№ 123
гр. Велико Търново, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500033 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение №145 от 27.10.2021г., постановено по гр.д. №107/2021г., Окръжен съд-Габрово е
осъдил Застрахователна компания Лев Инс АД- гр.София да заплати на Н. Б. СТ. от
гр.Габрово на основание чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с чл.493 ал.1 т.1 от КЗ във връзка с
чл.52 от ЗЗД сумата от 41 500 лева, обезщетение за неимуществени вреди претърпени
вследствие ПТП от 16.05.2019г. в гр.Габрово, по вина на В. Г. Г. при управление от него на
автобус, застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответника, при което ПТП
неспазвайки правилата за движение застрахованият автобус блъска пешеходеца Н.С., за
което има влязло в сила съдебно решение по АНД №1298/2019г. №298 от 08.07.2020г. на
Габровския районен съд, както и сумата от 6 720,90 лева, мораторна лихва върху главницата
от датата на завеждане на щетата при застрахователя 29.07.2019г. и датата на подаване на
исковата молба 02.03.2021г., заедно със законната лихва считано от 02.03.2021г. до
окончателното изплащане на главницата. Осъдил е ЗК Лев Инс АД-гр.София да заплати на
Н.С. на същото основание сумата 131 лева, имуществени вреди със същия произход, лихва
за забава върху тази сума в размер на 21,21 лева за времето от 29.07.2019г. до датата на
завеждане на иска, заедно със законната лихва от 02.03.2021г. до окончателното й
изплащане. Осъдил е ЗК Лев Инс АД- гр.София да заплати държавна такса по сметката на
Габровския окръжен съд в размер на 2 204,91 лева. Осъдил е ЗК Лев Инс АД-гр.София на
основание чл.38 ал.2 от ЗАДв да заплати на адвокат И.С., от Адвокатска колегия-Габрово
1
сумата 1 979,84 лева, адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД-
гр.София, чрез адвокат М.Г. И. от САК, срещу първоинстанционното решение, в частта, с
която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 20 000 лева до
уважените 41 500 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба т.е.
обжалваемият интерес е 21 500 лева; както и в частта на първоинстанционното решение, с
която е уважена претенцията за мораторна лихва в размер на 6 720,90 лева, за сумата над
3239,15 лева или обжалваният интерес е в размер на сумата от 3 481,75 лева.
Първоинстанционното решение е обжалвано и в частта за разноските, включително и за
присъденото адвокатското възнаграждение, което ответното застрахователно дружество е
осъдено да заплати. С въззивната жалба се оспорват изводите на първостепенният съд за
липса на данни за съпричиняване от страна на пострадалия. Излага се довод, че присъденото
обезщетение следва да се намали поне с 30 %. Навежда се възражение, че първостепенният
съд е присъдил прекомерно висок размер на обезщетение, като не е изследвал и обсъдил в
съвкупност всички факти и обстоятелства по делото; не е приложил правилно критерия на
чл. 52 от ЗЗД; не е отчел факта, че пострадалият се е върнал по-рано на работа от приетия от
вещото лице обичаен срок за възстановяване. Твърди се, че първостепенният съд се е
произнесъл свръхпетитум, като никъде в мотивите си не е обсъдил травмата на ръката на
пострадалия, а е присъдил отделно обезщетение за нея в размер на 1 500 лв.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в обжалваните му
части, като неправилно и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да
отхвърли предявените искове в обжалваната им част, както и да редуцира присъдените с
обжалваното решение разноски съразмерно с отхвърлените искове. Претендира за
присъждане в негова полза на всички направени по делото разноски в двете инстанции.
Постъпил е отговор от ищеца Н.С., чрез адвокат И.С..
Моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в отговора,
съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си, Апелативният съд
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има
интерес да обжалва, с нея се атакува подлежащ на обжалване съдебен акт и същата е
депозирана в срок.
При преценка нейната основателност Апелативният съд приема за установено следното:
Ищецът Н.С., чрез процесуалния му представител адвокат И. С., твърди в исковата
молба и по делото, че на 16.05.2019 г., около 6:45 ч. отивал на работа и слизайки от
служебния автобус тръгнал с група колеги към портала на предприятието в което работи -
"Резбонарезни инструменти Габрово" ЕООД. Той се движел най - вляво и когато стигнал до
2
портала на фирмата усетил силен удар отзад в кръста. Автобус „Сетра" на другата фирма,
който извозва хора, с водач В. Г. Г., при извършване на маневра „завиване наляво“ го
блъснал отзад, като вследствие на удара ищецът политнал и паднал на ръката си по лице. Не
можел да стане, усещал силни болки по цялото тяло, изпитвал уплаха, изпаднал в шок,
колеги му задавали въпроси, но не бил в състояние да им отговори. Незабавно бил откаран в
МБАЛ „д-р Тота Венкова", където бил настанен за лечение в отделение по Ортопедия и
травматология. След извършени медицински прегледи са констатирани следните
травматични увреждания: клиновидна деформация на прешлено тяло Л2 - компресна
фрактура; счупване на втори лумбален прешлен. В болницата му е извършена пред
оперативна подготовка и му е направена репозиция, с упойка „ледокаин“, като
операционния достъп е бил „закрито". Приложено му е и консервативно лечение-
обездвижване с поясен корсет за период от 1,5 месеца и постелен режим на легло за 20 дни.
От направеното рентгеново изследване на ищеца от 02.07.2019 г. се установило, че
получените травматични увреждания ще затруднят движението на снагата за срок от 6-7
месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес. При инцидента получил и
травма на лявата ръка, от падането му напред. Травмите са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от 2-3 седмици. Причинените болки и
страдания, както и отраженията им върху емоционалното състояние на ищеца са подробно
описани в исковата молба.
Отправено е искане, да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на
Н. Б. СТ., обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, вследствие
получените телесни увреждания от процесното птп на 16.05.2019 г., в размер на 41 500 лв.,
ведно с лихва за забава върху сумата от 29.07.2019 г. до подаване на исковата молба, в
размер на 6 720, 96 лв., както и законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. С петитума на исковата молба, ищецът претендира и
обезщетение за имуществени вреди, в размер на 131 лв., ведно с лихва за забава от
29.07.2019 г. до подаване на исковата молба в размер на 21, 12 лв., както и законна лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение за упълномощения от него
представител, съобразно уважената част от иска.
Автобус „Сетра", с рeг. № ЕВ *** ВК, управляван от правоспособния водач В. Г. Г., към
датата на птп-то е имал валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със ЗК "Лев Инс" АД .
На основание чл. 380 от КЗ, заедно с всички необходими документи и представена
банкова сметка, ищецът е отправил застрахователна претенция пред ответното
застрахователно дружество с вх. № 0000-1000-03-197535/29.07.2019 г., за изплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, но към настоящият момент не е
извършено плащане, от което се поражда и правният му интерес да предяви настоящия иск с
правно основание чл. 432 от КЗ.
Ответникът Застрахователна компания Лев инс АД-гр.София, в писмен отговор по реда
3
на чл.131 от ГПК е оспорил исковете по основание и размер; механизма на процесното птп,
както и причинната връзка между птп-то и получените от ищеца телесни увреждания; навел
е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия; оспорил е полученото
посттравматично стресово разстройство от ищеца, вследствие пътния инцидент; исковата
претенция за имуществени вреди, както и акцесорният иск за присъждане на лихва; възразил
е срещу претендираният адвокатски хонорар от пълномощника на ищеца, поради
прекомерност. Претендира разноски.
Предвид изложеното ответникът моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове,
като неоснователни и недоказани, алтернативно да присъди по-нисък размер на
обезщетение, съобразно приноса на пострадалия. Претендира разноски.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши
цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за
установено следното:
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът дължи произнасяне по валидността и
допустимостта на обжалваното решение служебно, а относно правилността му с оглед
посоченото в жалбата.
Във връзка с тази преценка Великотърновският апелативен съд намира за необходимо да
посочи, че едно решение е невалидно /нищожно/, ако не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качеството на съдия или от
едноличен вместо от троен състав. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случай,
когато решението е постановено от съда извън неговата компетентност т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българския съд.
В случая не е налице нито една от тези предпоставки, поради което обжалваното
първоинстанционно решение на Окръжен съд-Габрово е валидно и допустимо.
Относно допустимостта следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.270 ал.3
от ГПК, недопустимост е налице когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право
на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд т.е. във всички случаи, когато е постановен
съдебен акт въпреки липсата на предпоставките за решаване на спора по същество.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверка на правилността съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба,
като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането за сумата от 41
500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,
претърпени от него при ПТП от 16.05.2019 г. на бул. "Столетов" № 157 в гр. Габрово,
настъпипо според ищеца по вина на В. Г. Г., управлявал автобус Сетра, рег. № ЕВ *** ВК,
валидно застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответното Застрахователно
4
дружество, ведно с лихва за забава върху главницата, считано от 29.07.2019г. до подаване на
исковата молба – 02.03.2021 г. в размер на 6720.69 лв., както и законна лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Със същият иск се претендира и
обезщетение за имуществени вреди-платени разходи за лечение в размер на 131 лв., ведно с
лихва за забава върху горната сума от 29.07.2019г. до подаване на исковата молба –
02.03.2021 г. в размер на 21, 21 лв., както и законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, включително и направените по делото разноски.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането
(чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
Не е спорно, че към датата на процесното птп - 16.05.2019 г., за автобус Сетра, рег. № ЕВ
*** ВК, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ЗК "Лев Инс" АД.
От представеното влязло в сила решение № 298/08.07.2020 г., постановено по АНД №
1298/2019 г. по описа на ГРС, е видно, че В. Г. Г. е признат за виновен за това, че около 7:30
ч. на 16.05.2019 г. на бул. "Столетов" № 157 в гр. Габрово, при управление на автобус Сетра,
рег. № ЕВ *** ВК, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 2,, т. 1, чл. 20, ал.
2 и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Н. Б. СТ. от гр. Габрово средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на втори поясен прешлен, довел до
трайно затрудняване движението на снагата - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. II
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание "ГЛОБА".
От представената и приета по делото съдебно - автотехническа експертиза се установява
механизмът на процесното птп, както и причинната връзка между произшествието и
телесните увреждания при ищеца. В заключението си, вещото лице е посочил, че водачът на
автобуса е имал техническа възможност, по време на извършване на маневра "завой наляво"
да наблюдава пътната обстановка и да забележи движещите се пешеходци, като е имал
възможност да отреагира своевременно, като промени траекторията си и/или скоростта на
5
движение на автобуса, предприемайки интензивно спиране и възможност за
предотвратяване на процесното птп.
С оглед гореизложеното и след съвкупната преценка на представените доказателства по
делото, се установи по безспорен начин вината на водача на автобус Сетра - В. Г. Г., който с
поведението си е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 2,, т. 1, чл. 20, ал.
2 и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Н. Б. СТ. от гр. Габрово средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на втори поясен прешлен. Влязлото в
сила решение по горепосоченото административно-наказателно дело е задължително за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК. Противоправността на деянието,
квалификацията на престъплението и вината на водача не могат да се пререшават от
гражданският съд. От изложеното следва, че са осъществени кумулативно всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане (чл. 45 от ЗЗД) и следва да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя за обезвреда на причинените на ищеца
неимуществени вреди. Освен това, ответното застрахователно дружество не успя да докаже
при условията на пълно и главно доказване, наведеното с възивната жалба възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, Липса на съпри„иняване от страна на пострадалие,
в случая, се доказва от съдебната автотехническа експертиза, както и от влязлото в сила
решение по горепосоченото административно-наказателно дело. Приложението на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите е недопустимо, когато приносът на увреденото
лице не е установен при условията на пълно и главно доказване, а е само предполагаем.
Причинно-следствената връзка е обективен факт, поради което прилагането на разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите не е обусловено от субективното
отношение на увредения към настъпването на деликта и произлезлите от него
неблагоприятни последици, поради което възражението за съпричиняване се явява напълно
несъстоятелно.
За получените от ищеца телесни повреди е изслушана и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза, от която се установява, че вследствие пътния инцидент е получил
следните увреждания: счупване на тялото на 2-ри поясен прешлен на гръбначния стълб, от
компресорен тип, с частичен фрагмент от горна повърхност на прешлен отпред, счупване на
задния (спинозен) израстък на 11-ти гръден прешлен на гръбначния стълб. Вещото лице е
приело, че има данни и за охлузвания на лакътя на дясната ръка. Получената травма е довела
до трайно затрудняване на движението на снагата за срок на обездвижване 1, 5 месеца (с
корсет, включващо 20 дни постелен режим и последващ периода на постепенно раздвижване
- ходене с патерици) и срок на възстановяване от 6-7 месеца. Експертното лице в
заключението си посочва, че деформацията на прешлена е необратима, по тази причина
възстановяването е свързано с възстановяване на здравината на костната структура, но без
пълно възстановяване на формата и функцията на поясния прешлен. Като остатъчно явление
могат да се наблюдават болки при натоварване и лека деформация на снагата.
Работоспособността е възстановена с известни ограничения - като болки при продължително
натоварване и същите ограничават подвижността, след появата си.
За причинените неудобства на ищеца и за неговото емоционално състояние са събрани
гласни доказателства от неговата съпруга и сестра. От свидетелските показания се
установява, че около месец-месец и половина е бил на легло. Не е можел да се обслужва сам.
След това е започнал постепенно раздвижване с помощта на патерици за период около 4
месеца. И двете свидетелки твърдят, че са се грижили за него през този период. Категорично
завяват, че ищеца не е напълно възстановен – все още се чувствал неспокоен, притеснявал се
при пресичане, страхувал се да шофира, изпитвал болки, когато стои продължително време
прав.
6
С оглед съвкупната преценка на всички релевантни за делото факти и обстоятелства,
настоящият съдебен състав счита, че по безспорен начин се доказа - причинната връзка
между телесните увреждания при ищеца и процесното птп, елементите от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, значителните по интензитет болки, страдания и неудобства при
ищеца, които са продължили значително във времето, както и остатъчните такива при
продължителен прав стоеж, и като такива подлежат на обезвреда съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Настоящият съдебен
състав, след като съобрази получените телесни увреди при ищеца, периодът на
възстаноявяване, възрастта на пострадалия към момента на настъпване на птп-то – 57 год.,
обществено икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", и като съобрази
преобладаващата съдебна практика приема, че справедливото обезщетение за причинените
неимуществени вреди на Н. Б. СТ., вследствие процесното птп на 16.05.2019г. е в размер на
сумата от 41 500 лева.
В частта за присъдените имуществени вреди в размер на 131 лева
първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
В обжалваното решение Окръжен съд-Габрово е изложил подробни съображения
относно дължимост на законна лихва върху главницата, представляваща обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, както и за началната дата на нейната дължимост,
които мотиви настоящият съдебен състав споделя изцяло, като правилни, обосновани и
законосъобразни.
Предвид изложеното Апелативният съд, с оглед разпоредбата на чл.272
от ГПК, възприема изцяло мотивите на Окръжния съд.
Намира, че същите са в съответствие със закона и съдебната практика.
Поради това възраженията и доводите на въззивника ответник относно
пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба, се явяват
неоснователни и недоказани, тъй като в обжалваното решение не са
допуснати такива пороци.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено изцяло, включително в частта му за присъдените разноски,
тъй като е правилно и в тази част. В частта за присъдените имуществени
вреди в размер на сумата 131 лева решението на Окръжен съд-Габрово не е
обжалвано, поради което е влязло в сила в тази част.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК във връзка с
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата въззивникът следва да заплати на адвокат
И.С. като довереник на въззиваемия сумата от 1175,00 лева, представляваща
7
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №145 от 27.10.2021г., постановено по гр.д.
№107/2021г., на Окръжен съд.Габрово, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати на адвокат И.С. от Адвокатска колегия-Габрово, сумата
1175 лева, адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8