Р Е Ш Е Н
И Е №
град Свиленград, 24.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, ІІІ състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар: Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 431 по описа за 2020година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №
20-1253-001053 от 21.07.2020година на Началник Сектор към ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция” Хасково, с което на Ю.И./UMIT ILHAN/ роден на ***г- в
Турция с паспорт №U02011418, за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лв.
Жалбоподателят Ю.И./UMIT ILHAN/ чрез пълномощника си адв.М. моли за пълна отмяна
на обжалвания акт, като в жалбата се твърди,че НП е издадено при допуснати
нарушения на закона и при съществени процесуални нарушения,без да се излагат
конкретни съображения. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП .
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Ю.И./UMIT ILHAN/ не се явява ,представлява се
от адв. М.,който подържа
жалбата по изложените в нея доводи.
В съдебната фаза ангажира писмени доказателства, установяващи
факта на правоспособност на жалбоподателя към датата на твърдяното нарушение.
Не претендира разноски по делото.
АНО
(въззиваемата
страна) - Началник Сектор към ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция” Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител.
В
съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 21.07.2020 година
свидетелят Т.Р.Т. и колегата му св.Д.З.П.,изпълнявали служебните си задължения по маршрут III
АМ-Марица в района на ГКПП Капитан Андреево,когато в 06,30ч. на терминал
излизащи леки автомобили в посока Турция
пристигнал лек автомобил Пежо боксер бял
на цвят с рег.№ 34DBF933,собственост на
турска фирма и управляван от жалбоподателя. В същото време на работа били и
свидетелите И.П.М. и Г.Д.Я.-гранични полицаи на ГКПП Капитан
Андреево .При проверката свидетелите И.П.М.
и Г.Д.Я. се усъмнили в представеното свидетелство за правоуправление,
поради което била извършена експертна справка №188/2020г. от която се
установило,че представеното международно свидетелство за управление на МПС
издадено на името на жалбоподателя –издадено на 07.03.2007г. валидно до
07.03.2017г. не отговаря на международните изисквания по отношение на
изпозваните видове печатни техники и интегрирани защити.
Били изискани обяснения от жалбоподателя по
случая,но същият отказал да даде такива.
За случай бил уведомен
св.Т.Р.Т.,доколкото за така извършеното нарушение,следвало да се ангажира
отговорността на нарушителя от служител компетентен по ЗДвП.
На същата дата било
издадено Разпореждане от св. Т.Р.Т., с което било разпоредено на жалбоподателя
като неправоспособен водач да не управлява на територията на Р.България,докато
не придобие законно право за това.
Отрицателният
факт за правоспособността да управлява МПС, потвърждава – еднозначно и
безпротиворечиво в показанията си и разпитаните свидетели- Т.Р.Т. ,И.П.М. и Г.Д.Я.,като това обстоятелство се
установява от приобщената по АНПр експертна справка,като към онзи момент
свидетелите не са могли да установят дали същият е действително правоспособен,тъй
като са нямали достъп до базата данни на полицията в Р.Турция.
За така констатираното
нарушение/касателно управление на МПС без да е правоспособен водач/ на
жалбоподателят бил съставен,предявен
лично акт за извършено административно нарушение с бланков №187507 от 21.07.2020г.
в негово присъствие и в присъствието на
преводач-св.Ж.Д.С./, като жалбоподателят не е вписал ,че има възражения по акта и отказал да подпише акта
,за което бил извикан и вписан като свидетел
лицето св.Т.Я.К.,което обстоятелство
удостоверил с подписа си.
За случая била изготвена
докладна с рег.№1253р-76518 от 22.07.2020г. от св.Т.Р.Т..
Срещу Акта в
законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение.Въз основа на Акта е
издадено обжалваното НП.
Както в Акта,така и в
обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение
по чл.150 от ЗДвП поради което и на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева.
НП
е редовно връчено -
лично на жалбоподателя, на 21.07.2020 година,
видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.
По делото от страна на жалбоподателя е представено писмо
с рег.№125300-12236 от 19.08.2020г. от
ОД на МВР сектор Пътна Полиция,видно от което във връзка с подадена
молба от жалбоподателя била извършена допълнителна проверка и било
установено,че жалбоподателя е с валидно от 20.07.2020г. до 20.07.2030г.
СУМПС №707287 издадено от Регионална полиция Истанбул,сектор Пътна полиция,поради
което е поканен да се яви да си получи СРМПС заедно с рег.табели на лекият
автомобил.
Видно
от Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи със същата се
определят държавните служители от МВР, които да извършват контролна и
административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели – Т.Р.Т.
