РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1494

 

гр. Пловдив, 10 август 2020 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :         МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                           ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КАНД № 1417 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от П.П.Д., с ЕГН **********, с адрес за получаване на призовки и книжа по месторабота ***, при работодател ТД „Държавен резерв“ - Пловдив, против Решение № 489 от 16.03.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХІ н.с., постановено по АНД № 7263 по описа на съда за 2019 г., потвърждаващо Електронен фиш Серия К № 2862046 от 26.04.2019 г. на ОД на МВР Пловдив, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ГЛОБА в размер на 300 лв., за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се обжалваното решението на ПРС и Електронен фиш Серия К № 2862046 на ОД на МВР Пловдив да бъдат отменени.

3. Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция (ОД) на МВР - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.в писмено становище по делото счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите и за правото:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от П.П.Д., срещу Електронен фиш Серия К № 2862046 от 26.04.2019 г., с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 300 лв., за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

Обективираните в ЕФ констатации се свеждат до следното:

На 26.04.2019 г. в 11:28 часа по републикански път ІІ-86 км. 19+000, посока гр. Асеновград, при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак В-26 и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, Д. като управлява лек автомобил РЕНО СЦЕНИК, с рег. № ***е превишил максимално разрешената скорост от 60 км/ч с 31 км/ч. Посочено е, че нарушителят се предвижвал с 91 км/ч. и деянието е било установено посредством автоматизирано техническо средство АRН САМ S1.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал от клип № 11743СА/016936, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г. със срок на валидност 07.09.2027 г. и Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р – 11522/30.04.2019 г.

7. За да потвърди оспорения пред него ЕФ, Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състав на визираното в електронния фиш нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В конкретния случай, оспореният фиш е съставен съобразно правилото възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш (а не АУАН в каквато насока са твърденията на касационния жалбоподател) за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, именно за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

10. С оглед изложеното, съдът намира процесния електронен фиш за законосъобразен – същият правилно е издаден по отношение на Д., чиято собственост е процесното МПС, доколкото последният не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Наред с това, на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В този смисъл оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

IV. За разноските:

11. При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 4 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 489 от 16.03.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХІ н.с., постановено по АНД № 7263 по описа на съда за 2019 г.

ОСЪЖДА П.П.Д., с ЕГН **********, с адрес за получаване на призовки и книжа по месторабота ***, при работодател ТД „Държавен резерв“ - Пловдив, да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив, сумата от 80 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.