Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Асеновград, 10.04.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на
петнадесети март две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при участието на секретаря Д.К., като разгледа докладваното от
съдията АНД № 69/2017 г. по описа на АРС, I нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№16-0239-001827/21.11.2016
г., издадено от Началника на РУП Асеновград при ОДМВР Пловдив, с което на Й.Т.Ч., на основание чл. 179 ал.2
вр. чл. 179 ал.1 т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер на 100 лева за нарушение по чл. 44 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба
в размер на 100 лв., както и административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
Й.Т.Ч., обжалва цитираното наказателно постановление, като намира същото за
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Въззиваемата
страна, РУП Асеновград при ОДМВР Пловдив не взема становище по така
депозираната жалба.
Асеновградският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено
следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок и изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
От
фактическа страна:
На 14.11.2016
г. около 09.30 ч. жалбоподателят управлявал автобус марка „Мерцедес“ с рег. № ****,
който превозвал пътници по редовните градски линии в гр. Асеновград. В ж.к.
„Запад“, автобусът се движел по ул. „Книжна фабрика“, като на същата улица в
дясната част била спряна сметосъбираща машина
„ДАФ“ с рег. № ****. Улицата била тясна, но жалбоподателят преценил, че
може да премине безопасно покрай сметосъбиращата машина. При разминаването,
автобусът ударил с дясното си странично огледало, лявото странично огледало на
сметосъбиращата машина и го счупил по начин по който не засегнал стъклото, но
огледалото увиснало на кабелите си/т.е била счупена стойката му/. Ударът бил
силен. Тъй като автобусът не спрял след удара, а продължил по маршрута си,
шофьорът на сметосъбиращата машина, св. Н.Д. тръгнал пеша след него. Успял да
го догони на обръщало, намиращо се на около 150-200 метра по- надолу, където
имало автобусна спирка и там водачът на автобуса спрял. Св. Д. поискал
обяснение за случилото се, при което Ч. отговорил, че „нищо му нямало на
стъклото, не бил усетил нищо“. Ч. поискал да се разберат за щетите, но св. Д.
не бил съгласен, тъй като бил предупреден в случай на щети да сигнализира в полицията. На мястото на произшествието
пристигнал св. Б.Т., който констатирал
щетите и съставил АУАН на жалбоподателя за констатирани нарушения по чл. 44
ал.1 от ЗДвП и чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП а впоследствие било издадено и
атакуваното наказателно постановление.
Съдът
кредитира напълно показанията на актосъставителя, тъй като същите са ясни точни
и последователни. Следва да се има предвид обаче, че св. Т. не е станал свидетел на произшествието, но е констатирал щетите по двете МПС-та, които
съвпадат с установения му механизъм и е провел разговори с водачите, като е
изготвил и протокол за ПТП.
По делото,
служебно по инициатива на съда беше
разпитан св. Н.Д., водач на сметосъбиращата машина. Пред съда, св. Д. потвърди
констатациите на актосъставителя и изложи допълнителни подробности относно
механизма на произшествието. Съдът
напълно кредитира показанията на св. Д. като логични, точни, последователни и
най- важното незаинтересовани от изхода на делото. Показанията на св. Д.
напълно съответстват с установеното от актосъставителя.
В съдебно
заседание бяха приобщени и писмени
доказателства-протокол за ПТП № 1607627/14.11.2016 г, заповед №
8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач на името на Й.Ч., писмено възражение от Й.Ч.. Всички писмени
доказателства са изготвени от
компетентни лица и по установения ред, неоспорени са от страните и съдът ги
кредитира с доверие.
От
правна страна:
Компетентността
на Началника на РУП Асеновград да издава наказателни постановления за нарушения
по ЗДв.П се извлича от Заповед №
8121з-748/24.06.2015 г.на Министъра на вътрешните работи. Същата заповед е
определена и компетентността на мл. автоконтрольорите към ОДМВР и техните
териториални звена да съставят актове за нарушения по ЗДв.П.
Относно
нарушението по чл. 44 ал.1 от ЗДв.П
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че при разминаването му с спрелия товарен автомобил
„ДАФ“ с рег. № **** не е осигурил достатъчно странично разстояние и е
реализирал ПТП с материални щети. Съгл.
разпоредбата на чл. 44 ал.1 от ЗДвП обаче такова странично разстояние са длъжни
да осигурят водачите на насрещно движещи се МПС-та. В случая обаче, дори в
наказателното постановление е прието, че единият от автомобилите е бил спрян-
т.е. не може да се приеме, че се е движел в насрещна посока на управляваното от
жалбоподателя ППС, за да се приеме, че отговорността на нарушителя е ангажирана
по правилната правна квалификация. Ето защо следва да се приеме, че НП в тази
част е незаконосъобразно, тъй като
нарушението е квалифицирано неправилно. В тази част НП следва да се отмени.
Относно
нарушението по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДв.П.
Посочената
норма въвежда задължение въвежда задължение за всеки водач, участник в ПТП без
да създава опасност за движението да спре, за да установи какви са последиците
от произшествието. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателя е
предизвикал ПТП, както и че не е спрял, за да установи какви са последиците от
същото, а е напуснал мястото на произшествието. Основното възражение на
жалбоподателя е, че не е разбрал, че е предизвикал ПТП. Това възражение е
неоснователно. На първо място, ударът е предизвикал силен шум, причинил е
материални щети, които са били възприети от водача на спрялата сметосъбираща
машина. Но дори и да се приеме, че жалбоподателят действително не е разбрал, че
е причинил ПТП, това обстоятелство не
означава, че не е действал виновно/В този смисъл изобилната съдебна практика,
например решение 2820/21.12.12 по КНАД № 3033 на АС Пловдив/. И това е така,
защото е действал по
непредпазливост, като в конкретния
случай е бил длъжен да разбере че е предизвикал ПТП и правно изискуемото от
него поведение е било да спре и да установи какви се последиците от него.
Непредпазливите деяния, съгл. чл. 7 ал.2 от ЗАНН не се наказват само в
предвидените в закона случаи, а настоящия не е такъв. И това е логично, тъй като охраняваните с ЗДвП
обществени отношения са особено значими и при предизвикване на ПТП може да бъде
причинен и много по- тежък резултат/ включително и увреждане или смърт на
пешеходец/ и нарушителя отново да не разбере за това. Ето защо следва да се приеме, че
жалбоподателят е извършил виновно процесното нарушение с правна квалификация
123 ал.1 т.1 от ЗДвП и следва да носи административно-наказателна отговорност
за него.
Неоснователно
е възражението, че нарушението е неправилно квалифицирано, тъй като когато са
нанесени имуществени вреди, законодателят е предвидил самостоятелна разпоредба
в чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДвП. Задължението на водачите, участници в ПТП да спрат
и да установят последиците от ПТП, визирано в чл. 123ал.1 т.1 от ЗДвП е
безусловно и е относимо към участниците
във всяко едно ПТП, без значение дали в него са причинени имуществени или други
вреди.
Неоснователно
се твърди също, че жалбоподателят не бил напуснал местопроизшествието, тъй като
то е станало в района на т.нар „Обръщало на кв. „Запад“ в гр. Асеновград и
жалбоподателя е изчакал там до пристигането
на контролните органи. Видно от показанията на св. Н.Д., след удара
водачът на автобуса не е спрял, което е наложило и св. Д. да го гони. Водачът
на автобуса е спрял едва на обръщалото, което е на 150-200 м. по- надолу и
където има спирка на градския транспорт, като през всичкото време, водачът на
пострадалото МПС го е гонил. Показанията на Д. в случая се потвърждават от
показанията на актосъставителя, който е констатирал местоположението на двете
МПС-та и щетите по сметосъбиращата машина. При това положение, не може да бъде
споделено твърдението на жалбоподателя, че е спрял след ПТП-то, тъй
като това твърдение е изолирано от останалите по делото доказателства.
При
индивидуализацията на наказанието, АНО обаче е наложил наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“ необосновано в завишен размер, като не е съобразено в
достатъчна степен обстоятелството, че Ч. е шофьор на автобус, т.е. с тази
дейност той изкарва прехраната си. Лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца се явява много строга санкция, въпреки немалкото нарушения на
ЗДвП, допуснати от водача. Ето защо ще следва посоченото наказание да бъде
редуцирано от 3 месеца на 1 месец. Не е налице обаче хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случая не разкрива по- ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на деяния от този тип. Още повече, налице са отегчаващи
вината на водача обстоятелства, каквото се явяват многобройните допуснати от
него нарушения на ЗДвП.
С оглед на горното, наказателното
постановление следва да бъде изменено, като се отмени в частта, в която
жалбоподателя е санкциониран за нарушение по чл. 44 ал.1 от ЗДвП, а досежно
нарушението по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП наказателното постановление следва да
се измени, като се намали наказанието лишаване от право да управлява МПС от
3/три/ месеца на 1/един/ месец. В останалата част, НП следва да бъде
потвърдено.
По
изложените съображения, Асеновградският районен съд, І н. с.
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление №16-0239-001827/21.11.2016
г., издадено от Началника на РУП Асеновград при ОДМВР Пловдив, като ОТМЕНЯ същото, в частта в която на Й.Т.Ч.,
на основание чл. 179 ал.2 вр чл. 179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер на 100 лева за нарушение по чл. 44
ал.1 от ЗДвП.
НАМАЛЯВА
наказанието лишаване от право да управлява МПС, наложено на Й.Т.Ч. на основание
чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП от 3/три/
месеца на 1/един/ месец
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: