Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
23.07.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 1765
по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 561490 от 12.12.2018г. по гр.д. № 28880/2018г. Софийски районен
съд, 52 състав отхвърлил предявените от Е.И.С., ЕГН **********, срещу „Б.К.”
ООД, ЕИК ******, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищцата от длъжността „старши счетоводител“, извършено със заповед
от 02.04.2018г. на управителя на дружеството, иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши
счетоводител“, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 8 354.40 лв.,
представляваща обезщетение за периода 02.04.2018г. – 02.10.2018г., през който
ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 1 040 лв. –
разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Е.И.С., която го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на
процесуалните правила първоинстанционният съд не обсъдил всички събрани по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което довело до
незаконосъобразни правни изводи. Връчената заповед за уволнение на ищцата не
била мотивирана – в нея не било посочено обемът на коя конкретно работа се е намалил
и в какъв размер, поради което заповедта била незаконна. По делото не било
доказано и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение да е било
налице основанието за уволнение и то да е имало траен характер. От приетите работни карти било видно, че до края на м. март 2018г. обемът на
работа не е бил намалял, а работодателят предприел уволнението на база очаквано в бъдеще време
намаление обема на работа. Излагат се доводи, че заключението на СИЕ не
установява намаляване обема на работа, тъй като не можело да гарантира и да
даде отговор дали занижените показатели се дължат на спад в обема на работа или
на пропуснати да се осчетоводят счетоводни операции. Не всички счетоводни
операции, извършени през м. март 2018г. били включени в счетоводните записи,
тъй като не били обусловени със срок, а вещото лице не изследвало цялата
относима документация. Експертизата отразявала това, което ответникът
предоставил на вещото лице, като последното не могло да обясни например защо за
м. март 2018г. не са й предоставени счетоводни записи за извършената от ищцата
работа, удостоверени от ответника с представените работни карти, като това не
било отразено в заключението в графата „счетоводни записи“ за м. март 2018г. Експертизата
не дала отговор защо за м. март 2018г. стои празно поле и като резултат минус
1 465 записа – това бил начинът, по който ответникът невярно и в
противоречие със своите доказателства /работни карти/ намалил с 1 465
счетоводни записа работеното от ищцата за периода м. януари – м. март 2018г. От
експертизата не било взето предвид и че работата за някои от клиентите имала
сезонен характер, основно през летните месеци. Недоказани били твърденията на ответника, че с постъпилото
уведомление от 19.02.2018г. дружеството „ВВМД“ ООД няма да извършва дейност
поради прекратяване, считано от 01.05.2018г. Противоречието между представените
по делото работни карти и констатациите в експертизата показвало, че
представените резултати в експертизата са манипулирани и по никакъв начин не
отразяват реалния обем на работа, извършен от счетоводната кантора през м. март
2018г. Излагат се и доводи във връзка с дадената оценка на ищцата при
извършения подбор от работодателя. От табл. 1 на СИЕ било видно, че ищцата
имала най-голям брой счетоводни записи за 2017г. и за м. 01. и 02.2018г., което
противоречало на показанията на св. Ц.и св. И.за по-бавно справяне с работата и
слабости при решаване на казуси, свързани с трудовото законодателство. Св. Ц.заявил,
че ищцата има висока квалификация, с което оборил общите си представи, отразени
в оценката от 29.03.2018г.. Твърденията за допускани от ищцата грешки не били
подкрепени с нито един факт, обратно – от представените атестации, обратни
връзки, групови оценки и др. било видно, че ищцата е компетентна, прецизна,
надеждна и допуска изключително малко грешки. Освен това в тежест на работодателя
било да докаже не само че е извършил подбор, но и че го е извършил по
посочените в закона критерии. В случая видно от протокола на комисията било, че
са посочени редица критерии, които нямат пряко отношение към срочното и
качествено и количествено изпълнение на възложената работа. Поради това
точковата система по заложените критерии, използвана за формиране на резултата,
не почивала на никакви обективни критерии и не можела да служи за обективна
сравнителна оценка на работните качества на служителите. Протоколът на
комисията бил частен свидетелстващ документ и нямал материална доказателствена
сила, а опитът констатациите в него да бъдат доказани със свидетели показал
единствено остро противоречие между отразеното в протокола и впечатленията на
свидетелите от работата на въззивницата. Поради това моли съда да отмени изцяло
атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените
искове. Претендира разноски за въззивното производство.
