Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 589 26.11.2018
г. гр.
Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд -Търговище
Девети състав
На седми ноември
2018 година
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от
Председателя
Гр. дело № 1273
по описа за 2018 година,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.357
от КТ .
Предявени са обективно съединени
искове : за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; за
възстановяване на предишната работа; за обезщетение за времето, през което
работникът е останал без работа поради
уволнението, с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ; за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ; за обезщетение за претърпени вреди
от незаконно задържане на трудовата книжка, с правно основание чл.226 ал.2 от КТ.
Ищцата – М.Е.С. ***, твърди в исковата си молба, че работила
по трудово правоотношение при ответника на длъжност „р м“ по силата на трудов
договор № 1140 от 06.10.2016г., като месечното и трудово възнаграждение е в
размер на 2536.12 лв. На 11.07.2018г.
чрез куриер и е връчена заповед за дисциплинарно наказание № 442 от
04.07.2018г., с която на осн. чл.188 т.3 от КТ и е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“ и фактически е прекратено трудовото и правоотношение.
При връчване на заповедта не и е била предадена трудовата книжка, а едва на
18.07.2018г., поради което и били причинени много притеснения, че няма да може
да се регистрира като безработна и да започне работа при друг работодател; че
трябва да се снабди с нова книжка и че трябва да търси предишните работодатели
да и нанесат данните. Но въпреки липсата на трудова книжка на 16.07.2018г.
започнала работа при друг работодател с месечно
трудово възнаграждение 510 лв.
Работодателят преди издаването на заповедта за дисциплинарно наказание
не е спазил процедурата по чл.193 от КТ – не е изслушал ищцата , нито и е дал
възможност да представи писмени
обяснения в определения от него срок – 03.07.2019г. В следствие на незаконното уволнение останала
без работа в периода от 11.07.2018г. до 16.07.2018г. При прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят
не и изплатил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и не и е
изплатил трудовото възнаграждение за
времето от 01.07.2018г. до 11.07.2018г. Моли съдът да постанови решение, с което да
уважи предявените искове: 1. Да признае уволнението със заповед № 442/04.07.2018г. , издадена от у.я и от прокуриста на ВИЛОКС
ГРУП“ ЕООД, за незаконно и да го отмени ,
на осн. чл.344 ал.1 т.1 от КТ; 2. Да бъде възстановена на предишната
работа – на длъжност „р м“, на осн. чл.344 ал.1 т.2 от КТ; 3. да
бъде осъден ответника да и заплати обезщетение за времето, през което е останала
без работа в резултат на незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца – в
размер на 338 лв., на осн.чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ; 4. да бъде осъден ответника да
и заплати обезщетение – разликата в
заплатите за периода от 16.07.2018г.
до подаване на исковата молба –
26.07.2018г. в размер на 670.53 лв., на осн. чл.225 ал.2 от КТ.; 5. да бъде осъден ответника да и заплати
обезщетение за претърпени вреди поради
незаконно задържане на трудовата книжка за периода, считано от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение 11.07.2018г. до предаване
на трудовата книжка – 18.07.2018г., в размер на 586.75 лв. /след увеличение на размера по реда на чл.214 от ГПК в
открито заседание/, на осн. чл.226 ал.2
от КТ, като сумите и се
изплатят ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 26.07.2018г. до окончателното изплащане. Редовно призована в открито заседание ищцата
не се яви лично и се представлява от пълномощника и – а.. Д.С. ***, който
поддържа исковете и моли да бъдат уважени, както и да се присъдят разноските по
делото. Същият счита, че спорът не
следва да се разглежда по същество и исковете да се уважат, поради това, че в
поканата за даване на обяснения от ищцата е посочен срок 03.07.2019г., този
срок не е настъпил, заповедта е издадена преди изтичането му и следователно е
нарушена процедурата по чл.193 от КТ. въпреки
дадената възможност на ищцовата страна, не представи гласни доказателства и
писмена защита.
Ответникът – „Вилокс Груп“ ЕООД-София, редовно уведомен за исковата молба, подаде в
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК
писмен отговор , съгласно който исковете са допустими, но неоснователни
и моли да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прихващане между паричните претенциите на ищцата към работодателя за
обезщетения и дължимото от ищцата на ответника обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 35000
лв. Твърди в писмения отговор, че преди
издаване на заповедта е разполагал с писмените обяснения на ищцата, но въпреки
това и е дал възможност за предоставяне
на допълнителни такива. Работодателят е
изплатил трудовото възнаграждение на ищцата до 08.06.2018г. вкл., както и за
дължимите от работодателя 3 дни болнични в периода от 11.06.2018г. до
24.06.2018г. След 24.06.2018г. ищцата
се е самоотлъчила и не се е явявала на работа без основание и без да уведоми
работодателя. На ищцата е изплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.-224 ал.1 от КТ в размер
на 3485.38 лв. Ищцата сама не се е
явила за оформяне на трудовата книжка в 3-дневен срок, нито е поискала това да
стане в по-кратък срок. Представянето
на трудовата книжка не е предварително условия за започване на работа , така
че ответникът не и е попречил да започне
работа при друг работодател. Редовно призован в открито заседание ответникът се
представлява от а.. С.Д.от АК-София, преупълномощен
от а.. В.К., който моли исковете да бъдат отхвърлени, като му се присъдят
разноските по делото и в условие на евентуалност да се уважи възражението за
прихващане. Подробни съображения са изложени в писмена защита от пълномощника – а.. К..
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор, а и видно от трудов договор № 1140 от 06.10.2016г. ищцата
е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „р м“, назначена
на осн. чл.67 ал.1 т.1 от КТ. Съгласно чл.1 ал.2 от трудовия договор, характерът на възложената и работа е
следният: Отговаря за планирането, ръководството и координацията на търговската политика на работодателя в
региона; Контролира и подпомага работата
на у.ите на зали, игрални автомати, поддържа постоянен контакт със
същите, консултира ги, координира работата им;
Контролира разходите на работодателя в региона и полага усилия за
оптимизирането им; Участва в подбор на персонала в региона. По силата на чл.1
ал.3 от трудовия договор мястото на
работа на служителя е обекти на дружеството в регион – Северна централна
България-игрални зали на работодателя в градовете: Търговище, Велико Търново ,
Русе, Ямбол, Сливен. Подробно задълженията на работника и отговорността му са уговорени
в чл.5 до чл.11 от трудовия договор и в длъжностната характеристика. Неразделна част от трудовия договор е
допълнително споразумение № 1 от 28.02.2018г., с което се променя само мястото на работа, а именно в обекти на дружеството в градовете:
Търговище, варна, Русе, Ямбол, Сливен, Добрич, Дулово и Силистра.
Със заповед за дисциплинарно наказание №
442/04.07.2018г., връчена на ищцата на 11.07.2018г. /л.98/, ответникът като работодател и е
наложил дисциплинарно наказание по чл.188 т.3 от КТ-дисциплинарно уволнение
Заповедта е мотивирана с извършване на
нарушение по чл.190 ал.1 т.4 предлож.1-во от КТ – извършено в нощта на
08.06.18г. срещу 09.06.18г. и с извършване на нарушение по чл.190 ал.1 т.2
от КТ – извършено в периода
25-26.06.18г. и в следващите дни до
датата на издаване на заповедта.
В заповедта е посочено, че в нощта
на 08.06.2018г. срещу 09.06.2018г. ищцата е посетила игрална зала на
работодателя в гр. Търговище и взела от касата сума в общ размер 22000 лв., от
които 10000 от касата на у.я и 12000 лв. от касата на крупиетата, като затова
съставила РКО, подписани от нея, в които като основание записала „допълване работни депозити и .з.“ На 09.06.2018г. около 7.00
часа посетила игрална зала в гр. Дулово, където получила от касата на крупиетата сума от 13000 лв. и подписала
РКО с аналогично съдържание. На 09.06.2018г. били извършени ревизии на двете
игрални зали от страна на работодателя и липсите на сумите били потвърдени.
Сумата от общо 35000 лв. не е внесена и
не е върната на дружеството. По-късно
ищцата представила болничен лист /л.55/,
че е в отпуск поради временна неработоспособност от 11.06.18г. до 24.06.2018г.,
след което не се явила на работа на 25.0618г., нито на 26.06.18г. /понеделник и
вторник/, нито представила продължение
на болничен лист или друг такъв, нито информирала работодателя
за причините, поради които не се явява на работа. Така посочените в
заповедта за дисциплинарно наказание нарушения се установяват и от приложените
по делото писмени доказателства от ответника – РКО № 108/09.06.2018г. за 10000
лв. и за 12000 лв.; протокол за извършена проверка на касова наличност в
игрална зала „Адмирал клуб“-Търговище на 09.06.2018г.; РКО № 001/09.06.2018г. за 13000 лв.; протокол
за извършена проверка на касова наличност в игрална зала „Адмирал
клуб“-Дулово, на 09.06.2018г.; декларации от ищцата от 08.06.18г. за взетите суми в Търговище и от 09.06.2018г. за взетата сума
от Дулово; заповед за възлагане за извършване
на ревизии и проверки на игралните зали № 395/07.06.2018г.; БЛ от 11.06.2018г. Ищцата
не оспори истинността на представените от ответника
писмени доказателства за установяване на
посочените две в заповедта за
дисциплинарно наказание нарушения, така
както са описани в периода на 08.06.18г.
срещу и на 09.06.2018г. , както и на 25.06.-26.06.2018г.
Няма спор между страните по делото, че с писмена покана от 27.06.2018г. , получена от ищцата лично на 30.06.2018г. ,
ответникът я е информирал, че по повод
констатираните обстоятелства е образувано дисциплинарно производство против нея
за установяване на извършените нарушения на трудовата дисциплина на
09.06.2018г. и на 25.- 26.06.2018г. и на осн. чл.193 ал.1 от КТ я е поканил да
се яви на 03.07.2019г. в 11.00 часа в офиса на работодателя в София и да даде устни или писмени обяснения, като за деня на явяването и в София ще се счита,
че е в редовна командировка. С поканата
същата е предупредена, че ако не се яви
и/или не даде обяснения,
работодателят ще приложи чл.193 ал.3 от КТ.
Няма спор между страните по
делото, че на 03.07.2018г. ищцата не се е явила лично в офиса на работодателя в София за даване на
устни или писмени обяснения, както и че преди това или след това / в случай, че
са подадени по пощата важи дата на
пощенското клеймо/ не е депозирала
писмени обяснения и че не е търсила контакт с работодателя.
Безспорно се установи, че със заповедта за дисциплинарно наказание,
получена от ищцата на 11.07.2018г. същата е
била поканена /последния абзац преди подписите/ да представи в 3-дневен
срок трудовата си книжка за оформяне. Няма спор, а и видно от представения от ответника приемо-предавателен протокол
трудовата книжка е предадена от
работодателя на ищцата на 18.07.2018г. и в трудовата книжка е отразено, че
трудовото и правоотношение е прекратено на 11.07.2018г.
За изясняване на
спора от фактическа страна, съдът разпита четирима, посочени и водени от
ответника свидетели, които са служители
при същия работодател: 1. Д.Я.-у. на
игрална зала в Русе, 2. Е.Г.–у. на игрална зала във Варна, 3.П.С.– у. на
игрална зала в Ямбол и 4. Г.П.– у. на игрална зала в Дулово. От показанията на
св. Г.се установи, че от юни месец тази година нямал връзка с
регионалния си мениджър, ищцата и от тогава тя не е посещавала залата, не е
стъпвала там. Св. С.каза, че от около 20
юни загубил контакт с М., регионалния мениджър и от тогава тя не е посещавала залата. Св. П. е бил крупие в игралната зала в
Дулово, като от края на юни тази година
е у. на залата. Същият каза, че от края
на юни , откакто той е на длъжност „у.“,
ищцата не е посещавала залата, не е
влизала в контакт с него и от както той е у. тя не е р м, той е бил пренасочен към друг служител.
Досежно показанията на св. Я. записаното е, че от втората половина на юли не е провеждал разговори с нея, била си е
изключила телефона, нито я е виждал.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, потвърдено и
разяснено от вещото лице Е.Б.В. в открито заседание се установи следното: 1. Брутното трудово възнаграждение на ищцата за
месеца, предхождащ уволнението, което е от 11.07.2018г. е в размер на 737.65 лв.
– за 6 отработени дни за м. юни 2018г. и то е изплатено по банков път; 2.
Неизплатеното брутно трудово възнаграждение на ищцата за периода от
01.07.2018г. до 11.07.2018г. би бил в размер на 821.45 лв.; 3. Неизплатеното
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение 11.07.2018г. до първото открито заседание на 07.11.2018г. е в размер на 9974.96 лв.; Размера на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ
за срок от 6 месеца след уволнението е в размер на 15490.62 лв.; Разликата в
заплатите от 17.07.2018г. до подаване на исковата молба – 26.07.2018г. по
чл.225 ал.2 от КТ е в размер на 759.14 лв.;
Обезщетението по чл..226 ал.2 от Кт за периода от 11.07.2018г. до
18.07.2018г. е в размер на 586.75 лв.; Обезщетението на ищцата за неизползван
платен годишен отпуск по чл.224 от КТ е напълно изплатено.; 4. Размерът на обезщетението, дължимо от ищцата на ответника като работодател по
чл.221 ал.2 от КТ е в размер на 2581.77 лв.
От допълнителните разяснения в открито заседание от вещото лице се
установи, че ищцата е работила от
17.07.2018г. до 26.07.2018г. във фирма
„Нелвита“, за което не е представила, нито по делото, нито на експертизата
трудовия си договор и всъщност вещото лице има информация от справка в НОИ. Също така от ищцата вещото
лице знае, че в тази фирма е била назначена
на минимална работна заплата. Ищцата напуснала и тази фирма и от
01.08.2018г. била регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“. За тези обстоятелства- от кога и къде
работила ищцата след прекратяването на
трудовото правоотношение с ответника от 11.07.2018г., при какви условия за работно време и основното трудово възнаграждение,
не са представени по делото никакви
писмени доказателства. Също така с оглед
претендираното обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ няма представени от ищцата
никакви писмени или гласни доказателства за вредите и то от незаконно задържане
на трудовата и книжка от прекратяване на
трудовото правоотношение на 11.07.2018г. до получаването и на 18.07.2018г. с
приемо-предавателен протокол.
При така установената фактическа
обстановка и с оглед твърденията на ищцата, че не е спазена
процедурата по чл.193 ал.1 от КТ , съдът прави следните правни изводи:
С процесната
заповед № 442/04.07.2018г. , издадена от у.я и прокуриста
на „Вилокс Груп“ ООД-София и връчена на
ищцата на 11.07.2018г. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на осн. чл.188 т. 3 от КТ за извършени нарушения на 08.-09.06.2018г. по
чл.190 л.1 т.4 предлож.1-во от КТ и на
25.- 26.06. и следващите дни – по чл.190 ал.1 т.2 от КТ. С
наложеното наказание е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, считано
от 11.07.2018г., на осн. чл. 330 ал.2 т.6 от КТ и чл.335 ал.2 т.3 от КТ. Съгласно чл.190 ал.1 т.4 предлож.1-во от КТ – дисциплинарно
уволнение може да се налага за – злоупотреба с доверието на работодателя, а
съгласно чл.190 ал. т.2 от КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за неявяване на работа в течение на два
последователни дни. Преди издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание на ищцата е връчена покана за даване на обяснения, в която : подробно са описани нарушенията на трудовата
дисциплина; уведомление , че е образувано
против нея дисциплинарно производство; зададени са конкретни въпроси, на които да отговори и е даден срок, до който да даде устни или писмени обяснения -03.07.2019г.
Ищцата не оспорва, че е получила тази
покана на 30.06.2018г., не оспорва нито извършването на дисциплинарните
нарушения, нито писмените и гласни доказателства, представени по делото, в
подкрепа на това. Единственият спорен момент е дали е спазена разпоредбата на
чл.193 ал.1 от КТ когато заповедта е издадена на 04.07.2018г., а срокът в поканата за даване на устни или
писмени обяснения е 03.07.2019г. т.е. една година след констатиране на нарушенията. Съгласно чл. 193 ал.1 от КТ, работодателят е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата на чл. 193 КТ е императивна. Дисциплинарното
наказание, наложено без изслушване, респ. без искане на писмени обяснения от
работника или служителя, е незаконно. Ако работодателят не е поискал обяснения,
то това е основание за отмяна на заповедта за уволнение, без въобще да се
разглежда спорът по същество. Обикновено, видно и от справки
по решения на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, срокът, който се предоставя на
работника/служителя за обяснения по повод дисциплинарни нарушения е в
работни дни – напр. 2, или 3 , или 7 работни дни. Действително в КТ няма изрично, цифрово регламентиран срок
за даване на обяснения от работника/служителя , но несъмнено в практиката се е наложило разбирането
за даване на разумен срок за
обяснения във връзка с дисциплинарни нарушения, като форма на защита на
икономически по-слабата страна в трудовото правоотношение. Обясненията
на работника не са били изслушани или дадени по негова вина по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ, във всички случаи,
когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е
получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат
обяснения. Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно
нарушение не е формален акт - въведено е с оглед осигуряване възможност на
защита на работника и същевременно - с оглед възможност на работодателя да
прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно
нарушение. Това, дали на работника е предоставена реална възможност да даде
обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен
случай. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или
бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат
работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът
за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги
даде, но когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат
обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и
непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и
такива не са били дадени, като в този случай, с искането за даване на
обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ, поради което разпоредбата
на чл. 193, ал. 2 от КТ е неприложима. В този
смисъл и задължителната практика по
чл.290 ГПК- Р № 272 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 145/2014 г.,
IV г. о.; Р № 221 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7639/2013 г., IV г. о. Искането
и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на
никакви формални изисквания. Единственото съдържателно изискване в закона е
работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е
ориентирал в обстоятелствата. – Р по чл.290 ГПК № 68 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3145/2013 г., IV г. о. Работникът
има право да даде обяснения и работодателят трябва да му осигури разумен,
според обстоятелствата, срок да реализира правото си. Работникът не е длъжен да
даде обяснения, той може да се въздържи.
Затова задължението на работодателя се свежда до това да предостави на
работника реална възможност да даде обяснения. Дали работникът ще се възползва от
предоставената възможност, зависи от неговата воля. В тази насока и Р по чл.290 ГПК № 106 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 698/2012 г., IV г. о. В конкретния
случай по настоящото дело е несъмнено, че действително е налице техническа или
явна фактическа грешка при изписването на годината в срока за даване на обяснения, а именно 2019г.
вместо 2018г. Няма никаква житейска и правна логика при
извършени нарушения на трудовата
дисциплина около един месец преди поканата за даване на обяснения т.е. събитията са извършени съвсем скоро в
сравнително кратко време назад; не
налагат извършване на определени справки и документи, а още повече, че непосредствено след извършването им на 08.- 09.06.2018г.
ищцата сама е писала обяснения и
декларация и добре си спомня /л.48 и 51/
и не е представяла
документи за уважителни причини за
неявяване на работа от 25.06. и дори до
получаването на поканата на 30.06.2018г. ,
срокът за предоставяне на устни или писмени обяснения да бъде цяла година/12 месеца. Това е изключително дълъг срок, никому реално
непотребен, в който дисциплинарното
производство да е висящо на етпа-даване на обяснения. През този едногодишен период е възможно , и работодателят
да прекрати дейността си и да не
съществува, и да настъпят промени в личния статус на служителката и пр. Никоя от двете страни по трудовото
правоотношения няма интерес от
едногодишен срок за даване на обяснения по започнало дисциплинарно
производство. Срокът от получаването на поканата от 30.06. до 03.07.2018г. е действително разумен, съобразен с
възможностите на служителя с оглед конкретните обстоятелства
по констатираните нарушения да даде
обяснения. Няма никакви данни ищцата в
този период да не е била в състояние
да реализира контакт с работодателя, да е
искала да даде обяснения, да е търсила уточнения за срока и пр. Съобразявайки изложеното по-горе ,
съдът счита, че изводът, който се налага е, че работодателят е изпълнил
изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ, поради което
разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ е неприложима. При
издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ответникът е изпълнил изискванията по чл.194
от КТ и чл.195 от КТ – наказанието е наложено в 2-месечен срок от откриването,
с мотивирана писмена заповед, в която са
посочени нарушителят, нарушенията, кога
са извършени, наказанието и законният текст , въз основа на което се налага.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, обсъдени подробно по-горе
се установи, че уволнението е законосъобразно, поради което и
предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ
не е доказан по основание и следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Основателността на главния иск
предпоставя неизбежно основателността
на акцесорните, обективно съединени искове,
поради което и искът за възстановяване
на ищцата на предишната работа, по
чл.344 ал.1 т.2 от Кт, за обезщетение за времето , през което е останала без
работа поради уволнението, по чл.344 ал.1
т.3 във вр. чл.225 ал.1 от КТ,
както и за обезщетение, равняващо се на разликата в заплатите, по чл.225 ал.2
от КТ следва да се отхвърлят като неоснователни. Що се касае до обезщетението по чл.226 ал.2 от КТ, не се
доказа незаконно задържане на трудовата
книжка на ищцата от страна на ответника.
Напротив установи се от
представените от ответника писмени доказателства, че е поканил на 11.07.2018г.
със заповедта за дисциплинарно наказание ищцата да се получи трудовата книжка,
надлежно и я е предал на 18.07.2018г., като междувременно тя, по нейни
данни е започнала работа при нов
работодател на 16.07.2018г.
С оглед изхода на спора ищцата следва да заплати на
ответника направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1200 лв., предвид писмените доказателства и списък на разноските
/л.101-104/, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Държавните такси
по предявените искове и разноски по производството – за съдебна счетоводна експертиза остават за сметка на бюджета на съда с оглед
разпоредбите на чл.83 ал.1 т.1 вр. ал.3 от
КТ и във
вр. чл.78 ал.6 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Е.С., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез съдебен адрес ***, а.. Д.С. *** против „ВИЛОКС ГРУП“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София-1618, бул. „Цар Борис
Трети“ № 136, ет.12, чрез съдебен адрес ***, а.. В.К., искове :
1. Да се признае уволнението със заповед № 442/04.07.2018г. , издадена от у.я и от прокуриста на ВИЛОКС
ГРУП“ ЕООД, за незаконно и да се отмени , на осн. чл.344 ал.1 т.1 от КТ; 2.
Да бъде възстановена на предишната работа – на длъжност „р м“, на осн. чл.344 ал.1 т.2
от КТ; 3. Да бъде осъден ответника
да и заплати обезщетение за
времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение,
но за не повече от 6 месеца – в размер на 338
лв., на осн.чл.344 ал.1 т.3 от КТ
вр. чл.225 ал.1 от КТ; 4. Да бъде
осъден ответника да и заплати обезщетение – разликата в заплатите за периода
от 16.07.2018г. до подаване на исковата молба – 26.07.2018г. в
размер на 670.53 лв., на осн. чл.225
ал.2 от КТ.; 5. Да бъде осъден
ответника да и заплати обезщетение за
претърпени вреди поради незаконно задържане на трудовата книжка за периода, считано от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение 11.07.2018г. до предаване
на трудовата книжка – 18.07.2018г., в размер на 586.75 лв. /, на осн. чл.226
ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба – 26.07.2018г. до
окончателното изплащане, кат о
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.Е.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез съдебен адрес ***, а.. Д.С. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ВИЛОКС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София-1618, бул. „Цар Борис Трети“ № 136, ет.12, чрез
съдебен адрес ***, а.. В.К., сумата от
1200 лв., представляваща разноски по
делото, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните , пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: