О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .………/……06.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на ……………… юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 317 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „ТЕРО БГ“ ЕООД, с която срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.
По размяна на книжата:
Исковата
молба вх.№ 6237/26.02.2018 г., съдържа изискуемите по чл. 127 и чл. 128 ГПК
реквизити. В нея са уточнени фактите, на които ищецът основава претенцията си и
са представени доказателства.
В
допълнителна искова молба вх.№ 11638/19.04.2018 г. ищецът е оспорил твърденията
на ответника.
Исковата и
допълнителната молби са връчени на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, който е упражнил своевременно защитата
си по оспорване на претенцията в отговор вх.№ 8707/20.03.2018 г. и отговор на
допълнителна искова молба вх.№ 14426/16.05.2018 г., като е изразил становище за
недопустимост и неоснователност на иска.
По допустимостта на
претенцията:
Страните са
правоспособни и дееспособни юридически лица, вписани в ТР. Представителството
се осъществява от процесуални представители с надлежно учредена представителна
власт (л. 19 и л. 38-39).
Легитимацията
на страните съответства на твърденията им по спора, очертан като отричане на
съществуващо вземане в полза на ответника срещу ищеца, породено от неизпълнение
на задължение по търговска сделка. Съдът приема за допустима така предявената
претенция за установяване недължимостта на суми по издадена от ответника
фактура във връзка с договор за продажба на електрическа енергия. Предявеният
размер на иска надхвърля 25 000 лв., което обосновава родова подсъдност на
окръжен съд.
По предварителните въпроси:
Недължимостта
на сумата се твърди предвид липсата на основание за възникване на задължението
за заплащането на електроенергия по сключена между търговци абсолютна търговска
сделка с характер на договор за продажба на електрическа енергия.
Предметът на
делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365, т. 1 ГПК, вр.
чл. 286, ал. 1 и чл. 1, т. 1 ТЗ). Не са направени възражения по реда за
разглеждане на спора. Дължимата държавна такса е внесена в държавен бюджет,
съответно на цената на иска.
Възражението на ответника за липса на подведомственост на спора предвид
наличието на сключена между страните арбитражна клауза, съдът намира за
неоснователно. Твърди се, че тази клауза се съдържа в Заявление №
2776829/18.03.2014 г. /л. 61/. Същата гласи „Всички спорове, възникнали в
отношенията между страните се отнасят за решаване пред Арбитражен съд гр. Варна
при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия Правилник. Доколкото липсват данни, по
които арбитражната институция може да бъде индивидуализирана – не са посочени
пълното наименование на сдружението, седалището и адреса му на управление,
БУЛСТАТ номера му, делото и съда по регистрацията му, както и адреса, на който
се помещава самия арбитраж, арбитражната клауза следва да се счете за
недействителна, поради липса на постигнато съгласие между страните за конкретен
институционен арбитраж, който да разглежда споровете по договора им. /Така,
Определение от 26.04.2018 г. по ч.т.д. № 251/2018 г. на ВАпС/.
По доказателствените искания:
Съдът намира представените от страните
писмени доказателствата за относими и допустими към повдигнатия за съдебно
разрешаване спор, поради което същите следва да бъдат допуснати до приемане в
първо съдебно заседание, с изключение на представените с отговора на
допълнителната искова молба преписи от съдебни решения, които следва да се
прикачат към корицата на делото.
Съдът намира искането на ответника, за
назначаване на експертиза за допустимо и относимо, като следва да бъде уважено.
Съдът намира искането на ответника, за
допускане до разпит на един свидетели при режим на призоваване, за установяване
на обстоятелствата по извършване на проверката и съставяне на констативен
протокол, за допустимо и относимо.
Съдът намира искането на ответника, за
задължаване на трето лице – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД по реда на чл. 192 ГПК да представи протокола за монтаж на процесния електромер, за допустимо и
относимо.
Съдът следва да
укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни
доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е
така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се
очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се
разпределя тежестта за тяхното доказване.
Във връзка с исканията на страните да им
бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът следва да да им
укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).
Настоящото определение следва да се съобщи
на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото,
инкорпориран в него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да
изложат становища във връзка с доклада по делото.
Страните могат да изложат становища по
настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и
дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като
обосноват и съответни искания, в едноседмичен срок от съобщаването на
настоящия съдебен акт с писмена молба с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и
възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез
медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса ще бъде върната на ищеца , на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.
374 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за
неподведомственост на спора, поради наличието на валидно сключена в Заявление №
2776829/18.03.2014 г. /л. 61/ арбитражна клауза между страните.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ отрицателен установителен иск, предявен от „ТЕРО
БГ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Македония“ № 95, представлявано от управителя
Теодора Илиева, чрез адв. В.Г., срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс-Г, представлявано от Георги Коршия, Боряна Пенева, Пламен
Стефанов, Яна Маринова, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от 40 281,50 лв.,
представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода 20.09.2016 г.
– 19.09.2017 г. на обект, находящ се в
гр. Варна, ул. „Дубровник“, бл. 4, вх. 2, магазин, с клиентски номер **********
и абонатен номер **********, за която е издадена фактура №
**********/08.02.2018 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото по
реда на част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски
спорове”.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на
представените от страните писмени доказателства, с изключение на представените
с отговора на допълнителната искова молба съдебни решения, които да се прикачат
към корицата на делото.
ДОПУСКА
НАЗНАЧАВАНЕТО НА съдебно–електротехническа
експертиза с вещо лице – специалист по технически измервания, което след запознаване с материалите по
делото, да изготви експертно заключение, в което да даде отговор на въпросите:
1.
Електрическата енергия,
натрупана в регистър 1.8.4. в размер на 252127 квтч, преминала ли е през процесния
електромер?
2. Съществуват ли данни за неправомерно
вмешателство върху измервателната схема или средството за търговско измерване,
което е измервало потребената електрическа енергия в процесния обект, и ако
съществуват – в какво се изразява вмешателството?
3. Аритметично точно ли е изчислена стойността
на количеството електрическа енергия в процесната фактура, съобразно одобрените
от КЕВР цени на електрическа енергия за процесния период?
4. Налице ли са били техническите предпоставки
за извършване на допълнително начисляване на електрическа енергия, определени в
чл. 50 от ПИКЕЕ?
5. Технически възможно ли е показанията в
регистри 1.8.4. и 1.8.0. на процесния електромер да са различни от нулеви към
датата на монтажа?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лв., вносим от ответника в тридневен срок от
съобщението и представяне по делото на доказателства в същия срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж.Петър Василев от гр.Варна, включена в списъка на вещите лица към
Варненски окръжен съд, което да се уведоми за изготвяне и представяне на заключението
в срока по чл. 199 от ГПК, след представяне на доказателства за внесения
депозит.
ДОПУСКА до разпит в първото съдебно заседание свидетеля
– Ивайло Красимиров Гочев, СЕК № 4043, с адрес за призоваване: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Е, който да се призове след
представяне от ответника в тридневен срок на доказателства за ВНЕСЕН ДЕПОЗИТ по
сметка на ВОС – ДЕПОЗИТИ в размер на 15 лв.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192, ал. 1 ГПК,
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Е, да
представи протокол за монтаж на електромер с фабричен № 1114 1712 6272 5539, за
обект с аб.№ ********** и кл.№ **********.
ОБЯВЯВА
на страните следният
проекто - доклад по т.д. № 317 по описа за 2018 г. на Варненски окръжен съд:
В исковата молба ищецът „ТЕРО БГ“ ЕООД твърди, че е клиент на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, който изпълнява редовно задълженията си да заплаща
консумираната ел.енергия по кл.№ **********. Излага, че през февруари 2018 г. е
получил писмо от ответника, с което го уведомява, че на 19.09.2017 г. служители
на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили проверка на точността на измерване на
обслужващата измервателна система и свързващите я електрически инсталации и са
съставили протокол № 1201794. Твърди, че предвид констатирано неточно измерване
на ел.енергията му е извършено преизчисление по реда на ПИКЕЕ на дължимите от
потребителя суми. Сочи, че е получил още и протокол от БИМ от 21.09.2017 г.,
уведомление за извършената корекция, справка за корекция, и фактура за периода
20.09.2016 г. – 19.09.2017 г. с дата 06.02.2018 г. Оспорва изцяло дължимостта
на задължението. Излага, че нито представляващия ищеца, нито негов
представител, са подписвали протокола за проверка и оспорва констатациите в
него. Твърди, че липсва правно основание за съставяне на същия поради
отменената от ВАС към датата на проверката разпоредба на чл. 47 ПИКЕЕ, като
отделно от това самият протокол е съставен в нарушение на ал. 3, защото
посочените като свидетели лица не са надлежно индивидуализирани, по смисъла на
ЗГР. Оспорва количеството ел.енергия в размер на 252 127 кВТч, да е
потребено, респективно, доставено на ищеца за посочения в справката период.
Сочи, че с решение на ВАС е окончателно отменено решението на ДКЕВР, с което са
одобрени ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД /в сила от 07.09.2014 г./, като до
одобряването на нови ОУ следва ответникът да прилага в отношенията си с клиенти
действалите преди това ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 2007 г. Излага, че
ВКС се е произнесъл по чл. 38 от тези ОУ, като е приел, че съставлява
неравноправна клауза, поради което е нищожна и не следва да се прилага. Твърди,
че предвид отмяната на редица разпоредби от ПИКЕЕ и ОУ на доставчика от 2014 г.
се засяга процедурата по извършване на проверка, формата и съдържанието на
констативния протокол, който се явява основание за извършване на преизчисление
по корекция на сметка. В този смисъл сочи, че в предходните ПИКЕЕ не се
съдържат аналогични разпоредби относими към корекцията на сметка, поради което
процесния протокол е съставен въз основа на отменени разпоредби на ПИКЕЕ и ОУ и
ответното дружество не е могло да се ползва от корекционната процедура към
датата на проверката, до приемането на нови правила, предвид законовата
делегация в ЗЕ. Сочи, че тези обстоятелства водят до неяснота досежно
приложимата методика за преизчисляване. Допълнително твърди, че от протоколите
се установява, че не са констатирани механични повреди, деформации, неизправност
на корпуса, схемата на свързване, схемата на измерване и не е установена грешка
при измерването на консумираната енергия. Излага, че изследването на
електромера е извършено извън двумесечния срок по Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Сочи, че проверката е
установила също, че не е налице дефект на тарифния превключвател. Твърди, че
при намеса в софтуера на СТИ при отчитане освен по дневна, нощна и върхова, и
по тарифа 1.8.4. не са приложими корекционните основания по чл. 48 и чл. 49
ПИКЕЕ, които касаят механични дефекти отнасящи се до неизправности на самия
електромер, схемите на свързване и измерване или специфична неизправност на
тарифния превключвател. Сочи, че неприложима е и хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ,
която се отнася само за електромерите тип „Смарт“. Моли за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено между страните, че не дължи сумата
от 40 281.50 лв. и за присъждане на разноски.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД оспорва иска като недопустим и неоснователен. Релевира възражение за
недопустимост поради наличието на арбитражна клауза. По основателността твърди,
че е налице правно основание за възникване на вземането за цена за потребена
електрическа енергия по процесната фактура, съобразно чл. 50 ПИКЕЕ. Не оспорва,
че между страните е налице договорно отношение по продажба на електрическа
енергия и че е извършена проверка на СТИ в обекта на ищеца, както и резултатите
от нея. Излага, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД оъ 07.09.2014 г. не са
отменени със съдебното решение на ВАС, което е отменило единствено решението на
КЕВР за одобрението им. Сочи, че одобрените ОУ стават неразделна част от
лицензията на дружеството за извършване на дейност по обществено снабдяване с
електрическа енергия, поради което предходно приетите през 2007 г. ОУ не се
прилагат. Твърди, че отмяната на решението на КЕВР, с което са одобрени ОУ от
2014 г. не води автоматично до ново изменение в лицензията и до възстановяване
на старите ОУ от 2007-2009 като неразделна част от същата. Излага, че към
датата на проверката са действали ОУ от 2014 г., като част от лицензията, като
прилагането на ОУ от 2007 г. от страна на ответника би съставлявало нарушаване
на условията по лицензията. Допълнително в тази връзка сочи, че доколкото ОУ са
вид договор между дружеството и неговите клиенти, те не могат да бъдат отменяни
от административния орган, доколкото същият само ги одобрява. Твърди, че не
следва да отговаря за отмяната на административния акт, след като добросъвестно
е изпълнявало задълженията си. Сочи, че разпоредбата на чл. 38 ОУ от 2007 г. не
е нищожна. Във връзка с проверката сочи, че същата е извършена надлежно, в
присъствието на двама независими свидетели. Твърди, че измереното количество
ел.енергия в регистър 1.8.0. е сбор от всички четири регистъра, включително
скрития регистър 1.8.4., поради което енергията реално е преминала през
електромера. Излага, че въпреки частичната отмяна на ПИКЕЕ, то са останали да
действат разпоредбите на чл. 48-51, като ответникът обосновава правото си на
корекция с разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ, която е все още действаща. Оспорва
твърдението на ответника, че разпоредбите на чл. 44-47 ПИКЕЕ засягат
процедурата по извършване на проверката, формата и съдържанието на констативния
протокол, който се явява основание за извършване на преизчислените по корекция
на сметка. Сочи, че тези разпоредби не съдържат такива изисквания, доколкото
констативния протокол е частен документ със свободна форма и съдържание,
определени от дружеството, а отменените разпоредби са съдържали единствено
задължение за присъствие на абоната, негови представители или свидетели, с цел
обективност на извършените действия. Излага, че дружеството може да създава
частни документи, съобразно разпоредбите на ОУ и тези документи следва да се
ценят от съда в съвкупност с другите доказателства по делото. Твърди, че
правото на корекция се основава на констатациите от метрологичната проверка от
БИМ за неточна работа на СТИ, а не на констатациите за неточно измерване,
направени в констативния протокол. Сочи, че протоколът от БИМ е официален
свидетелстващ документ с материална доказателствена сила, с който е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера, като действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа 1.8.4. – 252127.8 квтч.,
която е измерена вярно и точно от СТИ, доколкото същото отговаря на
техническите изисквания. Твърди, че това количество не е служебно начислено, а
е реално доставено и консумирано от абоната, поради което се дължи заплащане на
стойността му от 40281,50 лв., на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, съобразно
становището на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ и издадената от ответника фактура.
Излага, че тази разпоредба си служи с понятието „измервателна група“, която
няма легална дефиниция, но следва да се има предвид всяка техническа система,
отговаряща на определени метрологични характеристики и предназначена за
измерване на електрическа енергия, независимо от броя на техническите и
спомагателни средства, с които осъществява измервателната си функция. В тази
връзка твърди, че провереното СТИ попада в тази група. Сочи, че доколкото не е
технически възможно да се установи точното количество електроенергия преминало
поотделно по всяка една от тарифите (дневна, нощна и върхова), то остойностяването
се извършва по цена за технологични разходи, която е значително по-ниска от
цената на електроенергията поотделно за всяка тарифа. Излага, че софтуерното
вмешателство има за цел отклоняване на потребената енергия в невидим регистър и
по този начин се възпрепятства възможността да бъде отчетена като показания при
ежемесечен отчет. Счита, че ищецът е длъжен да плати цената на консумираната
ел.енергия, поради което искът се явява неоснователен. Моли за прекратяване на
производството, евентуално за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Ищецът в допълнителната искова молба поддържа становището си и оспорва
твърденията на ответника. Твърди, че отменената разпоредба на чл. 47 ПИКЕЕ
регламентира специалните изисквания към констативния протокол, който се явява
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на оператора на
електроразпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. Сочи, че от
проверката не се е установило електромерът да измерва неточно, поради което не
е налице основание за начисляване на ел.енергия.
Ответникът в отговора на допълнителната искова молба поддържа становището си и оспорва
твърденията на ищеца. Твърди, че корекцията на сметката се извършва винаги въз
основа на официален документ, какъвто се явява протоколът от БИМ или констативния
протокол подписан от орган на полицията.
Подлежащи на доказване факти и доказателствената тежест за тях:
Твърденията на ищеца
относно част от изложените в исковата молба факти са изрично потвърдени при
формиране на защитната теза на ответника, поради което съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от изрично
допълнително доказване, следните
обстоятелства: Страните са в договорни отношения по покупко-продажба на
електрическа енергия. Ищецът е клиент на ответника с кл.№ ********** и аб.№
**********, на който му е извършена проверка на СТИ на обект с адрес: гр.
Варна, ул. „Дубровник“, бл. 4, вх. 2, магазин. Проверката е извършена на
19.09.2017 г. от служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД, за което е съставен
констативен протокол № 1201794, вследствие на който електромерът е демонтиран и
е изпратен на БИМ, РО - Варна, който е издал констативен протокол № 204/30.01.2018 г. – АУ – Е
-000029-55149/21.09.2017 г. Ищецът е уведомен за проверката с две писма от
08.02.2018 г. и 09.02.2018 г., към които са били приложени протоколите,
становище, справка за корекция и фактура № **********/08.02.2018 г. за сумата
от 40 281,50 лв. за периода 20.09.2016 г. – 19.09.2017 г.
Служебно известни на
съда са обстоятелствата публикувани по партидите на дружествата в Търговския
регистър, както и влезлите в сила решения на Върховния административен съд във
връзка с отмяната на разпоредби от ПИКЕЕ и отмяната на решението на ДКЕВР, с
което са одобрени ОУ на ответното дружество.
По правната квалификация (чл. 148, ал. 1, т. 2 ГПК):
Ответникът
обосновава вземането си за процесната сума въз основа на неизпълнение на
задължение за заплащане на цена по договор за покупко-продажба на електрическа
енергия. Ищецът предявява отрицателен установителен иск за недължимост на
вземането, който следва да се квалифицира по общата разпоредба на чл. 124, ал.
1, предл. II
ГПК, предвид липсата на
изрично предвиден специален установителен иск. Съответно приложение намират
разпоредбите на Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и Общите условия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, както и
свързаните с тях нормативни актове в действащите към момента на извършване на
проверката редакции.
По
доказателствената тежест (чл. 148, ал. 1, т. 5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства (чл. 146, ал. 2 ГПК):
При предявен отрицателен установителен иск
тежестта на доказванe се възлага на ответника.
В тежест на ответника е да установи, че е
налице основание за дължимостта на сумата от 40 281,50 лв., а именно: че е
налице валидно облигационно правоотношение между страните по договор за
продажба на ел.енергия (не се спори между страните); че проверката на СТИ е
извършена в съответствие с изискванията на разпоредбите на ЗЕ, ПИКЕЕ и ОУ,
действащи към датата на проверката; че са налице фактите пораждащи правото му
да извърши едностранна корекция на сметката на клиента чрез служебно
начисляване на суми или чрез съобразяване на реално отчетена ел.енергия.
В тежест на ищеца е да установи наведените
от него правоизключващи и други възражения срещу правото на ответника.
Няма подлежащи на установяване твърдения, за
които не се сочат доказателства.
Всяка от страните носи доказателствена
тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по
производството.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
съдът може да взема предвид и факти, настъпили в хода на процеса, но за тези от
тях, настъпили преди приключване на размяната на книжа допълнително следва да се спазят условията по чл. 147 ГПК (да не са могли да
ги узнаят и посочат до изтичане на съответния срок).
УКАЗВА
на страните съобразно
разпоредбата на чл. 375, ал. 1, вр. чл. 374, ал. 2 от ГПК, съдът, че могат да
изложат становища по настоящия проект за доклад по делото, разпределената
доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване факти, като обосноват и
съответни искания в тази насока, като могат да сторят това в едноседмичен
срок от съобщаване на настоящото определение с писмена молба с препис за
насрещната страна.
УКАЗВА
на
страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни
доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в
мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното
заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ
списък на разноските (чл. 80 ГПК). В случай, че се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в списъка по чл. 80 ГПК същото следва да е достатъчно конкретизирано по основание и размер.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното
заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и
възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез
медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.07.2018г.
от 13.30 часа, за която дата да
се призоват страните.
ДА
СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от настоящото определение на страните и на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от допълнителния отговор на ответната
страна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВАпС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните, само в частта, с която е оставено без уважение
възражението за неподведомственост на спора.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: