешеходката, а тя вече била
изминала върху платното за движение път около 4,37 м, като задействал
спирачната система на автомобила си, но въпреки това след около 1,4 сек.
настъпил удар, който бил неизбежен, поради закъснялата реакция на водача
при възникналата пътна ситуация.
Ударът настъпил на платното за движение на ул.“***“ в конфликтната
точка, която приблизително се намирала по дължИ. на 4,6-5,6 м източно от
ориентира, приет в протокола за оглед и на около 1 м след маркираната
пешеходна пътека, а по ширИ. на 1,7 – 2,1 м северно от южната граница на
платното за движение. За ориентир е била приета метална шахта с квадратна
форма, разположена на платното за движение на ул.„***“, непосредствено до
южния тротоар на кръстовището с ул.„Р.“, като на 1,10 м източно от
ориентира се намирала пешеходната пътека, разположена на ул.
“***“.
В момента на удара скоростта на автомобила била около 41-42 км/ч.,
като пострадалата била ударена с предната лява половИ. на товарния
автомобил, управляван от обвиняемия. Ударът на автомобила попаднал в
дясната страна на тялото на пешеходеца Г., което било отхвърлено напред и
паднало на пътното платно.Товарният автомобил, управляван от подсъдимия,
спрял на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието.
В резултат на удара на пострадалата Г. били причинени множество
травматични увреждания: тежка гръдна травма, изразяваща се в
кръвонасядане на белите дробове двустранно, счупване на ребра вляво - от 7-
мо до 8-мо до мястото на гр. кост, 2-ро по средна мишнична линия, 4-то, 5-то
и 6-то ребро по средна мишнична линия; в дясно - от 1-во до 9-то по предна
мишнична линия, от 2-ро до 5-то по задна мишнична линия и от 2-ро до 12-то
в близост до гръбначния стълб, стъпаловидни напуквания по интимата на
гръдната аорта, с непълно разрушаване на целостта й, счупване на дясна
3
ключица, кръвонасядане на опоръка на тънкото черво на обща площ с размери
10/15см., две разкъсвания на десния бъбрек с хематом, разполагащ се по
задната му повърхност под капсулата му, както и кръвонасядане на мастната
капсула на същия, косо счупване на дясна раменна кост, възпалителни
изменения в двата бели дроба (пневмония) с двустранен излив в гръдната
кухини, кръвонасядания по главата, тялото и крайниците, охлузване на долен
десен крайник.
Водачът М., притеснен от случилото се, веднага слязъл от автомобила
и отишъл при пострадалата, която лежала на асфалтовата настилка.
Последиците от описания инцидент били възприети от множество свидетели,
намиращи се по това време в района на местопроизшествието - св. С. С., св.Т.
С., св. Г. Х., св. Е. З., като лицата последователно между 18:10:07ч. и
18:13:39ч. позвънили на националния спешен телефон 112, за да съобщят за
случилото се.
Въз основа на получения сигнал за възникнало ПТП на място
пристигнал екип на сектор „ПП“ при ОДМВР гр.П. в състав - св.Р. Ж. и св.И.
Ч. - младши автоконтрольори, които установили самоличността на водача на т.
ав. „Мерцедес“ с рег. № ***, а именно подс. Т. В. М..
Подс. М. бил тестван с техническо средство „Дрегер“ за наличие на
алкохол в издишания от него въздух, който отчел отрицателен резултат. Подс.
М. бил тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества от
пристигналия на място служител на сектор „Пътна полиция“ св. Л. Д. като
техническото средство отчело положителен резултат за употреба на
амфетамин. Подс. М. не бил съгласен с показанията на този тест, като отрекъл
да бил употребил наркотични вещества и пожелал да даде кръвна проба,
поради което му бил издаден талон за медицинско изследване и съставен
АУАН сер. GA с № 856024 от 28.11.2022г., с който му било иззето СУМПС №
***, поради изтекъл срок на валидност.
Предвид настъпилия пътен инцидент, било започнато по реда на чл.
212 ал.2 от НПК досъдебно производство с извършване на оглед на
местопроизшествието от разследващ полицай при сектор „РПТ“ ОДМВР П. /л.
31-32 Том 1/ .
Пострадалата Г. била откарана от екипа на ЦСМП по спешност в
Клиника по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ „Св. Г.” – ЕАД
П., където била приета по спешност в тежко увредено състояние, след ПТП,
довело последствие до получени възпалителни изменения в двата бели дроба
(пневмония) с двустранен излив в гръдната кухини, така че въпреки пълния
обем от медицински грижи, в 23,35ч. на 06.12.2022г. настъпила смъртта на
пострадалата Г..
Съобразно извършената съдебномедицинска експертиза на труп
/л.161-166 Том 2/, при огледа и аутопсията върху трупа на М.Б. Г. са били
установени: тежка гръдна травма, изразяваща се в кръвонасядане на белите
дробове двустранно, счупване на ребра вляво - от 7-мо до 8-мо до мястото на
4
гр. кост, 2-ро по средна мишнична линия, 4-то, 5-то и 6-то ребро по средна
мишнична линия; в дясно - от 1-во до 9-то по предна мишнична линия, от 2-ро
до 5-то по задна мишнична линия и от 2-ро до 12-то в близост до гръбначния
стълб, стъпаловидни напуквания по интимата на гръдната аорта, с непълно
разрушаване на целостта й, счупване на дясна ключица, кръвонасядане на
опоръка на тънкото черво на обща площ с размери 10/15см., две разкъсвания
на десния бъбрек с хематом, разполагащ се по задната му повърхност под
капсулата му, както и кръвонасядане на мастната капсула на същия, косо
счупване на дясна раменна кост, възпалителни изменения в двата бели дроба
(пневмония) с двустранен излив в гръдната кухини, кръвонасядания по
главата, тялото и крайниците, охлузване на долен десен крайник.
Според заключението на вещото лице основната причина за
смъртта на М.Г. е тежката гръдна травма, представена от гореизброените
травматични увреждания, с непосредствено усложнение и непосредствена
причина за смъртта възпалителни изменения в двата бели дроба /двустранна
пневмония/.
Хипостатичната пневмония била обичайно срещано усложнение при
пациенти, с наличие на гръдна травма, като уврежданията поради естеството
си довели до продължително залежало състояние на пострадалата. Това
водило до изразен застой на кръвта и влошена вентилационна способност на
белите дробове, което било предпоставка за развитие на възпалителни
изменения в тях. Обичайно при такива пациенти с наличие на множествени
травми се наблюдавало и намаление на съпротивителни сили на организма,
което било също предпоставка за развитие на възпалителни усложнения.
Експертизата също така е отчела, че установените
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи
предмети и е възможно да са възникнали по начин и време към
инкриминираната дата на процесното ПТП.
Вещото лице заключва, че несъмнено е налице пряка причинно -
следствена връзка между възникналите травматични увреждания, настъпилите
усложнения и причината за смъртта. Трупните изменения към момента на
извършване на аутопсията, съобразено с климатични условия на сезона,
отговарят на смърт от около второ денонощие.
В хода на разследването е била извършена комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л.183-215 Том 2/, като
видно от заключението и, експертите са достигнали до следните
изводи: 1.Ударът (първоначалният контакт) е настъпил на платното за
движение на място, което се намира:
- по дължИ. 4,6 – 5,6 м източно от ориентира, приет в протокола за оглед и на
около 1 м след маркираната пешеходна пътека. - по ширИ. на 1,7 –
2,1 м северно от южната граница на платното за движение. / б.а.- в протокола
за оглед на местопроизшествие за ориентир е приета метална шахта с
квадратна форма, разположена на платното за движение на ул.„***“,
непосредствено до южния тротоар на кръстовището с ул.
5
„Р.“./ 2. Скоростта на товарен
автомобил „Мерцедес“ непосредствено преди задействане на спирачната му
система е била около 45 км/ч, а в момента на удара е била около 41-42
км/ч. В обстоятелствената част
на експертизата е констатирано, че дължината на пълния спирачен път при
движение на т.ав. “Мерцедес“ при скорост от 45км/ч е 27,40м. Водачът би
имал техническа възможност да избегне произшествието, ако бе реагирал на
разстояние равно или по – голямо от дължината на пълния спирачен път
/опасна зона/ или на разстояние дължината на пълния спирачен път плюс
разстояние на сигурност, което в изследвания случай е 29,40м /дължИ. на
пълния спирачен път плюс 2 м. разстояние на
сигурност/. 3. В анализираната пътна ситуация,
от момента, в който пешеходката М.Г. е навлязла на платното за движение,
водачът на т. ав. „Мерцедес“ при своевременна реакция и задействане на
спирачната система с максимална интензивност, е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин
да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране със скоростта, с
която се е движил, тъй като в този момент мястото на удара е било извън
опасната зона на автомобила. 4.
Пешеходката М.Б. Г. би избегнала удара, ако беше спряла движението си,
преди да навлезе в коридора на движение на т.а. „Мерцедес“, тъй като тогава
т.а. „Мерцедес“ би преминал пред нея. 5. Когато мястото на удара е
било извън дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ на
т.ав.“Мерцедес“, т.е. на около и повече от 29–30 м, пешеходката М.Б. Г. е била
около средата на платното за движение и е била видима за водача на
автомобила, при което водачът на автомобила при своевременна реакция и
задействане на спирачната система е имал техническа възможност да избегне
удара, като спре преди да достигне до пешеходеца.

6. При огледа и аутопсията върху трупа на М.Б. се установяват: т.1.
тежка гръдна травма, изразяваща се в кръвонасядане на белите дробове
двустранно, счупване на ребра вляво - от 7-мо до 8-мо до мястото на гр. кост,
2-ро по средна мишнична линия, 4-то, 5-то и 6-то ребро по средна мишнична
линия; в дясно - от 1-во до 9-то по предна мишнична линия, от 2-ро до 5-то по
задна мишнична линия и от 2-ро до 12-то в близост до гръбначния стълб,
стъпаловидни напуквания по интимата на гръдната аорта, с непълно
разрушаване на целостта й, счупване на дясна ключица, т.2 кръвонасядане на
опоръка на тънкото черво на обща площ с размери 10/15см., т.3 две
разкъсвания на десния бъбрек с хематом, разполагащ се по задната му
повърхност под капсулата му, както и кръвонасядане на мастната капсула на
същия, т.4. косо счупване на дясна раменна кост, т.5.възпалителни
изменения в двата бели дроба (пневмония) с двустранен излив в гръдната
кухини, т.6.
кръвонасядания по главата, тялото и крайниците, охлузване на долен
6
десен крайник,
7.Травматичните увреждания от т.1 до т.4 и т.6, изброени по-горе са били
причинени при удара на тялото от автомобила. Травмите в дясната част на
тялото са били причинени при директния удар от автомобила, а останалите
травми и охлузвания вляво са причинени след падането на тялото на земята.

8. При удара са получени директно травмите: счупване на ребра в
дясно - от 1-во до 9-то по предна мишнична линия, от 2-ро до 5-то по задна
мишнична линия и от 2-ро до 12-то в близост до гръбначния стълб,
стъпаловидни напуквания по интимата на гръдната аорта, с непълно
разрушаване на целостта й, счупване на дясна ключица, кръвонасядане на
белите дробове двустранно, кръвонасядане на опоръка на тънкото черво на
обща площ с размери 10/15см, две разкъсвания на десния бъбрек с хематом
разполагащ се по задната му повърхност под капсулата му, както и
кръвонасядане на мастната капсула на същия, косо счупване на дясна раменна
кост.
След отхвърляне на тялото и падане на земята са били получени
травмите: счупване на ребра в ляво - от 7-мо до 8-мо до мястото на гр. кост, 2-
ро по средна мишнична линия, 4-то, 5-то и 6-то ребро по средна мишнична
линия, кръвонасядания по главата, тялото и крайниците; охлузване на долен
десен крайник.
След травмирането на тялото, в последствие са били получени
възпалителни изменения в двата бели дроба (пневмония) с двустранен излив в
гръдната кухини.
9. В момента на удара, тялото на пешеходката М.Б. Г. е било
разположено с дясната си страна към автомобила. 10. Основната
причина за смъртта на М.Б. е тежката гръдна травма, представена от
гореизброените травматични увреждания, с непосредствено усложнение и
непосредствена причина за смъртта възпалителни изменения в двата бели
дроба /двустранна пневмония/. 11. Хипостатичната пневмония е
обичайно срещано усложнение при пациенти с наличие на гръдна травма,
изразяваща се в контузия на белия дроб, което е терен за развитие на
възпалителен процес и на фона на останалите травми е довело до
продължително залежало състояние на пострадалата. Това води до изразен
застой на кръвта и влошена вентилационна способност на белите дробове,
което е предпоставка за развитие на възпалителни изменения в тях. Обичайно
при такива пациенти с наличие на множествени травми се наблюдава и
намаление на съпротивителни сили на организма, което е също предпоставка
за развитие на възпалителни усложнения.
Изследвайки механизма на възникналото пътнотранспортно
произшествие, експертният състав е възприел като най-вероятна от
техническа гледна точка обстановка, при която водачът Т. В. М. е управлявал
т.а. „Мерцедес“ по платното за движение на ул. „***“ в посока от запад на
7
изток, през това време пешеходката М.Б. Г. на 65 год. е била на северния
(левия) тротоар. Когато т.а. „Мерцедес“ е бил на около 69 - 70 м, пешеходката
М.Б. Г. е предприела пресичане на платното за движение в посока от север на
юг, от ляво на дясно пред автомобила. Водачът на т.а. „Мерцедес“ е реагирал,
когато е бил на около 17 - 18 м, като е задействал спирачната система, но
въпреки това след около 1,4 сек е настъпил удар, който вече е бил неизбежен.
Ударът е настъпил в предната лява половИ. на т.а. „Мерцедес“ и в дясната
страна на тялото на пешеходката М.Б. Г.. След удара автомобила се е
установил на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни
от фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходката М.Б. Г. е паднала на
платното за движение пред автомобила на мястото, посочено от свидетелите.

Според заключението на цитираната експертиза основна причини за
настъпилото произшествие от техническа гледна е, че водачът на т.а.
„Мерцедес“ - Т. В. М. не е реагирал своевременно на опасността от удар с
пешеходката, която е била видима за него при движението си по платното,
на разстояние по - голямо от дължината на пълния спирачен път (опасна
зона).
В рамките на разследването е била извършена съдебно
химикотоксикологична /токсикохимична/експертиза /л.175-176 Том 2/, която е
излязла със становище, че от извършените изследвания на предоставените
биологични проби, взети от подс.Т. М., не е установено наличие на
наркотични вещества.
По делото е приложената схема на кръстовището на ул.“***“ с ул.“Р.“
и обяснителна записка от ОП „Организация и контрол на транспорта“ при
Община П. л.126-127 том 1/, видно от която по пътното платно ул.“***“ има
пешеходна пътека - специално очертана с маркировка и сигнализирана с пътен
знак.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства,
събрани в хода на проведеното по реда на гл. 27 от НПК "съкратено съдебно
следствие"- чл. 371, т. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно: самопризнанията
на подсъдимия М. относно фактите, посочени в обвинителния акт, направени
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, показанията на свидетелите Е. В. З., С. С. С.,
Т. Л. С., Г. К. Х. , Р. В. Ж., Ю. Н., Л. И., К. Г. И. , П. Т. Г., Б. П. и К. П. Г.,
обективирани в протоколи за разпит на свидетели на досъдебното
производство, приложените писмени доказателства – протокол за оглед на
МП, албум, свидетелски показания, препис извлечение от акт за смърт,
удостоверение за наследници, съдебно-медицински експертиза, авто-
техническа експертиза, комплексна експертиза, химикотоксикологична
/токсикохимична/експертиза, характеристична справка, справка съдимост.
Всички посочени доказателства, са приобщени на основание чл. 373, ал.
8
2, във вр. с чл. 372, ал. 4 и чл. 283 от НПК, и обсъдени по реда на чл. 107, ал. 5
от НПК.
Посочените доказателства са приобщени към доказателствения
материал по съответния в НПК ред, а обсъдени по същество същите са
обективни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се като сочат на
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Показанията са
последователни, непротиворечиви, в отношение на пълно покрИ.е и
допълване. Същите кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал. От тези доказателствени източници съдът установи
по категоричен начин фактите относно датата, мястото, начИ. на извършване
на деянието, както и неговото авторство.
Съдът съобрази и факта, че в обясненията на подсъдимия, дадени от
него в хода на досъдебното производство, които по реда на НПК са приобщени
към доказателствата по делото, М. е изразил съжаление за стореното.
След анализ на доказателствената съвкупност съдът констатира, че
всички събрани в досъдебната фаза и приобщени към материалите по делото в
съдебната фаза на процеса доказателствени източници кореспондират с
направеното от подсъдимия пред съда самопризнание, като установяват по
безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи от обективна и субективна страна:
С деянието си подсъдимият е извършил престъпление по чл.343, ал.3,
предл. последно б.”б”, предл.първо вр. ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК, за
това че:
На 28.11.2022 г. в гр. П. на ул.”***“ при управляване на моторно
превозно средство – товарен автомобил “Мерцедес Спринтер” с
регистрационен № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно:
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват",
чл.119, ал.1 от ЗДвП: “При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или премИ.ващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.”; като по непредпазливост е причинил смъртта на М.Б.
Г. ЕГН **********, настъпила на 06.12.2022г. в гр.П., като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Подсъдимият М. е годен субект на престъплението, тъй като е привел
в действие механизмите и уредите на моторното превозно средство – товарен
автомобил по смисъла на ЗДвП. В качеството си на водач на ППС и участник в
движението със своите действия и бездействието си да предотврати
настъпилото ПТП, което е бил длъжен да стори, е оказал влияние на
9
движението по пътя като е причинил смъртта на пострадалата.
Подсъдимият нарушил правилото за движение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП,
вменяващо задължение на водачите на МПС да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Част от това задължение е
водачите да следят непрекъснато пътната обстановка. Подсъдимият не бил
достатъчно концентриран и внимателен при управлението на МПС и не
възприемал непрекъснато и пълно пътната обстановка и не видял
пресичащата пешеходка М.Г.. В резултат на това нарушение подсъдимият не
възприел опасността за движението, а е имал възможност да види
своевременно пострадалата.
Подсъдимият М. е нарушил и правилото за движение по смисъла на
чл.119, ал.1 от ЗДвП. Това е така, тъй като при приближаване на пешеходната
пътека е следвало да намали скоростта, да спре автомобила и да пропусне
намиращата се вече върху пътеката пешеходка М.Г.. Несъобразяването с
цитираната разпоредба е довело до сблъсъка на МПС и пешеходката,
вследствие на което на същата са причинени увреждания, несъвместими с
живота. Нарушаването на това правило е в пряка причинна връзка с
последвалата смърт на Г..
Съдът намира за безспорно установен механизма на възникналото
ПТП-ие. В тази връзка напълно кредитира отговорите на експертите,
изготвили заключенията по автотехническата и комплексна експертиза – а
именно, че дължината на пълния спирачен път при движение на т.ав.
“Мерцедес“ при скорост от 45км/ч е 27,40м. Водачът би имал техническа
възможност да избегне произшествието, ако бе реагирал на разстояние равно
или по – голямо от дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ или на
разстояние дължината на пълния спирачен път плюс разстояние на сигурност,
което в изследвания случай е 29,40м /дължИ. на пълния спирачен път плюс 2
м. разстояние на сигурност/.В настоящия случай, от момента, в който
пешеходката М.Г. е навлязла на платното за движение, водачът на товарния
автомобил „Мерцедес“ при своевременна реакция и задействане на
спирачната система с максимална интензивност, е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин
да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране със скоростта, с
която се е движил, тъй като в този момент мястото на удара е било извън
опасната зона на автомобила.
Според съдебните медици несъмнено е налице пряка причинно -
следствена връзка между ПТП – то и възникналите травматични увреждания,
настъпилите усложнения и причината за смъртта на М.Г..
От субективна страна подсъдимият М. не е предвиждал
общественоопасния характер на деянието си и неговите общественоопасни
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати (чл. 11,
ал.3, пр.1 от НК), т.е. е действал виновно, при проявена непредпазливост.
Несъзнателната непредпазливост на подсъдимия се изразява в липса на
10
представи за настъпилото общественоопасно деяние, но въпреки това за М. е
било психически възможно да предвиди неблагоприятените последици от
своето поведение. Възможността да предвиди последиците, съдът открива и в
обстоятелството, че М. е с дългогодишен шофьорски опит, който би следвало
да е изградил определени навици у същия с оглед не само спазване правилата,
установени в ЗДвП, но и с оглед възможността му да прецени и реагира при
възникнала опасност на пътя, каквото безспорно представлява премИ.ването
на лица по надлежно обозначени за това пешеходни пътеки.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За да определи адекватното наказание за извършеното от М.
