Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Н.Светославова, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 9507 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от С.М.А. против „З.А.Д.Д.: Ж.И.З." АД иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ. Ищцата твърди, че на 25.01.2017
г., около 07.30 часа, на път IV – 6624, км.3 + 600, общ. Казанлък, настъпило ПТП по вина на водача на л.а „Ауди
А4“ с рег. № *******– А.А.М., чиято отговорност била застрахована от ответното
дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното
произшествие настъпила смъртта на нейния съпруг – А.Р.А.. Ищцата претърпяла
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от трагичната загуба на
съпруга й. Счита, че справедливият размер на обезщетение възлиза на 200 000 лв./допуснато
изменение на иска в съдебно заседание от 15.07.2020 г. по допълнителна искова
молба от 14.12.2017 г./. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 25.01.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски. Ответникът оспорва иска,
като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищцата
деликвент е било противоправно и виновно; оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между катастрофата и смъртта на пешеходеца А.Р.А.; оспорва
размера на иска; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалия, който допуснал нарушения на чл.108, ал.1 и ал.2, чл.113 и чл.114
от ЗДвП, тъй като се движел по пътното пратно, въпреки наличието на банкет на
мястото на катастрофата, предприел внезапно пресичане на пътното платно на
необозначено за целта място, без да се съобрази с приближаващите превозни
средства; удължил ненужно времето за пресичане; предприел пресичане при
ограничена видимост, в тъмната част на
денонощието, когато бил незабележим за водачите на пътя, тъй като бил облечен в
тъмни дрехи, не носел светлоотразителна жилетка и не сигнализирал по друг начин
присъствието си на пътното платно. Ответникът оспорва и началната дата, от
която ищцата претендира законна лихва. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За да бъде уважен този иск, ищцата трябва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за обстоятелството, че е сред кръга
от лица, които са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди; 2/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. Страните
не спорят, че отговорността на водача на л.а „Ауди А4“ с рег. № *******– А.А.М.,
е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от
ответното дружество към датата на пътно-транспортното произшествие, което се
потвърждава и от служебно извършена от съда справка на публичния сайт на
Гаранционния фонд.
С молба от 20.02.2017 г.
ищцата е отправила извънсъдебна претенция към ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди./л.22/. Видно от присъда от 03.10.2017. по НОХД № 416/2017г.
на Окръжен съд-Стара Загора подсъдимият А.А.М. е признат за виновен в това, че
на 25.01.2017г. по четвъртокласен път 66624 /път с направление с.
Розово,общ.Казанлък-гр.Казанлък/, при управление на моторно
превозно средство/МПС/ - лек автомобил марка „Ауди А4“ с рег. № *******“, е нарушил правилата за движение,
предвидени в Закона за движение по пътищата, а
именно:
по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; по чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е
забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“ - А.А.М. като водач на лек автомобил
марка „АУДИ А4” с рег. № *******е предприел навлизане в западната лента за
насрещно движение без необходимост от извършване на маневра изпреварване или
заобикаляне на препятствие в собствената си лента за движение; по чл.21,
ал.1, изр.2 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство /ППС/ е забранено да превишава извън населено място
скорост от 90 км/ч за пътно превозно средство от категория „В” - А.А.М. като
водач е управлявал лек автомобил марка „АУДИ А4" с рег. № *******със
скорост на движение от 109 км/ч, което надвишава с 19 км/ч максимално
допустимата скорост за движение по този пътен участък за такава категория
моторно превозно средство; по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Движещите се
по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат „технически изправни“ - А.А.М.
като водач на МПС е управлявал лек автомобил марка „АУДИ А4” с рег. № *******с
технически неизправна спирачна система на автомобила, изразяваща се в наличието
на минимално количество спирачна течност в резервоара на спирачната помпа, в
количество много под маркера за минимално такова, като с деянието си по
непредпазливост е причинил смъртта на А.Р.А., както и многостепенна средна
телесна повреда на Г.Б.Н., поради което и на основание чл.343, ал.4 вр.ал.З,
б.”б”, предл.1 вр. ал.1 вр. чл.342, ал.1 от НК, във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК,
във вр. чл. 58а и чл. 54 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три
години, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието
за срок от пет години.
Съгласно чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на наказателната присъда на Окръжен съд – Стара Загора, настоящият
състав приема, че е установено противоправното поведение на водача А.А.М., неговата
вина, съставомерните последици, които са част от състава на престъплението/настъпилата
смърт на А.Р.А./, и причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на водача и вредоносния резултат.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 01.02.2017
г. ищцата е съпруга на починалия А.Р.А..
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателствени средства.
От показанията на св. М.се установява, че живее в същото населено място, в което живее и
ищцата, на около 500 метра от дома й. Твърди,
че от много години познавал А. й съпруга, те били „много сплотено семейство“,
често ходел у тях, виждал ги събота и неделя.А.бил „грижовен баща и съпруг“.
Ищцата била разстроена след неговата
смърт, плачела много и не можели да я успокоят, изпаднала в безсъзнание и едва
я свестили. Тя и дъщеря й били съкрушени
смед смъртта на А., за тях това
била трагедия. Понастоящем ищцата нямала друг мъж в живота си, живеела с дъщеря
си. Преди животът й бил уреден, съпругът й работел до последно, бил много
трудолюбив човек, той ги издържал, понеже дъщеря им била болна и ищцата се
грижела за нея. А. все още не се била възстановила, страдала за съпруга си. М.често
я виждал. Когато й трябвала помощ за нещо/“за мъжка работа“/, тя викала
свидетеля и той ходел да й помага. Винаги се разстройвала, когато говорели за
съпруга й, и плачела.
Показанията на свидетеля са последователни, житейски правдиви и
непротиворечиви, поради което съдът изцяло ги кредитира и приема за доказано по
делото, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са в
причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие. Така
събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от
състава на чл. 432, ал.1 от КЗ, поради което предявеният иск е доказан по
основание.
При определяне размера на
обезщетението съдът отчете възрастта на ищцата към датата на
смъртта на нейния съпруг – 46 г.; обстоятелството, че между тях е съществувала
силна емоционална възка - заедно са създали дом и семейство и са се грижели за
дъщеря си. Всички са живеели в едно домакинство, били са сплотени, разчитали са
един на друг и са си помагали. Ищцата е изгубила своя партньор в живота, на
чиято емоционална и финансова подкрепа е
разчитала. Приживе съпругът й е работел и е издържал нея и дъщеря им. След
неговата смърт ищцата е страдала дълбока - плакала е неудържимо и познатите й
едва я успокоили. Тя и дъщеря й били съкрушени. Понастоящем ищцата продължава
да живее в дома им заедно с дъщеря си. Не е преживяла загубата на своя съпруг;
разстройва се и плаче, когато говори за него със свои познати./св.М./.
Като съобрази горепосочените
обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през 2017 г., на
основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи
обезщетение за неимуществени вреди, по
справедливост, в размер на 130 000лв.
По възраженията за съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа в хода на делото възражения за съпричиняване на вредите
от починалия, който се движел по пътното пратно, въпреки наличието на банкет на
мястото на катастрофата; предприел внезапно пресичане на пътното платно на
необозначено за целта място, без да се съобрази с приближаващите превозни
средства; удължил ненужно времето за пресичане; предприел пресичане при
ограничена видимост, в тъмната част на
денонощието, когато бил незабележим за водачите на пътя, тъй като бил облечен в
тъмни дрехи, не носел светлоотразителна жилетка и не сигнализирал по друг начин
присъствието си на пътното платно, с което допуснал нарушения на чл.108, ал.1 и
ал.2, чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
Възраженията за съпричиняване са частично основателни, поради следните
съображения:
Съгласно чл.108,
ал.1 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара
или банкета на пътното платно. Според чл.108,
ал.2 от ЗдвП, пешеходците могат да се движат по платното за
движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни
средства, по възможност най-близо до лявата му граница: 1. когато няма тротоар или банкет
или е невъзможно те да бъдат използвани; 2. при пренасяне или тласкане на
обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци. Съгласно чл.113,
ал.1 от ЗДвП в редакцията, която е била в сила към датата на ПТП(Изм.
- ДВ, бр. 51 от 2007 г.), при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават
по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1.преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; 2.да
не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение; 3.да
спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;
4.
да не преминават през ограждения от парапети или вериги. Съгласно чл.113, ал.2 от ЗДвП, извън
населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато
в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното
за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата
по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
Съгласно чл. 114 от
ЗДвП, на пешеходците е
забранено: 1. да навлизат внезапно на
платното за движение; 2. да пресичат
платното за движение при ограничена видимост; 3. да извършват търговия и
услуги на платното за движение.
За установяване на механизма на настъпване на
катастрофата по делото е изслушана автотехническа експертиза и са събрани
гласни доказателствени средства.
В своите показания св. М./деликвентът/ заявява, че
пътувал от с.Кънчево към гр.Казанлък. Произшествието настъпило на У образно
кръстовище в посока с.Овощник – гр.Каназлък. На пътя бил спрял автобус отляво
на уширението, но не се намирал изцяло върху него, а бил разположен между
уширението и пътното платно. Свидетелят нямал видимост към пешеходците, те били
зад автобуса. Отсреща се движела кола, която изпреварила автобуса и пресякла
пътя на автомобила на свидетеля, завила на ляво в посока Овощник. За да не се
блъсне в този автомобил свидетелят завил наляво, изведнъж се появили двама
пешеходци зад автобуса, те били с тъмни дрехи. Намирали се по средата на пътя,
когато свидетелят ги видял. Едва при удара ги забелязал. На място нямало
пешеходна пътека, нито знак за такава. Нямало и знак за спирка на градския
транспорт. След катастрофата на мястото сложили пътен знак и „легнал полицай“. Пешеходците изскочили изведнъж на пътя, не
видял да са подали сигнал с ръка, преди да пресекат. Пътното платно не било
почистено, имало „коловози“ от сняг, на мястото на инцидента било заледено.
Пешеходците предприели пресичане отляво надясно зад автобуса. Срещу свидетеля
имало автомобил в насрещната лента за движение. М. нямал видимост към
пресичащите пешеходци, те излезли изведнъж зад автобуса. Пресичали с бърз ход,
вероятно бързали за работа или защото им било студено.
От заключението на автотехническата експертиза, което
съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На
25.01.2017 г., около 7:30 ч., лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *******се е движел
по път IV - 6624 от Розово към гр. Казанлък. В района на разклона с път IV –
50042, отиващ към село Овощник, лекият автомобил се е движел със скорост от
около 97 км/ч. Отляво по посоката на движение на автомобила е бил спрял
автобус, от който е слязъл пострадалият пешеходец. След слизането си от
автобуса той е започнал да пресича пътното платно отляво надясно, спрямо
посоката на движение на автомобила. Водачът на л.а „Ауди“ се е отклонил наляво,
тъй като в неговата лента за движение е навлязъл неустановен автомобил, движещ
се от гр. Казанлък към с. Овощник. При отклонението наляво водачът на л.а
„Ауди“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, където пешеходецът е започнал
пресичането на платното за движение. Последвал е удар между предната лява част
на автомобила и пешеходеца. От удара, който е бил под масовия център на тялото,
пешеходецът се е наклонил към автомобила, ударил се е в предния капак, главата му е достигнала
до челното стъкло, след което неговото тяло известно време е било „носено“ от
автомобила. Предвид предприетото от водача спиране и отклоняване на автомобила
вдясно тялото на пострадалия е паднало на платното за движение. Автомобилът е продължил движението си напред и вдясно и
се е установил на мястото, на което е намерен по време на огледа. Произшествието
е настъпило сутринта при минусова температура и ясно време. Пътното платно е
било покрито с дребнозърнест, заледен на места, асфалт. Липсват данни каква е
била хоризонталната и вертикална маркировка към момента на настъпване на
произшествието. В района на местопроизшествието не е имало обособени пешеходни
пътеки. Пътното платно е било частично заледено. Върху заледен пътен участък е
възможен контрол над автомобила при движение с ниска скорост, внимателно,
плавно боравене с органите за управление и спирачната система. Опесъчаването на
платното за движение подобрява сцеплението. В материалите по делото не се
съдържат данни платното за движение да е била опесъчено. Скоростта на
автомобила в момента на удара е била 96.80 км/час. Мястото на удара е било по
широчина на пътното платно – на 1.50 -1.60 м. вдясно от левия край на платното
за движение, считано по посоката на движение на автомобила в лентата за
насрещно движение от гр.Казанлък към с.Розово и по дължина на пътното платно –
на 2.20 – 2.30 м. преди мерната линия на ориентира, считано в същата посока. Пешеходецът
след слизането от автобуса е започнал пресичане на платното за движение отляво
надясно спрямо посоката на движение на автомобила. В момента на удара той е бил
навлязъл на 1,20 -1,30 метра в лентата за движение. Няма данни каква е била интензивността
на движението. Пострадалият пешеходец е могъл да предотврати произшествието, ако
бе изчакал потеглянето на автобуса, за да може да има видимост и отдясно на
пътя. По този начин е могъл да се съобрази с положението и скоростта на
автомобила и да предприеме пресичане на пътното платно след неговото преминаване. Така
събраните доказателства установяват, че пострадалият е допринесъл за настъпване
на катастрофата, тъй като е излязъл внезапно на платното за движение, при
ограничена видимост, зад спрял автобус,
на необозначено за пресичане място, без да съобрази поведението си с
приближаващия автомобил, с което е допуснал нарушение на чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП и чл.113, ал.2, вр. ал.1, т.1 от ЗДвП.
От присъдата на наказателния съд, която е задължителна
за гражданския съд относно противоправността на деянието, се установяват
конкретните нарушения на правилата за движение, допуснати от водача на л.а
„Ауди А4“ с рег. № *******: по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди”; по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на ППС е забранено: когато платното за движение има две
пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“ - А.А.М.
като водач на лек автомобил марка „АУДИ А4” с рег. № *******е предприел
навлизане в западната лента за насрещно движение без необходимост от извършване
на маневра изпреварване или заобикаляне на препятствие в собствената си лента
за движение; по чл.21, ал.1, изр.2 от ЗДвП - „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство /ППС/ е забранено да превишава
извън населено място скорост от 90 км/ч за пътно превозно средство от категория
„В” - А.А.М. като водач е управлявал лек автомобил марка „АУДИ А4" с рег.
№ *******със скорост на движение от 109 км/ч, което надвишава с 19 км/ч
максимално допустимата скорост за движение по този пътен участък за такава
категория моторно превозно средство; по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП -
„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат „технически
изправни“ - А.А.М. като водач на МПС е управлявал лек автомобил марка „АУДИ А4”
с рег. № *******с технически неизправна спирачна система на автомобила,
изразяваща се в наличието на минимално количество спирачна течност в резервоара
на спирачната помпа, в количество много под маркера за минимално такова.
Като
отчете спецификите на конкретния механизъм на настъпилото
пътно-транспортно произшествие и общата разпоредба на чл. 5, ал. 2, т.
1 от ЗДвП, която изисква
от водачите
на МПС да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците, съдът
прие, че приносът на водача на автомобила е
значително по-голям от приноса на пешеходеца,
като определи процент на съпричиняване на вредите – 10 %.
Тъй като съдът определи размер на обезщетение за
неимуществени вреди от 130 000 лв., при прилагане на процент на съпричиняване
от 10 %, общият размер на дължимото от ответника застрахователно обезщетение
възлиза на 117 000 лв. /130 000 лв. х 90 %/, до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 130 000 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По претенцията
за законна лихва: Ищцата претендира законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 25.01.2017 г. до окончателното изплащане./ искане
по допълнителна искова молба/. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след
изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът
за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В
конкретния случай ищцата е отправила застрахователна претенция до ответника на 20.02.2017г. /л.22/, а тримесечният срок за
произнасяне на застрахователя е изтекъл на 22.05.2017 г./първият присъствен ден
след 20.05.2017 г./, поради което законна лихва се дължи, считано от 23.05.2017
г. до окончателното изплащане, не и за периода преди тази дата.
По
разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 3882.06 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от иска.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът уважи
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй
като делото не представлява фактическа и правна сложност и намали размера на
възнаграждението до минимума, определен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - 5530 лв., който с ДДС възлиза на 6636 лв. и при
този размер изчисли дължимите разноски, съразмерно на уважената част от
иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 282.20 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС,
ДТ върху уважения иск в размер на 4 680 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.: Ж.И.З.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.М.А., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:*** – за адв. М.Д., на основание 432, ал.1 от КЗ, сумата от 117 000 лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния
съпруг А.Р.А., настъпила на 25.01.2017 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено
по вина на водача л.а л.а „Ауди А4“ с рег. № *******– А.А.М., по време на
действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 23.05.2017 г. до окончателното изплащане,
като иска в останалата част, до
пълния предявен размер от 200 000 лв., както
и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 25.01.2017 г. до
23.05.2017 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.: Ж.И.З.“ АД да заплати на С.М.А., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 3 882.06 лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.М.А. да заплати на „З.А.Д.Д.: Ж.И.З.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 282.20 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.: Ж.И.З.“ АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху уважения иск в размер на 4 680 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ :
|
|