Р Е Ш
Е Н И Е № 260025
В ИМЕТО НА НАРОДА
18.08.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На първи юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 1114 по описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 484198-F513365 от 12.12.2019 г. на Заместник директор на Териториална дирекция
на Национална агенция за приходите – Пловдив /ТД на НАП – Пловдив/, с което на В.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1,
т.4 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/
лева, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч.
ОСЪЖДА В.М.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТД на Национална агенция по приходите – Пловдив сумата
в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 484198-F513365 от 12.12.2019 г. на
Заместник директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
– Пловдив /ТД на НАП – Пловдив/, с което на В.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, на
основание чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч.
Жалбоподателят, В.М.М., по съображения, изложени в жалбата, моли
съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно. По
същество не оспорва
нарушението. Редовно призована, не се
явява лично в съдебно заседание, предствлява се от процесуален представител – адв.
Д. И., който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган – ТД на НАП - Пловдив се
представлява от юрк. А., който пледира съда да отхвърли жалбата и да потвърди
НП. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита в
размер на 80 лева.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Акт за установяване на административно нарушение № F513365/ 04.10.2019 г. е съставен срещу жалбоподателя В.М.М., ЕГН **********, за
това, че същата, в качеството на управител на „ДРОНОМИ“ ООД, ЕИК *********,
предприятие по смисъла на Закон за счетоводството / ЗСч/ и търговец по смисъла
на Търговския закон, като е била задължена, не е публикувала ГФО на дружеството
за 2018 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за
вписване и представи за обявяване в законоустановения срок – до 30 юни на
следващата година, т.е. до 01.07.2019 г., тъй като 30.06.2019 г. е неприсъствен
ден.
От подадената в ТД НАП Пловдив годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО с вх. № …. и от приложения към нея годишен отчет за дейността на
дружеството, се установява, че търговското предприятие извършвало дейност през
отчетния период 2018 г.
ГФО на дружеството за 2018г. е заявен за вписване и представен за обявяване на Търговския
регистър към агенцията по вписване на 27.09.2019г. с вх. № ….
Констатирано е, че нарушението е извършено на 02.07.2019г. в
гр. Пловдив и е установено на 21.08.2019г. – датата, на която НАП е уведомена от агенцията по вписванията,
във връзка с писмо с вх. № …. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП-Пловдив с вх. № ….
Предвид установеното, св. Т.К. приела, че по този начин жалбподателят М. е нарушила разпоредбите на чл.38, ал.1, т.1
от ЗСч, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч и е осъществила състава на чл.74, ал.1,
пр.1 от ЗСч, за което съставила Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № F513365/04.10.2019г.
Срещу АУАН е подадено писмено възражение, че нарушението е
допуснато поради пътуване извън страната и многобройни ангажименти.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на М., на основание чл. 74, ал.1, пр.1 от
ЗСч е наложено административно наказание
- глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
Разпитана в съдебно заседание, актосъставителят Т. К., потвърждава авторството на АУАН и
направените констатации в него.
Съдът кредитира показанията на свид. К. като обективни,
последователни и логични, съответни на приетите и приложените по делото писмени
доказателства.
След като се запозна с
всички представени по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Съдът счита, че в хода на съдебното производство се установяват
безспорни и категорични доказателства за извършено деяние, с което жалбоподателят
В.М. е нарушила разпоредбата на чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч. Посочената законова норма задължава всички търговци по
смисъла на Търговския закон да публикуват годишния финансов отчет, приет от ОС
на съдружниците или акционерите, или от съответния орган, чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на
следващата година. В случая санкционираното лице се явява управител на „ДРОНОМИ“,
което е търговец по смисъла на Търговския закон във връзка с глава единадесета
от ТЗ. Правилно е определено, че задължението за заявяване за вписване на ГФО
на дружеството е възникнало за жалбоподателя в качеството му на управител и
представляващ горепососоченото дружество, предвид разпоредбата на чл.16, ал.1,
т.4 от ЗСч, като лице отговарящо за съставянето, съдържанието и публикуването
на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. В случая
ГФО на дружеството за 2018 г. е заявен за вписване и представен за обявяване в
ТР към Агенцията по вписванията едва на 27.09.2019 г., а не както изисква
разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч до
30.06.2019 г. , в случая до 01.07.2019 г. /30.06.2019 г. е неприсъствен деи/. Правилно
наказващият орган е определил за дата на нарушението датата 02.07.2019г., предвид, че това е първият ден,
следващ 01 юли 2019г., който от своя страна е последният ден, в който жалбоподателят
М. е могла да изпълни задължението си.
Съдът намира за неоснователен доводът на жалбоподателя за
неизпълнение на нарушението - пътуване извън страната и многобройни ангажименти, тъй като тези
обстоятелства няма как да бъдат приети, че същата е била поставена в обективна
невъзможност да изпълни законовото си задължение. С оглед на това и съдът
приема, че не е имало независещи от жалбоподателя причини, които да не й
позволяват своевременно да изпълни задължението си по чл.38 ал.1 от ЗСч.
Неспазване на законоустановения срок е довело до
съставомерността на нарушението, поради което за административнонаказващия
орган е възникнало задължението да санкционира противоправното деяние на
основание на чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч, като на жалбоподателя М. е наложена
глоба в минимално предвидения в закона размер 200 лв.
Настоящият съдебен състав не намери основания за приложението
на чл. 28 ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Деянието е
формално и наличието или липсата на вреди, не може да бъде критерий при
преценката за наличието на предпоставки за маловажност на деянието. Задължението
за своевременно публикуване на ГФО е вменено от законодателя с оглед
гарантиране интересите на останалите лица и търговци, доколкото публикуването
на отчетите дава възможност за информиране, относно финансовото състояние на
търговеца. Съдът счита, че законодателят е предоставил достатъчно дълъг срок за
изпълнение на задължението в чл. 38, ал. 1, т. 1 в ЗСч. Обстоятелството, че
закъснението за публикуването на годишния финансов отчет на дружеството не е в рамките
на няколко дни, а почти три месеца след предвидения в закона срок, допълнително
обоснована извода за липса на маловажност на случая, като обстоятелството, че
нарушението е извършено за пръв път, само по себе си не обосновава извод за
наличие на маловажност на процесния случай. Още повече, че задължението е
изпълнено от страна на жалбоподателя, едва след получаване на поканата за
съставяне на АУАН, т.е. не по своя инициатива. Предвид на това настоящият
съдебен състав споделя направения от наказващия орган извод за липса на
предпоставки случаят да бъде квалифициран като маловажен такъв.
Съдът не споделя и наведеното от жалбоподателя възражение за
неспазен срок на издаване на АУАН по
чл.34 от ЗАНН. Доколкото компетентни да издадат АУАН за нарушение по чл.
38 ЗСч са органите на НАП, и доколкото по делото не са изложени твърдения и
приложени доказателства за извършване на
последващи проверки по установяване на нарушението, то нарушението се счита
открито от датата на получаване от НАП на писмото изпратено от Агенцията по
вписванията, съдържащо данните за лицето, което не е подало ГФО в срок. Отделно
от това, макар и предвид, че търговският регистър е публичен и съществува
презумпция за знание на обявените в него обстоятелства, то същата е насочена към
участниците в граждански оборот. За НАП не съществува служебно задължение да
следи обявленията или липсата на такива в търговския регистър. Освен това
жалбоподателят не може да черпи права от забавянето на администрацията за
изпращане на уведомление до НАП за констатирано нарушение, освен при забавяне в
степен, при която да са изтекли давностните срокове, което в случая не се
установи. В този смисъл, предвид,че нарушението от 02.07.2019г., е установено на 21.08.2019г., то при съставяне
на АУАН от дата 04.10.2019г., се счита, че 3-месечният срок по чл.34 от ЗАНН е
спазен, тъй като от 21.08.2019г. нарушителят е открит.
Съдът намира, че в конкретния случай, при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика и
яснота с посочване на всички елементи от визирания състав на нарушената
административна разпоредба. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Ето защо съдът намира, че процесното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да
бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната
помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 80 лева, в каквато насока е и направеното искане.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.