Решение по дело №236/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба

ОТ: Директор на Р. Д. по Горите - Кюстендил

ЧРЕЗ С. Г. А., главен юрисконсулт при Регионална дирекция по горите -Кюстендил

с адрес: [населено място], бул. България № 33

ПРОТИВ: № 9/18.01.2024 г., постановено

по АНД № 20231730200242 по описа за 2023 г. на РС-Р..

Жалбоподателя, счита решението за неправилно поради, което моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди, като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление.

Намира, че сочените от съда нарушения, доколкото ги имало, за несъществени до степен да обосноват отмяната на процесното НП. В обжалваното решение не били приложени относимите правни норми. В решението били въведени твърдения, които не отговаряли на фактите по делото. Решението било без мотиви с оглед липсващото обсъждане на приетите по делото устни и писмени доказателства, както и преценка на съда относно тяхната тежест.

Счита обжалваното решение за явно несправедливо и очевидно несъответстващо на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите заложени в чл.36 от НК и чл.12 от Закон за административните нарушения и наказания ЗАНН/.

Касационната жалба е подадена, в срока по чл. 211 от АПК, от заинтересована страна и отговаря на изискванията на чл. 212 от АПК.

Изпълнена е процедурата чл. 213а, ал. 1 – ал. 6 от АПК

В срока по 213а, ал. 4 от АПК е депозиран отговор от другата страна, която счита подадената касационна жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че съдът правилно приел, че от събраните доказателства не може да се датира кога точно е извършено отсичането на дърветата, защото няма научнообосновани способи за това. След като АНО не е установил със свидетели очевидци на извършен над разрешеното добив на дървесина, то това твърдение оставало недоказано. В този смисъл не било налице, каквото и да било релевиране на факти и обстоятелства, отнасящи се към състава на нарушението по издаденото наказателно постановление, които били приети въз основа на Констативен протокол и АУАН обстоятелствата по извършената проверка. Изискването за посочване на датата на извършване на нарушението било предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност..

В проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния си представител главен юрисконсулт С. А., която поддържа касационната жалбата и излага съображения за основателността й. Моли съда да отмени решението на Районен съд Р. и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – М. М. И., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание, представителят Окръжна прокуратура Перник изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, след съвещание за да се произнесе намери следното:

Подадената касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба, постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон по следните съображения:

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

С оглед фактите, отразени в констативен протокол № 10-09-109/27.04.2023 година, К. Ж. Б. – старши лесничей при Т. Д. Земен е съставил срещу М. М. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. „В“, ап. 28 АУАН № 242, серия ЮЗДП, № 007100/18.05.2023 година за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/, във връзка с чл. 61от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/. АУАН е подписан от актосъставителя, един свидетел и нарушителя. Предявен е и е връчен на последния. Н. място и в законоустановения срок не са направени възражения.

Въз основа на съставения АУАН директорът на РДГ Кюстендил е издал наказателно постановление № 242/01.08.2023 година, с което на М. М. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. „В“, ап. 28 на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложил „Глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/, във връзка с чл. 61от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/.

При така установеното от фактическа страна районният съд е достигнал до извода, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно. Приел е, че АУАН и НП отговарят на изискванията респективно на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като описаното в тях нарушение съответства на посочената правна норма. Приел е също, че от разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ не може да се направи категоричен извод за извършеното нарушение. Въз основа на представените доказателства е изложил мотиви, че нарушението е останало недоказано, тьй като се базирало само на субективните възприятия на актосъставителя и свидетеля по съставения АУАН. Твърди, че не са налице доказателства, че нарушителя е вписан в регистъра на лицата за упражняване на лесовъдска практика. Въз основа на изложеното е приел, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което го е отменил и присъдил в полза на жалбоподателя направените от него разноски.

Настоящият касационен състав на А. съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.

Решението е неправилно. Съображенията за това са следните:

Районен съд Р. е установил правилно фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите му за правно релевантните факти са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В съдебния акт е отразена дейността на съда по оценка на доказателствата, като са посочени обстоятелствата, които са установени въз основа на тях.

При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При съответстващи на събрания доказателствен материал фактически констатации, решаващият съд е приложил неправилно закона. Правилни са изводите му за съответствие на АУАН и НП на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, но неправилно е анализирал доказателства за несъставомерност на деянието, като недоказано.

Видно от АУАН № 242, серия ЮЗДП същият е съставен от компетентно за това длъжностно лице съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ – старши лесничей. Наказателно постановление № 242/01.08.2023 година е издадено от компетентен орган по чл. 275, ал. 1, т. 1 от ЗГ, а именно директора на РДГ Кюстендил.

В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление ясно и конкретно са посочени фактите, представляващи обективни признаци на нарушението по чл. 257, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/, във връзка с чл. 61от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/.

В случая административнонаказателната отговорност на ответника по касационната жалба е ангажирана за това, че в периода от 03.01.2023 година до 27.04.2023 година в териториалния обхват на РДГ Кюстендил, Т. Д. Земен, община Земен, землището на [населено място] врабча, отдел 63, подотдел „н“, не е извършил контрол, като не е следил да се извършва сеч само на маркирани дървета, а е извършена сеч на 55 броя дървета с обща кубатура 22 плътни куб. м. – подробно описани. Така отразените в АУАН и в НП факти изцяло съответстват на дадената от актосъставителя и административнонаказващия орган [жк], ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/, във връзка с чл. 61от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/. Не е налице неяснота в отразените обстоятелства, нито противоречие между тях и сочената за нарушена правна норма. Използваният глагол „следил“ в АУАН и в НП не променя този извод на съда, тъй като от описанието на нарушението става достатъчно ясно, че на М. М. И. е вменено извършването на деяние, представляващо сеч на немаркирани дървета. Липсва неточност, двусмислие или несъответствие, което да възпрепятства нарушителя да разбере кое е нарушението, за което му е наложено административно наказание. Затова настоящият съдебен състав на А. съд – Перник счита изводът на районният съд в този смисъл за неправилен.

Неправилен е съща така изводът на Районен съд Радомир относно липсата на притежаваното качество по чл. 108, ал. 2 от ЗГ от нарушителя, тьй като от събраните доказателства пред настоящата съдебна инстанция безспорно се установи, че нарушителя притежава удостоверение № 14019/11.12.2019 година, издадено от изпълнителна агенция по горите, съответно е вписан в регистъра за планиране и организация на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация на добива на недървени горски продукти.

Предвид изложено, настоящият касационен състав счита, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че ответникът по касационната жалба е извършил нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/, във връзка с чл. 61от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/. Административното наказание за него е предвидено в чл. 257, ал. 1 от ЗГ, което е „Глоба“ в размер от 300 лева до 5 000 лева. Административнонаказващият орган е индивидуализирал административното наказание при спазване на правилата на чл. 27 от ЗАНН и съблюдаване на целите по чл. 12 от ЗАНН. Наложената глоба е при наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства в предвидения от закона минимум и съответства на тежестта на нарушението.

Изложеното обосновава извод за законосъобразност на наказателното постановление, предмет на съдебен контрол. Различен е изводът на Районен съд Радомир, обективиран в обжалваното решение.

Ето защо настоящият касационен състав на А. съд – Перник намира, че е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – неправилно приложение на закона и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН следва да се уважи направеното искане от процесуалния представител на касатора за направените съдебни разноски, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 160 лева или по 80 лева за всяка съдебна инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящия съдебен състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 9/18.01.2024 година, постановено по АНД № 242/2023 година по описа на Районен съд Радомир, К. В. Н. П.:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 242/01.08.2023 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите Кюстендил, с което на М. М. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. „В“, ап. 28 на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/, във връзка с чл. 61от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/, като законосъобразно.

ОСЪЖДА М. М. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. „*“, ап. * да заплати на Регионална дирекция по горите Кюстендил, със седалище: [населено място], бул. „България“ № 33 съдебни разноски в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.