,И.П.М. , Г.Д.Я. ,Ж.Д.С., Т.Я.К. и Д.З.П. . Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание
не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Т.Р.Т. ,И.П.М. , Г.Д.Я. ,Ж.Д.С., Т.Я.К. и Д.З.П.
да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя
АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ОДМВР -
Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това
е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според
Съда показанията и на свидетелите не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото.
Цениха се от съда и писмените
доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството -
истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени
средства ––Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи ; експертна справка №188/2020г. ,писмени
обяснения; Разпореждане
от
21.07.2020г. издадено от
св. Т.Р.Т. и
докладна с рег.№1253р-76518 от
22.07.2020г. от св.Т.Р.Т., се потвърждават фактическите
констатации изложени в АУАН,
възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.
При така установената
фактическа обстановка и при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14 от НПК, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок
по ал. 2 на посочения текст, от надлежно легитимирано за това действие лице
(срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния Съд (по местоизвършване на
твърдяното нарушение). Ето защо същата се явява допустима.
Преценена по същество,съдът намира жалбата
за основателна.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота
следва да се посочи следното: в ЗАНН не се предвижда задължително участие на
преводач в административнонаказателното производство - във фазата на
установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за
призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване
на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане на
Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното
прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на
преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за
производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване
на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и
чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за
какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български
език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение,
свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на
преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение
не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което
пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство
на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на
основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява
приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди
граждани. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на
актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите
на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост,
следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения
интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид
и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем
за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес
и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира
проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива
2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно
правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива
2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично
е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно
транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването
за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по
обжалване пред Съд.
Разгледани в своята цялост, цитираните Директиви установяват безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова задължение
липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и
връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство.
В конкретния случай с оглед
установените по делото факти Съдът намира, че е бил извършен надлежен превод.
Дори и да не се възприеме изложеното в предходното изречение и дори да не е
имало надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН и на НП, то от АУАН и от
НП се установява, че жалбоподателят се е запознал с АУАН и НП, удостоверено с
подписа на един свидетел, респ. удостоверил е това с подписа си. По повод на
Жалбата на Ю.И. е
образувано настоящото дело. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си
срещу процесното НП с факта на депозиране на Жалбата. Съществени са само тези
нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат.
В подкрепа на изложеното в предходното
изречение е и факта, че подобни твърдения не са наведени нито в Жалбата, нито в
съдебната фаза на производството.
Липсата на формален писмен и изричен акт за
назначаването на преводач в конкретното производство, не представлява
съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не задължава
административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като е доказано,
включително потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че фактически е
бил осигурен на жалбоподателя преводач от български на турски език и обратно и
преводачът реално е участвал, то спазено е изискването на процесуалния закон.
Поради това Съдът приема, че в случая е извършено валидно и редовно предявяване
на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Иначе казано, съобразно
реквизитите и съдържанието на приложения в АНП - АУАН, с който е бил сезиран
АНО, предвид наличната материализирана изрична бележка за превеждането му, е
спазено правилото на чл. 21, ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за участие на
преводач. В този смисъл е и Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД №
1241/2018 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка
Костова. В този ред на мисли следва да се посочи, че надлежно е било преведено
и НП предвид наличната отметка в този смисъл.
В разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН
е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише Акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се
отбелязват. Т.е. отказът на нарушителя да подпише съставения и предявен му за
връчване АУАН, както и да получи екземпляр от него може да бъде удостоверен с
подписа на който и да е свидетел, възприел отказа на нарушителя да подпише
Акта, респ. да получи екземпляр от него. Точно това е направено и в конкретния
случай. Действително в АУАН не е посочен точния адрес на лицето Т.К., но този реквизит следва да е
наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице.
Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена е налице
индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно
заседание при необходимост. От друга страна констатираният пропуск не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната
съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
НП е издадено на същия ден, в който е
съставен АУАН, което не е нарушение на процесуалните правила. С вече
тринадесетгодишните изменения на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и чл. 52, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, направени с ДВ брой 51/2007 година, в сила от
30.06.2007 година е предвидена законова възможност за нарушители, които нямат
постоянен адрес в Република България, както е в процесния случай, съставеният
АУАН да се предоставя незабавно на АНО, който се произнася в деня на получаване
на АНП. В случая е процедирано по указания начин, с което е спазен закона. В
конкретния случая е разяснено правото на възражение срещу АУАН, последният с
помощта на преводача е предявен на нарушителя, респ. отказът да получи
екземпляр от Акта е удостоверен по надлежния ред, с което му е осигурено
правото да направи писмени възражения срещу съставения Акт, което е сторил като
е заявил, че няма такива и това е отразено в АУАН. В случая няма нарушение на
нормата на чл. 44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН, която предвижда, че към АУАН
се прилагат писмени обяснения или възражения на водача, тъй като в конкретния
случай водачът му е представено правото да
даде Обяснения,но същият е отказал, което писмено бланково обяснение е приложено
към преписката.
Същото
е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на
ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това
форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.
От своя страна, АУАН по съдържанието
си също, безспорно удовлетворява процесуалните изисквания досежно неговото минимално съдържание, в съответствие
с императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във всеки от актовете и е
обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно описание на
фактическите нарушения, предмет на повдигнатото административнонаказателно
обвинение, против жалбоподателя.
Напълно
идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО, като в проявление на санкционната си власт в издаденото НП е
посочил съответния осъществен административнонаказателен –санкционен състав,
чийто елементите се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона
задължения, считайки ги за осъществени, на което основание
и е наложил предвиденото административно наказание.
Спазени
са давностните срокове предвидени в чл.34 ЗАНН, поради което липсват
предпоставки за отмяна, на процесуално основание, обуславящо и крайния правен
извод оспореното НП да е изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна
акт, издадено въз основа на законосъобразен АУАН поставил началото на напълно
редовно учредено и развило се административнонаказателно производство за
реализиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Жалбоподателят
е санкциониран на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП - Закон
за движението по пътищата ( към датата на извършване на нарушението
и издаване на обжалвания акт-"Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Съгласно чл.150 от ЗДвП -всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално
електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява
от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието
на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”.
От нея следва да се направи изводът,
че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на
автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не
само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски и гранични служители са категорични, че
именно Ю.И. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като той е спрян за
проверка и той е бил на шофьорското място и на него е съставен АУАН, при което
той не е възразил. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство,
поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Вменено на
жалбоподателя е нарушение по чл. 150 от ЗДвП, консумиращо административно
наказателен състав, с квалификация по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо
от ЗДвП, а именно хипотезата – управление на МПС без да притежава СУ на МПС,
като АНО е приел, че лицето - водач е неправоспособен. Така
направения извод, според решаващия Съдебен състав е неправилен и незаконосъобразен.
Разрешаването на настоящия правен спор,
се свежда до преценката правоспособен ли е бил водачът Ю.И. или не,
към релевантната дата на проверката/21.07.2020г./, или се касае само до
фактическо, обективното отсъствие на СУ на МПС у него, в този момент.
С разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП се
установява императивно изискване, предвиждащо участващите в движението пътни
превозни средства да се управляват единствено от правоспособни водачи.
В съответствие с изложеното и
предвид доказаният – безспорно по делото, факт, че представеното от
страна на жалбоподателя за проверка на дата 21.07.2020 година, СУ на МПС
е неистински документ, Съдът приема ,че правилно свидетелите са приели към онзи
момент ,че същият е бил неправоспособен водач,тъй като са нямали достъп до
базата данни на полицията в Р.Турция.
Обратни доказателства, опровергаващи този извод се ангажираха в съдебно заседание от страна на
жалбоподателя.
Видно от приобщеното по делото писмо
с рег.№125300-12236 от 19.08.2020г. от
ОД на МВР сектор Пътна Полиция,се установява,че жалбоподателя е с валидно от
20.07.2020г. до 20.07.2030г. СУМПС №707287 издадено от Регионална полиция
Истанбул,сектор Пътна полиция,т.е. към датата на констатиране на
нарушението същият е бил правоспособен водач.
При това положение следва да се приеме,че същият е неправилно
санкциониран по чл.150 от ЗДвП,тъй като липсват обективните признаци на
вмененото му нарушение,доколкото впоследствие се е указало,че същият е
правоспособен водач към датата на твърдяното нарушение.
Безспорно същият е извършил нарушение, но не и такова по чл.150 от ЗДвП,а такова по чл.100 от същият закон,а именно бил е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него,но не е изпълнил това си задължение.
При това положение обжалваното НП следва да бъде отменено,като
неправилно и незаконносъобразно.
По
разноските:
По
делото не се претендират разноски,поради което съдът не дължи произнасяне.
На св.Т.Р.Т. са присъдени от БС на съда пътни разноски в
размер на 18лева за явяването му в съдебно заседание и съобразно изхода на
делото,същите следва да останат за органа,който ги е платил.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление (НП) Наказателно постановление (НП) № 20-1253-001053
от 21.07.2020година на
Началник Сектор към ОД на МВР – Хасково,
сектор „Пътна полиция” Хасково, с което
на Ю.И./UMIT ILHAN/ роден на ***г- в
Турция с паспорт №U02011418, за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лв.
ПОСТАНОВЯ направените направените пътни разноски
за явяване в съдебно заседание на свидетел в размер на 18лева ДА ОСТАНАТ за сметка на съда.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...................