МОТИВИ
ПО НОХД № 532.2015Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН
СЪД- АСЕНОВГРАД
Съдът
е сезиран с обвинетелен акт срещу подсъдимите М.К.С., ЕГН – ********** и Д.И.П.,
ЕГН – **********, по обвинения за престъпления по чл.129 ал.1 от НК и по чл.
142а ал.1 вр.чл. 20 ал.2 вр.ал.1
от НК относно подсъдимата М.С. и по чл.142а ал.1 вр.чл.
20 ал.2 вр.ал.1 от НК по отношение на подсъдимия Д.П..
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск от пострадалата
Р.Д.К. срещу М.К.С. в размер на 8 000 лева, като обезщетение за
причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.129 ал.1 вр.ал.2 от НК-
болки, страдания и психически стрес, ведно със законната лихва от датата на
деликта – 28.11.2013г. до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски, както и граждански иск срещу М.К.С. и Д.И.П. солидарно, за
сумата от 8 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от престъпление
по чцл. 142 ал. 1 вр.чл. 20 ал.2 вр.ал.1
от НК- болки и страдания, срам, унижение, страх и психически стрес от
инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от датата на деликта –
28.11.2013г., като се претендират и разноски.
Пострадалата Р.К. е конституирана като
граждански ищец и частен обвинител по делото, като в процеса се представлява от
адвокат Р.Д..
Свидетелката М.К. е майка на свидетелката
Р.К.. Последната през 2012г. заживяла на семейни начала с подсъдимия Д.П. през
2012г., в началото на месец ноември. Повече от година и половина двамата живяли
в дома на семейство К. – родители на свидетелката Р.К.,***, след което се
преместили в дома на баща му на улица „***” № 24, в същия град. Къщата на улица
„***” № 24 е на два етажа, с входна врата водеща през пътека до малък вътрешен
двор, който води до къщата. На приземния етаж на къщата, прозорците на който
гледат към двора и входната врата, живее бащата на подсъдимия Д.П. - свидетеля И.П.,
ведно с приятелката си- свидетелката Б.С. и дъщеря й – С.Б.. Подсъдимият Д.П. и
свидетелката Р.К. живеели на втория етаж на къщата., чиито прозорци приоритетно
гледат към двора на къщата и входната врата. От лявата страна на пътеката, водеща към двора
на къщата има постройки, в лявата от които се намира баня и тоалетна. Срещу
входната врата на двора на къщата има улична лампа, която на 28.11.2013г. е
била работеща, която осветява голяма част от двора и пътеката от входната
врата, водеща до къщата. Отделно на втория етаж е налице луминисцентна
лампа, която осветява предверието към този етаж.
По времето, докато свидетелката Р.К. и
подсъдимият Д.П. живели в дома на семейство К., подсъдимият не е работил
никъде. След като се преместили в дома на свидетеля И.П. - баща на подсъдимия Д.П.,
същият започнал да работи с него като шофьор на тир с фалшива шофьорска книжка,
като извършвал тази работа до един момент, тъй като свидетелят И.П. заявил, че
не справя и че често пиел, което му пречело да изпълнява задълженията си. След последния курс, подсъдимият Д.П. заявил
на свидетелката Р.К., че майка му – подсъдимата М.С. е уредила работа в Турция
и че иска да заминават да работят там. На 27 ноември 2013г. свидетелят К. –
баща на свидетелката Р.К. имал рожден ден и по този повод подсъдимият Д.П. и
свидетелката Р.К. били поканени на празненство в дома на семейство К..
Свидетелката Р.К., подсъдимият Д.П. и детето им отишли на рожденния ден, като
вечерта след празненството останали да преспят. Вечерта по време на
празненството подсъдимият Д.П. споменал отново за плана да заминават за Турция,
но свидетелката М.К. не обърнала внимание. Сутринта на 28 ноември 2013г. докато
пиели кафе, подсъдимият Д.П. отново пред всички казал много сериозно, че ще
заминават за Република Турция, като родителите на свидетелката Р.К. заявили, че
няма смисъл от това, защото си имат всичко тук, че свидетелката Р.К. няма къде
да живее, с малко дете е, а и тя не знае турски език. Възразили, тъй като не
могли да разберат защо отиват в Турция да живеят на квартира, като тук си имат жилище. Подсъдимият
Д.П. заявил, че изобщо не го интересува и заминиват – ако не днес, то утре,
като било въпрос на дни. Казал, че отиват там да работят, като майка му –
подсъдимата М.С. е уредила всичко, включително и квартирата, като казал, че ще
вземат с тях и детето им – М.. След това
подсъдимият Д.П. и свидетелката Р.К. си тръгнали, като оставили детето в дома
на свидетелката М.К., понеже свидетелката Р.К. имала да чисти и пере. Този ден, в къщата на улица „***“
№ 24 не присъствали свидетелите И.П., С.Б. и свидетелката Б.С., тъй като
първият бил на курс извън страната, а останалите свидетелски били в Пловдив.
Тъй като пералнята в къщата била на приземния етаж, ползван от свидетеля И.П.,
свидетелката Р.К. използвала отсъствието на семейството му и и изпрала, като
този ден не е валял дъжд, което и позволило и да просне два реда пране. След
това свидетелката Р.К. отново се върнала в дома на родителите си на улица „***“
№ 6, като около 11:30 часа на обяд, тя донесла храна на детето от детската
кухня. Оставила си и личните документи в дома на свидетелката М.К., като
заявила, че прави това, тъй като подсъдимият Д.П. настоява силно да заминат.
Постояла малко и казала, че подсъдимият Д.П. настоява да заминат за Турция и да
си тръгва, като докато била в дома на свидетелката М.К. и хранела детето си,
подсъдимият Д.П. постоянно й звънял да се прибира, което свидетелката и сторила.
Докато живеели в дома на семейство К., подсъдимият Д.П. се изявил като силно
агресивна личност, чието поведение често се изразявало в крясъци и чести
викове, което поведение спрямо свидетелката Р.К. продължило и след това до
момента на тяхната раздяла .
Този ден, 28.11.2013г., свидетелката Р.К.
***, като сготвила и прала на пералнята, намираща се на приземния етаж на
къщата. Подсъдимият Д.П. бил в това
време в къщата, като през цялото време се наливал с алкохол, започвайки с бира
и минавайки на ракия и вино. След това, свидетелката Р.К. легнала да поспи,
след като свършила с домакинските си задължения, в спалнята, като вратата на
същата била бяла алуминиева с преход към хола
и плъзгаща се без заключващ се механизъм и в този момент била
полуотворена. По някое време свидетелката Р.К. се събудила около 19,00 часа и чула говор от хола, преходен на
спалнята и и видяла, че в къщата е дошла майката на подсъдимия Д.П. –
подсъдимата М.С. която, ведно с подсъдимия Д.П., седели на дивана, докато свидетелката Р.К. била в спалнята. Преди да влезе в къщата на подсъдимия Д.П.,
около 18,30 часа, подсъдимата М.С. била отвън пред къщата, като в това време оттам
минавал свидетеля Н.М., който е съсед на подсъдимия Д.П. и който излизайки от
дома си около 18,30 часа, видял подсъдимата М.С. ***. Тя го помолила да извика
сина й – подсъдимия Д.П., защото със свидетелката Р.К. били в лоши отношения,
което свидетелят М. сторил. След като
разбрала, че свидетелката Р.К. спи, подсъдимата М.С. влязла в хола на втория
етаж, където разговаряла със сина си - подсъдимия Д.П.. Свидетелката Р.К. предположила
за какво е дошла, тъй като много подсъдимата М.С. много искала да заминат за
Турция. Като видяла, че свидетелката Р.К. се е събудила, подсъдимата М.С. я
попитала къде са й личните документи и акта за раждане на детето.
Свидетелката Р.К. й отговорила, че са в дома на родителите й. Това провокирало
подсъдимата М.С. да започне да крещи, като изпаднала в истерия, започнала да
вика и да обижда. Не след дълго телефонът на свидетелката Р.К. позвънил. В това време, в къщата на семейство К. на
улица „***” № 6, след като детето на свидетелката Р.К. се събудило, около 16,00
- 16,30 часа дошъл съпругът на свидетелката Р.К. – свидетелят Д.К. и казал, че
е с високо кръвно и че може да се наложи да го закарат до болницата, да дойде
да вземе детето. По-късно свидетелката М.К. звъннала на дъщеря си – свидетелката
Р.К. и разговаряла с нея, като й обяснила, че баща й е зле и че трябва да го
закарат до болницата. Свидетелката Р.К. й отговорила, че тръгва веднага, като
по телефона свидетелката М.К. чувала как слиза по стълбите. Свидетелката М.К.
изчакала дъщеря си около 20-25 минути, колкото било нормално за придвижването
между двете къщи, но тя не дошла в дома на улица „***” № 6. В това време
свидетелят Д.К. помолил сина си – свидетелят М.К. да го закара до болницата.
След като тръгнали за болницата, в резултат на две взети преди това хапчета, по пътя
свидетелят Д.К. се пооправил, поради
което не посетили болницата, а се върнали в дома си, на улица „***” № 6.
При това позвъняване от страна на
свидетелката М.К. до свидетелката Р.К. със съобщение, че баща й е зле,
подсъдимият Д.П. решил да закара свидетелката Р.К. до дома на родителите й,
поради което взел автомобила на
подсъдимата М.С.,***, с който подсъдимата М.С. около 18,30 часа се върнала от
Гърция и заедно със свидетелката Р.К., тръгнал
към къщата на семейство К., но около 300 метра след като потеглил от дома на
улица „***” № 24, той обърнал колата и върнал свидетелката Р.К. в къщата, като
казал, че това са пълни глупости и не било вярно, че баща й е зле, поради което
отказал да я закара до дома на родителите й на улица „***“ № 6.
Свидетелката Р.К. настоявала подсъдимият Д.П.
да я закара в къщата на родителите й, но той я вкарал насила в къщата, като
заключил вратата след нея. Подсъдимата М.С. му казала да заключи вратата и той
сторил това. Подсъдимата М.С. му казала също да вземе телефона на свидетелката Р.К.,
което той и сторил. Подсъдимият Д.П.
държал телефона на свидетелката Р.К., като в това време майка й – свидетелката М.К.
се опитвала да се свърже с нея, но
телефонът бил затварян от подсъдимия Д.П., или последният не отговарял на него.
След
като била насила качена горе в къщата от подсъдимия Д.П., последният я вкарал в
спалнята и заклюлил входната врата на етажа, която се заключва с един заключващ
се механизъм, като подсъдимата М.С. в това време му казала да заключи свидетелката
и да й вземе телефона, което подсъдимият Д.П. сторил. Не след дълго, свидетелката
Р.К. чула подсъдимият Д.П. да казва, че снимката на свидетелката Р.К. ще им
остане за спомен, като по това време той говорил по нейния телефон. Бидейки
така затворена в спалнята, чиято врата няма заключващ механизъм, а подсъдимите Д.П.
и М.С. – били в хода, преходен на спалнята, на свидетелката Р.К. й дошло на ум да поиска
да отиде до тоалетната, намираща се на двора, като за тази целпомолила за това
подсъдимият Д.П., който я пуснал да излезе от етажа, за да отиде до тоалетната,
намираща се в пристройка на двора, но подсъдимият през цялото време вървял след
свидетелката Р.К.. Въпреки това, свидетелката Р.К. се затичала към външната
врата, но подсъдимият Д.П. минал пред нея и започнал да я блъска в двора
обратно към къщата. Както я е блъскал, свидетелката Р.К. паднала на земята.
През това време от горния етаж на къщата слязла подсъдимата М.С., която хванала
свидетелката Р.К. за косата. Свидетелката Р.К. била на колене, в който момент
подсъдимата М.С. започнала с всичка сила да я блъска,
като я скубела и я блъскала с всичка сила в главата. Подсъдимата М.С. наричала
свидетелката Р.К. кучка мръсна, казвала й, че ще я смачка, ще й отвори главата,
наричала я простачка и я ритала по тялото с краката си. Подсъдимият Д.П. стоял
настрани и гледал случващото се в този момент. Тогава свидетелката Р.К. се
опитала да стане, молейки я да я пуснат да си тръгне, но подсъдимата М.С. я
хванала за двете ръце и ги извила силно, при което свидетелката Р.К.
почувствала силна болка в дясната ръка.
В това време свидетелката Л.П. живуща ***,
която се познавала със свидетелката Р.К., на 28.11.2013г. излязла от дома си,
тъй като установила, че няма с какво да нахрани детето, като тръгнала до
зеленчуковия магазин, пътя за който минавал през къщата на подсъдимия Д.П., да
търси пюре.
По пътя за магазина минала покрай къщата
на улица „***” № 24, в която живеели свидетелката Р.К. и подсъдимият Д.П., тъй като излязла с
домашни дрехи и този маршрут, през къщата на подсъдимия Д.П. бил с улици, по
които минавали по-малко хора, поради което и свидетелката минала по него. В
това време, минавайки покрай къщата на подсъдимия чула,
че има глъчка. Погледнала през ажурната
част на вратата на къщата и видяла свидетелката Р.К. на земята, като видяла
подсъдимата М.С., за която впоследствие разбрала, че е майка на подс.Д.П., да я дърпа за ръката. Двамата подсъдими са я
ритали и скубели. Свидетелката Л.П. се развикала и попитала какво правят, като
гледала случващото се около 4-5 минути. Свидетелката Р.К. се опитала да се
изправи и била повалена отново на земята. Подсъдимият Д.П. стоял отстрани прав,
а майка му – подсъдимата М.С. мъкнела и ритала свидетелката Р.К.. Свидетелката Р.К.
била застанала на колена на земята, с гръб към пътя и входната врата,
приведена. Свидетелката Л.П. видяла това през сивата порта на входната врата,
като уличната лампа, светеща точно на пътеката от нея светела и случилото се
било около 18,00- 18,30 часа. Когато се спряла и погледнала вътре видяла и как
на два –три метра от входната врата, подсъдимата М.С. държи свидетелката Р.К.,
която била с наведена глава, хваната за косата от подсъдимата М.С., ритана,
поваляна обратно за косата от подсъдимата М.С., като се чувало нещо като плач и
молене от страна на свидетелката Р.К., като единственото действие от нейна
страна бил опитът й да се изправи, а подсъдимият Д.П. стоял безучастно отстрани
и гледал.
Тогава свидетелката Л.П. се отказала да
ходи до магазина и притичала до дома си, разстроена и споделила това с мъжа си-
свидетелят А.В.. Тъй като решила, че това са семейни проблеми, не позвънила на
полицията.
След като свидетелката Р.К. се изправила,
двамата подсъдими я качили горе на втория етаж на къщата на улица „***“ № 24 и
отново я заключили. Тогава подсъдимата М.С. започнала да говори на свидетелката
Р.К., че ще я изкарат болна, че ще й вземат детето, като отново не й било
позволявано да излезе.
След този упражняван психически тормоз,
накрая подсъдимият Д.П. дал телефона на свидетелката Р.К., който в този момент
бил изключен, като свидетелката го включила. В този момент се обадила майка й –
свидетелката М.К., която казала на свидетелката Р.К., че е отпред пред къщата и
че я чака да излезе.
Докато свидетелката Р.К. била бита и
държана заключена на втория етаж на къщата на бащата на подсъдимия Д.П. ***, в
това време, към смрачаване, свидетелката М.К. започнала да звъни на
свидетелката Р.К., но с телефона й нямало връзка - или никой не вдигал
телефона, или същият е давал свободно и са го изключили. Едва към 19,30 часа
телефонът на свидетелката Р.К. бил вдигнат от подсъдимия Д.П.. Свидетелката М.К.
му казала, че желае да разговаря с дъщеря си – свидетелката Р.К., като
подсъдимият Д.П. й отговорил, като й казал да духат супата и затворил нейния
телефон. След това свидетелката М.К. отишла на втория етаж на къщата си, където
били синът й – свидетелят М.К., съпругата му и детето, като при него бил и
негов приятел – свидетелят П.А., който оправял шрифтовете на компютъра. Тя
споделила с тях, че от доста време свидетелката Р.К. не е вдигала телефона, а
след това го е вдигнал подсъдимия Д.П. й е казал да духат супата. Свидетелката М.К.
продължила да набира телефона й и около 20,00 часа го вдигнал подсъдимия Д.П.,
който й казал, че паспортът й и снимката й ще й останат само за спомен, като
затворил телефона. Именно този разговор бил чут от свидетелката Р.К., когато
стояла затворена в спалнята, след като се събудила и докато подсъдимите Д.П. и М.С.
били в хола. След това, в 20:03 часа, подсъдимият Д.П. и подсъдимата М.С.
подали сигнал на телефн 112, като поискали съдействие от РУП- Асеновград, тъй
като заявили, че очакват сватовете си, да дойдат да се саморазправят с тях.
Случаят е регистриран на телефон 112 и е направена връзка с РУП- Първомай, като
е отказано изпращането на патрул, предвид липсата на основание за това.
В това време, на улица „***“ № 6, свидетелката М.К. веднага се качила на третия
етаж на къщата си и споделила това, което й казал подсъдимия Д.П. по телефона,
като след това слязла, качила се на колелото и тръгнала към улица „***” № 24. Преди
да стигне до кръстовището, близо до къщата, свидетелката М.К. видяла подсъдимата
М. Славева да излиза от къщата по оранжево - червен блузон с вдигнати и
запретнати ръкави. Косата й била
на кок горе, като заключила външната врата на къщата на улица „***” № 24 и
който била метална, ажур нагоре и плътен метал надолу, като тази конструкция
позволява на всеки, който е на улицата да вижда какво става в двора.
Излизайки, подсъдимата М.С. заключила
външната врата, провирайки си ръката, след което видяла свидетелката М.К.,
после се качила в автомобила си – червено Сузуки и потеглила в посока
болницата, след което свидетелката М.К. продължила да звъни по телефона.
Свидетелката М.К. потеглила веднага с колетото след подсъдимата М.С., карайки
бързо, като видяла, че подсъдимата М.С. завила на ляво в първата пресечка и отишла в
дома си на улица „***” № 41, прозорците на къщата, които се виждали отвън не
светели, а светела само една лампа на двора, като след това подсъдимата М.С.
отново се качила в автомобила си и потеглила в посока изток. В този момент, в
къщата на подсъдимата М.С. нямало майстори, които работели там през деня и
отишли до домовете си да се нахранят и изкъпят.
Тогава свидетелката М.К. ***, като
последните метри е тикала колелото, тъй като то било със спукана гума.
Свидетелката М.К. застанала пред къщата и започнала отново да набира телефона
на дъщеря си – свидетелката Р.К., като започнала и да вика, но никой не я чул.
Тогава решила да звънне на съпруга си – свидетеля Д.К., което позвъняване
направила около 21,00 часа, като му казала, че се намира пред къщата на
свидетелката Р.К. и подс.Дафо
П. и че нещо ставало вътре, че Д. крещял и поискала да дойде да видят какво
става.
Свидетелят Д.К. помолил сина му –
свидетелят М.К. да го закара с колата пред дома на подс.Д.П.,
като последният се съгласил. В това време свидетелят П.А., който оправял
шрифтовете на компютъра на свидетеля М.К. заявил, че иска да отиде с тях.
Тримата тръгнали с лек автомобил „Пежо 406”, в който имало газова бутилка отзад
в багажника.
В това време свидетелката М.К., стоейки
на улицата пред входната врата, виждала горния
етаж на къщата, който бил обитаван от свидетелката Р.К. и подс.Д.П.,
тъй като прозорците на същия гледали към улицата и пердетата били прозрачни
найлонови, през които прозирало и се виждало от улицата какво става. Вътре не
се виждала свидетелката Р.К., но свидетелката М.К. чувала подсъдимият Д.П. как
крещи, като излязъл един - два пъти навън в предверието на площадката, което
било също осветено и крещял. След известно време, свидетелят Д.К., свидетелят М.К.
и свидетелят П.А. ***, паркирали лекия автомобил на съседната улица, като след
това дошли пред къщата на бащата подс. Д.П. и застанали на отсрещния на улицата
тротоар, срещу входната врата на къщата, пред която стояла свидетелката М.К..
Точно на отрещния тротоар пред входната
врата на къщата има стълб с улична лампа
на него, която светела и осветявала цялата пътека на двора, водеща до къщата,
почти до същата. Свидетелката М.К. била отпред, пред вратата на къщата, като от
време на време отивала до тях, като продължавала да се опитва да се свърже по
телефона със свидетелката Р.К. и през ажурената част на входната врата гледала
какво става в къщата.
В този момент, свидетелят М.К. забелязал
пукната гума на колелото на свидетелката М.К., като докато стоели
отвън, свидетелката М.К. му споделила, че е пукнала гумата, гонейки автомобила
на подсъдимата М.С. до дома й, като при това е карала много бързо. Всички
видели през ажурената врата проснатото на два реда пране в двора на улица „***“
№ 24, както и това, че лампите на приземния етаж, обитаван от семейството на
свидетеля И.П. не светели и че там нямало никой.
Около 21,00 часа свидетелката Р.К.
вдигнала телефона, при което свидетелката М.К. й казала да излезе, че е пред
вратата и че я чака. Малко преди това, свидетелката М.К. звъннала и на телефона
на подсъдимия Д.П., който го вдигнал но след това – затворил. След това
подсъдимият Д.П. вдигнал отново телефона на свидетелката Р.К. и казал, че са на
ресторант в село Градина, след което затворил телефона.
След като подсъдимият Д.П. дал телефона
на свидетелката Р.К. и тя го включила и след като се чула с майка си –
свидетелката М.К., свидетелката Р.К.
излязла от етажа и започнала да тича по стълбите надолу, като моментално била
последвана от подсъдимия Д.П., който тръгнал да върви бързо след нея, на 4-5
метра от нея.
Свидетелката Р.К. отишла до външната
врата на двора, отключила я, като в този момент, свидетелката М.К. виждайки, че
подсъдимият Д.П. приближава свидетелката Р.К., провряла ръката си между вратата
и касата на същата за да я издърпа, преди той да я застигне. Подсъдимият Д.П.
стигнал до входната врата, избутал свидетелката Р.К., хванал врата и започнал
да я лашка силно, като в това време като така затиснал лявата ръка на
свидетелката М.К., удряйки металната врата в нея.
Свидетелката М.К. извикала от болка,
при което до вратата дошъл синът й – свидетелят М.К., който с всички сили
натиснал вратата, за да се отвори и така освободил ръката на свидетелката М.К.,
като при това засилване, подсъдимият Д.П. застанал между вратата и стената на
гаража, отхвърквайки назад, като от засилването се
опрял на стената на гаража. Тогава
свидетелката Р.К. излязла, прегърнала се с майка си – свидетелката М.К., на
която свидетелката Р.К. казала, че са я
били.
Подсъдимият Д.П. излязъл и ги избутал и започнал да тича по посока
къщата на подсъдимата М.С., като започнал да вика: ”Сега ще стане много
страшно, сега ще видите, ще стане много страшно.” , като заявил, че ще каже на
майка си. Минавайки покрай свидетеля Д.К., последният
го усетил, че лъха на алкохол, а свидетелят М.К. го видял, че тичайки, залитал.
Тогава всички свидетели – Р.К., Д.К., М.К., М.К. и П.А., се качили заедно в
колата, качили и колелото в багажника и решили, че трябва да отидат в
полицията.
В колата свидетелката Р.К. споделила
на всички, че е била бита, че подсъдимата М.С. я била и скубала, а подсъдимият Д.П.
я заключвал, връщал и бутал. В колата свидетелката М.К. видяла също, че клинът на
свидетелката Р.К. бил скъсан на двете колена,
свидетелят Д.К. видял, че дясната й ръка е три пръста подута и че косата й е в
много лошо състояние.
Свидетелката Р.К. разказала в колата какво се
е случило, като казала, че през деня е прала на приземния етаж и там е нямало
никой. Отишли до полицията, като преди това паркирали колата на паркинг.
Свидетелите М.К. и П.А. си тръгнали, като вътре в полицията влезли свидетелката
Р.К. и майка й – свидетелката М.К.. Свидетелят Д.К. останал пред вратата на
полицията. Вътре, свидетелката М.К. заявила на полицейския служител, че желаят
да подадат жалба. Тя била написана собственоръчно от свидетелката Р.К.,
въпреки, че ръката много я боляла. За това писала бавно, като докато пишела, от
косата й капели косми върху листа, които били забелязани от полицейския
служител, дежурен същата вечер. Свидетелят С.С. бил дежуран тази вечер като оперативен в РУ на МВР- Първомай,
именно при когото на гишето са дошли свидетелката Р.К. , с родителите си –
свидетелите М. и Д.К., като лично пред него свидетелката Р.К. писала
собственоръчно жалбата пред свидетеля С., като в момента, в който свидетелката Р.К.
е пишела, я боляло през цялото време ръката, поради което и тя е писала бавно.
Докато свидетелката Р.К. пишела жалбата,
в районното се появили и подсъдимите Д.П. и М.С., като подсъдимата М.С.
попитала кой е най-важният. Полицейският служител им казал, че ако искат да
подадат жалба да изчакат, тъй като в момента пише Р.К., след което двамата подсъдими си тръгнали. Докато
свидетелката Р.К. пишела жалбата, цели топки коса падали на листа, ръката й
била подута, поради което и тя писала бавно. На Свидетеля С. разказала, че била
заключвана и бита от двамата подсъдими.
След като подала жалбата в полицията,
свидетелките М.К. и Р.К. ***, като на кръстовището около 20 метра от нея видели
лекия автомобил на подсъдимата М.С.. В болницата свидетелката Р.К. била
прегледана и била посъветвана да отиде в спешна помощ- град Пловдив, защото лекарите
предположили, че има счупване. Оттам свидетелките Р.К. и М.К. се върнали в дома
на семейство К., тъй като свидетелката Р.К. нямала документи в себе си, оставила
колелото, след което отишли в Пловдив, където била прегледана, гипсирана, като
преди това й била направена снимка, като била посъветната да се освидетелства в
катедра „Съдебна медицина”, което и сторила. По случая била образувана
полицейски преписка, възложена за работа на полицейския служител К.Г.К., който снел обяснения от страните и
пред когото пострадалата Р.К. му разказала фактите, изложени по-горе.
Свидетелката Л.П., която видяла побоя,
прибирайки се, разказала за случилото се на мъжа си – свидетеляат
А.В., като той също я посъветвал да не се намесва, тъй като това са семейни
работи. След няколко дни обаче, в
детската кухня, двете се видели и
свидетелката Л.П. видяла, че свидетелката Р.К. е с гипсирана ръка, като тогава
свидетелката Л.П. й казала, че е видяла какво е станало.
Същата вечер, подсъдимата М.С. след
като се върнала от полицията отиша до дома си, където били наети да работят
като майстори свидетелите Й.К. и Е.Я., като това било около 21, 00 часа, които
в този час я чакали в къщата й, за да се разберат дали ще наливат бетон на
следващия ден. Докато били в къщата, подсъдимата М.С. отишла, като била силно
ядосана, пръста на ръката й бил подут, като споделила на свидетелите, че била в
полицията и че не са приели жалбата й. Споделила на свидетелите, че като се
върнала от Гърция, отишла до къщата на подсъдимия Д.П., за да остави хранителни
продукти от Гърция, като на майсторите казала, че била нападната от
свидетелката Р.К. и бита заедно със сина си – подсъдимия Д.П.. Малко по-късно,
към 22,00 часа дошъл и подсъдимия Д.П., който също споделил, че бил нападнат от
близките на свидетелката Р.К. и бил бит.
Към 28.11.2013г., свидетелят М.К. притежавал
два броя газови оръжия - пистолет и револвер - барабанлия, закупувани през
2009г. с цел фотографски проект и оттогава
ги е използва за заснемане на сесии. Закупувани са с цел реквизити.
Когато са закупувани, регистрация на газово оръжие не се е изисквала. След това
свидетелят М.К. ги регистрирал, като за тях никога не е закупувал патрони. Регистрацията
на тези пистолети е обективирана в удостоверения с № 341 / 09.12.2013г. на РУ
на МВР- град първомай и касаят газов пистолет „Ekol”, “Viper” 9 мм. С № Е6VP- 8100039 и газов пистолет „Blow, Desert Tiger”, кал. 9 мм.
С № 8 - 000377. По време на случай той не
е носил тези пистолети в себе си. Свидетелят има каменоделска фирма и с това се
занимава основно, като като хоби, а понякога и професионално, с фотография,
снимайки сватби, част от снимките по които ползва са тези пистолети. Същата
вечер свидетелят М.К. бил с анцунг и нямал къде да
сложи пистолета, не носил такъв и не е ползвал такъв, отивайки да прибере
сестра си – свидетелката Р.К..
На
29.11.2013г. свидетелката М.К. се освидетелствала в катедра „Съдебна медицина”,
като в предварителните сведения е съобщила, че на 28.11.2013г. около 18,30 часа
била ударена с метална врата по лявата ръка от мъжа, с когото живее на семейни
начала нейната дъщеря. Издадено й е СМУ № 1352/2013г., със заключение, че при прегледа на М.М.К. и от
представената по делото медицинска документацияе установено кръвонасядане в
областта на лявата мишница, като така описаните травматични увреждания са били
причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време
да се получат така, както се съобщава в предварителните сведения. Било е
причинени болка и страдание.
На 29.11.2013г. подсъдимата М.С. също се освидетелствала в катедра „Съдебна
медицина”, като в предварителните сведения е посочено, че тя е съобщила, че на
28.11.2013г. била бита от жената, с която синът й живеел на семейни начала,
била удряна с юмруци по главата и по тялото, извивани са й ръцете. Има ясен
спомен за случилото се. Представила е рентгеново изследване на пети пръст на
дясната ръка в две проекции от ДКЦ 1 Пловдив еоод от 29.11.2013г.с диагноза:
костен откъс от основата на дисталната фаланга на пети пръст на дясната ръка.
Заключението на издаденото й СМУ № 1349/2013г. сочи на счупване на фаланга на
пети пръст на дясната ръка, кръвонасядане и травматичеен оток в областта на
първия пръст на лявата ръка, които травматични увреждания са били причинени от
удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време
да се получат така, както се съобщава в предварителните сведения. Счупването на
крайната фаланга на петия пръст на дясната ръка се преценява като довело до
трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, за срок, по-голям от
един месец при обичаен ход на оздравителните процеси. Издадено е допълнение към
съдебно – медицинско удостоверение № 1349/2013г., видно от което, от
представените епикризи при станалия инцидент на 28.11.2013г., на подсъдимата М.С.
е било причинено и лезия/ нарушаване целостта на екстерзорното отвеждащо
сухожилие на пети пръст на дясната ръка. Вътреставно счупване на дисталната
фаланга на пети пръст на дясната ръка. Извършени са трикратни оперативни
интервенции в „Пирогов”- град София и МБАЛ” Св. Пантелеймон”- град Пловдив.Тези
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет или усукване на същия пръст, за което има данни в
предварителните сведения и е възможно по начин и време да са възникнали към
момента на инцидента. Било е причинено трайно затрудняване на двеженията на
горния десен крайник за продължителен период от време.
Тук
следва да се посочи, че предния ден, на 27.11.2013г. подсъдимата М.С. била да
извършва преводи в Република Гърция,
като била взета от гръцката граница в Свиленград, от гръцкия гражданин –
свидетеля А.Л., който от КПП-то я
закарал в Солун, за да извършва превод по негови въпроси, свързани с бизнес. П
Подсъдимата М.С. пътувала с нейната кола до
гръцката граница, от където я е взел
посочения свидетел на 27.11.2013г. Вечерта подсъдимата извършила искания от
свидетеля Л. превод, като на следващия ден напуснала хотела.
От приложените по делото удостоверения се
установява, че подсъдимата М.С. е
пребивавала в хотел „Вирджиния“ на фирма „Пино Роландо М.ес” на 27.11.2013г. и е заминала на 28.11.2013г.
в 10:20 часа. На 28.11.2013г. тя е посетила зъболекар С.П., като в 11:30 часа е заплатила за плобма
сумата от 50 евро., след което свидетелят Л. около 12,00 часа тръгнал обратно с
нея от Солун и я закарал до гръцката граница, която подсъдимата С. преминала
пеша, като преминавайки в българска територия, се качила на автомобила си и
потеглила за град Първомай. Видно от показанията на свидетеля М. тя е
пристигнала пред дома на подсъдимия Д.П. около 18,30 часа, което напълно
съответства на разстоянието между Гръцката граница и Първомай при средна
скорост на управление на лек автомобил.
От издаденото удостоверение от
първоинстанционна прокуратура – Атина от 30.03.2013г. е видно, че подсъдимата М.С. няма висящо изпълнимо, неотменимо, осъдително
решение на едночленния или тричленен наказателен съд на Атина, като срещу нея
не се водят наказателни производства.
От
изготвената по делото съдебно – психиатрична експертиза на Р.К. се установява,
че същата е могла правилно да възприема фактите, които имат значение по делото
и може да дава достоверни показания по тях.
На 28 септември 2009г. подсъдимият Д.П. е
сключил граждански брак с лицето Г. А., в Република Гърция, за което е бил
съставен акт за граждански брак № 142/2009г/ 143/ 38/2009г., като подсъдимият
през 2012г е подал иск за разводпред Атински съд.
От изготвената по делото съдебно - медицинска
експертиза на свидетелката Р.К. се установява, че при прегледа на същата е
установен травматичен оток и охлузване в окосмената част на главата,
кръвонасядане в областта на лявата мишница, охлузвания по предната повърхност
на двете коленни стави, счупване на проксималната основна фаланга на втори
пръст на дясната ръка, което е наложило поставяне на гипсова имобилизация.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са
възникнали към момента на инцидента – така, както това се съобщава в
свидетелските показания. Било е причинено трайно затрудняване на движението на
горния десен крайник за повече от един месец – по смисъла на чл.129 от НК.
Подсъдимият Д.П. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 130
ал.2 вр.ал.2 от НК, извършено на 28.11.2013г. спрямо свидетелката М.К. и спрямо същата - в извършване на
престъпление по чл.146 ал.1 от НК, с присъда на Районен съд- Първомай № 6 от
23.04.2015г.
На 28.11.2013г. свидетелката С.Б., живуща ***,
ведно с бащата на подсъдимия Д.П. – свидетеля П., била на училище за времето от
07,45 часа до 13,05 часа, като този ден тя не е била в град Първомай, останала
в град Пловдив.
Този ден, видно от изготвената справка от
НИМХ се устаноновява, че на 28.11.2013г. слънцето е залязло в 16:47 часа,
сумрака е продъжил 33 минути, пълна тъмнина е настъпила в 17:20 часа. През деня
на 28.11.2013г. не е валяло. Уличното осветление този ден на улица „***“ № 24 е
работило.
Видно от изготвената справка от Община
Първомай разстоянието от административен адрес на улица „*** „ № 21у до зеленчуков магазин на ул. „ ***” № 11,
по маршрут от ул. „***”, през улица „Цар И. ***, ул. „***”, до посочения
по-горе адрес на улица „***” е с дължина 655 линейни метра, като по другите
възможни пътища от адреса, на който живее свидетелката Л.П. *** до зеленчуковия
магазин, разликата в разстоянието е не повече от около 50 метра.
По доказателствата:
Така
приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от показанията
на свидетелите М.М.К., Д.М.К., М.Д.К., П.Н.А., Л.П.П., Р.Д.К.,
Т. П.П., Н.М.М., Ж.П.П., С.Н.С., А.Д.В., К.Г.К.,
Д.Д.К., Я. Г.Д.,
И.М.Б., Я. М. П., И.П., Л., които
съдържат логични, последователни, непоротиворечиви нито вътрешно, нито помежду
си свидетелски показания и които напълно се подкрепят от изготвените по делото
съдебно – медицинска експертиза, съдебно – психиатрична експертиза, протокол за
оглед на местопроизшествие, оглед на СД от телефон 112, писмени доказателства
по делото.
Съдът
кредитира и показанията на свидетелите Е.Я. и Й.К., относно това, което те са
възприели като факти, тъй като в тази част, техните показания напълно се
кредитират от показанията на кредитираните от съда свидетели, изготвените по
делото експертизи и от писмените доказателства по делото. В частта от техните
показания, в която тези свидетели сочат за обясненията за обстоятелствата,
които са дали пред тях подсъдимите М.С. и Д.П., съдът кредитира единствено
относно факта, каква версия са изложили двамата подсъдими пред тези свидетели,
като в тази им част, технинте показания, като опровергани от кредитираните от
съда доказателства, не се ценят с достоверност.
Като напълно опровергани от кредитираните
от съда свидетелски показания, експертизи, огледи и писмени доказателства,
съдът не кредитира показанията на свидетелите
Н. Т. Б., Б.Д.С. и С. Д Б., както и
обясненията на подсъдимите М.С. и Д.П. в частта относно случилото се след
завръщането на подсъдимата М.С. от Република Гърция, тъй като същите се
намериха за напълно опровергани както от кредитираните от съда гласни
доказателсвени средства, така и от писмените доказателства по делото и
кредитираните от съда експертизи и оглед на местопроизшествие и на ВД. В
останалата им част, относно влошените отношения и водените между тях и
свидетелката Р.к. и М.к. прокурорски, полицейски преписки и съдебни дела, както
и относно обстоятелството, че на 27.11.2013г. подсъдимата М.С. е била в
Република гърция и се е върнала в РБ на 28.11.2013г., съдът кредитира. Същите,
в частта им, че това е станало в по-късен час, се опровергават напълно от
кредитираните от съда показания на свидетеля М. и от показанията на свидетеля Л.,
както и от показанията на свидетелката Р.К. и Л.П..
Като обосновани и правилни, съдът кредитира и
изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза, както и съдебно –
психиатричната експертиза на свидетелката Р.К..
Съдът кредитира и извършените оглед на
местопроизшествие на улица „***” № 24 и оглед на веществено доказателство по
делото – СД диск.
Като надлежно приобщени и достововерни,
съдът кредитира и писмените доказателства по делото, а именно: справки за
съдимост на подсъдимите, разпечатки за проведени разговори от мобилни
оператори, решение № 2 от 05.01.2015г., справка от РУ на МВР- Първомай , писмо
изх. № 325р- 0329 от 07.12.2015г., СМУ № 907 / 2015г., определение от
03.12.2015г., жалба от Д.П. вх. № 655 от 24.09.2015г., справка от Районен център на телефон
112, протокол от съдебно заседание на 23.04.2015г., присъда № 6 от 23.04.2015г., справка № 426 от
18.04.2016г., документи във връзка с полицейско дежурство в РУ на МВР- Първомай
от 28.11.2013г., писмо от ГД „Гранична полиция”, молба от подсъдимата Р.К. по ЗДН, постановление
за прекратяване на наказателното производство от 30.09.2015г., иск за развод от подс. Д.П. срещу Г. С. А.,
акт за граждански брак № 142/2009г.,
удостоверение от първоинстанционна прокуратура на Атина, жалба от Р.К.
вх. № ВЯ/Л – 3766 от 29.11.2013г., СМУ № 1352/2013г., СМУ № 315/2013г., СМУ № 1349/2013г., допълнение към СМУ №
1349/2013г., удостоверение за семейно положение № 71 от 14.02.2017г.,
удостоверение за постоянен адрес № 53 от 14.02.2017г, удостоверение № 54 от
14.02.2017г., удостоверние № 55 от 14.02.2017г., удостоверение № 70 от
14.02.2017г., удостоверение № 56 от 14.02.2017г., удостоверение за постоянен адрес № 57 от
14.02.2017г., справка от Национален институт по метеология и хидрология –
Пловдив изх. № НОМИ – 174 от 17.02.2017г., касова бележка за 50 евро № 51 4223/2013
1023/20-01-2014, удостоверение от хотел „Верджина”- Солун, СМЕ № 57/2014г., Удостоверение
от общинска администрация – Първомай, разпечатка от телефон 112, протокол от
съдебно заседание от 10.06.2014г. на РС – Първомай , фаотоалбум от оглед на
местопроизшествие, справка за Републикански път II-80.
От
правна страна:
Въз основа на така установените факти по делото, от
правна страна, съдът намери, че с действията си – нанасяне на удари, скубане,
бутане, събаряне на земята, подсъдимата М.С.,
като извършител, е осъществила състава на престъпление по чл. 129 ал.1 от НК по
отношение на пострадалата Р.К.,***, като й е
причинила средна телесна повреда – счупване на проксималната – основната
фаланга на втори пръст на дясната ръка, наложило поставяне на гипсова
имобилизация, довело до трайно затруднение на движението на горния десен
крайник за повече от един месец, като съставомерния резултат е причинен от
активнитей действия.
От субектина страна подсъдимата М.С. е
осъществила това престъпление с пряк умисъл, при съзнавани общественоопасен
характер и последици и тяхното целене, поради което като отчете наличие на
осъществен както от обективна, така и от субективна страна състав на престъпление
по чл. 129 ал.1 от НК, съдът я призна за виновна по това обвинение.
Чрез
съвместните действия на двамата подсъдимия М.С. и Д.П., изразяващи се в
заключване и възпрепятстване излизане от втори етаж на къщата, в която
свидетелката Р.К. и Д.П. са живеели на семейни начала, което е довело до
невъзможност за свободно придвижване за период от време от следобедните часове
на 28.11.2013г. часа до близо 20,30 часа, двамата подсъдими от обективна страна са
лишили пострадалата Р.К. като съизвършители от
свобода, с което от обективна страна са осъществили състава на престъпление по 142а
ал.1 вр.чл. 20 ал.2 вр.ал.1
от НК, в съучастие помежду си, като това
е сторено противозаконно - по принудителен начин, своеволно и по начин, по
който е възпрепятствана възможността на пострадалата, чрез взимане на мобилния
й телефон, да потърси помощ. Именно активните действия на двамата подсъдими са
довели до причиняване на този съставомерен резултат, като от субективна страна,
всеки един от тях е действал с пряк умисъл, при съзнавани общественоопасен
характер и последици и тяхното целене, като е налице общност на умисъла и
съзнание, че именно по този начин, ще се постигне общият целен престъпен
резултат.
С оглед на
това, съдът намери, че всеки един от двамата подсъдими, чрез действия, е
осъществил състава на престъпление по чл.142а, ал.1 вр.чл.
20 ал.2 вр.
ал.1 от НК, в съучастие като съизвършители помежду си, поради което и призна за
виновен всеки един от тях, в извършване на престъпление по този законов текст.
По отношение на наказанието, което следва
подсъдимата М.С. да понесе за извършеното от нея престъпление по чл. 129 ал.1
от НК, съдът отчете наказуемостта на същото с ЛС до 6 години.
При определяне на неговия размер, съдът
отчете смегчаващите отговорността обстоятелства
- чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова
ангажираност на подсъдимата, а от друга страна съдът отчете утежняващото
отговорността обстоятелства – механизма на извършване на престъплението и
другите, погълнати от по-тежкия престъпен резултат, травматични увреждания на
пострадалата Р.К..
С
оглед на това, съдът осъди подсъдимата М.С. една година лишаване от свобода,
при превес на смегчаващите отговорността
обстоятелства. Предвид на това, че това наказание ЛС е под 3 години,
подсъдимата М.С. не е осъждана и съдът намери, че за нейното превъзпитание не
се налага тя да изтърпи наложеното й наказание, на основание чл.66 ал.1 от НК,
съдът отложи изпълнението на това наказание с 3 – три годишен изпитателен срок.
По
отношение на престъплението, за което подсъдимата М.С. бе призната за виновна
по чл.142а ал.1 от НК, то с оглед наказуемостта на същото с „ЛС“ до 6 години,
съдът определи същото при посочените по - горе относно престъплението по
чл.129, ал.1 от НК смегчаващи и утежняващи
отговорността обстоятелства, релевантни и за това престъпление, на една година
„ЛС“. Съдът намери, че налагайки наказание „ЛС“ под 3 години, това, че
подсъдимата не е осъждана и че същата може да се поправи и без да изтърпи
наложеното й наказание, изпълнението на същото следва да се отложи с
изпитателен срок от 3 – три години, на основание чл.66 ал.1 от НК.
Тъй
като всяко едно от двете престъпления, за които подсъдимата М.С. бе призната за
виновна, е извършено преди за което и да било от тях да има влязла в сила
присъда, на основание чл.23 ал.1 от НК, съдът определи на същата едно общо
най-тежко наказание, а именно „ЛС“ в размер на 1- една година, за което намери,
че са налице предпоставките по чл.66 ал.1 от НК и чието изпълнение отложи с
изпитателен срок от 3 – три години.
По отношение на наказанието, което следва
подсъдимият Д.П. да изтърпи за престъплението по чл. 142а ал.1 от НК, то съдът
отчете наказуемостта на същото с ЛС до 6 години и определи размера на същото на
една година, при превес на смегчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни от една
страна, а от друга – като утежняващо отговорността обстоятелство определи
механизма на извършване на това престъпление.
Тъй като подсъдимият Д.П. не е осъждан,
наложеното му наказание ЛС е до три години и съдът намери, че същият може да се
поправи и превъзпита и без да изтърпи реално наложеното му наказание, то на
основание чл. 66 ал.1 от НК, съдът отложи неговото изпълнение с изпитателен
срок от 3 – три години.
С този вид и размер наказания за всеки
един от подсъдимите, съдът намери, че ще се постигнат целите на чл. 36 от НК за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимите М.С. и Д.П..
По
гражданските искове:
С
оглед на това, че подсъдимата М.С. бе призната за виновна в изършване на
престъпление по чл.129 ал.1 от НК, е налице осъществен от нея граждански деликт
извършен виновно - с пряк умисъл, от
който пряка и непосредствена последица е именно причиняване на средна телесна
повреда, като са налице няколко травматични уверждания, довели до този
престъпен резултат. В резултат на това, пострадалата Р.К. е претърпяла болки и страдания, чието
репариране може да стане единствено чрез присъждане на обезщетение в паричен
еквивалент, съобразно непродължителнтия болестен процес и интензитета на
болките и страданията, който в началото на причиняване на травмата е бил
изключително силен, свързан с болки със силен интензитет, продължителност на
оздравителния процес над месец и липса на остатъчни болестни процеси и
усложнения, като от друга страна са налице и други травматични увреждания,
погълнати от по-тежкия съставомерен престъпен резултат, които също са довели до
причиняване на болки и страдания на пострадалата. С оглед на това и като
отчете, че следва обезщетението да бъде определено по справедливост, съдът
намери, че размер от 3000 лева е напълно съответен на преживяното в негативен
план срадание от страна на пострадалата Р.К., поради което и осъди подсъдимата М.С.
да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в този размер, ведно със
законната лихва от датата на причиняване на увредата – 28.11.2013г. до
окончателното й изплащане, като отхвърли предявения граждански иск до пълния му
предявен размер от 8 000 лева като неоснователен.
Лишаването от свобода на пострадалата Р.К., от
страна на двамата подсъдими М.С. и Д.П., на 28.11.2013г. осъществява умишлен
деликт, осъществен от двамата съвместно, като съизвършители, в резултат на
който за пострадалата Р.К. са настъпили значителни неимуществени вреди,
изразени в стрес, понасяне на ограничение върху правата й като личност на
свободно движение, които са довели до силен стрес, със силна интензивност и
продължителност върху нейната психика, поради което и тези неимуществени вреди, подлежат на
репарация. С оглед на това, че деликта е
осъществен от двамата подсъдими, чрез съвместни действия, то те следва да
понесат отговорността да него солидарно, като размерът на дължимото на
пострадалата К. обезщетение, определен по справедливист, е този от 4 000 –
четири хиляди лева, за който размер, съдът осъди солидарно подсъдимите М.С. и Д.П.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.11.2013г. до
окончателното й изплащане, като отхвърли предявения размер на иска от 8000
лева, като неоснователен.
По
разноските:
С оглед на това, че съдът призна всеки един
от двамата подсъдими за виновен в извършване на престъпление от общ характер,
съдът на основание чл. 189 ал.3 от НПК, осъди всеки един от двамата посъдими да
заплатят направените по делото разноски в размер на по 35,00 лева, за всеки
един от тях за изготвената в хода на досъдебното производство съдебно –
медицинска експертиза, като възложи заплащането на същите в полза на ОД на МВР-
Пловдив, тъй като тази сума е изразходена именно от неговия бюджет.
За изготвената по делото съдебно -
психиатрична експертиза, заплатена от бюджета на РС- Асеновград, съдът осъди
всеки един от двамата подсъдими за заплати разноските по делото в размер на от
85 – осемдесет и пет лева, в полза на РС- Асеновград, предвид на това, че тази
сума е изразходена именно от бюджета на това юридическо лице.
С оглед на това, че бе уважен граждански
иск срещу подсъдимата М.С., то съдът я осъди да заплати държавна такса върху
уважения му размер от 120,00 лева – сто и двадесет лева, в полза на РС-
Асеновград.
Предвид на това, че двамата подсъдими бяха
осъдени да заплатят солидарно на пострадалата Р.К. граждански иск, то на
основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът осъди всеки един от тях да заплати сумата
от по 80,00 лева- осемдесет лева, държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, в полза на РС- Асеновград.
По изложените мотиви, съдът постанови
своето решение.
Районен съдия: