Р Е Ш Е
Н И Е
№ V- 276 8.04.2019 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, второ гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На пети април две хиляди и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
Членове: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Белева
гражданско дело №18 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба (вх.№12414/12.11.2018г.,
по описа на ЧСИ Иванка Миндова), подадена от адв.Вл.Господинов от БАК като
пълномощник на длъжника С.П.Н., против постановление от 28.09.2018г. по
изпълнително дело №555/18г. по описа на ЧСИ Миндова, с което е отказано
намаляването на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя в размер на 1000 лв. Намира за неправилно становището на
процесуалния представител на взискателя, възприето и от ЧСИ, че процесуалното
представителство на пълномощника на взискателя ще продължи дълъг период до
пълнолетието на детето Б.. Моли да се съобрази, че делото е образувано на
15.06.18г., след което производството е спряно и погасяването на дълга е
разсрочено съгласно чл.454 ГПК, а към 12.11.2018г. жалбоподателката е изплатила
изцяло всички изискуеми суми, включително лихви и разноски по изпълнението.
Изтъква се още, че са висящи две съдебни производства- едното за промяна на
родителските права спрямо детето Б., а второто за установяване бащинството на
детето Д., за което твърди, че е с баща К.П., като счита, че това ще бъде
предпоставка родителските права за детето Б. да бъдат предоставени на нея.
Затова намира за несъстоятелна тезата, че изпълнителното производство ще
продължи до навършване пълнолетието на детето Б., с която се обосновава размера
от 1000 лв. на адвокатското възнаграждение на взискателя. Сочи се, че
жалбоподателката е самотна майка, отглеждаща другото си малолетно дете- Д., материално затруднена, но
изпълняваща задължението за издръжка на детето Б. с парични заеми, но същата не
била в състояние, а и нямало основание да заплаща адвокатско възнаграждение на
пълномощника на насрещната страна, многократно по-голям от предвидения в
наредбата за адвокатските възнаграждения. Приложени са доказателства.
Взискателят не е представил възражения.
Молят жалбата да се остави без уважение.
ЧСИ Миндова е приложила копие от изпълнителното дело. Изложила е мотиви,
в които в хронологичен ред е проследено развитието на изпълнителното
производство. Намира жалбата за допустима, но неоснователна,
тъй като към момента на образуване на изпълнителното дело няма информация за
фактическата и правна сложност на делото. Разноските били приети съобразно
договореното в договора за правна защита и съдействие, приети с постановление
от 18.06.2018г. на ЧСИ, съобщени на длъжника в ПДИ и съобразени с фактическите
и правни действия, които следва да се извършат до навършването на пълнолетие на
детето Б.К. Ш.. По делото било присъединено за събиране и вземане на К.П. срещу
длъжницата С.Н. по изпълнителен лист от 20.09.2018г., което също налагало
извършване на правни и фактически действия по изпълнителното дело. На следващо
място се сочи, че длъжницата се позовава на бъдещи несигурни събития във връзка
с евентуалното прекратяване на задължението за издръжка на детето Б., без да
представя доказателства в тази насока. Липсвали доказателства за платена
издръжка за м.декември 2018г., от което следвало че са неверни твърденията, че
задължението за текущата издръжка се плаща регулярно.
След преценка на
твърденията на страните въз основа на закона и събраните по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Изпълнително дело №555/18г. по описа на ЧСИ Миндова е образувано по молба
на адв.К.Я. като пълномощник на К.Ж.П.- законен представител на взискателя Б.К.П.
въз основа на изпълнителен лист №1999 от 6.06.2018г., издаден по
гр.д.№9498/17г. по описа на БРС.
С него длъжникът С.П.Н. е осъдена да заплати на малолетния си син Б.
сумата от 1380 лв., представляваща издръжка за периода от 20.12.2016г. до
19.12.2017г., ведно със законната лихва, както и месечна издръжка в размер на
150 лв., считано от 20.12.2017г. до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката, а така също и разноски в размер на 470,83 лв.
С молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е направил
искане за образуване на изпълнително дело срещу длъжник, да се извърши пълно
проучване на притежаваното от длъжника имущество- недвижимо, МПС, банкови
сметки, работи ли, както и да се съберат дължимите от него суми. Направено е
искане за налагане на необходимите запори и възбрани, включително върху
конкретен недвижим имот на длъжника. Моли за присъждане на адвокатско
възнаграждение за образуване на делото и процесуално представителство в размер,
посочен в договора за правна защита и съдействие.
Приложен е договор №79814 от 11.06.18г. за правна защита и съдействие,
сключен между законния представител на взискателя в качеството на възложител и
адв.Янев в качеството на изпълнител, по силата на който последният се е
задължил да изготви молба за образуване на изпълнителното дело и да осъществява
процесуалното представителство на взискателя пред ЧСИ Миндова. Договореното
между страните възнаграждение по този договор е 1000 лв. Липсват каквито и да е
отразявания в договора или пълномощното, че възнаграждението е платено от
възложителя на адвоката. Индиция в тази насока е и нарочната молба на адв.Янев
разноските /адв.хонорар/ да се превеждат по негова сметка, а не по тази на
взискателя.
С постановление от 18.06.18г. ЧСИ Миндова е приела като разноски по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за сметка на
длъжника. Същото не е обжалвано от длъжника и е влязло в сила, поради което в
настоящото производство съдът не може да съобрази посоченото по-горе
обстоятелство за липса на плащане на договореното възнаграждение от страна на
взискателя в полза на адвоката му.
На 2.07.2018г. е изпратена покана
за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на 27.07.2018г. В нея са посочени
задълженията по изпълнителния лист. Посочено е общо, като други дължими суми и
размера на приетото адвокатско възнаграждение- 1000 лв., както и таксата,
дължима към ЧСИ.
На 1.08.2018г., т.е. в срока за доброволно изпълнение, е постъпила молба
от пълномощника на длъжника (представено е пълномощно), с което е направено
искане за спиране на изпълнението по реда на чл.454 ГПК и е оспорен като
прекомерен приетия размер на адвокатското възнаграждение на взискателя.
На 19.09.2018г. е подадено възражение от адв.Калин Янев срещу искането за
намаляване на адвокатското възнаграждение като неоснователно и необосновано.
Сочи, че размерът е определен по договореност между адвоката и клиента, делото
е с предмет издръжка на детето, която ще се събира до навършване пълнолетие на
детето, през който продължителен период адвокатът ще извършва процесуално
представителство, поради което и размерът е съобразен с извършената до момента
работа и предстоящата занапред. Моли искането да се остави без уважение.
С обжалваното постановление от 28.09.2018г. ЧСИ е отказала да намила
приетото по-рано адвокатско възнаграждение, с мотиви, че процесуалното
представителство на взискателя продължава в дълъг период от време до настъпване
на пълнолетие на детето Б., обуславящо необходимост от извършване на правни и
фактически действия от страна на неговия пълномощник, както и че действията на
съдебния изпълнител подлежат на съдебно обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Жалбоподателката е уведомена за отказа на 5.11.2018г., а на 12.11.2018г.
е депозирана жалбата, по която е образувано настоящото производство.
По допустимостта на
жалбата:
Въпросът за разноските се
поставя във всяко съдебно производство и уредбата му в част първа в новия ГПК е
относима както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство. При общия исков процес е предвидена изрична процедура по допълване и
изменение на постановеното решение именно в частта за разноските, а освен това
е дадена изрична възможност за обжалването на новото решение (чл.248 ГПК),
докато такива не са уредени в раздела за изпълнителното производство. Произнасянето на съдебния изпълнител по искането за изменение на разноските
в изпълнителното производство (за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение), не е същинско изпълнително действие, тъй като не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание. Въпреки това, доколкото с
измененията на чл.435, ал.2 ГПК (ДВ бр.100 от 2010г., в сила от 21.12.2010г. и
ДВ бр.86 от 2017г.) е предоставено право на длъжника да обжалва постановлението
на съдебния изпълнител за разноските, настоящият състав на Бургаския окръжен
съд приема, че на същото основание може да бъде обжалвано и постановлението, с
което е отказано изменението на постановлението за разноските. За пълнота
следва да се отбележи, че съдебната практика допускаше тази възможност и преди
цитираното изменение на ГПК- така например Определение №403 от 1.12.2008г. на
ВКС по ч.гр.д.№1762/2008г., V г.о. и др.
Следователно жалбата е допустима-
подадена е против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, изхожда от
надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалването и е подадена в законоустановения срок.
По същество жалбата е основателна.
Искането за намаляване на
разноските, представляващи прието адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на взискателя е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 във връзка с чл.78,
ал.5 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. Тази норма е приложима и в изпълнителното производство, като
компетентен да се произнесе по молбата за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност е съдебният изпълнител. Следва да се
отбележи още, че ако се констатира прекомерност на адвокатското възнаграждение
по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, то минималният размер, до който може да бъде
намалено това възнаграждение не е двукратния размер по §2 от ДР на Наредба
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С чл.36
ЗА на ВАС е делегирана компетентност да определи минималните размери на
адвокатските възнаграждения, под които не е допустимо да се уговаря адвокатско
възнаграждение между адвоката и неговия клиент, но не и минималния размер в
хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК (в този смисъл е задължителната съдебна практика-
т.3 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, което не е изгубило значение, въпреки
измененията в Наредба №1/2004г., приети след неговото постановяване).
Освен искането за образуване на
изпълнително дело и това за присъждане на разноски, с молбата за образуване на
делото процесуалният представител на взискателя е направил искане за налагане
на запори и възбрана върху недвижим имот на длъжника, на 26.07.18г. е направил
искане за извършване на опис и продажба на недвижимия имот на длъжника, на
27.08.2018г. е направил искане за възобновяване на делото, както и за
извършване на опис и продан на недвижимия имот; подал е възражение срещу
искането за намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско
възнаграждение. Следователно освен за образуване на изпълнително дело /200
лв./, на взискателя принципно се дължи и възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнителното дело.
Правилно е становището на
взискателя и ЧСИ, че част от задължението касае текущата издръжка на
малолетното дете, поради което предполагаемия краен срок за приключване на
принудителното изпълнение е навършване пълнолетие от детето /18г. възраст/.
Този срок би могъл да е и по-кратък при настъпване на причини за изменение или
прекратяване на издръжката, като част от тях се установяват по съдебен ред-
например прекратяване на издръжката поради предоставянето на родителските права
на другия родител. В тази насока в жалбата има само твърдения за евентуални бъдещи
решения в полза на жалбоподателката, но не и конкретни доказателства, поради
което същите не следва да се обсъждат.
Ирелевантни за разрешаване на
въпросите с дължимото адвокатско възнаграждение са и оплакванията в жалбата, че
длъжника е в затруднено финансово положение, самотен родител е и се грижи за
друго дете, както и че е платил издръжката за минало време и е започнал
регулярно да плаща текущата издръжка още повече, че това възражение не може да
се противопостави в принудително изпълнение на задължение за издръжка на
детето, в което дори несеквестируемостта, установена в чл.444, т.5 и т.7 ГПК не намира приложение- така чл.445,
ал.2, т.1 ГПК, като несеквестируемостта по чл.446, ал.3 ГПК също е изключена.
Ирелевантно е и обстоятелството,
че по делото е присъединен и друг изпълнителен лист, тъй като това
обстоятелство е настъпило след постановяване на обжалвания акт.
Както и
по-горе в настоящото изложение се посочи, нормата на чл.78, ал.5 ГПК сочи като
предпоставки за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност на
договореното по свободно усмотрение на страните по договора за правна защита и
съдействие възнаграждение само същото да е прекомерно съобразно фактическата и
правна сложност на делото. Според настоящият съдебен състав делата за
принудително събиране на издръжка, включително и горепосоченото при изяснената
по-горе фактическа обстановка, не се отличават с висока фактическа и правна
сложност независимо от продължителността им, доколкото в този случай е налице
императивна уредба, защитаваща интересите на взискателя. Без значение при
преценката на размера на възнаграждението, включително за правната сложност на
изпълнителното дело е посоченото в мотивите на ЧСИ обстоятелство, че действията
на ЧСИ подлежат на обжалване.
В Наредба №1/2004г. на ВАдвС и
по-конкретно чл.10 от същата, липсва изрична разпоредба, според която се
определя минималния размер на възнаграждението за процесуално представителство
на адвоката на взискателя по изпълнително дело за издръжка на дете, включително
в т.2 от същата разпоредба не е посочен начин, по който се определя материалния
интерес в тази хипотеза /например аналогична на тази за определяне на цена на
иска по чл.69 т.7 ГПК/. Затова възнаграждението за представителство по
изпълнителни дела за издръжка на дете следва да се определи по чл.10, т.4 от
наредбата, или 200 лв.
Следователно,
предвид констатацията за липса на фактическа и правна сложност на делото съдът
намира, че договореното възнаграждение в размер на 1000 лв. е прекомерно.
Възнаграждението, определено от съда по реда на чл.10, т.1 и т.4 от Наредба №1/9.07.2004г.
на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в размер на 400 лв.
Затова постановлението на ЧСИ Миндова,
с което е отказано намаляването на адвокатското възнаграждение на адв. Я.
следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови намаляване на
адвокатското възнаграждение от 1000 лв. на 400 лв.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от
28.09.2018г. по изпълнително дело №555/18г. по описа на ЧСИ Миндова, с което е отказано
намаляване на приетия адвокатски хонорар на взискателя по изп.д.№555/18г. по описа на ЧСИ Миндова-
Б.К.П., чрез законния му представител К.Ж., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетия
адвокатски хонорар за защитата по изп.д.№555 по описа на ЧСИ Иванка Миндова на взискателя Б.К.П., чрез законния
му представител К.Ж., от
1000 лв. на 400 лв. (четиристотин лева).
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.