№ 276
гр. Варна, 21.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500084 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от БАНКА ДСК АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София, срещу разпореждане №27439/15.12.21г., постановено по ч.гр.д.
№17035 по описа за 2021 година на РС-Варна, в частта, в която е отхвърлено подадено
заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника АТ. Ж. ХР. за сумата
75лв, представляваща заемни такси.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Твърди, че
кредитополучателят бил длъжен да заплаща минимална сума за револвиране на кредита,
като при невнасянето й, съгласно ОУ към договора, по картата се начислявала такса за
невнасяне на минималната сума в размер на 15лв, посочена като стойност в приложението.
Твърди, че таксата се отнася за времето преди кредита да е станал предсрочно изискуем,
като била предварително определена в подписаните към договора условия и дължима във
връзка с ползването на самия финансов инструмент-кредитната карта. Счита, че характера
на таксата не следвало да бъде обсъждан в заповедното производство, а в евентуално исково
производство. Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се постанови
издаването на претендираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния
й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
1
Производството по ч.гр.д.№17035/2021г. на Районен съд Варна, е образувано
по заявление на БАНКА ДСК АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника АТ. Ж. ХР., за следните суми: 951,95лв- главница по
договор за кредитна карта от 23.11.18г.; 209,79лв – договорна лихва; 30,41лв-мораторна
лихва,75лв – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 75лв
районният съд се е позовал на чл.10а, ал.2 ЗПК като е приел, че това искане е свързано с
управлението на кредита, както и че претенцията е в противоречие с правилото на чл.33,
ал.1 ЗПК.
В производството по чл.418 ГПК, освен редовността на документа от външна
страна /изискуемите от закона реквизити/, съдът следва да извърши проверка и дали
документа удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, т.е
ликвидно и изискуемо вземане.
В настоящият случай видно от заявлението в т.12 заявителят е основал
вземането си на извлечение от счетоводните книги и договор за кредитна карта от 23.11.18г.,
като в т.14 е навел единствено твърдения за настъпила предсрочна изискуемост, обявена с
връчване на уведомление на длъжника чрез ЧСИ. В приложеното извлечение от сметка
сумата от 75лв е посочена като такса за нереволвиране на кредитна карта, като в
уточн.молба заявителят е обосновал дължимостта й с твърдения за допуснато неизпълнение
от страна на длъжника по договора, изразяващо се в неплащане на 4 поредни месеца на
дължими минимални суми за револвиране на кредита. При така изложените твърдения и
като се съобразяват уговорките, постигнати в договора и ОУ към него, то не може да се
сподели твърдението, че таксата е дължима във връзка с ползването на самия финансов
инструмент-кредитната карта, тъй като револвирането като задължение на длъжника е
уредено в раздел по обслужване на кредита / раздел IX /, а не в издаването и използването
на картата и по същество неизпълнението му представлява неизпълнение на основното
задължение на клиента да спазва уговорените срокове за внасяне на минимални вноски за
револвиране на кредита. В този смисъл същата има характера на санкция за неизпълнение на
горепосоченото договорно задължение и като такава би попаднала под забраната на чл.33
ЗПК. Дори и да се приеме, че претенцията е за такса, то обосноваването на този разход
изисква предоставянето на допълн.услуга, съпътстваща изпълнението на договора / чл.10а,
ал.1 от ЗПК/, каквато в случая не се твърди, а законът /чл.10а, ал.2 от ЗПК/ не допуска
заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че подаденото
заявление в обжалваната част следва да бъде отхвърлено. Като е достигнал до същия краен
извод, районният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №27439/15.12.21г., постановено по ч.гр.д.
№20213110117035 по описа за 2021 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление
вх.№47364/26.11.21г., подадено от БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК за сумата 75лв,
представляваща заемни такси.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3