Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 198

 

                                          гр. Сливница, 13. 02. 2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 105 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е главен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и евентуален иск сп равно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ от З.З.М. и И.З.В. срещу Ц.К.М., Е.К.Т., М.Н.А. и З.Н.В., с който на първо място ищците претендират да бъде признато за установено спрямо ответниците, че са собственици на основание наследствено правоприемство и давностно владение на следния недвижим имот: нива с площ от около 3 424 кв.м., в землището на с. Драгоил, местн. „Горна Душмановица“, при съседи: Крум и Серги Илиеви Гьореви, път, храсти, Йордан Гьорев и Йона Велков, от които 1 094 кв.м. съвпадат с южната част на имот № 014002, възстановен на Никифор В. Гьорев, а 909 кв.м. се припокриват изцяло с имот № 014003, възстановен на Крум Иванов Минев и при условията на евентуалност да бъде признато за установено, че към момента на внасянето на имота в ТКЗС през 1957 г. Михал Георгиев Младенов е бил собственик на този имот.

В исковата молба е изложено, че по силата на наследствено правоприемство от своя дядо Михал Георгиев Младенов, ищците притежават гореописания недвижим имот, който наследодателя им е придобил по наследство и е владял непрекъснато, явно и безспорно от 1935 г. и към момента на внасянето му в ТКЗС през 1957 г. е бил негов собственик на основание наследство и давност. Ищците посочват, след успешно проведена процедура по ЗСПЗЗ, с решение № 3119 / 03.08.1993 г. правото на собственост върху имота бил възстановен на наследодателя им в стари реални граници като ливада от 3,3 дка в местн. „Душмановица“ при съседи: Йона Велков, Йордан Гьорев, Серги Илиев и Гига Манолов. Изтъкват, че имотът действително има материализирани на място стари реални граници така, както са били отпреди внасянето му в ТКЗС и са налични и към настоящия момент. Наследодателят им се е снабдил с документ за собственост н.а. № 17, том V, н.д. № 1442 / 1993 г. на Сливнишки районен съдия. Ищците заявяват, че впоследствие с договор за покупко – продажба, оформен с н.а. № 42, том ІV, н.д. № 1518/1993 г. дядо им продал имота на баща им Захари Георгиев, който починал през 2003 г. и на когото те са единствени наследници. Ищците твърдят, че имотът винаги е бил владян от дядо им, баща им, а след смъртта му и от тях самите в описаните граници, непрекъснато, явно и безспорно  повече от 25 години. ПРи опит да извършат трасиране на имота, ищците установили, че по скица той не съвпада с имота, който владеят и който е бил собственост на дядо им отпреди внасянето му в ТКЗС, а само югозападната част от него с площ от около 1,3 дка съвпада с наследствения им имот. Целият имот бил изместен в югозападна посока спрямо действителното му местонахождение. По този начин северната част на имота с площ от 1 094 кв.м. се припокрива с южната част на имот № 014002, възстановен на Никифор В. Гьорев, а 909 кв.м. от източната част се припокриват изцяло с имот № 014003, възстановен на Крум Иванов Минев. Това поражда правния интерес от предявяването на иска, с който се претендира спрямо ответниците да бъде признато за установено, че ищците са собственици на гореописания недвижим имот на посочените основания и при условията на евентуалност, че към минал момент – този на внасянето на имота в ТКЗС през 1957 г., наследодателя им Михал Георгиев Младенов е бил собственик на имота.  Претендират и присъждане на разноски.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответниците не са  депозирали писмени отговори по реда на чл.131 ГПК.

В съдебно заседание ищците чрез адв. Ангелова поддържат предявените искове на въведените основания.

В първото по делото съдебно заседание се явяват ответниците Е.Т. и З.В., които не изразяват становище по исковете, в следващо заседание не се явяват. Ответницата Ц.М. не оспорва предявените искове. Останалите ответници не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:

От удостоверение за наследници № 14 от 12.10.2015 г. се установява, че ищците са наследници на на своите дядо Михал Георгиев Младенов, починал през 1995 г. и баща Захари М. Георгиев, починал на 27.01.2003 г.

От удостоверение за наследници от 15.05.2017 г. се установява, че ответниците М.Н.А. и З.Н.В. са наследници на Никифор В. Гьорев, починал на 14.04.1999 г.

От удостоверение за наследници от 16.05.2017 г. се установява, че ответниците Ц.К.М. и Е.К.Т. са насленици на Крум Иванов Минев, починал на 16.07.2012 г.

С нотариален акт № 17/ 30.11.1993 г., том V, н.д. № 1442/1993 г. Михал Георгиев Младенов е признат за собственик на основание решение № 3119 от 03.08.1993 г. на ОПК – гр. Драгоман, с което се възстановява правото на собственост в реални граници на следния недвижим имот в землището на с. Драгоил, община Драгоман: ливада от около 3,3 дка в местн. „Душмановица“ при съседи: Йона Велков, Йордан Гьорев, Серги Илиев и Гига Манолов.

С договор за продажба, оформен с н.а. № 42 / 09.12.1999 г., том IV, н.д. № 1518 / 1993  г. Михал Георгиев Младенов е продал на сина си Захари М. Георгиев следния свой собствен недвижим имот в землището на с. Драгоил, община Драгоман: ливада от около 3,3 дка в местн. „Душмановица“ при съседи: Йона Велков, Йордан Гьорев, Серги Илиев и Гига Манолов.

С решение № R0537 от 09.02.1996 г. на ПК – гр. Драгоман е възстановено правото на собственост на Никифор В. Гьорев в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 1,724 дка, седма категория, местн. „Горна Душмановица“, имот № 014002 по картата на землището на с. Драгоил при граници (съседи): имот № 014137 -  пасище, стопанисвано от общината, имот № 014004 – нива на наследниците на Крум Илиев Гьорев, имот № 000186 - храсти, имот № 000099 – дървопроизводителна площ, имот № 014003 – ливада на Крум Иванов Минев, имот № 014001 – нива на Михал Георгиев Младенов.

С решение № R0589 от 09.02.1996 г. на ПК – Драгоман е възстановено правото на собственост на Крум Иванов Минев в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 0,910 дка, осма категория, местн. „Душмановица“, имот № 014003 по картата на землището на с. Драгоил при граници (съседи): имот № 014001– нива на Михал Георгиев Младенов, имот № 014002 – нива на Никифор В. Гьорев и имот № 000099 – дървопроизводителна площ.

В показанията си свидетелите Георги Рангелов Аначков и Милан Гигов Анев заявяват, че процесният имот е с площ от около 3 300 кв.м. дка и представлява ливада в местн. „Душманица“ в с. Драгоил, при съседи: Йоно Велков от запад, Йордан и Гига Маноилов от изток, Серги Илиев от север, като от западната страна има път, а в самия имот има кладенец. Свидетелите познават имота като собственост на Михаил Георгиев, който го е владял и ползвал спокойно, явно и безспорно до смъртта си през 1972 г. След този момент имотът се ползва от сина му Захари М. Георгиев, а след неговата смърт – от децата му Рени и Златко. Св. Анев твърди, че имотът е бил внесен в ТКЗС. Съдът намира за достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са непротиворечиви, логични и намират подкрепа в събраните писмени доказателства, поради което ги кретидира изцяло.

От заключенито на СТЕ се установява, че процесният имот представлява имот с проектен № 014051, нива с площ от 3 424 кв.м., седма категория, местн. „Горна Душмановица“ в землището на с. Драгоил, община Драгоман. Границите на имота по действащата КВС, респ. кадастрална карта, напълно съвпадат с границите, показани на скици с проктен № Ф01245 от 24.09.2015 г. и № К00182 от 11.05.2018 г. В границите на имот с проектен № 014051 попадат следните имоти според действалата КВС – 014001, 014002, 014003 и 000186. През 2018 г. за землището на с. Драгоил е изработена и със заповед № РД-18-1044 / 02.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастрална карта и данните за имотите, включени в границите на процесния съгласно КК са както следва: имот стар №  014001 по КВС – ПИ № 23354.14.1 – нива с площ 4284 кв.м., имот стар № 014002 по КВС – ПИ № 23354.14.2 – нива с площ 1723 кв.м., имот стар № 014003 по КВС – ПИ № 23354.14.3 – нива с площ 909 кв.м., имот стар № 000186 по КВС – ПИ № 23354.14.186 – земеделска с площ 1232 кв.м., всички в местн. „Горна Душмановица“ в земзлището на с. Драгоил. Имот с проектен № 014051 не е нанесен в кадастралната карта, тъй като същият е на проектно ниво. Площта от процесния имот, която съвпада с имот № 014002 е 1094 кв.м. и площта, която съвпада с имот № 014003 е 909 кв.м. Към експертизата са приложени скици № 1 и № 2, на които е показан процесния имот, който е очертан между буквите АБВГДЕЖЗИКА и частите от него, които попадат в имоти по КК на землището на с. Драгоил. Съдът кредитира заключението на съдебно – техническата експертиза, тъй като то е компетентно и обективно изготвено и в пълнота изяснява обстоятелствата, за установяването на които се изискват специални знания.

При горните факти, съдът прие следното от правна страна:

Предмет на правния спор, въведен чрез предявения иск, е установяване правото на собственост върху недвижим имот, намиращ се в землището на с. Калотина, Софийска област, представляващ нива с площ от около 3 424 кв.м., в землището на с. Драгоил, местн. „Горна Душмановица“, при съседи: Крум и Серги Илиеви Гьореви, път, храсти, Йордан Гьорев и Йона Велков, от които 1 094 кв.м. съвпадат с южната част на имот № 014002, възстановен на Никифор В. Гьорев, а 909 кв.м. се припокриват изцяло с имот № 014003, възстановен на Крум Иванов Минев, на основание наследствено правоприемство и изтекла в полза на ищците придобивна давност, в резултат на упражнявано непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, по отношение на който имот се твърди, че частично попада в два имота, собствеността върху които  е възстановена в полза на праводателите на ответниците. Съдебно предявеното спорно право по главния иск представлява претенция за установяването правото на собственост към настоящия момент, а по евентуалния - претенция за установяването правото на собственост в лицето на наследодателя на ищците към минал момент - момента на внасянето на имота в ТКЗС през 1957 г.

При иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищците следва да проведат пълно доказване на факта, от който извеждат твърдяното си право на собственост върху вещта, предмет на претенцията им - притежанието на правото на собственост предполага придобиването му по първичен или производен способ, както и липсата на основание за изгубване на правото. В настоящия случай е налице е интерес от съдебно - потвърдително установяване правото на собственост на ищцата върху спорния имот по отношение на ответниците, които оспорват претендираното от нея право.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. С оглед тази норма признаването на правото на изключителна собственост върху определен ин недвижим имот е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването в период от 10 години или повече на фактическа власт по отношение на имота (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост при демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи на упражняване на собственическите правомощия в пълен обем. С осъществяване на посочените условия владелецът придобива в собственост владения обект. В конкретния случай  с оглед въведените от ищците в исковата молба твърдения, те следва да докажат, че са упражнявали в период от 10 години фактическата власт по отношение на процесния имот, както и че са демонстрирали по отношение трети лица поведение на пълноправни собственици, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражняват собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. В конкретната хипотеза изброеното по-горе се установява, както от показанията на разпитаните свидетели, така и от приложените писмени доказателства, установяващи наследствено правоприемство. В настоящото производство от заключението на съдебно – техническата експертиза се установява земеделския характер на процесния имот (след изключването му от регулация), както и че е идентичен по вид, площ, местонахождение и граници с част от възстановената на праводателите на ответниците по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя.

В тази връзка съдът намира за основателно направеното от ищцовата страна оспорване на решение № № R0537 от 09.02.1996 г.  и R0589 от 09.02.1996 г. на ПК – Драгоман. Влязлото в сила решение на ОСЗГ за възстановяване на собствеността има конститутивно и вещноправно действие, както по отношение на обекта на собствеността, така и по отношение на титуляра на правото на собственост (така - ТР № 1/1997 г., ОСГК на ВКС, т. 1). Титулът за собственост на ответниците (решението на ПК) обаче не е противопоставим на ищците, защото те не са участвали в административното производство пред органа по земеделска реституция, поради което издаденият административен акт не разпростира действието си спрямо тях и съдът е компетентен да упражни косвен съдебен контрол върху административния акт с реституционен вещен ефект (така - ТР № 6/2005 г., ОСГК на ВКС, т. 4). В преценката си за валидността на тези актове при тяхното оспорване, съдът следва да провери материалната им законосъобразност - само с оглед материалните предпоставки за възстановяването на собствеността (в този смисъл са задължителните указания по приложение на закона, дадени с ТР № 6/2005 г., ОСГК на ВКС, т. 4). В настоящия случай съдът намира, че материалните предпоставки, посочени в чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяването на собствеността върху имота не са били налице, тъй като  е било налице решение № 3119 от 03.08.1993 г. на ОПК – гр. Драгоман, с което на наследодателя на ищците и било възстановено правото на собственост в реални граници на следния недвижим имот в землището на с. Драгоил, община Драгоман: ливада от около 3,3 дка в местн. „Душмановица“ при съседи: Йона Велков, Йордан Гьорев, Серги Илиев и Гига Манолов и въз основа на това решение с нотариален акт № 17/ 30.11.1993 г., том V, н.д. № 1442/1993 г. Михал Георгиев Младенов е признат за собственик на имота. Именно върху този имот с посочените площ и граници той, а впоследствие и наследниците му, са упражнявали явно, необезпокоявано и безспорно владение в продължение на повече от 10 години.

Ето защо съдът приема, че в случая ищците З.З.М. и И.З.В. са провели успешно доказване на факта, че са придобили правото на собственост по някой от способите по чл. 77 ЗС върху имот, идентичен с част от имотите, възстановени на праводателите на ответниците - наследствено правоприемство и изтекла в тяхна полза 10 - годишна придобивна давност и следователно предявената от тях претенция за материално право по чл.124, ал.1 ГПК е основателна спрямо конкретните ответници, поради което следва да бъде уважена.

При този извод относно предявения главен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

С оглед липсата на претенция за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Воден от горното, съдът

                                                       Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Ц.К.М., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.К.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, М.Н.А., с ЕГН **********, с адрес ***,  и З.Н.В., с ЕГН **********, с адрес ***, че З.З.М. с ЕГН **********, с адрес *** и И.З.В., с ЕГН **********, с адрес ***, представлявани от адв. Ангелова от САК, са собственици на основание наследствено правоприемство и давностно владение на следния недвижим имот: нива с площ от около 3 424 кв.м., в землището на с. Драгоил, местн. „Горна Душмановица“, при съседи: Крум и Серги Илиеви Гьореви, път, храсти, Йордан Гьорев и Йона Велков, от които 1 094 кв.м. съвпадат с южната част на имот № 014002, възстановен на Никифор В. Гьорев, а 909 кв.м. се припокриват изцяло с имот № 014003, възстановен на Крум Иванов Минев.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

 

Районен съдия: