Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................................2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав
в публично заседание на тридесети март 2022г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 222/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Белла Трейд“
ООД, ЕИК *****, гр.Варна, представлявано от управителя Н.Н, чрез пълномощник
адв.А., срещу Решение № 235/20.10.2021г. на Директора на ТД на НАП-Варна, в
частта, в която е потвърдено Разпореждане изх.№ С210003-137-0006569/05.10.2021г.,
на главен публичен изпълнител, относно задължения на дружестото за ДОО, ЗО,
УПФ, ГВРС, ЗДДС и ЗДДФЛ за периода от 30.11.2012г. до 2014г., включително.
В жалбата се твърди, че решението
в оспорената част е незаконосъобразно, като постановено в противоречие
с материалния закон. Сочи се, че е налице основание за
отписване на сумата от 23 806.35 лв., представляваща
остатък от главница и лихви на задължения на дружеството за
периода 30.11.2012г. до 2014г., предмет на изп. дело № 3140005775/2014г.,
тъй като с образуване на същото през 2014г. е започнала да тече нова пет
годишна давност, която е изтекла към момента на подаване на молбата за
отписването им. Твърди се, че задълженията не са били отсрочвани или разсрочвани,
изпълнението не е спирано по искане на длъжника, той не е обявяван в
несъстоятелност, а сочените от публичния изпълнител постановления
за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № С1800003-22-0020647/29.03.2018г. и
№ С1800003-22-0020650/29.03.2018г. не могат да се считат като основания прекъсващи
давността, тъй като от тях не става ясно за какви задължения и периоди са
наложени тези мерки. На изложените основания се моли отмяна на решението в оспорената част и
присъждане на съдебно деловодни разноски.
В съдебно заседание, чрез
пълномощник адв.А., жалбата се поддържа, като се акцентира върху
обстоятелството, че с оспореното решение при същата фактическа обстановка са
приети за погасени по давност задължения на дружеството за периода 2009-2012г.
Ответникът - Директорът на ТД на НАП
Варна, в депозирани
по делото чрез процесуален
представител –
ст.ю.к.П., оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна по съображенията изложени в
решението. Поддържа, че погасителната давност за тези задължения не е изтекла,
поради прекъсването й с издадените ПНОМ. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
В ТД на НАП-Варна е образувано изп.дело № 3140005775/2014г. за принудително събиране на
неплатени от „Белла Трейд“ ООД публични вземания по ЗДДФЛ, ЗДДС, ДОО, ЗО, УПФ за периода 2012-2013г. В
последствие с разпореждания за присъединяване от 30.01.2015г. и 31.07.2015г.
към същото са присъединени и задължения от същия характер за 2014 и 2015г.
Във връзка със задълженията по
образуваното изпълнително дело /с мотиви, че ще се затрудни събирането на
установеното и изискуемо публичво вземане, предмет на същото общо в размер на
42 397.58 лв./, с ПНОМ № С1800003-22-0020647/29.03.2018г. главен
публичен изпълнител е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки на „Белла Трейд“ ООД в ТБ „Алианц Банк България“ АД, а с ПНОМ № С1800003-22-0020650/29.03.2018г. е
наложил запор върху МПС, собственост на дружеството.
С молба вх.№ 40579/03.09.2021г.
от представляващия „Белла Трейд“ ООД е направено искане да бъде отписана сумата
от 23 806.35 лв. задължения по изп. дело № 3140005775/2014г.,
поради изтичане на петгодишна погасителна давност към 01.01.2020г., считано от
образуването му.
С Разпореждане № С210003-137-0006569/05.10.2021г. на гл.публ.изпълнител, молбата е
оставена без уважение с мотиви, че по изпълнителното дело са наложени
обезпечителни мерки – запор на банкови сметки с ПНОМ № С1800003-22-0020647/29.03.2018г.
с което давността е спряна, съгласно чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК.
След оспорване на разпореждането
по административен ред, с Решение № 235/20.10.2021г. Директорът на ТД на
НАП-Варна е уважил частично жалбата по отношение на задълженията на дружеството
за периода 14.10.2009г.-30.11.2012г., а в останалата част /за задълженията от
30.11.2012г. до 2014г., включително/ е отхвърлил същата и е потвърдил
разпореждането, предвид наличието на две издадени ПНОМ от дата 29.03.2018г., с
които давността е спряна.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата до съда е
подадена пред надлежния съд, от страна с правен интерес – адресат на акта, длъжник
в изпълнителното производство по събиране на публично държавно вземане, в
законоустановения срок и след като е осъществена процедурата по чл.266 от ДОПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
съществото на спора, същата е неоснователна, по следните съображения:
Оспореният, подлежащ
на съдебне контрол акт - Решение № 235/20.10.2021г. на Директора на ТД на
НАП-Варна, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.266, ал.1 от ДОПК, в предписаните от
закона форма и съдържание, с означение на фактическото и правното основание за
издавеното му. В хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на
административния акт.
По приложението на
материалния закон:
Безспорно
задълженията на жалбоподателят за ДОО, ЗО, УПФ, ГВРС, ЗДДС и ЗДДФЛ представляват
публични държавни вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. В разпоредбата на чл.168 от ДОПК лимитативно са
изброени способите за погасяване на публичните задължения, един от които е
изтичането на давностен срок. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните
задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
За да остави жалбата
без уважение административният орган е приел, че изтичането на давностния срок
е спряно с предприетите от публичния изпълнител действия по обезпечаване на
вземането – налагане на запор върху сметките на длъжника в ТБ
„Алианц Банк България“ АД и върху МПС, собственост на дружеството.
Този извод е правилен.
Съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК давността спира с
налагането на обезпечителни мерки. Видовете обезпечителни мерки са изброени
в чл.198, ал.1 от ДОПК, като в т.2 и в т.3 са
регламентирани като такива запор върху движими вещи и върху сметки на длъжника.
Тълкуването на чл.172, ал.1, т.5 ДОПК води до извода, че
за да е осъществен съставът на тази норма, следва мерките освен да са
постановени и да са възпроизвели действия. Т.е. да са налице доказателства за извършени
законосъобразни действия по налагането им. В случая такива са налице, предвид
представите с преписката запорни съобщения, както и: 1.писмо УРИ №
819000-15355/екз№2/19.04.2018г. от Началник сектор ПП при ОД на МВР-Варна,
съгласно което запорът на ПС по запорното съобщение е отбелязан в АИС – КАТ на
05.04.2018г.; и 2.писмо изх.№ 2302-0293/04.02.2021г. от „Алианц Банк България“
АД, съгласно което във връзка с получено запорно съобщение от 29.03.2018г. по
ПНОМ № С180003-022-0020647/29.03.2018г. е наложен запор до посочения размер на
разплащателна сметка на „Белла Трейд“ ООД.
Представените
доказателства установяват, че наложените с горепосочените две постановления
мерки са произвели
действие, считано най-късно от 05.04.2018г. Именно на тази дата е изпълнен целият фактически състав по налагането на запора
върху сметките и движимости на длъжника, респ. от нея спира давността, която е
текла до момента по отношение задълженията на длъжника и започва да тече нова
такава.
По отношение
напроцесните задължения 5-годишният давностен срок е започнал да тече от
01.01.2014г. и безспорно към 05.04.2018г. не е изтекъл. Започналият след това
нов давностен срок, също не е изтекъл към 03.09.2021г. - датата на подаване на
молбата от длъжника до публичния изпълнител. Не е изтекла и абсолютната
погасителна 10-годишна давност по чл.171 ал.2 от ДОПК.
Противно на твърденията в
жалбата, от приложените с преписката 2 броя ПНОМ от 29.03.2018г., описани
по-горе, по несъмнен начин се установява, че тези мерки се налагат с цел обезпечаване
на задълженият на дружеството, именно по образуваното изпълнително дело, в
които влизат и тези, чието погасяване се
претендира в настоящото производство.
Неоснователно също така жалбоподателят
твърди, че при идентична фактическа обстановка са погасени задълженията на
дружеството за периода 2009-2012г. Доколкото образуването на изпълнително дело
не представлява действие прекъсващо давността, съгласно Тълкувателно решение №
7/15.04.2021г. по т.д. № 8/2019г. на ВАС, а 5-годишият срок по чл.171 ал.1 от ДОПК за тези задължения е бил изтекъл към 01.01.2018г., т.е. преди издаване на
ПНОМ от 29.03.2018г., то именно този мотив е послужил на Директора на ТД на
НАП-Варна за отмяна на разпореждането на пулбичния изпълнител в тази част.
Предвид горните съображения съдът приема,
че жалбата на „Белла Трейд“ ООД, срещу Решение № 235/20.10.2021г. на Директора на ТД
на НАП-Варна, се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, основателно се явява
своевременно направеното от ответника искане за присъждане на ю.к.възнаграждение.
Съдът
като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза
на ТД на НАП-Варна, следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Белла Трейд“
ООД, ЕИК *****, гр.Варна, представлявано от управителя Н.Н, срещу Решение № 235/20.10.2021г.
на Директора на ТД на НАП-Варна, в частта, в която е потвърдено Разпореждане
изх.№ С210003-137-0006569/05.10.2021г., на главен публичен изпълнител, относно
задължения на дружестото за ДОО, ЗО, УПФ, ГВРС, ЗДДС и ЗДДФЛ за периода от
30.11.2012г. до 2014г., включително.
ОСЪЖДА „Белла Трейд“ ООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Ген
Колев“ № 94, ап.9, представлявано от управителя Н.Н, да заплати на ТД на НАП –
Варна, съдебно деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: