№ 156
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000235 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 във връзка с чл. 129, ал.3 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. №260304/12.01.2022 г. от Г. А. ХР. – чрез адв. Н.М.
със съдебен адрес: **** против определение № 260001 от 04.01.2022 г., постановено по т. д.
№ 3121/1993 г. по описа на О.С.-П., с което е прекратено производството по делото и е
върната исковата молба от 02.08.1993г. против „М.-Т.“ ООД и В.П.П. с предмет паричен иск
с цена 320 000 неденоминирани лева или 320 деноминирани лева с правно основание чл.59
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без основание на собствен на ищците имот
за период от един месец, а именно: от 25.02.1992г. до 31.03.1992г. , поради неотстраняване в
срок на допуснатите нередовности на молбата след указания на съда в този смисъл. Иска се
отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на ОС - П. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Постъпила е частна жалба вх. №260513/17.01.2022г. от Н. А. ХР. – чрез адв. Н.М. със
съдебен адрес: **** против определение № 260001 от 04.01.2022 г., постановено по т. д. №
3121/1993 г. по описа на О.С.-П., с което е прекратено производството по делото и е върната
исковата молба от 02.08.1993г. против „М.-Т.“ ООД и В.П.П. с предмет паричен иск с цена
320 000 неденоминирани лева или 320 деноминирани лева с правно основание чл.59 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за ползване без основание на собствен на ищците имот за
период от един месец, а именно: от 25.02.1992г. до 31.03.1992г. , поради неотстраняване в
срок на допуснатите нередовности на молбата след указания на съда в този смисъл. Иска се
отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на ОС - П. за продължаване на
съдопроизводствените действия. И в двете частни жалби са изразени съображения, че
указанията на съда са изпълнени в срок, а търсеното обезщетение е на основание чл.59 от
ЗЗД против О.П., която не допуска ищците в имота. Поради това намира, че не е налице
констатираното от ОС - П. едновременно изменение и на основанието, и на петитума на
1
иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С определение № 260001 от 04.01.2022 г., постановено по т. д. № 3121/1993 г. по описа на
О.С.-П., е прекратено производството по делото и е върната исковата молба от 02.08.1993г.
против „М.-Т.“ ООД и В.П.П. с предмет паричен иск с цена 320 000 неденоминирани лева
или 320 деноминирани лева с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за ползване без основание на собствен на ищците имот за период от един месец, а именно:
от 25.02.1992г. до 31.03.1992г. , поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности
на молбата.
След възобновяване на спряното производство по делото с Определение от 18.03.2021г.
първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба като е дал възможност на
страните да отстранят допуснати нередовности на същата, подробно посочени в съдебния
акт. Указанията са напълно допустими и резонни, тъй като касаят индивидуализиране на
имота, за ползването на който се претендира обезщетение, разграничаване каква сума се
търси от всеки от ищците съобразно наследствените им квоти, посочване и двамата
ответници ли са ползвали имота през процесния период и съответно каква е отговорността
им – разделна или солидарна, респ. с оглед на това посочване каква сума се претендира от
всеки от ответниците, посочване на ЕИК на ответника – ЮЛ, както и уточняване на
обстоятелствената част относно момента на придобиване на собствеността от ищците върху
имота, за който се претендира обезщетение, тъй като се иска заплащане на такова за период,
предхождащ отписването му от актовите книги, според твърденията на самите ищци. Това
определение и подробните указания са съда са съобщени на всички ищци.
Установеният едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите е изтекъл като до
изтичането му нередовностите не са били отстранени. Така с обжалваното определение от
04.01.2022г. производството е прекратено, а исковата молба – върната.
Действително от страна на Г. А. ХР. – чрез адв. Н.М. със съдебен адрес: **** е постъпила
молба по повод на дадените указания. Не може обаче да се приеме, че с нея са отстранени
указаните нередовности, доколкото страната променя изцяло своята претенция – иска се
осъждане на на някой от първоначалните ответници, а на О.П. за заплащане на обезщетение
не в размер на 320 лева, а в размер на 100 000 лева само за Г.Х. за различен период - от
25.02.1992г. до 10.09.2021г. затова, че О. не го допуска в имота.
Жалбоподателите Г. А. ХР. и Н. А. ХР. не са отстранили нередовностите на молбата и не са
изпълнили указанията на съда, подробно формулирани с определение от 18.03.2021г., за
което страните са редовно уведомени. Ето защо правилно с определение от 04.01.2022г.
съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото на основание чл.129
ал.3 от ГПК.
Налага се общият извод, че така подадените частни жалби са неоснователни и следва да
бъдат оставени без уважение. Мотивиран от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. №260304/12.01.2022 г. от
Г. А. ХР. – чрез адв. Н.М. със съдебен адрес: **** против определение № 260001 от
04.01.2022 г., постановено по т. д. № 3121/1993 г. по описа на О.С.-П., с което е прекратено
производството по делото и е върната исковата молба от 02.08.1993г. против „М.-Т.“ ООД и
В.П.П. с предмет паричен иск с цена 320 000 неденоминирани лева или 320 деноминирани
лева с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без
основание на собствен на ищците имот за период от един месец, а именно: от 25.02.1992г. до
31.03.1992г. , поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности на молбата след
указания на съда в този смисъл, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. №260513/17.01.2022г. от
Н. А. ХР. – чрез адв. Н.М. със съдебен адрес: **** против определение № 260001 от
04.01.2022 г., постановено по т. д. № 3121/1993 г. по описа на О.С.-П., с което е прекратено
производството по делото и е върната исковата молба от 02.08.1993г. против „М.-Т.“ ООД и
В.П.П. с предмет паричен иск с цена 320 000 неденоминирани лева или 320 деноминирани
лева с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без
основание на собствен на ищците имот за период от един месец, а именно: от 25.02.1992г. до
31.03.1992г. , поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности на молбата след
указания на съда в този смисъл, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3