престъпление, съдът съобрази на първо място предвиденото за извършеното
от него престъпление наказание, съобразявайки разпоредбата на чл. 2 ал.2 от
НК, а именно - лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години.
Освен това беше отчетена и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от
НПК, която задължава съда при провеждането на съдебното следствие по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК да наложи наказание при условията на чл. 58а от НК.
На следващо място съдът следваше внимателно да отчете наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Според съдебният състав смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства са: чистото му съдебно мИ.ло и изразеното искрено съжаление
за стореното, трудовата му ангажираност, фактът, че полага грижи за
семейство. Признанието му в настоящия казус не следва да бъде ценено като
такова, съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с ТР №
1/06.04.2009 г. по т.д. 1/2008 г. на ОСНК.
Отегчаващи обстоятелства съдът не установи
И така - съдът намери, че наличните смекчаващи обстоятелства не са
многобройни, като никое от тях не е изключително. Предвиденото в закона
най-леко наказание не е несъразмерно тежко. Ето защо, при преценката
извършена по реда на чл. 58а, ал. 4 НК, съдът прие, че не са налице
предпоставките на чл. 55 НК и наказанието на подсъдимия следва да се
определи по реда на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК.
При това положение, с оглед отчетените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, съдът прецени, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като въз основа на горното определи на подс. М.
наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. На осн. чл. 58а, ал. 1 от
НК редуцира така определеното наказание с една трета, в резултат на което с
присъдата се наложи на подс. М. наказание ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
Като прецени, че за постигане целите на наказанието не се налага
подс. М. да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от
свобода, съдът на осн. чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението му с изпитателен
срок от ТРИ години. За това свое решение, съдебният състав взе предвид
обсъдените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, които
безспорно сочат, че индивидуалната превенция може да бъде постигната и без
11
изолиране на подсъдимия М. от обществото, а що се отнася до генералната
такава, тя се реализира не само и не толкова с високи по размер наказания, а
преди всичко със своевременното и адекватно санкциониране на
извършителите на престъпления.
Наличните смекчаващи обстоятелства, техният брой, относителна
тежест и значение, чувствително преобладават, като обуславят извод относно
възможността за успешно постигане на целите по чл. 36 НК с приложение на
института на условното осъждане по отношение на извършителя.
Принудителното изолиране на подсъдимия от обществото и семейството му
не е необходимо и обществено оправдано, като с нищо не би допринесло за
поправянето му. С определянето на изпитателен срок от три години ще бъде
постигнат необходимият баланс между поправянето и превъзпитанието на
осъдения и общопревантивната функция на наказанието.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 66, ал. 1 от
НК съдът отложи изтърпяване на наложеното наказание.
На основание чл. 343г от НК съдът лиши подс. М. от право да
управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ години. Това наказание, на осн. чл. 58а,
ал. 5 НК не подлежи на редуциране. Определеният от съда размер на
кумулативното наказание "лишаване от право" съдът прецени за справедлив с
оглед на това, че посредством допълнителното наказание по чл.343г от НК ще
се постигнат в максимална степен целите на индивидуалната и генералната
превенция. С лишаването на подсъдимия от право да управлява МПС за един
сравнително по-дълъг период от време у същия няма да остане чувство за
безнаказаност.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна от така
наложеното на подсъдимия Т. В. М. наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което е бил задържан по
реда на ЗМВР на 28.11.2022 г. за срок от 24 часа.
Вещественото доказателство – 1 бр. компакт диск, предоставен от РЦ
112- Кърджали, приложен към делото, се постанови да остане по същото, след
влизане на присъдата в законна сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
съдебният състав осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР – П.
сумата от 2531,50 (две хиляди петстотин тридесет и един лева и 50 ст.) лева,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство,
както и на частните обвинители П. Т. Г., К. П. Г., Б. П. Г. лично и в качеството
му на законен представител на малолетния пострадал Й. Б. Г., сумата от 2300
/две хиляди и триста/ лева направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Причини за извършване на престъплението - неспазване на правилата
за движение по пътищата.
Мотивиран от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
12
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

13
Съобщи за изтекли лични данни