МОТИВИ към Решение № 632/16.06.2020г. по НАХД № 1834/2020г. по описа на РС-***
Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. ***, с
което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия А.Н.И. с ЕГН: ********** за извършено от него престъпление по чл. 191, ал.1 НК, а
именно за това, че
в периода от неустановена дата през м.септември 2015г. до 26.08.2016г. в с. ***,
обл. ***, ул. „***“ № 13 като пълнолетен, без да е сключил брак, заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - Х.С.С.с ЕГН: **********
от гр.***.
Пред районния съд
делото протече по реда на Глава 28 НПК, като обвиняемият се явява лично и
заяви, че не желае да се провежда разпит на свидетелите, а на основание чл.
378, ал.2 НПК да се ползват протоколите от досъдебното производство.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че
фактическата обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по
несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„Глоба“ в минимален размер.
Служебният защитник на обвиняемия – адв.
Е.Д. – БАК също счита, че деянието е доказано по безспорен начин, като с оглед
обществената опасност на извършеното и на извършителя, счита, че следва да се
определени административно наказание по реда на чл. 78а НК, а именно – „Глоба“ в
размер на 1000 лева.
Обвиняемият И. заявява, че е съгласен с казаното от
неговия защитник, като в предоставената възможност за последна дума заявява, че
желае минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият
А.Н.И. с ЕГН: ********** е роден на ***г***. Той е
българин, с българско гражданство, без образование, неженен, неосъждан, с
адрес: с. ***, обл. ***, ул. „***“ № 13. По настоящем И. работи като шлосер, но въпреки това не притежава никакво недвижимо
имущество, МПС, ценни книжа и други доходи.
През лятото на 2015г. обвиняемият А.Н.И.
се запознал с Х.С.С., родена на ***г. След запознанството им, двамата излизали
няколко пъти като приятели, като за кратко време се влюбили. На неустановена
дата през м.септември 2015г. обв. А.И. и св. Х.С.взели решение да заживеят
съпружески в дома на родителите на обвиняемия, на адрес: с. ***, обл. ***, ул. "***"
№ 13. Обвиняемият съобщил за решението на своите родители - св. Н.А.И. и М.Ф.Щ./поч.
на 20.06.2016г./. Първоначално те се противопоставили поради ниската възраст на
момичето, но впоследствие се съгласили. Така, в периода от неустановена дата
през м.септември 2015г. до 26.08.2016г. обв. А.И. като пълнолетен, без да е
сключил брак, заживял съпружески с ненавършилата 16-годишна възраст Х.С./на
15г./, в дома на родителите му на адрес - с. ***, обл. ***, ул. "***"
№ 13. Обв. А.И. и Х.С.често гостували на св. Н.А.С.и св. С.Я.С.- родители на
св.Христина Стефанова, живущи в гр. ***, кв. Горно Езерово, ул. „Юндола“ № 10.
Те настоявали дъщеря им и приятелят й - обв. А.И. да сключат брак, но
обвиняемият отказвал. Вследствие интимната близост на двамата, св. Х.С.забременяла.
На 07.08.2016г., св.Х.С.родила момченце - М.Х.С.. Обв. А.И. пристроил
допълнителна стая към къщата на родителите си където продължил да живее със св.Х.С.и
бебето. В края на 2016г. Х.С.отново
забременяла. По време на втората
бременност подала молба до Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ гр.***
по чл.5а от Закона за семейните помощи
за деца. Тогава била посетена от социален работник и бил сезиран отделът за закрила
на детето към ДСП-***. Бил изготвен социален доклад, за оценка на постъпилия
сигнал, в който се посочвало, че двете деца са желани, свидетелката и обвиняемия
живеят при добри условия и получават подкрепа от родителите си. При извършената
проверка от ДСП не са констатирали риск и не са отворили работа по случая.
Въпреки това те сигнализирали РП-*** и било образувано ДП № 3292 ЗМ-963/2017г.
по описа на 04 РУ-***, пор. № 3416/2017г. на РП-*** във връзка с данни за
извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 НК.
След раждането на второто им дете,
отношенията между обвиняемия и св. С.се влошили, като през м. април 2019г.
двамата се разделили и С.отишла да живее с двете си деца при своите родители.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на досъдебното и съдебното производство доказателствен
материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – Н. С.(л. 42-43 от ДП); С.С.(л.44
– 45 от ДП); Х.С.(л.74 от ДП); Н.И.(л. 90 от ДП) и обяснения на
обвиняемия А.И. (л.122-122 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 9 от съдебното
производство); социален доклад (л. 11-12 от ДП); удостоверения за раждане (л.
18-19 от ДП); акт за смърт (л. 97 от ДП); декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние (л. 121 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени
материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да
излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия,
поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ
на доказателствените материали. Доколкото доказателствата са непротиворечиви,
то такъв анализ се явява и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по
чл. 191, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
От
обективна страна е установено, че с поведението си обвиняемият, като пълнолетно
лице, без да е сключило брак, на неустановена дата в периода м. септември
2015г. до 26.08.2016г., е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст, а именно с непълнолетната Х.С.. Възникналите
фактически взаимоотношения между обвиняемия и свидетелката наподобяват
брачните, обвързващи мъжа и жената след сключване на граждански брак, с
присъщите права и задължения - съвместен живот в общо домакинство, обща
издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита, както и полови контакти,
от които са се родили две деца. Няма спор, че обвиняемият и св. С.не са
сключили граждански брак, поради което и правилно поведението на И. е било
квалифицирано като престъпление по чл. 191, ал. 1 НК
От
субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по
смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото И. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия,
че самият той е пълнолетен, че св. С.е ненавършила 16 годишна възраст, както и
че двамата реално живеят на съпружески начала, но въпреки това от волева страна
обвиняемият е искал именно така да заживее със Стефанова.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок до две година или пробация, както и обществено порицание. В същото време
по отношение на обвиняемия И. са налице законово предвидените предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за умишленото престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е бил неосъждан
и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII,
Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не
е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества, нито са
налице множество престъпления.
Доколкото практиката на съдилищата е
константна, че винаги, когато са налице, предпоставките за освобождаване от
наказателна отговорност, съдът е длъжен да приложи този ред, то и настоящата
инстанция намира, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и на същия да се наложи административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че до
настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени други криминални прояви
(същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като смекчаващо
обстоятелство чистото съдебно минало на И., доколкото същото е отчетено веднъж
като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място обв. И. е
оказал съдействие в хода на разследването, признал е вината си и е изразил
искрено съжаление и разкаяние за стореното. Обвиняемият е в млада възраст, във влошено
материално положение, но въпреки това полага труд и по този начин генерира
приходи за издръжка на двете му деца. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е
лице с ниска степен на общественаопасност, като настоящето престъпно деяние е
инцидентна проява в живота му, както и че той е осъзнал стореното. Поради тези
съображение и като съобрази имущественото положение на обвиняемия, съдът счита,
че спрямо него следва да се определи наказание при наличие на множество
смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния размер, а именно – „Глоба”
в размер на 1000 лева.
Същевременно, въпреки
наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът няма как
да приложи разпоредбата на чл. 55 НК и да определи наказание под минимума от
1000 лева. Това е така, доколкото още с т.6
на ППВС № 7/1985г. е дадено задължително тълкуване, съгласно което в
производството по приложение на чл.78а НК не се прилагат разпоредбите на чл. 55 НК.
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към
спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По
разноските:
По делото няма сторени разноски, но във връзка с
наложената глоба И. на основание чл. 190, ал.2 НПК следва да заплати по сметка
на РС-*** и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист.
По
веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да изискват произнасяне от съда в тази посока.
Мотивиран от
горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.