Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание,
проведено на двадесети юни 2022 г.,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина А.,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №901 по описа за
2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.65, ал.4 от ЗОС.
Постъпила е жалба от Р.С.Р.
ЕГН********** и М.Р.С. ***, представлявана от майка
си и законен представител Р.С.Р., срещу Заповед № 062/23.03.2022г. на кмета на
район „Младост“ при община Варна, с която е наредено изземването на общинско
жилище по АОС № 551/30.03.2000г., намиращо се в гр. Варна, ж.к. ***.
В
жалбата се сочи, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, при
неизпълнение на разпоредбата на чл. 26 от АПК и в нарушение на чл.8, ал.2 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи. Молбата към съда е за отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание жалбоподателката Р. се явява лично и поддържа жалбата на
сочените в нея основания. Процесуалният представител на жалбоподателките в
подробни писмени бележки оспорва процесната заповед, като противоречаща на
чл.8, ал.2 от Конвенцията. Моли съда за отмяна на атакуваната заповед, като
незаконосъобразна, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Заинтересованите
страни М.С.Р. и Н.К.Х. заявяват, че отдавна са напуснали жилището и не могат да
вземат отношение относно законосъобразността на заповедта.
Ответната страна, редовно призована чрез процесуален представител оспорва
жалбата.
Съдът
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Със
заповед № 117/04.07.1983 г. на Началник „Жилищно настаняване“ към РНС
„Варненска комуна“ и сключен договор за отдаване под наем на държавен жилищен
имот от 08.08.1983 г. в държавно жилище, състоящо се от три стаи с бокс
находящо се в гр. Варна, ж. к. „Младост", бл. 118, вх. 1, ет. 1, ап. 2 е
настанено лицето Й Х.Г., заедно със семейството си – С Ра Г , М.Х. Б , Н.К.Х., М.С.Р.
и Р.С.Р..
Със заповед № 467/09.12.2014 г., е
прекратено наемното правоотношение на основание чл. 21, ал.1, т.1, т.7 и т.9 от
НУРУЖНГНПОЖ. Заповедта е обжалвана пред Административен съд Варна и е влязла в
сила на 05.02.2015 г., след като жалбоподателите са оттеглили жалбата си.
Й
Х.Г./Б / е починала на 04.06.2021 г.
С
Ра Г е починал на 30.03.2016 г.
М.Х.
Б е починала на 03.04.1993 г.
М.С.Р.
и Н.К.Х. отдавна не живеят в жилището.
Към
настоящият момент жилището се обитава единствено от жалбоподателките Р.С.Р. и
тринадесет годишната й дъщеря М.Р.С..
По
делото са налице доказателства, че за жилището системно е забавяно заплащането
на наемната цена и обезщетението за ползването му след 2015 г. Не са заплащани
дължимите суми към етажната собственост. Не са заплащани задълженията към ВиК
от 2003 г. до момента.
Въз
основа на горните обстоятелства кмета на района е издал процесната заповед.
С оглед установената фактическа
обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е само и единствено
законосъобразността на атакувания индивидуален административен акт.
Атакувания
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване
на процесуалните правила.
Относно
съответствието на заповедта с материалния закон: Заповедта е издадена на осн.
чл.65, ал.1 от ЗОС.
Съгласно
посочената разпоредба „Общински имот, който се владее или държи без основание,
не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се
изземва въз основа на заповед на кмета на общината“. Съгласно ал.2 на чл.65 от ЗОС в градовете с районно отделение заповедите мога да се издават и от
районните кметове.
Между
страните не се спори, че Р. и дъщеря й владеят описания в заповедта имот без
правно основание. Това обстоятелство се установява и от влязлата в сила Заповед
№ 467/09.12.2014 г., с която е прекратено наемното правоотношение между
наемателите и Община Варна.
Обстоятелството,
че жалбоподателката продължава да плаща наем на Община Варна, под формата на
обезщетение /макар и със закъснение и едва след надлежна покана от страна на
администрацията/ и приемането на тези плащания от страна на Община Варна, не би
могло да се приеме като мълчаливо продължаване на наемното правоотношение, тъй
като същото е прекратено с нарочна заповед от кмета, което изключва приложението
на 236 от ЗЗД. Мълчаливо продължаване на договора за наем може да има само
когато това става без противопоставянето на коя да е от страните по него. В
настоящият казус имаме налице изрично противопоставяне на собственика на имота,
чрез издаване на нарочна заповед за прекратяване на наемното правоотношение,
която е обжалвана по съдебен ред и е влязла в сила.
След
като по безспорен начин е доказано, че Р. и дъщеря й владеят имота без правно
основание, чл.65, ал.1 от ЗОС дава право на кмета на район „Младост“ да издаде
процесната заповед, което я прави законосъобразна.
Съдът намира останалите възражения на жалбоподателите за
неоснователни.
Неоснователно е възражението на Р., че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като дъщеря й не е адресат на заповедта. От една страна М.Р.С.
не фигурира в настанителната заповед. От друга страна е непълнолетна и е
юридически неправоспособна. На следващо място следва да се отбележи и
обстоятелството, че съгласно закона за Гражданската регистрация адреса на
детето е там където е адреса на родителите му, респективно, в настоящият казус,
на майката. Тоест липсва необходимост М.С. да е адресат на заповедта.
Не се споделя и възражението относно нарушение на чл.26 от АПК. По делото е налице писмо адресирано
до „Акорд билд“ ЕООД и до жалбоподателката Р., получено от последната на
30.12.2021 г., в което е посочено, че ако до 20.01.2022 г. не заплати дължимите
от нея задължения към етажната собственост от 839.84 лв. жилището ще бъде
иззето.
Доказателство за това, че Р. е била запозната с намерението
на собственика да изземе жилището са и жалбите подадени от нея на 22.02.2022 г.
до Омбудсмана на РБългания, Президента и Министерски съвет. На същата дата в
Район „Младост“ е получено писмо от ВиК Варна, в което е посочено, че Р. дължи
сумата от 12844,95 лв. и, че за апартамента никога не са били заплащани
ползваните ВиК услуги.
Поради горните обстоятелства, съдът намира за неоснователно
позоваването на жалбоподателката на чл.8, §1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи. В конкретния случай, намесата на
администрацията и влиянието на нейните действия при упражняване на
гарантираните от чл. 8 от КЗПЧОС права на жалбоподателката е осъществена при
условията на чл. 8, § 2 от Конвенцията, т. е. при наличие на законова норма,
даваща правомощия на администрацията за предприемане на действия в защита на висок
обществен интерес и при съобразяване с принципа на пропорционалност, залегнал в
чл.6 от АПК.
Посочената разпоредба от Конвенцията, гарантира правото на
личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. § 2 на тази
разпоредба допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в
случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в
интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления,
за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Защита по
чл. 8 би могъл да търси собственик, носител на ограничено вещно право или
наемател, който обаче е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва
установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори, тъй като
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Чл. 8, §
1 от Конвенцията гарантира правото на жилище. Чл. 8, § 2 определя границите на
допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на
ненамеса. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е
осъществена при условията на чл. 8, § 2 от Конвенцията - засягането е
предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално.
В случая е осъществена и защита на морала, обществената сигурност и правата и
свободите на други лица, тъй като наемното правоотношение е прекратено още през
2014 г. и до момента жалбоподателката не е направила постъпки да бъде настанена
в друго общинско жилище на законно правно основание. Нещо повече, продължила е
да обитава жилището без основание. Продължила е и да не заплаща наемната цена
за продължителни периоди от време, както и парични задължения дължими суми за
консумирана вода в размер на 12844,95 лв. и към етажната собственост в размер
на 839,84 лв. В тази връзка дори да се приеме, че жилището, което обитавала
жалбоподателката е такова, подлежащо на охрана от цитирания чл. 8, § 1, то
ползването му е обвързано с определени условия, а именно заплащане на месечния
наем, както и разходите за ток, вода и други режийни разходи. Следва да се
посочи и, че демократичността на обществото предполага и изисква както
спазването на правата, така обаче и съблюдаване на задълженията, т. е. всеки да
има грижата и съзнанието за заплащане на собствените си консумативни разноски и
спазването на добрите нрави, без да се толерира друго /неправомерно/ поведение,
тъй като с поемането на личната/собствена отговорност се охраняват и защитават
правата и свободите на всички членове на обществото, който е и смисълът на
закона, включително и на ратифицираните конвенции. Противното тълкуване би
довело до ситуация, в която лице веднъж настанено в общинско жилище, да не може
да бъде изведено от него при никакви обстоятелства, независимо дали спазва
закона, договора, добрите нрави и т.н.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че обжалваната заповед е законосъобразна,
като издадена при спазване на материалния закон и процесуалните разпоредби, поради
което жалбата следва да се остави без
уважение.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на
процесуалния представител на ответника, съдът намира, че следва да осъди Р. ***
сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.Р. ЕГН********** и М.Р.С. ***,
представлявана от майка си и законен представител Р.С.Р., срещу Заповед №
062/23.03.2022г. на кмета на район „Младост“ при община Варна, с която е
наредено изземването на общинско жилище по АОС № 551/30.03.2000г., намиращо се
в гр. Варна, ж.к. ***.
ОСЪЖДА
Р.С.Р. ЕГН**********,*** сумата от
100/сто/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: