№ 19177
гр. София, 28.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110127297 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Делото е образувано по предявен осъдителен иск от Д. Г. Г. срещу „Н. М. Г.“ ЕАД за
присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за нанесени му неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване репутацията му, душевни болки и страдания от отправените
срещу него клеветнически твърдения, съдържащи се в материал, разпространен в брой
15/1062/ от 13-19.04.2024 г. на вестник „У.“, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 19.04.2024 г. – до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ищецът твърди, че в брой 15/1062/ от 13-19.04.2024 г. на вестник „У.“ била
публикувана статия със заглавие „Бившият кмет на П. лъсна в нова корупционна схема –
рекетира баничари“ и подзаглавие: „Искат по 5000 лв. рушвет от павилион за бързи закуски
на морето“, а в изложението било написано, че „Д. Г. създаде шпицкоманда за тормоз над
ресторантьори в Областната дирекция по безопасност на храните“; „че стоял начело на
корупционна схема“, като всички използвани в статията изрази сочели, че ищецът е в
основата на корупционна схема, която има за цел да рекетира всички заведения – малки и
големи на територията на областната дирекция, както и бил атакуван по отношение на
работата му като кмет на П. с израз, че „превърнал в кочина китното градче“, че избягал по
време на наводненията по Южното Черноморие, за да спасява личното си имущество и имал
„схема“ за сключване на договор с дружества за събиране и унищожаване на странични
животински продукти. Към изложението били приложени и снимки на ищеца, които били
публикувани без негово съгласие с надписи: „Проваленият бивш кмет на П. Д. Г. е създал
схема за подкупи от ресторантьори, баничари и търговци на риба в Б.ката областна
дирекция по безопасност на храните“, „Г. изкара цели 12 години като кмет на П. и си тръгна
като милионер от морското градче, което превърна в кочина по време на царуването си“,
както и публикувана снимка с надпис „В ресторант „Замъка“ в парк „Велека“ се предават
подкупите към директора на ОДБХ-Б. Д. Г.. Заведението е собственост на Милен Георгиев,
съпруг на бившия главен секретар на Община П. Мария Георгиева“. Ищецът твърди, че
изнесените в статията твърдения са неверни и клеветнически, тъй като му приписват
извършването на престъпления – престъпления по служба, рекет и принуда, с изнесените
твърдения се цели да се създаде отрицателна характеристика по отношение на личността му
пред обществото. В резултат на изложеното по негов адрес ищецът твърди, че е изпитвал
неудобство, безпокойство, били опозорени честта и достойнството му, чувствал се засрамен
и унизен пред обществото, уронен бил авторитетът му. Изнесеното затруднявало контактите
му с близките и околните. Преживял интензивни и продължителни емоции на стрес,
тревожност, обида, смут, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото му
здраве. Твърденията се отразили неблагоприятно както на ежедневието му, така и върху
1
контактите му с близки и приятели, върху почивката и работоспособността му. Станал
раздразнителен и много чувствителен, страдал от безсъние, от постоянно силно главоболие,
наложило се да отменя срещи. Неверните твърдения създали смут сред познатите и
приятелите му, отразили се отрицателно върху авторитета му. Ищецът твърди, че клеветите,
изнесени в процесния материал, надхвърлят рамките на добрия тон и конституционно
гарантираното и защитено право на свободно изразяване на мнение от страна на ответника.
Излага, че свободата на словото не е абсолютна, като посочва, че нейните предели са
чуждите субективни права като доброто име, честта, личният и семейният живот.
Ищецът твърди, че издател и собственик на вестника е ответното „Н. М. Г.“ ЕАД.
Счита, че ответникът отговаря по чл. 49 ЗЗД като възложител на работата, тъй като вредите
са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа (за
дейността на авторите на статиите, публикувани в печатното издание). Поради това са
налице и всички елементи от правото по чл. 49 ЗЗД, като заради това, че статията е станала
достояние на неограничен кръг от хора, за неограничен период от време, и за претърпените
неимуществени вреди, ищецът смята, че му се дължи обезщетение в размер на 10 000 лв.
Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
На ответника исковата молба е връчена редовно по реда на чл. 50, ал. 2 във вр. с чл.
50, ал. 4 ГПК и не е постъпил отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Правна квалификация – предявен е иск с правно основание - чл. 49 във вр. с чл. 45
ЗЗД.
Липсват обстоятелства, които да бъдат признати за безспорни и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя следната доказателствена
тежест:
Ищецът носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване, че: 1)
към датата на деянието ответникът е бил собственик и/или издател на печатното издание; 2)
правоотношение по възлагане на работа, 3) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в
случая публикуване на сочените изявленията с посоченото съдържание, неимуществена
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 4) вредите да
са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа –
чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа,
чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента. В частност, ищецът следва
да докаже, че ответникът с конкретните си противоправни действия - с публикуването на
материалите без проверяване на тяхната достоверност, му е причинил неимуществени вреди
и какви точно, причинно-следствената връзка между поведението на ответника и
причинените неимуществени вреди, както и конкретния размер на неимуществените вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства, както и че публикуваната информация отговаря на истината, а при
установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че го е погасил.
По доказателствените искания на страните съдът намира следното:
Приложените към исковата документи са допустими, относими и и необходими за
изясняване на делото и следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Искането за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане на ищеца за установяване на фактите, касаещи
интересите, професионалните ангажименти и лични контакти на ищеца следва да бъде
уважено.
Искането за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане на ищеца за установяване на фактите, касаещи
2
нанесените неимуществени вреди и причинната им връзка с процесната статия следва да
бъде уважено само по отношение на един свидетел по арг. от чл. 159, ал. 2 ГПК, доколкото
не са посочени различни обстоятелства, които ще се установяват чрез разпита на двамата
свидетели.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към
медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността да
сключат съдебна спогодба.
Съдът намира, че на ищеца следва да се дадат указания да посочи кои конкретно
изрази и твърдения счита за клеветнически и неверни, и за които цели да ангажира
отговорността на ответника, предвид, че в исковата молба същите са посочени прекалено
общо, с цели цитати от процесната статия, което препятства възможността за извършване на
преценка за основателността на иска, като за процесуална икономия делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Д. Г. Г. против „Н. М. Г.“ ЕАД, като
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с
препис за насрещната страна, да посочи кои конкретно изрази и твърдения счита за
клеветнически и неверни, и за които цели да ангажира отговорността на ответника, без
посочване на цели цитати от процесната статия, като при неизпълнение на указанията в
дадения срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 28.05.2025 г. от 11:15 часа, за
която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане на ищеца за
установяване на фактите, посочени в исковата молба.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, те
могат да вземат становище по изготвения проекто–доклад, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните разноски.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3