Р Е Ш
Е Н И Е
№ 69
Гр. Перник, 12.05.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Мария Христова
при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа
докладваното от съдия Мария Христова административно дело № 118 по описа за 2022
година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 166, ал. 2 от
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 7 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба на Община Перник, представлявана от
кмета на Община Перник против Акт за установяване на публично държавно вземане
от 27.01.2022 година, издаден от Главния директор на Главна дирекция „Оперативна
програма „Околна среда“ и ръководител на Управляващия орган на „Оперативна
програма „Околна среда 2007-2013“ година, с който на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 от АПК, чл. 166, ал. 2, чл. 175, ал. 1 от ДОПК, Заповед №
РД-88/24.01.2022 година на министъра на околната среда и водите, във връзка с
чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, чл. 62
от Закона за публичните финанси и член единствен, ал.1 и ал.2 от Постановление
№426 на Министерски съвет от 18.12.2014 година за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения е установено публично държавно
вземане от Община Перник за сума в размер на 642 248,42 лева /шестстотин
четиридесет и две хиляди двеста четиридесет и осем лева и четиридесет и две
стотинки/, в това число 367 243,14 лева главница и 275 005,28 лева
лихва за забава на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, във връзка с член единствен,
ал.1 и ал.2 от Постановление № 426 на Министерски съвет от 18.12.2014 година,
начислена лихва върху установената с този акт главница, считано от 27.08.2013
година до окончателното и изплащане.
Жалбоподателят оспорва решението като твърди, че същото е
незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, а именно, че издаденият акт за установяване на публично
държавно вземане е издаден без да е налице мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган на основание чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Посочват се и други доводи
във връзка с нарушаване на материалния закон, а именно, че е налице изтекла
погасителна давност. Моли съда да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен.
Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 14.04.2022 година
жалбоподателят – Община Перник, редовно призован се представлява от адвокат А.А.,
която заявява че поддържа жалбата и претендира присъждане на съдебни разноски
за адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.
В проведеното съдебно заседание на 14.04.2022 година
ответникът по жалбата Главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма
„Околна среда“ и ръководител на Управляващия орган на „Оперативна програма
„Околна среда“, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт С.
Т., който оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на
направените по делото разноски. Подробни доводи излага в представени по делото
писмени бележки.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.12.2008 година между Министерство на околната среда
и водите /МОСВ/ като договарящ орган и община Перник като бенефициент е сключен
Договор за безвъзмездна финансова помощ по „Оперативна програма „Околна среда
2007-2013“ година, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и
от Кохезионния фонд на Европейската общност № 58111-С105-296 за финансиране на
проект №
58111-105-296 с наименование „Канализация на град Перник“ по приоритетна ос 1
по процедура с референтен номер BG161PO005/08/1.10/01/02 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води“.
Неразделна част от договора са Приложение № 1 „Специални условия на Договора за
безвъзмездна финансова помощ“ №58111-С105-296 и Приложение № 2 „Общи условия за
сключване на договори за безвъзмездна финансова помощ за инвестиционни проекти
по приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013
година“. На основание чл. 130, ал. 1 от Общите условия са сключени, както
следва: Допълнително споразумение № 1 от 08.12.2009 година и Допълнително
споразумение № 2 от 25.02.2010 година. Срокът за изпълнение на всички дейности
по проекта, съгласно чл. 5, ал. 1 от
Договора и чл. 6, ал. 1 от Общите условия е 36 месеца, считано от датата на
неговото подписване, като съгласно Допълнително споразумение № 2, този срок за
изпълнение е удължен на 40 месеца. Максималната стойност на безвъзмездната
финансова помощ съгласно чл. 4,
ал. 1 от Договора е 33 561 592,58 лева.
В изпълнение на сключения договор за безвъзмездна
финансова помощ, след предоставяне на изискуемите документи от МОСВ, са
извършени плащания към община Перник /лист 13/, както следва: 1) на 14.03.2009
година е изплатена сумата от 3 356 159,26 лева – авансово плащане; 2)
на 07.12.2009 година е изплатена сумата от 2 462 873,87 лева –
междинно плащане; 3) на 26.03.2010 година е изплатена сумата от
3 356 159,26 лева – междинно плащане; 4) на 26.03.2010 година е
изплатена сумата от 840 597,44 лева – междинно плащане; 5) на 13.05.2010
година е изплатена сумата в размер на 1 667 157,32 лева – междинно плащане;
6) на 13.05.2010 година е изплатена сумата в размер на 2 780 347,61
лева – междинно плащане; 7) на 24.08.2010 година е изплатена сумата в размер на
129 230,06 лева – междинно плащане; 7) на 24.08.2010 година е изплатена
сумата в размер на 3 193 474,52 лева – междинно плащане; 8) на
06.12.2010 година е изплатена сумата в размер на 3 834 181,02 лева –
междинно плащане; 9) на 11.03.2011 година е изплатена сумата в размер на
2 681 719,31 лева – междинно плащане; 10) на 22.03.2012 година е
изплатена сумата в размер на 1 580 771, 71 лева – междинно плащане.
С Писмо изх. №08-00-1157/ 26.03.2012 година /лист 110/
община Перник е уведомена за приключил процес на верификация по искане № 11 за
окончателно плащане по проект № 58111-105-296. Видно от съдържанието на
писмото, сумата по предоставеното от бенефициента община Перник искане за
средства възлиза на 1 702 400,68 лева, като са приложени
разходооправдателни документи на обща стойност от 8 414 719,20 лева.
От съдържанието на писмото се установява още, че не са верифицирани отчетните
разходи в общ размер на 8 414 719,20 лева, от които: 1. Разходи в
размер на 16 800,00 лева поради наложена финансова корекция от Управляващият
орган на „Оперативна програма „Околна среда“ в размер на 100 % от стойността на
договор № 263/10.08.2009 година.; 2. Разходи в размер на 2 186,40 лева,
поради наложена финансова корекция в размер на 5 % по договор № 32/ 26.03.2010
година; 3. Разходи в размер на 61 036,19 лева, наложена неустойка по
договор № 1/22.01.2007 година поради просрочване на изпълнението с 28 дни; 4.
Разходи в размер на 31 913,73 лева по граждански договор № 13,14,15 с
членовете на ЕУП поради становище за незаконосъобразност от отдел ПК; 5.
Разходи в размер на 4 217,36 лева по граждански договор № 16/23.04.2010
година поради финансова корекция в размер, надвишаващ сумата 15 000,00
лева.; 6. Разходи в размер на 5 475,29 лева поради определяне на Екип за
управление и изпълнение на проекта съгласно Заповед № 001 от 15.01.2009, като
не се верифицират сумите по Граждански договор №
1,2,3,4,5,6,7/15.01.2009 година за период от 16.12.2008г. до 15.01.2009 година.
Размерът на верифицираната сума е изчислен в размер на
8 293 090,23 лева като разлика между сумата на предоставените
разходооправдателни документи, възлизаща в размер на 8 414 719,20
лева и сумата на неверифицираните разходи, възлизаща в размер на
121 628,97 лева. От верифицираната сума е приспаднат изплатеният по ДБФП
аванс на стойност 6 712 318,52 лева. След окончателното разплащане по
проекта на 22.02.2012 година управителният орган на „Оперативна програма
„Околна среда“ е направил изравняване и е установил сумата, която бенефициерът
следва да възстанови. Във връзка с това последният е получил две писма, както
следва: Писмо с изх. № 08-00-1998/17.11.2016 година, с което Община Перник е
уведомена, че трябва да възстанови сумата от 2 769,63 лева и Писмо с изх.
№ 08-00-1998/ 21.02.2018 година, с което ръководителят на Управляващият орган
приема, че е допусната очевидна фактическа грешка при пресмятане на подлежащата
за възстановяване сума и, че общият размер на подлежащата на възстановяване
сума по проекта следва да се счита 370 012,77 лева вместо 2 769,63
лева.
С Писмо изх. № 08-00-5144/ 13.01.2014 година до община
Перник е отправена покана за доброволно изпълнение – заплащане на дължима по
ДБПФ сума за възстановяване в размер на 370 306,77 лева, включваща
126 000 лева, представляваща 25 % финансова корекция върху реално
изплатените средства по договор № 16/27.02.2009 година и 244 306,77 лева,
представляваща 10 % финансова корекция върху реално изплатените средства по
договор № 1/22.01.2007 година.
С Писмо изх. № 08-00-2053/ 20.10.2014 година до община
Перник е отправена покана за доброволно изпълнение – заплащане на дължима по
ДБФП сума за възстановяване в размер на 16 080,00 лева. Със същото писмо
бенефициентът е уведомен за регистрирана нередност с национален
идентификационен номер ОПОС/14/КФ/230 на стойност 16 080,00 лева,
включваща неверифицирани разходи по проекта, наложена финансова корекция в размер
на 5 % от стойността на договор № ОП-31/18.12.2009 година.
С Писмо изх. № 08-00-3293/ 09.08.2013 година до община
Перник е отправена покана за доброволно изпълнение – заплащане на дължима по
ДБПФ сума за възстановяване в размер на 9 578,40 лева във връзка с
констатирани нарушения при провеждане на обществена поръчка и избор на
изпълнител за договор № ОП-29/22.12.2009 година, сключен на 22.12.2009 година
на стойност 191 568 лева с ДДС.
С Писмо изх. № 08-00-118/ 01.02.2021 година /лист 47/
община Перник е уведомена за открито производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане във връзка със задължения по
нередност № ОПОС/13/КФ/138, регистрирана по ДБПФ от 19.12.2013 година; по
нередност №ОПОС/14/ КФ/ 230, регистрирана по ДБПФ, съгласно писмо с изх.№ 08-00-2053/25.07.2014
година; по нередност №
13/КФ/126/1, регистрирана на 25.07.2013 година. Уведомителното писмо е било
връчено по надлежен ред на 03.02.2021 година, съгласно представената с
административната преписка разписка за получаване на същото /лист 51/.
На 27.01.2022 година Главния директор на Главна дирекция
„Оперативна програма „Околна среда“ и ръководител на Управляващия орган на
„Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ година издал Акт за установяване
на публично държавно вземане, с който установил, че към 31.12.2021 година
Министерство на околната среда и водите има изискуемо вземане срещу община
Перник, в размер на 642 248, 42 лева, от които: 367 243, 14 лева
главница и 275 005,28 лева лихва за забава.; на основание чл. 175, ал. 1
от ДОПК, във връзка член единствен, ал. 1 и ал. 2 от ПМС № 426 от 18.12.2014
година е начислена лихва върху установената с акта главница, считано от
27.08.2013 година, до окончателното и изплащане.
При така установените факти настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като същата е била
подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от нейното
оспорване и при спазване на сроковете, които са визирани в разпоредбата на чл. 149,
ал. 1 от АПК. Обжалването е насочено срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ управляващите органи
отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата,
както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности,
включително за извършването на финансови корекции. Ръководителят на
управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице.Правомощията
на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражнят и от
овластено от него лице. Съобразно разписаното в чл. 2, ал. 1 от ПМС
№121/31.05.2007 година, договарящи органи по смисъла на постановлението са
управляващите органи на оперативните програми – при предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, а по дефиниция на § 1,
т. 14 от ДР на постановлението „ръководител на договарящият орган“ е
ръководителят на администрацията, в рамките на чиято структура се намира
договарящият орган или оправомощено от него длъжностно лице. По силата на § 8,
ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ приетите от Министерски съвет нормативни актове,
уреждащи обществените отношения, които са предмет на този закон, както и издадените
от Министъра на финансите указания за изплащане на безвъзмездна финансова
помощ, за верификация и сертификация на разходите, за организация на
счетоводния процес, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за
приключване на оперативните програми, запазват своето действие по отношение на
програмния период 2007-2013 година.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са държавните
вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно
получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства
на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, включително финансови
корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции
по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и други парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. По аргумент от чл. 166, ал. 2 от ДОПК установяването на парични вземания
се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния
закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, то се установява
по основание и размер с акт за установяване на публично вземане, който се
издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. От своя
страна, разпоредбата на чл. 62 от Закона за публичните финанси повелява
органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския
съюз, задължително да предприемат необходимите действия за събирането на
недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, включително свързаното с тях
национално съфинансиране, както и на глобите и другите парични санкции,
предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз или в
клаузите по други програми и договори.
В настоящият казус оспореният акт е издаден от Главния
директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ и
Ръководител на УО на ОПОС, чиято компетентност се обосновава с позоваване на
приобщената по делото като доказателство Заповед № РД-ОП-8/14.01.2022 година на
Министъра на околната среда и водите / лист 131/. Видно от същата и по-
конкретно съобразно т. I от заповедта
Галина Симеонова – Главен директор на главна дирекция „Оперативна програма
„Околна среда“ е оправомощена да изпълнява функциите на ръководител на
Договарящия орган и на Управляващия орган на оперативна програма „Околна среда
2007-2013 година“. Също така, със Заповед № 88/24.01.2022
година /лист 31/ на Министъра на околната среда и водите , същото длъжностно
лице е определено за орган по установяване на публични държавни вземания по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, като изрично се посочва,че има
правото да издава по реда на АПК актове за установяване на публични държавни
вземания, с които публичните държавни вземания се установяват по основание и
размер. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав достигна до извода, че управомощаването
е надлежно извършено, а това означава, че актът е издаден от компетентен орган,
в кръга на неговите правомощия. Ето защо не е налице отменително основание по
смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на оспорения административен акт:
Законодателят регламентира, че при наличие на недължимо платена
или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК управляващият орган отчита вземане въз
основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62
от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Доколкото
законодателят не предвижда специална форма, която следва да има процесният акт
или други специални изисквания, различни от общите, то следва да се приеме, че
в случая акта за установяване на публично държавно вземане е издаден в
предписаната от закона писмена форма и съдържа в себе си разписаните в чл. 59, ал.
2 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 от ДОПК реквизити, в това число и фактически
и правни основания за издаването му, което е видно от съдържанието му. Това
означава, че не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно спазването на административнопроизводствените
правила при издаване на акта:
Съдът намира, че при издаване на оспорвания
административен акт не е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да доведе до неговата отмяна на
това основание. Доколкото разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, въз основа на
която е издаден оспорения административен акт предвижда, че следва да бъдат
спазени правилата за издаване на индивидуален административен акт, предвидени в
чл. 21 и следващите АПК, то съобразно това съдът счита, че са били спазени
всички изисквания, предвидени в това производство. От приложените чрез
административната преписка писмени доказателства е видно, че жалбоподателят е
бил уведомен за започване на производство по издаване на акта, съобразно
изискванията на чл. 26 от АПК. Това означава, че не е нарушено правото на
защита на последния, т.е административният орган е осигурил на жалбоподателят
възможност да направи възражения и по този начин да защити своите права и
законни интереси, но от представените по делото доказателства е видно, че
същият не е упражнил това свое право. Въз основа на всичко това, съдът счита,
че не е налице основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно съответствието на оспорвания акт с
материалноправните разпоредби:
Доколкото, в случая се касае за сключен договор между
община Перник и Министерство на околната среда и водите, с предмет предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по „Оперативна програма „Околна среда 2007-2013
година“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от
Кохезионния фонд на Европейската общност, то това означава, че се касае за
възникване на обществени отношения във връзка с предоставяне и управление на
европейски средства. В тази връзка приложение намират разпоредбите на Закона за
управление на средствата от европейските структури и инвестиционни фондове
/ЗУСЕСИФ/, но също така приложение намира и Наредба № Н-3 от 22.05.2018 година
за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на
разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за
осчетоводяване.
В АУПДВ е посочено, че се издава на основание чл. 166,
ал. 2, чл. 175, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 62 от Закона за публичните
финанси и член единствен, ал. 1 и ал. 2 от Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 година. Цитираната разпоредба от Закона за публичните финанси
съдържа общо задължение за органите, отговорни за финансовото управление на
средствата от Европейския съюз да предприемат необходимите действия за събиране
на недължимо платените и надплатени суми, както и на неправомерно получените
или неправомерно усвоените средства по проекти, включително свързаното с тях
национално съфинансиране, както и на глобите и другите парични санкции,
предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз или в
клаузите по други програми и договори. В чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9
от ДОПК, е посочено, че за публични държавни вземания се считат недължимо
платените и надплатени суми, както и неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, които са финансирани от средства на Европейския
съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват
въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен
аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на
проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз, а
също така и лихвите за вземания по т. 1 – т. 8. От изложеното е видно, че
посочените в акта за установяване на публично държавно вземане разпоредби не
регламентират реда за установяване и събиране на тези държавни вземания, а
съобразно разпоредбата на чл. 62 от Закона за публичните финанси може да се
направи извод само във връзка с това, който административен орган е компетентен
да стори това.
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК,
установяването на публичното държавно вземане се извършва по реда и от орган,
определен в съответния закон, а ако такъв ред не е предвиден в съответния
закон, вземането се установява по основание и размер с АУПДВ, т.е. това
производство е приложимо по отношение на случаите, в които специален закон не
установява други правила за установяване на публичните, в конкретния случай
държавни вземания. Процедурата по установяване на недължими плащания от
европейските фондове, както се посочи по – горе се съдържа в Закона за
управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/,
който е обн., ДВ бр.101 от 22.12.2015 година и е в сила от 25.12.2015 година.
До неговото приемане в националното ни законодателство не е съществува друг
процесуален ред, по който да се установяват недължими плащания към
бенефициерите при подпомагане от европейските фондове. Във връзка с реда за
установяване на публичното държавно вземане трябва да се имат предвид и
разпоредбите, които са предвидени в чл. 35 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 година
за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на
разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за
осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната
година по оперативните програми и програмите за европейско териториално
сътрудничество. В чл. 35, ал. 2 и ал.
3 от посочената наредба са предвидени всъщност два реда за установяване на
такива публични държавни вземания. Единият ред предвижда, че когато се касае за
хипотеза на възстановяване от страна на бенефициентът на предоставена финансова
подкрепа и когато това се дължи на финансова корекция, то в този случай
съобразно разпоредбата на чл. 35,ал. 2 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 година
трябва да е налице издаден акт по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а именно да е
налице мотивирано решение за установяване на финансова корекция, което е
издадено от ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, като по своята
същност това мотивирано решение представлява административен акт. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че към момента на
съставяне на АУПДВ не е налице влязло в сила решение за определяне на финансова
корекция по размер и основание, а са налични само уведомителни писма за това.
Доколкото в така издадения АУПДВ едно от основанията е именно чл. 162, ал. 2, т.
8 от ДОПК, което е свързано с финансови корекции, то от тази гледна точка съдът
констатира, че е налице несъобразяване с материалноправните разпоредби, което
води до извода за незаконосъобразност на така постановения акт на основание чл.
146, т. 4 от АПК. Вторият ред, който се регламентира в чл. 35, ал. 3 от Наредба
Н-3 от 22.05.2018 година, касае случаите на недължимо платена или надплатена,
както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162,
ал. 2, т. 8 от ДОПК. В този случай се посочва, че управляващият орган отчита
вземането въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във
връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, т.е. във връзка с
това не е необходимо издаване на такова мотивирано решение, както в първия
случай, но доколкото като основание за издаване на настоящия оспорван акт са
посочени и двете предложения, то е трябвало административният орган да съобрази
тези две процедури при издаване на АУПДВ
. Ето, защо съдът следва да се съгласи с доводите,
изложени от жалбоподателят, че е налице нарушаване на материалния закон,
доколкото липсва издадено мотивирано решение за финансови корекции, въз основа
на което да е възможно след това издаването на акт за установяване на публично
държавно вземане.
На следващо място, съдът констатира че е налице и второ
нарушение от страна на административният орган на материалноправните
разпоредби, което е основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, изразяващо се в следното:
Изпълнението на задължението на органите, отговорни за
финансовото управление на средствата от Европейския съюз, произтичащи от
императивни норми на общностното право, да предприемат необходимите действия за
събиране на недължимо платените и надплатени суми, както и на неправомерно
получените или неправомерно усвоените средства по проекти, включително
свързаното с тях национално съфинансиране, както и на глобите и на другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
Европейския съюз или в клаузите по други програми и договори, следва да бъде
осъществено в рамките на предвидените съответни давностни срокове, в които за
административния орган съществува възможност да установи по основание и размер
подлежащите на възстановяване недължимо платени или надплатени суми.
По отношение на публичните държавни вземания по смисъла
на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, какъвто е и настоящият случая, приложими досежно погасителната давност са
правилата на ДОПК, който в своя чл. 171, ал. 1 предвижда, че
публичните вземания се погасяват с изтичане на 5 – годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, а в ал. 2 на същия текст е предвидена абсолютна
десетгодишна давност, независимо от спирането и прекъсването на давността.
Видно от доказателствата по делото, за пръв път
жалбоподателят, явяващ се и бенефициент е уведомен за констатирана нередност и
за възникнало в тази връзка публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК с писмо от 06.08.2013 година, касаещо нередност с идентификационен номер №
ОПОС/13/КФ/126/1, регистрирана на 25.07.2013 година /лист 92/. Това означава,
че в този случай давността за това задължение започва да тече от 06.08.2014
година, съобразно правилата визирани в чл. 171 и следващите от ДОПК. По –
нататък с Писмо от 20.12.2013 година отново община Перник е била уведомена за
констатирана нередност № ОПОС/13 КФ/138, регистрирана на 19.12.2013 година
/лист 86/. В този случай 5 – годишната давност започва да тече от 20.12.2014
година. И с Писмо от 25.07.2014 година, е била уведомена и за нередност №
ОПОС/14/ КФ/230, регистрирана на 16.07.2014 година /лист 89/. Това означава, че
и в този случай давността за това задължение започва да тече от 25.07.2015
година. С оглед на изложеното е основателно твърдението на жалбоподателят, че с
оглед характера на вземанията /държавни/, последните са били изцяло погасени по
давност към датата на издаване на акта за установяване на публично държавно
вземане.
Въз основа на това, и доколкото вземането върху
главницата се явява акцесорно по своя характер и зависи от съществуването на
главното задължение / главницата/, то следва да се направи извод, че и то е
погасено също по давност.
По изложените съображения жалбата е основателна и същата
следва да се уважи, като се отмени оспорения в настоящото производство
административен акт като незаконосъобразен.
Относно разноските:
При този изход на спора основателно е своевременно
заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на съдебните разноски.
Претендират се от жалбоподателя разноски съобразно представен списък и писмени
доказателства, както следва: адвокатски хонорар в размер на 8 960 /осем
хиляди деветстотин и шестдесет/лева, съгласно представена по делото фактура от
14.04.2022 година и заплатена държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева,
съгласно приложено към делото платежно нареждане. Делото е с материален интерес
над 100 000 лева, поради което размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде определен по реда на чл.8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 3 530
+ 1% за горницата над 100 000 лева или в случая 1 % от 542 248,42
лева /642 248,42- 100 000/ = 5 422,48 лева. Минималният
адвокатски хонорар се изчислява на 3 530 + 5 422,48 лева = 8 952,48
лева. Възражението на ответника за прекомерност следва да се уважи. Делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, сравнимо с делата с такъв предмет,
по същото е проведено само едно съдебно заседание. Поради това разноските за
адвокатски хонорар следва да се определят в размер на 8 952, 48 лева. На
Община Перник следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на
9 002,48 /девет хиляди и два лева и четиридесет и осем стотинки/, която
сума представлява адвокатски хонорар в размер, присъден от съда и заплатена
държавна такса.
С оглед изхода на делото искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва
да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение второ от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане от 27.01.2022 година, издаден от
Главния директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ и ръководител на Управляващия орган на
„Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ година, с който на основание чл. 59,
ал. 1 и ал. 2 от АПК, чл. 166, ал. 2, чл. 175, ал. 1 от ДОПК, Заповед №
РД-88/24.01.2022 година на министъра на околната среда и водите, във връзка с
чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 62 от Закона за публичните финанси и
член единствен, ал. 1 и ал. 2 от Постановление № 426 на Министерски съвет от
18.12.2014 година за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, с който се установява публично държавно вземане от Община
Перник за сума в размер на 642 248,42 /шестстотин четиридесет и две хиляди
двеста четиридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/, от които
367 243,14 лева главница и 275 005, 28 лева лихва за забава; на
основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, във връзка с член единствен, ал.1 и ал.2 от
Постановление № 426 на Министерски съвет от 18.12.2014 година, начислена лихва върху установената с този акт
главница, считано от 27.08.2013 година до окончателното и изплащане, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Министерство
на околната среда и водите да заплати на Община Перник с БУЛСТАТ: *********, с
адрес: гр. Перник, пл. „Св.Иван
Рилски“ № 1 А, сумата от общо 9 002, 48 /девет хиляди и два лева и
четиридесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/