Въззиваемата страна „Б.К.” ООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за
въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 вр. чл. 315, ал. 2 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Настоящият състав приема, че за въззивника е налице правен интерес
да обжалва първоинстанционното решение и в частта, с която СРС се е произнесъл
по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т 2 КТ, с какъвто не е бил сезиран.
За страната е налице интерес в правния мир да не съществува влязъл в сила
съдебен акт по иск, какъвто не е предявила.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК,
намира за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 21/11.08.2010г. с ответника
били в трудово правоотношение, по което заемала длъжността „старши счетоводител”.
На ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение
с дата 30.03.2018г. Същото било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ
със заповед на управителя на дружеството-работодател от 02.04.2018г., връчена
на ищцата на същата дата, без спазване срока на предизвестието. Уволнението било
незаконосъобразно, тъй като: Работодателят не извършил подбор, който бил
задължителен, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на
длъжността „старши счетоводител“ имало четирима служители; Заповедта за
уволнение не била мотивирана, като в същата било посочено само че трудовото
правоотношение се прекратява поради намаляване обема на работа, без да е
посочено обемът на коя точно работа е намалял и с какъв размер; Не било налице уволнителното
основание - намаляване обема на работа, относимо към трудовата функция на
ищцата. Искала е от съда да отмени уволнението като незаконно и да осъди
ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа в резултат
незаконното уволнение за периода 02.04.2018г. - 02.10.2018г. в размер на 6 брутни
трудови възнаграждения от по 1 392.40 лв., общо 8 354.40 лв., заедно
със законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 08.05.2018г. до
окончателното плащане /молба-уточнение от 02.07.2018г./.
С писмения отговор на исковата молба, постъпил в срока по
чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове с възражения, че уволнителното
основание е било налице - към момента на уволнението в ответното дружество
имало намаляване обема на работа. Дружеството било с предмет на дейност
извършване на счетоводни услуги. До 08.03.2018г. един от основните клиенти на
дружеството бил „Р.С.С.“ ООД. На посочената дата с клиента бил подписан анекс
към договора за абонаментно обслужване, по силата на който обхватът на
извършваните услуги бил редуциран, като от тях отпаднало счетоводното и
данъчното обслужване, останала работата, свързана с ТРЗ обслужване. Уговорено било
и по-ниско месечно възнаграждение. Ищцата била специализирана за работа основно
с този клиент предвид специфичния му предмет на дейност – туристически услуги и
продажба на самолетни билети, а тясната специалност на ищцата била счетоводство
на туризма и транспорта, предвид професионалния й опит в тази област. Налице
било намаляване обема на работа на ответното дружество и с още трима клиенти –
„А.С.“ АД, „Ф.“ ООД и „ВВМД“ ООД. Твърди още, че извършил подбор съобразно установените
в чл. 329 КТ критерии, като на работа останали тези служители, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре. Законът не поставял изискване за
мотивиране на заповедта за уволнение на приложеното уволнително основание.
Искал е от съда да отхвърли предявените искове.
С определението по чл. 312 ГПК районният съд не е дал указания на страните
по реда на чл. 312, ал. 2 ГПК да вземат становище във връзка с дадените указания
и доклада по делото. За проведеното на 12.09.2018г. първо открито съдебно
заседание ищцата е била редовно призована, с препис от отговора на ответника. В
това заседание процесуалният й представител адв. Б. не е взел становище по
отговора на ответника и не е заявил оспорвания. Оспорване на оценяването на
служителите при извършения от работодателя подбор е заявено едва със становище
от 24.10.2018г. - датата на второто открито съдебно заседание в първата
инстанция.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, но недопустимо в частта, с която районният
съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. С такъв
иск съдът не е бил сезиран, поради което решението в тази част, като
постановено в нарушение на диспозитивното начало в процеса, установено в чл. 6 ГПК, е процесуално недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК следва да бъде
обезсилено.
Настоящият състав намира, че при постановяване на първоинстанционното
решение в допустимата му част не са нарушени императивни материалноправни
норми, а с оглед релевираните в жалбата непреклудирани доводи е правилно по
следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че по
силата на трудов договор № 21/11.08.2010г., изменен с допълнително споразумение
№ 5/29.12.2017г., страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по което
ищцата е заемала длъжността „старши счетоводител”. Не се спори, че на
30.03.2018г. на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема
на работа, като срокът на 30-дневното предизвестие тече от 02.04.2018г. Срокът
на предизвестието не е спазен, като със заповед от 02.04.2018г. на управителя
на ответното дружество, връчена на служителя на същата дата, трудовото
правоотношение е прекратено. В заповедта е посочено, че трудовото
правоотношение се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради
намаляване обема на работа.
Приет по делото е протокол № 180316/16.03.2018г. от ОС на съдружниците в „Б.К.“
ООД, на което е обсъдено намаляването в дейността и приходите на дружеството
поради спад в обема на договорите, сключени с клиентите „А.С.“ АД, „Р.С.С.“
ООД, „Фортес“ ООД и „ВВМД“ ООД. Взето е решение да се извърши подбор на
основание чл. 329 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на един от
четирите служители на длъжност „старши счетоводител“. Определен е и състав на
комисията, която да извърши подбора. Въз основа на решението на ОС, със заповед
от 20.03.2018г. на управителя на ответното дружество е наредено да се извърши
подбор от комисията по критериите, посочени в чл. 329 КТ, за което да бъде
изготвен протокол в срок до 30.03.2018г.
Приет по делото е протокол от 29.03.2018г. на комисията по подбора, видно
от който четиримата служители, заемащи длъжността „старши счетоводител“, са
оценявани по критерия „професионална квалификация“ /подкритерии образование,
стаж в предприятието, богатство на професионална специализация /браншово
счетоводство/, познаване на счетоводно и данъчно законодателство, познаване на
трудово и осигурително законодателство, познаване и използване на специализиран
софтуер/, и по критерия „ниво на изпълнение на възложената работа“ /подкритерии
качество на работа по счетоводно, данъчно и осигурително законодателство,
спазване на срокове, качество на крайния резултат, ефективност на изпълнение на
задачите чрез сравняване на сравнително еднаква по обем и трудност работа, обратна
връзка от клиенти, работа в екип/. Ищцата е получила най-малък брой точки при
оценяването – 63, като видно е, че оценката й е по-ниска поради по-малкия й
стаж в предприятието на работодателя, притежаваните по-малко специализации
/туризъм, транспорт и търговия с услуги в малък мащаб/, по-малко познаване
на счетоводно, данъчно, трудово и
осигурително законодателство /само в сфери туризъм и транспорт/, по-ниска
степен на познаване и използване на специализиран софтуер, в частност
ТРЗ-програма, съответно качество на работа по осигурително законодателство,
качество на крайния резултат /налагат се преработки на отчети поради допуснати
грешки от логически, технически и друг характер/, по-малък брой документи по
данни от работни карти за период 01.01.2018 – 28.03.2018г., работа в екип.
Със заповед на управителя на дружеството от 29.03.2018г. е наредено, с
оглед резултатите от оценяването на служителите, на ищцата да се връчи
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.
Приети и неоспорени са договори и анекси към тях между ответното дружество
и негови клиенти /л. 25 – 43 от делото на СРС/.
Съгласно анекс № 08/08.03.2018г. към договор за абонаментно счетоводно обслужване,
сключен с „Р.С.С.“ ООД, обхватът на възложените услуги се променя, считано от
01.03.2018г., като отпадат услугите, свързани с данъчно и счетоводно
обслужване, остават само тези, свързани с ТРЗ обслужване, като съответно се
намалява и възнаграждението /месечната такса/ на изпълнителя.
С анекс № 10/26.01.2018г. към договор за абонаментно счетоводно обслужване,
сключен с „А.С.“ АД, поради намаляване дейността на възложителя е уговорено
намаляване на месечната такса за счетоводно и данъчно обслужване, считано от
01.02.2018г. – на 250 лв., и считано от 01.05.2018г. – на 150 лв.
С анекс № 09/01.03.2018г. към договор за абонаментно счетоводно обслужване,
сключен с „Фортес“ ООД, във връзка със закриване магазин на възложителя е
договорено намаляване на месечната такса за счетоводно и данъчно обслужване от
450 на 150 лв., считано от 01.04.2018г.
С анекс № 04/01.03.2018г. към договор за абонаментно счетоводно обслужване,
сключен с „ВВМД“ ООД, поради напреднали преговори за продажба на бизнеса на
възложителя таксите по договора са намалени, считано от 01.05.2018г.
От основното заключение на СИЕ се установява: От общия брой на счетоводните
записи в счетоводната програма на обработената и изготвена счетоводна
документация за м. март 2018г., в сравнение със средномесечната за цялата
2017г. се установява намаляване обема на работа в ответното дружество с – 42.2
% /табл. 1/. От общия брой документи по ДДС отчети в счетоводната програма на
обработваната и изготвяна счетоводна документация за м. март 2018г., в
сравнение със средномесечната за цялата 2017г. се установява намаляване обема
на работа с -19.5 % /табл. 2/. От общия брой на осигурителните декларации обр.
1 за наети лица, подадени към НАП в счетоводната програма на обработвана и
изготвяна счетоводна документация за м. март 2018г., в сравнение със
средномесечната за цялата 2017г. се установява намаляване обема на работа на
ответника с – 17.7 % /табл. 3/. Според вещото лице, намаляването на обема на
работа има траен характер предвид намаляването на предоставяните счетоводни
услуги на посочените по-горе клиенти на дружеството.
От допълнителното заключение на СИЕ се установява: След анализ на работната
карта на ищцата, в периода 01.01. – 30.03.2018г. същата е отработила общо 493
часа. При изслушване на заключението вещото лице е пояснило, че в март месец са
работени документи по годишно приключване на ОТРЗ за предходни месеци. Няма
връзка между двете експертизи /основната и допълнителната/. Записите в
счетоводната програма дават икономически изводи за състоянието на дружеството. През
март ищцата е извършвала работа за предходни месеци. Ищцата е работила, но като
счетоводни записи се работата й отнася за друг период.
Съдът кредитира основното и допълнителното заключение на СИЕ като обективни
и компетентни.
От заключението на ССЕ се установява, че брутното трудово възнаграждение на
ищцата за последния пълен отработен месец преди уволнението е в размер на
1 392.40 лв., или за 6 месеца е в размер на 8 354.40 лв.
Свидетелката Р.И.работи като старши счетоводител при ответното дружество, с
ищцата били колежки до м. април 2018г. Трудовото
правоотношение с ищцата било прекратено, тъй като намалял обема на работа.
Голяма фирма, чието счетоводство водели, се оттеглила и си наела счетоводител
на място. Фирмата била „Р.С.С.“, туристическа агенция, с която работела ищцата.
Останалите служители превъзхождали ищцата в обслужването в областта на
трудовото законодателство. Фирмите се обслужвали или като счетоводно
обслужване, или като изготвяне на работни заплати, или и двете заедно.
Свидетелката помагала на ищцата в област ТРЗ и смята, че в сравнение с
останалите старши счетоводители ищцата била най-неподготвена в тази област.
Свидетелят В.Ц.е съдружник в ответното дружество, той основал фирмата.
Познавал всички бивши и настоящи служители, изпълнявал и някои функции във
фирмата и бил наясно кой как и колко работи. Когато едни от фирмите се
оттеглили, се принудили да съкратят щатове и назначили комисия да извърши
подбор, в която участвал и свидетелят. Разглеждали две неща – професионална квалификация
и качество на изпълнение на задачи. По отношение на професионална квалификация Е.
била добра в областта на туристическите фирми, докато другите служители имали
повече познания в други области. Е. нямала умения да работи със системата, с
която работели в дружеството. Нямала опит и в областта на трудовото
законодателство – с досиета на служители, трудови договори, характеристики,
специализирани системи за ТРЗ. Другите служители я превъзхождали, защото имали
повече опит в търговията, познавали повече браншове и трудовото
законодателство. При изпълнение на задачите, когато се налагало да работи в областта
на трудовото законодателство Е. не се справяла, работейки с нея свидетелят
наблюдавал грешки. При нея били повече, отколкото при другите. Била по-слабо
подготвена от другите служители. Заключенията си извадили от впечатленията си
от всекидневната работа на служителите. Резултатите на Е. били по-бавни и
по-неефективни.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира като цяло показанията
на свидетелите като достоверни, преки и кореспондиращи със събраните по делото
писмени доказателства.
Приложените към становището на ищцата от 24.10.2018г. документи не са
приети като писмени доказателства по делото. Същите са представени след
проведеното първо открито съдебно заседание в първата инстанция, без да е
налице някоя от хипотезите на чл. 147 ГПК и при настъпила преклузия, поради
което въззивният съд не следва да ги обсъжда.
От правна страна: Процесното трудово
правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на
работа. Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на
предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с немотивираност на
заповедта за уволнение, липсата на реално намаляване обема на работа и неизвършен
подбор, въпреки че е бил задължителен за работодателя.
Неоснователен е поддържаният в жалбата довод за незаконност на уволнението,
тъй като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не била
мотивирана. Във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение
следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което се извършва, както с
оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици.
Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на
правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания,
нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на работодателя.
Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнен извод за същността на
фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение /така решение № 346/23.07.2010г. по гр.д. № 468/2009г. на
ВКС, ІV ГО, решение № 125/18.04.2013г. по гр.д. № 832/2012г. на ВКС, ІV ГО/. С решение
№ 125/18.04.2013г. по гр.д. № 832/2012г. на ВКС, ІV ГО и цитираната в него
друга практика на касационната инстанция се приема, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ не предвижда нищо друго, освен
посочване на основанието за прекратяване на трудовия договор „поради намаляване
обема на работата“.
В случая в процесната заповед за уволнение е посочено правното основание по
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, която разпоредба съдържа само едно основание за
прекратяване, като е посочено и фактическото основание за прекратяване на трудовото
правоотношение – намаляване обема на работа. Следователно за служителя е налице
яснота за фактическото основание за прекратяване на трудовоправната връзка, а
заповедта е мотивирана.
Съгласно константната практика на ВКС, в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ относно законността на
уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, при въведен от
работника довод, че основанието за уволнение не е възникнало, предмет на
установяване по делото е фактът на намаляване на обема на работата и дали това
намаляване е свързано с изпълняваните от служителя трудови функции, респ.
премахването на съответната щатна длъжност обусловено ли е от намаления обем на
работата на предприятието. Когато тези факти са установени, трудовият договор
със служителя е прекратен при наличие на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - в този смисъл решение №
251/27.07.2015г. по гр.д. № 6970/2014г. на ВКС, ІV ГО, обобщаващо практиката с
цитираните в него решение № 29/08.02.2011г. по гр.д. № 792/2010г., ІV ГО,
решение № 703/17.11.2010г. по гр.д. № 90/2010г., ІІІ ГО, решение № 125/18.04.2013г. по гр.д. № 832/2012г., ІV ГО, както
и решение № 183/25.06.2014г. по гр.д. № 7042/2013г. на ВКС, ІІІ ГО и решение №
348/24.11.2015г. по гр.д. № 2112/2015г. на ВКС, ІV ГО.
Намаляването на обема на работа, и то за съответната дейност, реализирана чрез
дадена трудова функция, следва да се установи като обективен факт към момента
на предприетото уволнение, а тежестта на доказването на този факт е на
работодателя. По естеството си намаляването обема на работата представлява
намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема
на стокооборота, на обема на услугите и това състояние трябва обективно,
фактически да съществува, но не следва да се отнася към дейността на
предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена
трудова функция. Работодателят може в този случай, но не е задължен да изготви
и нов щат, в който да отрази по-малкия брой работници. В хипотезата на чл. 328,
ал. 1, т. 3 КТ не е необходимо наличие на нарочен акт на работодателя за
одобряване на ново щатно разписание. Намаляване обема на работа и съкращаването
на щата са съвместими основания и могат да се използват кумулативно от
работодателя, но не е необходимо едновременно да са налице и двете основания.
Въззивният съд намира, че в случая работодателят е доказал наличието на
уволнителното основание – намаляване обема на работа, към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение с ищцата. Този извод съдът прави въз основа на
кредитираното основно заключение на СИЕ, както и от приетите и неоспорени
анекси към договори с клиенти на ответното дружество. От тях се установява
намаления обем на предоставяните от ответното дружество счетоводни услуги, като
това намаляване се отнася към дейността, реализирана чрез осъществяваната от
ищцата трудова функция. Всъщност с доводите в жалбата във връзка с основното
заключение на СИЕ въззивницата се домогва да оспорва същото, което не е
направила по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, съответно не са събирани други
доказателства при липса на такова оспорване. Няма основание да не се кредитира
основното заключение на СИЕ и с оглед изготвеното допълнително такова относно
отработените от ищцата в периода м. 01. – м. 03.2018г. часове. Както вещото
лице е обяснило при изслушване на това заключение, няма връзка между основното
и допълнителното заключение на СИЕ – изводите за намален обем на работата
вещото лице е основало на записите в счетоводната програма. Ищцата е работила в
този период, но като счетоводни записи работната й се отнася за друг период,
поради това и на ред 49 от табл. 1 от основната СИЕ в графата за м. март 2018г.
срещу името на ищцата няма посочени счетоводни записи – през този месец тя е
работила счетоводни документи от м. февруари и януари 2018г.
За неоснователни съдът намира и доводите на въззивницата във връзка с
извършения подбор и неговата законосъобразност.
Съгласно
константната практика на ВКС /решение № 207/10.10.2013г. по гр.д. № 37/2013г.,
ГК, ІІІ ГО, решение № 443/24.03.2016г. по гр.д. № 2569/2015г., ІV ГО и много
други/, с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното
право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно
изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право.
Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички
факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право,
но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на
иска ищецът може да допълва исковата си молба в първото заседание по делото,
като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу
оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои
от фактите, на които то се основава.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/16.01.2012г.
по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, преценката на работодателя по чл. 329,
ал. 1 КТ кой от служителите има по-висока квалификация
и работи по-добре подлежи на съдебен контрол за законосъобразност в
производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли
се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и
служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Предмет на
съдебната проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на правото на
подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с
разпоредбата на чл. 329 КТ. Тяхното спазване, вкл. обективното съответствие на
оценката по отделните показатели на проявените професионални качества и
квалификация (подготовка) на работника, може да бъде установявано с всички
доказателствени средства по ГПК. Когато преценката е обективирана в писмен
документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от
уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства
подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или чрез
други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества
на участвалите в подбора.
В случая с исковата молба ищцата е твърдяла, че от работодателя не е извършен
подбор, който е бил задължителен. С отговора на исковата молба ответникът е
оспорил това твърдение и е представил писмени доказателства, че подбор е
извършен. Противно на поддържаното в жалбата, подборът е извършен по
установените в чл. 329 КТ критерии. В проведеното първо открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищцата не е оспорил факта на проведен
подбор, не е допълнил исковата молба с твърдения, че подборът е
незаконосъобразно извършен и не е оспорил истинността на отразените в протокола
за подбор констатации. Заявеното със становището от 24.10.2018г. оспорване на
констатациите в протокола е преклудирано, поради което доводите в жалбата в
тази връзка също са преклудирани. Поради това представеният от работодателя
протокол за извършения подбор следва да се зачете /в този смисъл решение № 207/10.10.2013г. по гр.д. № 37/2013г. на ВКС, ІІІ
ГО, решение № 387/10.12.2014г. по гр.д. №
2491/2014г. на ВКС, ІV ГО и др./. От протокола е видно, че ищцата е
получила най-нисък резултат при оценяването на служителите, като и от
кредитираните свидетелски показания се установява, че това е така поради
по-тясната й специализация - предимно в сферата на счетоводни услуги в туризма
и транспорта, по-ниската степен на знания и умения в областта на предоставяните
от ответното дружество т.нар. ТРЗ – услуги /трудово и осигурително
законодателство/, по-малкия й стаж в предприятието на работодателя, по-ниска
степен на познаване и използване на специализиран софтуер, в частност
ТРЗ-програма и пр.
По изложените съображения въззивният съд намира, че работодателят
законосъобразно е упражнил правото на подбор. Уволнението
на ищцата е законосъобразно извършено, а исковете за отмяна на уволнението и за заплащане на обезщетение за оставане без работа са
неоснователни.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, първоинстанционното решение в допустимата му част следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски се следват на въззиваемия. Доказано
направените такива са в размер на 740 лв. – адвокатско възнаграждение, което е
заплатено в брой, съгласно удостовереното в представения договор за правна
защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 561490 от 12.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 28880/2018г. на Софийски районен съд, 52 състав в частта, с която е отхвърлен иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата Е.И.С.,
ЕГН **********, на заеманата до уволнението длъжност „старши счетоводител“ при
ответника „Б.К.” ООД, ЕИК ******, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 561490 от 12.12.2018г., постановено по гр.д. № 28880/2018г. на
Софийски районен съд, 52 състав в
останалите части, с които са отхвърлени
предявените от Е.И.С., ЕГН **********, срещу „Б.К.” ООД, ЕИК ******, иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищцата от длъжността „старши счетоводител“, извършено със
заповед от 02.04.2018г. на управителя на „Б.К.“ ООД, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 8 354.40 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението за
периода 02.04.2018г. – 02.10.2018г.
ОСЪЖДА Е.И.С., ЕГН **********, да заплати
на „Б.К.” ООД, ЕИК ******, на основание чл. 78 ГПК сумата 740 лв. /седемстотин и четиридесет лева/, представляваща разноски
за въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.